всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Kokott

Генерален адвокат – Kokott

Дело C-658/18: Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии), Заключение от 23 януари 2020 г.

1. Попада ли в понятието за обща европейска юрисдикция, компетентна да отправя преюдициални запитвания съгласно член 267 ДФЕС, мировият съдия — запитваща юрисдикция, въпреки че поради липсата на сигурност на работното място националната правна уредба не му признава условия на труд, еднакви с тези на професионалните магистрати, макар да изпълнява същите правораздавателни функции и да е част от националната съдебна система, което представлява нарушение на установените от Съда в решения от 19 септември 2006 г., Wilson (C‑506/04, EU:C:2006:587, т. 47—53), от 27 февруари 2018 г., Associaçâo Sindical dos Juizes Portugueses (C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 32 и 41—45), и от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система) (C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 50—54), гаранции за независимост и безпристрастност на общите европейски юрисдикции?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, попада ли трудовата дейност на мировия съдия — заявител, в понятието „работник на срочен договор“ по член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88 във връзка с клауза 2 от Рамковото споразумение за срочната работа, което е част от Директива 1999/70, и във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, така както е тълкувано от Съда в решения от 1 март 2012 г., O’Brien (C‑393/10, EU:C:2012:110), и от 29 ноември 2017 г., King (C‑214/16, EU:C:2017:914), и при утвърдителен отговор, може ли редовият или професионалният магистрат да се счита за работник на трудов договор за неопределено време, който се намира в сходно положение с мировия съдия, работник на срочен трудов договор, за целите на прилагане на същите условия на труд, установени в клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, което е част от Директива 1999/70?
3. При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос и като се има предвид практиката на Съда на Европейския съюз относно отговорността на италианската държава за явно нарушение на общностното законодателство от съд, действащ като последна инстанция, в съдебни решения от 30 септември 2003 г., Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513), от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo (C‑173/03, EU:C:2006:391), и от 24 ноември 2011 г., Комисия/Италианска република (C‑379/10, непубликувано, EU:C:2011:775), противоречи ли на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 267 ДФЕС, член 2, алинеи 3 и 3‑bis от legge 13 aprile 1988, n. 117, sulla responsabilità civile dei magistrati (Закон № 117 от 13 април 1988 г. за гражданската отговорност на магистратите), който предвижда отговорност на съда за умисъл или груба небрежност „в случай на явно нарушение на закона, както и на правото на Европейския съюз“ и който поставя националния съд пред избора (чието упражняване обаче е основание за гражданска и дисциплинарна отговорност спрямо държавата по делата, в които самата публична администрация е страна в спора по същество, особено когато съдия по делото е мирови съдия, работещ на срочен трудов договор, лишен от ефективна правна, икономическа и социална защита) — както в конкретния случай — дали да наруши националната правна уредба, да я остави без приложение и да приложи правото на Европейския съюз, така както се тълкува от Съда, или да наруши правото на Европейския съюз, като приложи националните разпоредби, които не допускат признаването на защита и противоречат на член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88, клаузи 2 и 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, което е част от Директива 1999/70, и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-307/18: Generics (UK) и др., Заключение от 22 януари 2020 г.

1. Трябва ли притежателят на патент за фармацевтичен продукт и дружество — производител на генерични лекарствени продукти, което желае да навлезе на пазара с генеричен вариант на продукта, да се разглеждат като потенциални конкуренти за целите на член 101, параграф 1 [ДФЕС], когато страните водят добросъвестен спор дали патентът е действителен и/или дали генеричният продукт нарушава патента
2. Ще се различава ли отговорът на въпрос 1, ако: а) има висящо съдебно производство между страните, свързано с този спор; и/или б) притежателят на патента е получил временно съдебно разпореждане, с което на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, се забранява да пуска на пазара своя генеричен продукт преди приключването на това производство; и/или в) притежателят на патента счита дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, за потенциален конкурент
3. Налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 [ДФЕС], когато има висящо съдебно производство относно действителността на патент за фармацевтичен продукт и относно това дали генеричен продукт нарушава този патент, без да е възможно да се определи вероятността за успех на всяка от страните в това производство, и страните се споразумеят да уредят спора, като: a) дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, се съгласява да не навлиза на пазара с генеричния си продукт и да не продължава да оспорва патента през периода на действие на спогодбата (който е не по-дълъг от оставащия срок на патента); и б) притежателят на патента се съгласява да прехвърли средства на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, които са значително по-големи от избегнатите разходи за съдебен спор (включително време за управление и смущения) и които не представляват плащане за стоки или услуги, доставени на притежателя на патента
4. Ще се различава ли отговорът на въпрос 3, ако: a) обхватът на ограничението за дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, не излиза извън обхвата на спорния патент; и/или б) размерът на прехвърлените на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, средства вероятно е по-малък от печалбата, която то би реализирало при евентуално спечелване на съдебния спор и навлизане на пазара със самостоятелен генеричен продукт
5. Ще се различават ли отговорите на въпроси 3 и 4, ако спогодбата предвижда притежателят на патента да достави на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, значителни, но ограничени количества разрешен генеричен продукт и това споразумение: a) не води до съществен конкурентен натиск върху цените, формирани от притежателя на патента; но б) създава някои ползи за потребителите, които не биха настъпили, ако притежателят на патента беше спечелил съдебния спор, но които са значително по-малки от цялостните конкурентни ползи, произтичащи от независимото навлизане на генеричен продукт, които биха настъпили, ако дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, беше спечелило съдебния спор, или това е от значение само за преценката по член 101, параграф 3 ДФЕС
6. При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5, налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на резултата“ по смисъла на член 101, параграф 1 [ДФЕС], или това зависи от констатацията на съда, че при липсата на такава спогодба: a) дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, вероятно е щяло да спечели делото за патента (т.е. вероятността патентът да е действителен и нарушен, е под 50 %); или б) вероятно страните щяха да сключат по-малко ограничителна спогодба (т.е. вероятността за по-малко ограничителна спогодба е над 50 %)
7. Когато патентован фармацевтичен продукт от терапевтична гледна точка е заменяем с няколко други лекарствени продукти от същия клас и предполагаемата злоупотреба по смисъла на член 102 [ДФЕС] е извършена от притежателя на патента, който на практика изключва генеричните форми на това лекарство от пазара, трябва ли тези генерични продукти да се вземат предвид при определянето на съответния продуктов пазар, въпреки че те не могат правомерно да навлязат на пазара преди изтичането на срока на патента, ако (което не е сигурно) патентът е действителен и нарушен от тези генерични продукти
8. При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5 по-горе, ако притежателят на патента е в господстващо положение, представлява ли неговото поведение във връзка със сключване на такава спогодба злоупотреба по смисъла на член 102 [ДФЕС]
9. Ще се различава ли отговорът на въпрос 8, ако притежателят на патента сключи спогодба от този вид не с цел уреждане на съществуващ съдебен спор, а за да избегне започването на такъв
10. Ще се различава ли отговорът на въпрос 8 или 9, ако: a) притежателят на патента следва стратегия за сключване на няколко такива спогодби, за да предотврати риска от неограничено навлизане на генерични продукти; и б) последицата от първата такава спогодба е, че поради структурата на националните мерки за възстановяване от страна на обществените здравни органи на разходите на аптеките за закупуване на фармацевтични продукти размерът на възстановените разходи за въпросното фармацевтично лекарство е намалял, което води до значителна икономия за обществените здравни органи (макар икономията да е значително по-малка от тази, която би се реализирала при независимо навлизане на генерични лекарствени продукти на пазара след приключване на съдебния спор за патента в полза на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти); и в) тази икономия не е била търсена от страните при сключването на спогодбите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-506/18: Парламент/Josefsson, Определение от 21 януари 2020 г.

Налице ли е правен интерес от разглеждане на жалбата при изпълнение на оспорваното съдебно решение чрез споразумение между страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-506/18: Парламент/Josefsson, Определение от 21 януари 2020 г.

Прекратява ли се производството по жалбата поради липса на предмет вследствие на постигнатото споразумение между страните?
Допустимо ли е производството да продължи само с оглед интереса за тълкуване на евентуално възникващ в бъдеще правен въпрос?
Как следва да се разпределят съдебните разноски при прекратяване на производството поради постигане на споразумение между страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-456/18: Унгария/Комисия, Заключение от 16 януари 2020 г.

Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е тълкувал неправилно условията за приемане на разпореждания за преустановяване съгласно член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999 и не е осъществил достатъчен контрол върху упражняването на правото на преценка на Комисията.
Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е отхвърлил довода на Унгария относно определянето на референтната рамка на разглежданите мерки.
Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел, че Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране при приемането на разпорежданията за преустановяване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-15/19: Azienda Municipale Ambiente, Заключение от 16 януари 2020 г.

1. Съвместимо ли е с членове 10 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци тълкуването на Апелативния съд за прилагане с обратно действие на членове 15 и 17 от Законодателен декрет 36/2003, които транспонират в националното право членове 10 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци, в резултат на което съществуващите депа, които вече притежават разрешително за експлоатация, се обвързват безусловно с наложените с тези разпоредби задължения, и по-специално с удължаването от десет на 30 години на срока за следексплоатационните грижи на съществуващите депа?
2. По-конкретно, съвместимо ли е с членове 10 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци — които съответно приканват държавите членки да приемат „необходимите мерки, за да може общите разходи за инсталацията и експлоатацията на депо, включително, доколкото е възможно, разходите за финансовата гаранция или на нейния еквивалент, посочени в член 8, буква а), подточка iv), както и предвидените разходи за закриването на площадката и на нейната поддръжка след закриването за период най-малко от тридесет години да бъдат покрити от изискваната от оператора цена за унищожаването на всеки вид отпадъци в това депо“, и „мерки, за да могат разрешените депа или депата вече в експлоатация към момента на транспониране на настоящата директива да продължат да действат“ — тълкуването на Апелативния съд, който възнамерява да приложи членове 15 и 17 от Законодателен декрет 36/2003 към съществуващите депа, които вече притежават разрешително за експлоатация, въпреки че при изпълнение на така наложените задължения, включително що се отнася до посочените депа, член 17 ограничава мерките за транспониране, като установява преходен период, и не предвижда никаква мярка за смекчаване на финансовите последици, които възникват за „притежателя“ от удължаването?
3. Съвместимо ли е с членове 10 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци тълкуването на Апелативния съд, който възнамерява да приложи посочените членове 15 и 17 от Законодателен декрет 36/2003 към съществуващите депа, които вече притежават разрешително за експлоатация, включително що се отнася до финансовите тежести, произтичащи от така наложените задължения, и по-специално от удължаването на срока за следексплоатационните грижи от десет на 30 години, възлагайки тези финансови тежести на „притежателя“ и легитимирайки по този начин изменение в ущърб на притежателя на тарифите, установени в договорите, уреждащи дейността по обезвреждане на отпадъци?
4. Накрая, съвместимо ли е с членове 10 и 14 от Директивата относно депонирането на отпадъци тълкуването на Апелативния съд, който възнамерява да приложи посочените членове 15 и 17 от Законодателен декрет 36/2003 към съществуващите депа, които вече притежават разрешително за експлоатация, включително що се отнася до финансовите тежести, произтичащи от така наложените задължения, и по-специално от удължаването на срока за следексплоатационните грижи от десет на 30 години, приемайки че — за целите на определянето на тези тежести — ще бъдат взети предвид не само отпадъците, които ще бъдат депонирани, считано от влизането в сила на разпоредбите за транспониране, но и отпадъците, които вече са били депонирани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-590/18: Fujikura/Commision, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.

Нарушено ли е принципът на равно третиране при определяне на размера на глобата, като Комисията е приложила еднакво метода по точка 18 от Насоките от 2006 г. към всички участници в картела, без да отчете, че европейските производители са участвали както в европейската, така и в A/R конфигурацията на картела?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-590/18: Fujikura/Commision, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.

Нарушено ли е принципът на равно третиране при определяне на размера на глобата, като се прилага методиката по точка 18 от Насоките от 2006 г. еднакво спрямо всички участници в картела, независимо от различната роля на европейските спрямо японските и южнокорейските производители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-589/18: Furukawa Electric/Комисия, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.

Нарушено ли е принципът на личната отговорност чрез включването на продажбите на Fujikura при изчисляване на глобата на Furukawa Electric за участието ѝ в картела през първия период?
Спазен ли е принципът на равно третиране при прилагането на методиката по точка 18 от Насоките от 2006 г. за всички участници в картела, независимо от различията в тяхното участие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-446/18: AGROBET CZ, Заключение от 19 декември 2019 г.

Съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с принципа на неутралност на ДДС, дадена държава членка да приеме мярка, която обуславя установяването и плащането на част от претендирано приспадане на ДДС от приключването на производство, приложимо за всички облагаеми сделки за даден данъчен период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16768697071264 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form