Kokott
Генерален адвокат – Kokott
Дело C-245/19: État luxembourgeois (Droit de recours contre une demande d’information en matière fiscale), Заключение от 2 юли 2020 г.
1. Трябва ли членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата, евентуално във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която в рамките на правилата за процедурата за обмен на информация при поискване, установени по-специално с оглед на прилагането на Директива 2011/16, изцяло изключва обжалване, по-специално по съдебен ред, от притежаващото информацията трето лице на разпореждането, с което компетентният орган на тази държава членка го задължава да предостави информация, за да се удовлетвори искане за обмен на информация от друга държава членка?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 да се тълкуват — като по целесъобразност се вземе предвид променящият се характер на тълкуването на член 26 от модела на данъчна спогодба на ОИСР — в смисъл, че искането за обмен и разпореждането от страна на компетентния орган на запитаната държавата членка, с което то се удовлетворява, отговарят на критерия за отсъствие на явна липса на предполагаема значимост, когато запитващата държава членка посочва самоличността на съответното данъчнозадължено лице, периода, обхванат от разследването в запитващата държава членка, и самоличността на притежателя на въпросната информация, искайки същевременно информация, отнасяща се до договори и свързани с тях фактури и плащания, която не е конкретизирана, но е определена от критериите, основаващи се, първо, на факта, че тези договори били сключени от притежаващото информацията лице, второ, на обстоятелството, че действали през годините на данъчно облагане, обхванати от разследването на органите в запитващата държава, и трето, на връзката им със съответното конкретно посочено данъчнозадължено лице?
3. Трябва ли членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата, евентуално във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която в рамките на правилата за процедурата за обмен на информация при поискване, установени по-специално с оглед на прилагането на Директива 2011/16, изцяло изключва обжалване, по-специално по съдебен ред, от данъчнозадълженото лице, което е обект на разследването в запитващата държава членка, и от трето засегнато лице, на разпореждането, с което компетентният орган на тази държава членка задължава притежаващото информация лице да предостави информация, за да се удовлетвори искане за обмен на информация от друга държава членка?
4. При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 да се тълкуват — като по целесъобразност се вземе предвид променящият се характер на тълкуването на член 26 от модела на данъчна спогодба на ОИСР — в смисъл, че искането за обмен и разпореждането от страна на компетентния орган на запитаната държавата членка, с което то се удовлетворява, отговарят на критерия за отсъствие на явна липса на предполагаема значимост, когато запитващата държава членка посочва самоличността на съответното данъчнозадължено лице, периода, обхванат от разследването в запитващата държава членка, и самоличността на притежателя на въпросната информация, искайки същевременно информация, отнасяща се до банкови сметки и финансови активи, която не е конкретизирана, но е определена от критериите, основаващи се, първо, на факта, че се притежава от конкретно посочен притежател на информация, второ, на годините на данъчно облагане, обхванати от разследването на органите в запитващата държава, и трето, на връзката ѝ със съответното конкретно посочено данъчнозадължено лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-477/19: Magistrat der Stadt Wien (Обикновен хомяк), Съдебно решение от 2 юли 2020 г.
Трябва ли понятието „места за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО да се тълкува в смисъл, че обхваща и напуснатите към момента предишни места за почивка?
Трябва ли всяко напуснато към момента предишно място за почивка да се квалифицира като „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали напуснато към момента предишно място за почивка следва да се квалифицира като „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява намеса в „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „повреждане“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за почивка“?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за почиване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „унищожаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за почивка“?
Трябва ли понятието „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО да се тълкува в смисъл, че обхваща, на първо място, само точно обособено място, на което обикновено се извършва чифтосването в тесен смисъл или непосредствено свързаните с размножаването в тесен периметър действия (например оплождането), или, на второ място, понятието „място на размножаване“ обхваща допълнително всички точно обособени места, които са абсолютно необходими за развитието на младите животни, като места за снасяне на яйцата или необходимите за периода на ларвите или гъсениците части от растения?
Как следва да се тълкува понятието „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО и как „мястото за размножаване“ следва да се разграничи пространствено от другите места?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява намеса в „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „повреждане“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за размножаване“?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „унищожаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за размножаване“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-853/19: STING Reality, Определение от 2 юли 2020 г.
Какви са критериите за квалифициране на търговска практика като агресивна по смисъла на членове 8 и 9 от Директива 2005/29, особено при договаряне с уязвими лица?
Как следва да процедира националният съд, когато професионалистът отказва да предостави аналогични договори с други потребители, при преценка за индивидуално договаряне на договорни клаузи съгласно член 3 от Директива 93/13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-853/19: STING Reality, Определение от 2 юли 2020 г.
Какви критерии следва да бъдат приложени при квалификацията на търговска практика като агресивна по смисъла на членове 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО, особено когато е налице злоупотреба с тежкото положение на уязвим потребител?
Какви процесуални действия следва да предприеме националният съд при отказ на търговеца да представи аналогични договори в производство по преценка на неравноправността на клаузи, съгласно член 3 от Директива 93/13/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-757/19: Wallonische Region (Регистрация на превозно средство на чуждестранно дружество), Определение от 28 май 2020 г.
Противоречи ли на член 49 ДФЕС национална правна уредба, която изисква лицето да носи постоянно в превозното средство документи, удостоверяващи изпълнението на условията за изключение от задължението за регистрация, когато превозното средство е предоставено от дружество, установено в друга държава членка?
Явява ли се пропорционална санкцията, която приравнява липсата на такива документи с нарушение на задължението за регистрация, водеща до налагане на всички свързани данъци и глоби?
Може ли да се обоснове общо предположение за злоупотреба само на основание, че самостоятелно заето лице използва в държавата по местопребиваване превозно средство, предоставено от дружество, установено в друга държава членка, на което е управител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-757/19: Wallonische Region (Регистрация на превозно средство на чуждестранно дружество), Определение от 28 май 2020 г.
Съвместима ли е националната правна уредба, изискваща управляващ съдружник с местопребиваване в една държава членка да държи документи за законното ползване на превозно средство, предоставено от дружество, установено в друга държава членка, с разпоредбите на член 49 ДФЕС?
Представлява ли подобно изискване ограничение на свободата на установяване, което не може да бъде обосновано с целите за предотвратяване на измами или злоупотреби и нарушава ли то принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-684/18: World Comm Trading Gfz, Съдебно решение от 28 май 2020 г.
Следва ли член 185 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че националните данъчни органи могат да наложат на данъчнозадължено лице корекция на първоначално определената сума на ДДС за приспадане, когато след като е получило намаления за вътрешни доставки на стоки, тези органи счетат, че първоначално определената сума на ДДС за приспадане надвишава тази, на която това данъчнозадължено лице е имало право?
Следва ли член 185 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че корекцията на първоначално определената сума на ДДС за приспадане е задължителна по отношение на установено в държава членка данъчнозадължено лице дори когато неговият доставчик е преустановил дейността си в тази държава членка и поради това последният вече не може да изисква възстановяването на част от внесения от него ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-803/19: WWK Lebensversicherung auf Gegenseitigkeit, Определение от 28 май 2020 г.
Уреждат ли разпоредбите на Директиви 2002/83 и 2009/138 реда за възстановяване на данък върху застрахователните премии при упражняване на правото на отказ от застрахователен договор?
Съвместима ли е национална уредба, която изключва данъка върху застрахователните премии от сумите, възстановявани от застрахователя при отказ, с изискванията на правото на Съюза, ако националният процесуален ред за възстановяване на този данък от държавата гарантира ефективността на правото на отказ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-803/19: WWK Lebensversicherung auf Gegenseitigkeit, Определение от 28 май 2020 г.
Разполага ли държавата членка с правомощия да установи национални процедури за възстановяване на платен като данък върху застрахователните премии размер при упражняване на правото на отказ от застрахователен договор, при положение че това не е изрично уредено на равнище Европейски съюз?
Съвместими ли са с правото на Европейския съюз националните разпоредби, които предвиждат застрахованият сам да търси възстановяване на платения данък от държавата или евентуално да предяви иск срещу застрахователя, ако тези процедури не възпрепятстват ефективното упражняване на правото на отказ?
Попада ли преценката дали националните процедурни правила водят до неефективност на правото на отказ в изключителната компетентност на националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-17/20: U.T.G. – Prefettura di Foggia, Определение от 28 май 2020 г.
Какви са изискванията към националните юрисдикции при отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Приложим ли е член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз спрямо действия на националните органи в ситуации, в които липсва връзка с правото на Съюза?
Кога преюдициалното запитване следва да бъде обявено за явно недопустимо поради липса на достатъчна фактическа и правна обосновка и връзка с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.