Hogan
Генерален адвокат – Hogan
Дело C-33/19: Комисия/България (Разследващ железопътен орган), Съдебно решение от 28 май 2020 г.
Спазени ли са изискванията за организационна независимост на разследващия орган за железопътния транспорт съгласно член 21, параграф 1 от Директива 2004/49/ЕО?
Гарантирана ли е финансовата независимост на разследващия орган за железопътния транспорт по отношение на достъпа до необходимите ресурси съгласно член 21, параграф 2 от Директива 2004/49/ЕО?
Допустимо ли е националната правна уредба да предвижда приключване на всяко разследване с изпращане на окончателен доклад на министъра на транспорта, без това да нарушава независимостта на разследващия орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-309/19: Asociación de fabricantes de morcilla de Burgos/Комисия, Съдебно решение от 28 май 2020 г.
Допустимо ли е жалба на хартиен носител, която съдържа само сканирани подписи или разпечатка на квалифицирани електронни подписи, да се счита за надлежно подписана по смисъла на член 73, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд?
Следва ли квалифицираният електронен подпис, разпечатан на хартия, да се приравни на саморъчен подпис за целите на допустимостта на жалбата пред Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/18: UL и VM, Определение от 28 май 2020 г.
Съвместимо ли е с член 3 и член 4, параграф 1 от Директива 2016/343 и с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на ЕС национален съд да приеме с разпореждане признаване на вина от едно лице за престъпления, извършени съвместно с второ лице, което не е признало вина, и впоследствие да се произнесе по вината на второто лице?
Какви изисквания трябва да изпълнява разпореждането за признаване на вина или обвинителният акт, за да не се наруши презумпцията за невиновност на второто лице?
Как следва да се извършва съдебната преценка за спазване на презумпцията за невиновност при наличие на актове, които могат да бъдат тълкувани като преждевременно изразяване на вина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/18: UL и VM, Определение от 28 май 2020 г.
Попада ли определението, с което се приема признанието на единия от подсъдимите за вина, в обхвата на „публично позоваване на вината“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2016/343?
Допустимо ли е в производство срещу няколко лица националната юрисдикция да приеме признанието за вина на едното лице, преди да се е произнесла по вината на останалите, при условие че от определението е видно, че вината на другите лица не е установена по законен ред?
Кога преюдициални въпроси се считат за недопустими поради липса на достатъчно сведения или поради тяхната ирелевантност и хипотетичност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-535/18: Land Nordrhein-Westfalen, Съдебно решение от 28 май 2020 г.
Трябва ли член 11, параграф 1, буква б) от Директива [2011/92] да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба на националното право, според която жалбоподател, който не е признато сдружение за защита на околната среда, може да поиска да бъде отменено решение на основание на процесуално нарушение само когато процесуалното нарушение отнема на самия него предвидената със закон възможност за участие в процеса на вземане на решения?
Трябва ли член 4, параграф 1, буква а), подточки i—iii) от Директива [2000/60] да се тълкува в смисъл, че съдържа не само материалноправен критерий за проверка, но също и изисквания за административната процедура за издаване на разрешения?
При утвърдителен отговор на втори въпрос, буква а), трябва ли участието на обществеността по член 6 от Директива [2011/92] да се отнася винаги и задължително до документите относно оценяването според законодателството в областта на водите в посочения по-горе смисъл, или се допуска разграничение според момента на изготвяне на документа и на неговата сложност?
Трябва ли понятието за влошаване на състоянието на подземен воден обект в член 4, параграф 1, буква б), подточка i) от [Директива 2000/60] да се тълкува в смисъл, че влошаване на химическото състояние на подземен воден обект е налице, когато вследствие на проекта бъде превишена поне една норма за качество на околната среда за един параметър, и че независимо от това, когато за дадено вредно вещество вече е превишена релевантната прагова стойност, всяко следващо (измеримо) повишаване на концентрацията представлява влошаване?
Трябва ли член 4 от [Директива 2000/60] — като се вземат предвид неговото обвързващо действие (член 288 ДФЕС) и гаранцията за ефективна правна защита (член 19 ДЕС) — да се тълкува в смисъл, че всички членове на заинтересованата от даден проект общественост, които твърдят, че разрешението за проекта нарушава правата им, също имат право да се позоват пред съд на нарушения на установената в законодателството в областта на водите забрана за влошаване на състоянието на водите и на нарушения на задължението за подобряване на състоянието?
При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, буква а), трябва ли член 4 от [Директива 2000/60] — като се има предвид неговата цел — да се тълкува в смисъл, че във всеки случай жалбоподатели, които поддържат домашен кладенец за лично водоснабдяване в близост до планирано шосе, имат право да се позоват пред съд на нарушения на установената в законодателството в областта на водите забрана за влошаване на състоянието на водите и на нарушения на задължението за подобряване на състоянието им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/19: Bank Refah Kargaran/Съвет, Заключение от 28 май 2020 г.
Грешка при прилагане на правото, като е прието, че неизпълнението на задължението за мотивиране не може да представлява основание за ангажиране отговорността на Съюза
Грешка при прилагане на правото относно компетентността на Съда да разглежда искове за обезщетение, които са пряко свързани с жалба за отмяна на ограничителни мерки, приети на основание дял V, глава 2 ДЕС
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/19: Комисия/България (Разследващ железопътен орган), Съдебно решение от 28 май 2020 г.
Гарантирана ли е организационната независимост на разследващия орган по отношение на оператора на железопътната инфраструктура, контролиран от министъра на транспорта, съгласно изискванията на член 21, параграф 1 от Директива 2004/49/ЕО?
Осигурен ли е самостоятелен достъп на разследващия орган до финансовите ресурси, необходими за изпълнение на неговите задачи, съгласно член 21, параграф 2 от Директива 2004/49/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-594/18: Австрия/Комисия, Заключение от 7 май 2020 г.
Изграждането на атомна електроцентрала не е легитимна цел в интерес на Съюза, която може да бъде осъществена с държавна помощ.
Член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС е бил приложен неправилно, тъй като съответният сектор от икономиката не е бил определен правилно и не е било приложено изискването за неефективност на пазара.
Общият съд е допуснал грешка при прилагането на проверката за пропорционалност.
Помощта представлява оперативна помощ, която е недопустима съгласно правилата на ЕС за държавните помощи.
Елементите на помощта не са достатъчно определени и е налице нарушение на Известието относно гаранциите.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-84/19: Profi Credit Polska, Заключение от 2 април 2020 г.
1. Трябва ли член 1, параграф 2 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на разпоредбите от тази директива при проверката на равноправността на отделни клаузи относно нелихвените разходи по кредита, ако в действащите законови разпоредби в държавата членка се определя горна граница на тези разходи, като се предвижда, че нелихвените разходи по кредита, произтичащи от договор за потребителски кредит, не се дължат за частта, която надхвърля максималните нелихвени разходи по кредита, изчислени по определения в закона начин, или целия размер на кредита?
2. Трябва ли член 4, параграф 2 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че за нелихвените разходи, които са поети и заплатени от заемополучателя заедно със заема отделно от лихвите и които са свързани със самото сключване на договора и отпускането на заема (под формата на такси и комисиони или по друг начин), в качеството им на клаузи от същия договор не се извършва посочената в тази разпоредба преценка относно тяхната неравноправност, ако са изразени на ясен и разбираем език?
3. Трябва ли член 4, параграф 2 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че договорните клаузи, в които се предвиждат различни видове разходи, свързани с отпускането на заема, не са изразени „на ясен и разбираем език“, ако в тях не се обяснява за какви конкретни насрещни услуги се начисляват тези разходи и не позволяват на потребителите да направят разлика между тях?
4. Трябва ли разпоредбите на [Директива 93/13], и особено член 3, параграф 1 от Директивата, както и принципите на правото на Съюза относно защитата на потребителите и равнопоставеността на страните по договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането в националния правен ред на института на „максималните нелихвени разходи по кредита“ и математическата формула за изчисляването на размера на тези разходи, предвидени в член 5, точка 6a във връзка с член 36a от [Закона за потребителския кредит] — правна уредба, която позволява в заплащаните от потребителя разходи, свързани с договора за кредит (общи разходи по кредита), да се включват и разходи за стопанската дейност на продавача или доставчика?
5. Трябва ли разпоредбите на [Директива 2008/48], и по-специално член 3, буква ж) и член 22, параграф l да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането в националния правен ред на института на „максималните нелихвени разходи по кредита“ и математическата формула за изчисляване на размера на тези разходи по член 5, точка 6a във връзка с член 36a от [Закона за потребителския кредит], които правни механизми позволяват в заплащаните от потребителя разходи, свързани с договора за кредит (общи разходи по кредита), да се включват и разходите за стопанската дейност, извършвана от продавача или доставчика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-577/18: Kerstens/Комисия, Определение от 2 април 2020 г.
Допустимо ли е отмяна на влязъл в сила съдебен акт при липса на ново и съществено обстоятелство, отговарящо на изискванията на член 159, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Изисква ли правото на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз повторно разглеждане на делото при отсъствие на нови и съществени обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.