Sharpston
Генерален адвокат – Sharpston
Дело C-62/15: DTL Corporación/СХВП, Определение от 8 септември 2015 г.
Компетентен ли е Апелативният състав да извърши ново и пълно изследване на съществуването на риск от объркване по отношение на всички стоки и услуги, предмет на опозицията, дори когато определени аргументи не са били разгледани от отдела по опозиции?
Изисква ли член 75 от Регламент № 207/2009 Апелативният състав изрично да предостави възможност на страните да се произнесат по конкретни мотиви, които се разглеждат за първи път на апелативно ниво, когато са били валидно въведени чрез опозицията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-62/15: DTL Corporación/СХВП, Определение от 8 септември 2015 г.
Компетентен ли е Апелативният състав да извърши пълно ново разглеждане на същността на възражението, включително по класове, които първоинстанционният орган не е разгледал?
Задължен ли е Апелативният състав да предостави на страните възможност за изказване по всяко ново съображение относно сходството на стоките и услугите, което не е изследвано от отдела по възраженията?
Включва ли правото на изслушване по член 75 от Регламент № 207/2009 задължението страните да бъдат уведомени за възможна промяна в мотивировката на решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-526/13: Fast Bunkering Klaipėda, Съдебно решение от 3 септември 2015 г.
Следва ли член 148, буква а) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване от ДДС се прилага не само към доставки до оператора на плавателен съд, предназначен за плаване в открито море, който използва тези стоки за зареждане на съда с провизии, но и към доставки, различни от тези до оператора на плавателния съд, т.е. до посредници, които действат от свое име, при условие че към момента на доставката крайното предназначение на стоките е известно предварително и е надлежно доказано, както и че доказателства в потвърждение на това са предоставени на данъчния орган в съответствие с изискванията на законодателството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/14: Sodiaal International, Съдебно решение от 3 септември 2015 г.
Прилагат ли се разпоредбите на член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/95 — съгласно които давностният срок изтича най-късно на датата, на която изтича срок, равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната процедура не е била спряна в съответствие с член 6, параграф 1 от същия регламент — само когато при изтичането на срок, равен на двукратния давностен срок, компетентният орган не е постановил никаква санкция по смисъла на член 5 от Регламента, или може да се приложат и когато в този срок не е приета административна мярка по смисъла на член 4 от Регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/14: Safe Interenvios, Заключение от 3 септември 2015 г.
1) По тълкуването на член 11, параграф 1 от [Директивата за изпирането на пари]:
a) Във връзка с член 7 от Директивата: същинско изключение ли въвежда общностният законодател от възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка по отношение на собствените си клиенти, когато същите са платежни институции, от своя страна подложени на собствена система за надзор, или само разрешение за въвеждане на подобно изключение?
б) Във връзка с член 5 от Директивата: може ли националният законодател да транспонира изключението, намиращо се в посочената разпоредба, с различно от нейното съдържание?
в) По същия начин ли се прилага изключението по член 11, параграф 1 и по отношение на мерките за засилена комплексна проверка както по отношение на мерките за комплексна проверка?
2) При условията на евентуалност, в случай че в отговор на предходните въпроси се потвърди възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка и за засилена комплексна проверка по отношение на платежните институции:
a) Какъв е обхватът на възможността за кредитните институции да контролират дейността на платежните институции
Може ли да се приеме, че по силата на [Директивата за изпирането на пари] им е разрешено да осъществяват надзор на процедурите и мерките за комплексна проверка, приемани от платежните институции, или подобна възможност е запазена изключително за публичните институции, визирани от [Директивата за платежните услуги], в случая Централната банка на Испания?
б) Необходимо ли е, за да упражнят това право да приемат мерки, кредитните институции да имат някакво специално основание, изведено от действията на платежната институция, или те по принцип могат да упражнят това право, като е достатъчно платежната институция да осъществява рискова дейност, каквато е извършването на парични преводи за чужбина?
в) Ако се приеме, че кредитните институции е необходимо да имат конкретно основание, за да приемат по отношение на платежните институции мерки за комплексна проверка:
i) Кои са релевантните действия, които банката трябва да има предвид с оглед на приемането на мерки за комплексна проверка?
ii) Може ли да се приеме, че кредитната институция е оправомощена да извърши преценка за тази цел на мерките за комплексна проверка, които прилага в своите процедури платежната институция?
iii) Фактът, че банката е установила в поведението на платежната институция нещо, което поражда съмнения, че тази институция е съдействала за изпирането на пари или финансирането на тероризма, налага ли упражняването на посоченото право?
3) В допълнение, ако се приеме, че кредитните институции са оправомощени да прилагат мерки за засилена комплексна проверка спрямо платежните институции:
a) Допустима ли е сред тях мярка, с която от платежните институции се изисква да предоставят данни относно самоличността на всички техни клиенти, от които произхождат преведените средства, както и относно самоличността на получателите?
б) Съвместимо ли е с [Директивата за личните данни] задължението на платежните институции да предоставят данни относно техните клиенти на кредитните институции, с които те са принудени да работят и с които в същото време се конкурират на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-653/13: Комисия/Италия, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Изпълнила ли е Италианската република всички необходими мерки за изпълнение на предходното решение на Съда относно управлението на отпадъците в регион Кампания?
Допустимо ли е налагането на периодична имуществена санкция и еднократно платима сума при продължаващо неизпълнение на съдебно решение по член 260, параграф 2 ДФЕС?
Съответства ли определянето на размера и вида на имуществените санкции на критериите, установени от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/14: Комисия/Словения, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Нарушени ли са задълженията на Република Словения по членове 13 и 36, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО относно предотвратяването и контрола на изоставянето, изхвърлянето или неконтролираното управление на отпадъци на площадките Габерје-юг и Буковжлак?
Изпълнила ли е Република Словения задълженията си по членове 12, 15, параграф 1 и 17 от Директива 2008/98/ЕО по отношение на обезвреждането, отговорността за управление и контрола на опасните отпадъци на площадката Габерје-юг?
Спазени ли са изискванията на член 5, параграф 3, буква е), член 6 във връзка с Решение 2003/33/ЕО, членове 7–9, 11 и 12 и приложения I–III от Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци на площадките Габерје-юг и Буковжлак?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/14: Комисия/Словения, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Нарушени ли са задълженията на държавата членка за предотвратяване и премахване на изоставянето, изхвърлянето или неконтролираното управление на отпадъци на обектите Gaberje-sud и Bukovžlak съгласно член 13 и член 36, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО?
Спазени ли са изискванията за осигуряване на подходящо обезвреждане, отговорност за управлението и контрол на опасните отпадъци на обекта Gaberje-sud съгласно членове 12, 15, параграф 1 и 17 от Директива 2008/98/ЕО?
Изпълнени ли са задълженията относно условията и процедурите за приемане, третиране и експлоатация на депа за отпадъци на обектите Gaberje-sud и Bukovžlak съгласно член 5, параграф 3, буква е), член 6, във връзка с Решение 2003/33/ЕО, членове 7–9, 11 и 12 и приложения I–III от Директива 1999/31/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-95/14: UNIC и Uni.co.pel, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Допускат ли членове [34—36 ДФЕС], при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произход за стоките, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, законно обработена или пусната в продажба в други държави членки на Европейския съюз, доколкото посоченият национален закон се явява мярка с равностоен на количествено ограничение ефект, забранена с член 34 и необоснована съгласно член 36 ДФЕС?
Допускат ли членове [34—36 ДФЕС], при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за стоки, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, получена чрез преработка в държави, които не са членки на Съюза, които изделия все още не са законно пуснати в продажба в Съюза, доколкото посоченият национален закон се явява мярка с равностоен на количествено ограничение ефект, забранена съгласно член 34 ДФЕС и необоснована съгласно член 36 от Договора?
Допускат ли членове 3 и 5 от Директива 94/11, при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който въвежда задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, законно обработена или пусната в продажба в други държави — членки на Съюза?
Допускат ли членове 3 и 5 от Директива 94/11, при правилното им тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013, който налага задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия от кожа, получена чрез преработка в държави, които не са членки на Съюза, които изделия все още не са законно пуснати в продажба в Съюза?
Допуска ли член 60 от Регламент № 952/2013, при правилното му тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който налага задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина [на италиански език] „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, получена чрез преработка в държави — членки на Съюза, или на изделия, които все още не са законно пуснати в продажба в Съюза?
Допуска ли член 60 от Регламент № 952/2013, при правилното му тълкуване, прилагането на член 3, параграф 2 от Закон № 8/2013 — който налага задължение за етикетиране с посочване на държавата на произхода за изделия, получени чрез преработка в други държави и обозначени с термина на италиански език „pelle“ — по отношение на изделия от кожа, получена чрез преработка в държави, които не са членки на Съюза, които изделия все още не са законно пуснати в продажба в Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-299/15: Striani и др., Определение от 16 юли 2015 г.
Отговаря ли съдържанието на преюдициалното запитване на изискванията за достатъчна яснота, прецизност и обосновка относно необходимостта от тълкуване на правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.