всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Hogan

Генерален адвокат – Hogan

Дело C-97/19: Pfeifer & Langen, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Трябва ли член 78, параграф 3 от [Митническия кодекс от 1992 г.] да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство митническа декларация следва да се преразгледа и коригира, така че данните на декларатора да се заменят с наименованието на лицето, на което е издадена лицензия за внос за внесената стока, и последното лице да бъде представлявано от лицето, което e посочено като декларатор в митническата декларация и е представило на митническото учреждение пълномощно от титуляря на лицензията за внос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-686/18: Adusbef и др., Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Допускат ли член 29 от Регламент № 575/2013, член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 и членове 16 и 17 от Хартата във връзка с член 6, параграф 4 от Регламент № 1024/2013 национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015 — която налага праг на активите, над който една кооперативна банка е длъжна да се преобразува в акционерно дружество, и определя този праг в размер на 8 милиарда евро
Допускат ли освен това посочените, общи за ЕС, параметри национална правна уредба, която при преобразуване на кооперативна банка в акционерно дружество дава възможност на институцията да отложи или ограничи, включително за неопределен срок, обратното изкупуване на акциите на напускащ съдружник?
Допускат ли член 3 ДФЕС и член 63 и сл. ДФЕС относно конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и свободното движение на капитали национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015 — която ограничава упражняването на банкова дейност под формата на кооперация до определен размер на активите, като задължава институцията да се преобразува в акционерно дружество при превишаване на горепосочения размер?
Допускат ли член 107 и сл. ДФЕС относно държавните помощи национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015 — която налага преобразуването на кооперативна банка в акционерно дружество при превишаването на определен праг на активите (определен на 8 милиарда евро) и предвижда ограничения за обратното изкупуване на дела на съдружник при напускане, така че да се избегне възможността за ликвидация на преобразуваната банка?
Допуска ли член 29 от Регламент № 575/2013 във връзка с член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 национална правна уредба — като предвидената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, според тълкуването ѝ от Corte Сostituzionale (Конституционен съд) в решение № 99/2018 — която дава възможност на кооперативната банка да отложи обратното изкупуване за неопределен срок и да ограничи, изцяло или частично, съответното количество?
Ако при тълкуването Съдът приеме, че предложеното от ответниците тълкуване е съвместимо с правната уредба на ЕС, от Съда се иска да прецени дали член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 е съвместим с европейското право, като се имат предвид членове 16 и 17 от Хартата, а също така и член 52, параграф 3 от посочената харта, както и практиката на ЕСПЧ по член 1 от Първи допълнителен протокол към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-619/19: Land Baden-Württemberg (Communications internes), Заключение от 16 юли 2020 г.

1) Следва ли член 4, параграф 1, първа алинея, буква д) от [Директива 2003/4] да се тълкува в смисъл, че понятието „вътрешни съобщения“ обхваща всички съобщения, които не излизат извън вътрешната служебна дейност на орган, който има задължение за предоставяне на информация?
2) Ограничена ли е във времето защитата на „вътрешните съобщения“ по член 4, параграф 1, първа алинея, буква д) от [Директива 2003/4/ЕО]?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, прилага ли се защитата на „вътрешните съобщения“ по член 4, параграф 1, първа алинея, буква д) от [Директива 2003/4] само до вземането на решение от органа, който има задължение за предоставяне на информация, или до приключване на друга административна процедура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-133/19: Белгийска държава (Regroupement familial – Enfant mineur), Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Трябва ли, за да се гарантира ефективността на правото на Европейския съюз и за да не стане невъзможно ползването на правото на събиране на семейството, което право според жалбоподателя му е предоставено с член 4 от Директива [2003/86], тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че детето на кандидат за събиране на семейството може да се ползва от правото на събиране на семейството, ако навърши пълнолетие по време на съдебното производство срещу административното решение, с което му се отказва това право и което е прието още преди то да навърши пълнолетие?
Трябва ли член 47 от [Хартата] и член 18 от Директива [2003/86] да се тълкуват в смисъл, че не позволяват жалбата за отмяна, подадена срещу отказа да се признае право на събиране на семейството на малолетно или непълнолетно дете, да се обяви за недопустима поради навършване на пълнолетие от детето по време на съдебното производство, след като това би довело до лишаване на детето от възможността за произнасяне по жалбата му срещу това административно решение и до нарушаване на правото му на ефективни правни средства за защита?
Трябва ли член 4, параграф 1, [първа алинея,] буква в) от Директива [2003/86], разглеждан евентуално във връзка с член 16, параграф 1 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че за да се квалифицират като „малолетни или непълнолетни деца“ по смисъла на тази разпоредба, гражданите на трети страни трябва да са „малолетни или непълнолетни“ не само към момента на подаване на искането за разрешение за пребиваване, но и към момента, в който администрацията се произнася, in fine, по това искане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-517/17: Addis, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Допуска ли член 14, параграф 1, първо изречение от Директива[та относно процедурите], респективно член 12, параграф 1, първо изречение от предхождащата я Директива [2005/85], прилагането на национална разпоредба, съгласно която непровеждането на лично интервю с търсещото убежище лице при отхвърляне от решаващия орган на молбата за предоставяне на убежище като недопустима в изпълнение на правомощието по член 33, параграф 2, буква а) от Директива[та относно процедурите], респективно по член 25, параграф 2, буква а) от предхождащата я Директива [2005/85], не води до отмяна на това решение поради непровеждане на лично интервю, ако в производството по обжалване търсещото убежище лице е имало възможност да изложи всички обстоятелства против решението за недопустимост и освен това при съобразяване на твърденията му не може да бъде постановено различно решение по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-427/19: Bulstrad Vienna Insurance Group, Заключение от 16 юли 2020 г.

1) Следва ли при тълкуването на член 630 от Кодекса за застраховането в светлината на член 274 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) да се приеме, че решението на орган на държава членка за отнемане на лиценза на застраховател и назначаване на временен ликвидатор на същия, без да е открито съдебното производство по ликвидация, представлява „решение за откриване на производството по ликвидация“?
2) Ако правото на държавата членка, където се намира седалището на застраховател, чийто лиценз е отнет, и за който е назначен временен ликвидатор, предвижда, че при назначаване на временен ликвидатор се спират всички съдебни производства срещу това дружество, следва ли тези правила да се прилагат от съдилищата на другите държави членки, ако това не е предвидено изрично в техния национален закон, по силата на член 274 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-199/19: RL (Директива за борба със забавянето на плащане), Съдебно решение от 9 юли 2020 г.

Трябва ли член 2, точка 1 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че договор — като този за наем на търговско помещение — при който специфичната престация е предоставянето на недвижим имот за временно ползване срещу заплащане, представлява търговска сделка по смисъла на тази разпоредба и съответно попада в материалния обхват на тази директива?
След като договор, сключен за определено или неопределено време и предвиждащ периодични плащания през предварително определени интервали, каквито са плащанията на месечна наемна цена по договор за наем на търговско помещение, попада в материалното приложно поле на Директива 2011/7 като търговска сделка, водеща до предоставянето на услуги срещу възнаграждение, по смисъла на член 2, точка 1 от тази директива, трябва ли член 5 от същата да се тълкува в смисъл, че за да може този договор да породи, в случай че някое от плащанията не е направено в срок, право на лихвите и обезщетението, предвидени в членове 3 и 6 от тази директива, трябва непременно да се счита, че с него е договорен график за плащане на вноски по смисъла на този член 5?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-374/19: Finanzamt Bad Neuenahr-Ahrweiler, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.

Трябва ли данъчнозадължено лице, което създава дълготраен актив за използването му за облагаеми сделки с право на приспадане (в случая строежа на сграда за кафене), да коригира сумата за приспадане съгласно член 185, параграф 1 и член 187 от Директивата [за ДДС], когато преустанови доставките, даващи право на приспадане (в случая стопанисването на кафенето), и от този момент насетне дълготрайният актив не се използва в частта, съответстваща на извършваните преди това облагаеми сделки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-543/19: Jebsen & Jessen, Заключение от 9 юли 2020 г.

1) Недопустимо ли е при разглежданите в главното производство условия освобождаването от въведеното с член 1 от [Регламент за изпълнение 2015/82] антидъмпингово мито съгласно член 2, параграф 1 от посочения регламент, ако във фактурата по член 2, параграф 1, буква б) от този регламент се посочва не предвиденото в точка 9 от приложението към цитирания регламент [Решение за изпълнение 2015/87], а [Решение 2008/899]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли фактура, която отговаря на изискванията на приложението към [Регламент за изпълнение 2015/82], да бъде представена в рамките на процедура за възстановяване на антидъмпингови мита, с цел да се получи освобождаване от въведеното с член 1 от този регламент антидъмпингово мито съгласно член 2, параграф 1 от посочения регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-133/20: European Pallet Association, Определение от 30 юни 2020 г.

При какви условия се заличава делото от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване?
Кой орган е компетентен да вземе решение относно съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1151617181935 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form