всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Kokott

Генерален адвокат – Kokott

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Съвместима ли е националната правна уредба, изискваща управляващ съдружник с местопребиваване в една държава членка да държи документи за законното ползване на превозно средство, предоставено от дружество, установено в друга държава членка, с разпоредбите на член 49 ДФЕС?
Представлява ли подобно изискване ограничение на свободата на установяване, което не може да бъде обосновано с целите за предотвратяване на измами или злоупотреби и нарушава ли то принципа на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Следва ли член 185 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че националните данъчни органи могат да наложат на данъчнозадължено лице корекция на първоначално определената сума на ДДС за приспадане, когато след като е получило намаления за вътрешни доставки на стоки, тези органи счетат, че първоначално определената сума на ДДС за приспадане надвишава тази, на която това данъчнозадължено лице е имало право?
Следва ли член 185 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че корекцията на първоначално определената сума на ДДС за приспадане е задължителна по отношение на установено в държава членка данъчнозадължено лице дори когато неговият доставчик е преустановил дейността си в тази държава членка и поради това последният вече не може да изисква възстановяването на част от внесения от него ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Уреждат ли разпоредбите на Директиви 2002/83 и 2009/138 реда за възстановяване на данък върху застрахователните премии при упражняване на правото на отказ от застрахователен договор?
Съвместима ли е национална уредба, която изключва данъка върху застрахователните премии от сумите, възстановявани от застрахователя при отказ, с изискванията на правото на Съюза, ако националният процесуален ред за възстановяване на този данък от държавата гарантира ефективността на правото на отказ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Разполага ли държавата членка с правомощия да установи национални процедури за възстановяване на платен като данък върху застрахователните премии размер при упражняване на правото на отказ от застрахователен договор, при положение че това не е изрично уредено на равнище Европейски съюз?
Съвместими ли са с правото на Европейския съюз националните разпоредби, които предвиждат застрахованият сам да търси възстановяване на платения данък от държавата или евентуално да предяви иск срещу застрахователя, ако тези процедури не възпрепятстват ефективното упражняване на правото на отказ?
Попада ли преценката дали националните процедурни правила водят до неефективност на правото на отказ в изключителната компетентност на националния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Какви са изискванията към националните юрисдикции при отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Приложим ли е член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз спрямо действия на националните органи в ситуации, в които липсва връзка с правото на Съюза?
Кога преюдициалното запитване следва да бъде обявено за явно недопустимо поради липса на достатъчна фактическа и правна обосновка и връзка с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Какви са изискванията към националния съд при отправяне на преюдициално запитване, за да бъде то допустимо?
Може ли правото на добра администрация по член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се противопоставя на държавите членки извън приложното поле на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

1. Попадат ли в приложното поле на [Директива 79/7/ЕИО] и/или на [Директива 2006/54] разпоредби на държава членка, ако в резултат от тях при изплащане на професионална пенсия от бившия работодател се удържат суми от значително по-голям брой мъже с право на професионална пенсия, отколкото от жени със същото право, като тези суми могат да бъдат свободно използвани от бившия работодател, и дискриминационни ли са такива разпоредби по смисъла на посочените директиви?
2. Попадат ли в приложното поле на [Директива 2000/78] разпоредби на държава членка, които дискриминират въз основа на възраст, защото възлагат финансовата тежест само върху възрастни лица, които имат право да получават професионална пенсия, уговорена под формата на „директно определено обезщетение“, докато лицата на по-млада възраст, сключили договори за професионална пенсия, не носят финансова тежест?
3. Приложими ли са разпоредбите на [Хартата], и по-специално правилата в членове 21 и 22 от Хартата за недопускане на дискриминация, към професионални пенсии, дори ако в обхвата на разпоредбите на държавите членки не попада дискриминация, забранена съгласно [Директиви 79/7, 2000/78 и 2006/54]?
4. Трябва ли член 20 и сл. от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби на държава членка, които прилагат правото на Съюза по смисъла на член 51 от Хартата и дискриминират въз основа на пол, възраст, имотно състояние или други признаци, като например имуществени отношения, в които се намира понастоящем техният бивш работодател, лицата, които имат право да получават професионална пенсия въз основа на частноправно споразумение, спрямо други лица с право на професионална пенсия и забранява ли Хартата подобна дискриминация?
5. Пораждат ли дискриминация, основана на имотно състояние по смисъла на член 21 от Хартата, национални разпоредби, които определят финансови задължения към бившия работодател само за малка група от лица, които имат договорни права за получаване на професионална пенсия под формата на „директно определено обезщетение“, ако тези разпоредби обхващат само лица с по-висока професионална пенсия?
6. Трябва ли член 17 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби на държава членка, които предвиждат лишаване от собственост директно чрез закон и без обезщетение, в рамките на споразумение, сключено между два частноправни субекта за получаване на професионална пенсия под формата на „директно определено обезщетение“, в тежест на бивш работник на предприятие, което е длъжно да осигури плащането на професионалната пенсия и няма икономически затруднения?
7. Представлява ли законоустановено задължение на бившия работодател на лице с право на професионална пенсия да не изплаща части от договореното възнаграждение (от договорената професионална пенсия) — като нарушение на договорната свобода — посегателство върху правото на собственост на работодателя?
8. Трябва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби на държава членка, които лишават от собственост директно чрез закон и не предвиждат никаква друга възможност за оспорване на това действие, освен да се претендира обезщетение за вреди и връщане на удържаната сума от лицето, облагодетелствано от отнетата парична сума (бившия работодател и длъжник по пенсионния договор)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Може ли самото притежаване на дъщерно дружество на територията на Полша от дружество, установено извън територията на Европейския съюз, да се направи изводът, че е налице постоянен обект в Полша по смисъла на член 44 от Директива 2006/112 и член 11, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 282/2011?
При отрицателен отговор на първия въпрос, длъжно ли е трето лице да анализира договорните отношения между дружеството, установено извън територията на Европейския съюз, и дъщерното дружество, за да определи дали първото от тях разполага с постоянен обект в Полша?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Допустима ли е жалба, когато липсва конкретно оплакване срещу определено съображение на Общия съд и не са изложени правни доводи в нейна подкрепа?
Възможно ли е автоматично прилагане на по-ниска или нулева ставка на финансова корекция при гранични случаи на нередности при финансиране от Европейския фонд за гарантиране на земеделието или това зависи от свободата на преценка на Комисията при спазване на принципите на пропорционалност и равно третиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Следва ли към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощ за преструктуриране да се определи дали силозите представляват производствени съоръжения, подлежащи на демонтаж съгласно Регламент № 320/2006 и Регламент № 968/2006?
Разполага ли Комисията с дискреция при прилагането на „граничен случай“ за намаляване на финансовата корекция и подлежи ли тази дискреция на ограничение от принципите на пропорционалност и равно третиране съгласно правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16566676869265 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form