всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Sharpston

Генерален адвокат – Sharpston

Дело C-334/14: De Fruytier, Съдебно решение от 2 юли 2015 г.

Изключва ли член 13, A, параграф 1, букви б) и в) от [Шеста директива] транспортирането на проби и органи за целите на медицински изследвания или медицинска помощ или лечение, извършвано от самостоятелно заето трето лице, чиито услуги са включени в заплащаните от системата за социална сигурност дейности на клиники и лаборатории, да бъде освободено от ДДС като дейност, тясно свързана с услуги от медицинско естество, тоест такива, чиято цел е диагностицирането, терапията и, доколкото е възможно, успешното лечение на заболявания или разстройства на здравето?
Може ли дейността по транспортирането на проби и органи за целите на медицински изследвания или медицинска помощ или лечение, извършвана от самостоятелно заето трето лице, чиито услуги са включени в заплащаните от системата за социална сигурност дейности на клиники и лаборатории по извършване на медицински изследвания, да бъде освободена от данък в съответствие с член 13, А, параграф 1, букви б) и в) от [Шеста директива]?
Трябва ли понятието „други надлежно признати заведения с подобно предназначение“ по член 13, А, параграф 1, буква б) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че включва частноправни дружества, чиито услуги се състоят в транспортирането на човешки проби за целите на изследвания, необходими за постигане на преследваните терапевтични цели от болничните и други медицински заведения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-664/13: Nīmanis, Съдебно решение от 25 юни 2015 г.

Трябва ли член 12 от Директива 2006/126 във връзка с първото изречение от съображение 2 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба, която предвижда, че единственият начин да се докаже, че обичайното пребиваване на дадено лице е в тази държава (Латвия), е въпросното лице да има адресна регистрация
Под „адресна регистрация“ следва да се разбира задължението на лицето да се впише в съответствие с националната правна уредба в национален регистър, за да информира, че може да бъде намерено на декларирания адрес за целите на правоотношенията [си] с държавата и с местните органи.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-373/13: T., Съдебно решение от 24 юни 2015 г.

Следва ли разпоредбата на член 24, параграф 1, първа алинея от Директива 2004/83[…], която се отнася до задължението на държавите членки да издават разрешение за пребиваване на лица, на които е предоставен статут на бежанец, да се спазва и в случаите на отнемане на вече издадено разрешение за пребиваване?
Във връзка с това, трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че не допуска отнемането или прекратяването на разрешението за пребиваване (например вследствие на експулсиране съгласно националното право) на лице, на което е предоставен статут на бежанец, ако не са изпълнени условията по член 21, параграф 3 във връзка с параграф 2 от Директива 2004/83[…] или не са налице „императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред“ по смисъла на член 24, параграф 1, първа алинея от Директива 2004/83?
При отрицателен отговор на въпрос 1, буква а):
Само при наличието на условията по член 21, параграф 3 във връзка с параграф 2 от Директива 2004/83 (съответно на по-късно приетата идентична разпоредба от заменилата я Директива 2011/95/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, стр. 9)]) ли са допустими съгласно правото на [ЕС] отнемането и прекратяването на разрешението за пребиваване (например вследствие на експулсиране съгласно националното право) на лице, на което е предоставен статут на бежанец?
При положителен отговор на двете части от въпрос 1:
Как следва да се тълкува основанието за дерогация „императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред“ в член 24, параграф 1, първа алинея от Директива 2004/83[…] с оглед на опасностите, произтичащи от извършване на действия по подпомагане на терористична организация?
Може ли да се приеме, че са налице „императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред“ по смисъла на член 24, параграф 1, първа алинея от Директива 2004/83, ако лице, на което е предоставен статут на бежанец, е подпомагало ПКК, по-специално чрез събиране на дарения и постоянно участие в мероприятия с цели, близки до тези на ПКК, дори когато не са изпълнени условията за отпадане на забраната за връщане („non-refoulement“) съгласно член 33, параграф 2 от Женевската конвенция […] и така не са изпълнени условията на член 21, параграф 2 от Директива 2004/83?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-298/14: Brouillard, Заключение от 18 юни 2015 г.

1) Трябва ли членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС, както и Директива 2005/36 […] да се тълкуват в смисъл, че са приложими, в случай че белгийски гражданин, който пребивава в Белгия и не е упражнявал професионална дейност в друга държава членка, се позовава в подкрепа на молбата си за участие в конкурс за назначаване на съдебни помощници в белгийския Cour de cassation на [диплома за завършена едногодишна магистратура, издадена от френски университет]?
2) Представлява ли регламентирана професия по смисъла на член 3 от Директива 2005/36 […] длъжността съдебен помощник в белгийския Cour de cassation, за която член 259 duodecies от Code judiciaire предвижда, че за назначаването се изисква кандидатът да е доктор или бакалавър по право?
3) Представлява ли длъжността съдебен помощник в Cour de cassation […] заетост в публичната администрация по смисъла на член 45, параграф 4 ДФЕС и при това положение изключено ли е прилагането на членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС, както и на Директива 2005/36 […] по силата на посочения член 45, параграф 4?
4) Ако в случая са приложими членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС, както и Директива 2005/36 […], трябва ли тези правни норми да се тълкуват в смисъл, че не допускат конкурсната комисия за назначаване на съдебни помощници в Cour de cassation да постави като условие за участие в конкурс притежаването на диплома за доктор или бакалавър по право, издадена от белгийски университет, или признаването от Френската общност, компетентна в областта на образованието, на [диплома за завършена едногодишна магистратура] за равностойна на получена от белгийски университет образователна степен доктор, бакалавър или магистър?
5) Ако в случая са приложими членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС, както и Директива 2005/36 […], трябва ли тези правни норми да се тълкуват в смисъл, че налагат задължение на конкурсната комисия за назначаване на съдебни помощници в Cour de cassation да сравни произтичащата от дипломите и от професионалния опит на жалбоподателя квалификация с тази, която произтича от получена от белгийски университет образователна степен доктор или бакалавър по право, и при необходимост да му наложи компенсационна мярка по член 14 от Директива 2005/36?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-9/14: Kieback, Съдебно решение от 18 юни 2015 г.

Следва ли член 39 ЕО да се тълкува в смисъл, че държавата членка, в която данъчнозадълженото лице извършва дейност като заето лице, трябва при облагането с данък върху доходите да взема предвид личното и семейното положение на това лице в случай, в който i) данъчнозадълженото лице е работило в тази държава членка само част от данъчната година, докато е живяло в друга държава членка; ii) то е получило целия или почти целия си доход през този период в държавата по месторабота; iii) в течение на релевантната година то е заминало да работи и да живее в друга държава; и iv) като се има предвид цялата данъчна година, то не е получило целия или почти целия си доход в първата държава по месторабота?
Ще бъде ли отговорът на първия въпрос по-различен, ако държавата, в която работникът е заминал да живее и да работи в течение на данъчната година, не е държава — членка на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-586/13: Martin Meat, Съдебно решение от 18 юни 2015 г.

Кои съществени елементи от договорни отношения като разглежданите в главното производство следва да бъдат взети предвид, за да се определи дали тези правоотношения трябва да бъдат квалифицирани като предлагане на работници за наемане на работа по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71?
Трябва ли глава 1, параграфи 2 и 13 от приложение X към Акта за присъединяване от 2003 г. да се тълкува в смисъл, че Република Австрия има право да ограничи предлагането на работници за наемане на работа на територията на страната на основание глава 1, параграф 2 от посоченото приложение, дори и в случаите, когато предлагането не се отнася до чувствителен сектор по смисъла на глава 1, параграф 13 от споменатото приложение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-554/13: Zh. и O., Съдебно решение от 11 юни 2015 г.

1) Гражданин на трета страна, който пребивава незаконно на територията на държава членка, представлява ли опасност за обществения ред по смисъла на член 7, параграф 4 от [Директива 2008/115] просто защото е заподозрян в извършването на деяние, което съгласно националното право е наказуемо като престъпление, или за целта е необходимо да е бил осъден от наказателен съд за извършването на това деяние, и в последния случай — трябва ли присъдата да е влязла в сила?
2) При преценката дали гражданин на трета страна, който пребивава незаконно на територията на държава членка, представлява опасност за обществения ред по смисъла на член 7, параграф 4 от [Директива 2008/115], освен подозрението или осъждането имат ли значение и други факти и обстоятелства по конкретния случай, като тежестта или характера на деянието, което съгласно националното право е наказуемо като престъпление, изтеклото време или намерението на засегнатото лице?
3) Фактите и обстоятелствата по конкретния случай, които са релевантни за посочената във втория въпрос преценка, имат ли значение във връзка с предвидената в член 7, параграф 4 от [Директива 2008/115] възможност — в случай че засегнатото лице представлява опасност за обществения ред по смисъла на тази разпоредба — да се избира между това да не се предостави срок за доброволно напускане, от една страна, и да се предостави срок за доброволно напускане, който е по-кратък от седем дни, от друга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-195/14: Teekanne, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.

Могат ли етикетирането, представянето и рекламата на храните чрез външния вид, описанието или картинното изображение да създават впечатление за наличието на определена съставка, въпреки че тази съставка липсва и това се установява единствено от списъка на съставките съгласно член 3, параграф 1, точка 2 от Директива 2000/13?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-399/13: Stichting Corporate Europe Observatory/Комисия, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.

Може ли разпоредбите на вътрешния документ „Vademecum on access to documents“ на ГД „Търговия“ да бъдат противопоставени на Европейската комисия при отказ за достъп до документи?
Съществува ли презумпция, че документи, изпратени до търговски асоциации, са били разпространени до голям брой лица, което изключва тяхната поверителност?
Води ли липсата на обозначение за поверителност по смисъла на член 9, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 до имплицитен отказ от поверителност от страна на Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-399/13: Stichting Corporate Europe Observatory/Комисия, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.

Допустимо ли е Общият съд да извършва неправилна преценка на фактите и доказателствата при разглеждане на жалба срещу отказ за достъп до документи?
Може ли институция на Европейския съюз да откаже достъп до документ, който не е предварително класифициран като чувствителен, въз основа на изключенията по Регламент № 1049/2001?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14243444546162 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form