всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Kokott

Генерален адвокат – Kokott

Дело C-445/19: Viasat Broadcasting UK, Заключение от 3 септември 2020 г.

1. Съществува ли задължение за национална юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихва за неправомерност (вж. решение по дело CELF) и в случай като настоящия, в който неправомерната държавна помощ представлява приета впоследствие за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС компенсация за услуга от общ икономически интерес и в който одобрението се основава на оценка на общото финансово състояние на публичното предприятие, включително на неговата капитализация?
2. Съществува ли задължение за национална юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихви за неправомерност (вж. решение по дело CELF) и по отношение на суми, които при обстоятелства като тези в настоящия случай са прехвърлени от получателя на помощта на свързани с него предприятия по силата на публичноправно задължение, но с окончателно решение на Комисията са квалифицирани като предимство за получателя на помощта по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
3. Съществува ли задължение за национална юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихви за неправомерност (вж. решение по дело CELF) и по отношение на държавна помощ, която получателят на помощта при обстоятелства като тези в настоящия случай е получил от публично контролирано предприятие, при положение че част от средствата на последното са от продажби на услугите на получателя на помощта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-424/19: UR (Облагане на адвокатите с ДДС), Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Попадат ли в приложното поле на понятието „данъчнозадължено лице“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 и лицата, които упражняват професията адвокат?
Допуска ли принципът на предимство на правото на Съюза в последващо производство дерогация от силата на пресъдено нещо, с която се ползва влязъл в сила съдебен акт, в който по същество се приема, че при прилагането и тълкуването на националната правна уредба в областта на ДДС адвокатът не доставя стоки, не упражнява икономическа дейност и не сключва договори за предоставяне на услуги, а договори за правна помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-160/19: Comune di Milano/Комисия, Заключение от 16 юли 2020 г.

Неправилно прилагане на критерия за ресурси на държавата по член 107, параграф 1 ДФЕС
Неправилно доказване на отговорността на държавата за спорните мерки
Изопачаване на доказателствата при доказването на отговорността
Неправилно прилагане на критерия за частния инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-606/18: Nexans France и Nexans/Комисия, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Допустимо ли е Комисията да копира твърди дискове и електронни писма без предварителна проверка на съдържанието им по време на проверка по член 20, параграф 2 от Регламент № 1/2003?
Разрешено ли е Комисията да продължи проверката на копирани данни в собствените си помещения, а не само в помещенията на проверяваното предприятие?
Ограничава ли решението за проверка правомощието на Комисията да извършва проверки само в изброените в него помещения и изисква ли се отделно решение по член 21 от Регламент № 1/2003 за проверки извън тях?
Длъжен ли е Общият съд при упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол да вземе предвид липсата на последици от нарушението при определяне на размера на глобата?
Допусната ли е явна грешка в преценката или липса на мотиви при увеличаването с 2 % на коефициента за тежест поради участието в европейската картелна конфигурация при изчисляване на глобата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-411/19: WWF Italia Onlus и др., Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Допуска ли член 6 от Директива[та за местообитанията] във връзка с Директива [2009/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 2010 г., стр. 7)], доколкото е приложима в конкретния случай, първично национално законодателство и свързаното с него вторично законодателство по прилагането му, посочени по-горе, позволяващи на органа от „последна инстанция“, който е компетентен да вземе решението за екологична съвместимост на предварителния проект за строителство в случай на мотивирано несъгласие на министъра на околната среда и на опазването на територията и морето, да даде одобрение и следователно да се съгласи с продължаването на процедурата, позовавайки се на наличието на приоритетен обществен интерес, дори при твърдение от страна на държавния орган, отговорен за опазването на околната среда, че липсва възможност за изготвяне на каквито и да било изисквания и мерки за смекчаване на алтернативния проект в етап на одобрение, за който вече е било изразено отрицателно становище по ОВОС?
Допускат ли горепосочените директиви решение като приетото, в което с цел одобряване на предварителния проект за строителство, подлежащо на процедура по ОВОС, се приема, че посоченият „приоритетен обществен интерес“ има предимство пред интереса, свързан с околната среда, ако се основава изключително на по-голямата икономическа ефективност на строителството, съответствието му с опазването, включително на ландшафта, историческата, културната и социално-икономическата защита и необходимостта да се завърши трансевропейската пътна мрежа, в конкретния случай мрежа TEN-[T], определена като „Comprehensive“ [широкообхватна], както е посочено в Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г., въпреки наличието на алтернативно и вече одобрено от екологична гледна точка решение?
Съвместимо ли е с горепосочената правна уредба на [Съюза] решение като приетото, което счита, че допълнителните по-задълбочени изследвания и проучвания на значението за околната среда на пътното трасе, което не е одобрено в рамките на ОВОС — включително извършената на основание директива[та за местообитанията] — могат да бъдат отложени за етапа на окончателния проект, вместо да се възложат на вносителя на предложението допълнителни по-задълбочени изследвания и проучвания с цел смекчаване на въздействията от гледна точка на икономиката и ландшафта върху алтернативното трасе, което обаче вече е одобрено от екологична гледна точка?
При тези условия и в случай на утвърдителен отговор относно съвместимостта [с правото на Съюза] на първия, втория и третия въпрос, допускат ли тези директиви решение като приетото, което не счита за задължително в отрицателен смисъл становището за несъвместимост с околната среда, дадено от компетентния орган по време на процедурата за одобряване на предварителния проект за строителство, отлагайки за окончателния проект извършването на по-задълбочени оценки на въздействието върху компонентите от ландшафта и околната среда на територията, с оглед по-конкретно на оценката на въздействието върху околната среда и последващото предвиждане на подходящи мерки за компенсация и смекчаване на въздействията?
Допускат ли горепосочените директиви решение като приетото, при което на вносителя на предложението за дейността е възложено при изготвянето на окончателния проект за строителството да въведе изискванията, забележките и препоръките по отношение на ландшафта и околната среда, приети на заседанието на службите на съответните администрации, проведено във връзка с предварителния проект, въпреки че във връзка с него органът, отговорен за опазването на околната среда, е установил липсата на възможност за изготвяне на каквито и да било изисквания и мерки за смекчаване на алтернативния проект в етап на одобрение?
Допускат ли горепосочените директиви решение като приетото, при което на вносителя на предложението е възложено също така да направи проучване на въздействието на строителството върху околната среда, включващо т.нар. „подходяща оценка“, изготвена напълно в съответствие със съществуващите правни изисквания, въз основа на които трябва да се извърши въпросната оценка на въздействието?
Допускат ли горепосочените директиви решение като приетото, при което е определена трета страна (област Лацио), различна от тази, която обикновено е отговорна (Комисията на министерството на околната среда, опазването на територията и морето, натоварена с оценката на въздействието върху околната среда), с цел да се провери проучването на въздействието върху околната среда, приложено към окончателния проект за строителството, включително с цел определяне на евентуалните допълнителни мерки за смекчаване и компенсация, необходими за защитата и опазването на екологичните и ландшафтните компоненти на съответната територия, като в съответствие със и за целите на член 185, параграфи 4 и 5 от Законодателен декрет № 163/06 Комисията на министерството на околната среда, опазването на територията и морето, натоварена с оценката на въздействието върху околната среда трябва впоследствие само да изрази становището си относно спазването в окончателния проект за въпросното пътно строителство на изискванията по отношение на ландшафта и околната среда, след постигането на посочената по-горе проверка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-584/17: ADR Center/Комисия, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Правилно ли е тълкуван принципът, уреждащ финансовата помощ от Съюза, според който безвъзмездни средства могат да се изплащат само за действително направени разходи?
Разполага ли Европейската комисия с компетентност да издава решения, които представляват изпълнително основание по смисъла на член 299 ДФЕС и член 79 от Финансовия регламент, в рамките на договорни правоотношения, и спазен ли е принципът на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-658/18: Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии), Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

1) Попада ли в понятието за обща европейска юрисдикция, компетентна да отправя преюдициални запитвания съгласно член 267 ДФЕС, мировият съдия — запитваща юрисдикция, въпреки че поради липсата на сигурност на работното място националната правна уредба не му признава условия на труд, еднакви с тези на професионалните магистрати, макар да изпълнява същите правораздавателни функции и да е част от националната съдебна система, което представлява нарушение на установените от Съда в решения от 19 септември 2006 г., Wilson (C‑506/04, EU:C:2006:587, т. 47—53), от 27 февруари 2018 г., Associaçâo Sindical dos Juizes Portugueses (C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 32 и 41—45) и от25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система) (C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 50—54) гаранции за независимост и безпристрастност на общите европейски юрисдикции?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, попада ли трудовата дейност на мировия съдия — заявител, в понятието „работник на срочен договор“ по член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88 във връзка с клауза 2 от [Рамковото споразумение] и във връзка с член 31, параграф 2 от [Хартата], така както е тълкувано от Съда в решения от 1 март 2012 г., O’Brien (C‑393/10, EU:C:2012:110) и от 29 ноември 2017 г., King (C‑214/16, EU:C:2017:914), и при утвърдителен отговор, може ли редовият или професионалният магистрат да се счита за работник на трудов договор за неопределено време, който се намира в сходно положение с мировия съдия, работник на срочен трудов договор, за целите на прилагане на същите условия на труд, установени в клауза 4 от [Рамковото споразумение]?
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос и като се има предвид практиката на Съда на Европейския съюз относно отговорността на италианската държава за явно нарушение на законодателството [на Съюза] от съд, действащ като последна инстанция, в съдебни решения от 30 септември 2003 г., Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513), от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo (C‑173/03, EU:C:2006:391) и от 24 ноември 2011 г., Комисия/Италианска република (C‑379/10, непубликувано, EU:C:2011:775), противоречи ли на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 267 ДФЕС член 2, алинеи 3 и 3 bis от [legge n.117 — Risarcimento dei danni cagionati nell’esercizio delle funzioni giudiziarie e responsabilità civile dei magistrati (Закон № 117 за обезщетението за вреди, причинени при изпълнението на правораздавателни функции, и за гражданската отговорност на магистратите) от 13 април 1988 г. (GURI бр. 88 от 15 април 1988 г.)], който предвижда отговорност на съда за умисъл или груба небрежност „в случай на явно нарушение на закона, както и на правото на [Съюза]“ и който поставя националния съд пред избора (чието упражняване обаче е основание за гражданска и дисциплинарна отговорност спрямо държавата по делата, в които самата публична администрация е страна в спора по същество, особено когато съдия по делото е мирови съдия, работещ на срочен трудов договор, лишен от ефективна правна, икономическа и социална защита) — както в конкретния случай — дали да наруши националната правна уредба, да я остави без приложение и да приложи правото на [Съюза], така както се тълкува от Съда, или да наруши правото на [Съюза], като приложи националните разпоредби, които не допускат признаването на защита и противоречат на член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88, клаузи 2 и 4 от [Рамковото споразумение] и член 31, параграф 2 от [Хартата]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-716/18: AJFP Caraş-Severin и DGRFP Timişoara, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.

Следва ли член 288, първа алинея, точка 4 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че по отношение на данъчнозадължено лице в качеството му на физическо лице, чиято икономическа дейност се състои в упражняването на няколко свободни професии и в отдаването под наем на недвижим имот, такова отдаване под наем представлява „спомагателна сделка“ по смисъла на тази разпоредба за целите на прилагането на специалния режим за малки предприятия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-81/19: Banca Transilvania, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.

Следва ли член 1, параграф 2 от Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че допуска възможността да се разглежда като неравноправна договорна клауза, която възпроизвежда допълваща норма, от която страните са могли да дерогират, но на практика не са дерогирали, тъй като тази клауза не е била договаряна, каквато е в разглеждания случай клаузата, с която се изисква връщане на кредита в същата чуждестранна валута, в която е бил предоставен?
Може ли да се твърди, при условие че при отпускането на кредит в чуждестранна валута на потребителя не са били представени изчисления/прогнози за икономическото въздействие, което евентуално колебание на обменния курс би имало върху общия размер на произтичащите от договора задължения за плащане, че подобна клауза за цялостно поемане на валутния риск от страна на потребителя (по силата на принципа на номинализма) е ясна и разбираема и че продавачът или доставчикът (банката) е изпълнил добросъвестно задължението за информиране на контрагента си, при условие че максималното ниво на потребителска задлъжнялост, установено от Banca Națională a României (Национална банка на Румъния), се изчислява по обменния курс към датата на отпускане на кредита?
Допуска ли Директива [93/13] и свързаната с нея съдебна практика, както и принципът на ефективност, възможността след установяване на неравноправния характер на клауза, отнасяща се до поемането на валутния риск, договорът да продължи да се изпълнява без промяна
Каква е възможната промяна, която би довела до неприлагане на неравноправната клауза и до спазване на принципа на ефективност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-215/19: Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö (Услуги за съхранение в център за данни), Съдебно решение от 2 юли 2020 г.

Трябва ли членове 13б и 31а от Регламента за изпълнение да се тълкуват в смисъл, че услуги за съхраняване на информация в център за обработване на данни като тези в главното производство, при които на клиентите се предоставят намиращи се в центъра за обработване на данни шкафове за съхраняване на сървъри, както и допълнителни услуги, представляват отдаване под наем на недвижим имот?
В случай че на първия въпрос бъде даден отрицателен отговор, трябва ли член 47 от Директивата за ДДС и член 31a от посочения Регламент за изпълнение да се тълкуват в смисъл, че услуги за съхраняване на информация в център за обработване на данни като тези в главното производство трябва да се приемат за услуги, свързани с недвижим имот, чието място на доставка е мястото, в което се намира недвижимият имот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16364656667264 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form