всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Bot

Генерален адвокат – Bot

Дело C-203/08: Sporting Exchange, Заключение от 17 декември 2009 г.

1) Трябва ли член 49 EО да се тълкува в смисъл, че вследствие на прилагането му компетентният орган на държава членка на основание на действащата на територията ѝ затворена система за издаване на разрешения за предлагане на услуги в областта на хазартните игри не може да забрани на лицето — което предлага тези услуги и на което в друга държава членка вече е издадено разрешение за предоставяне по Интернет — да предоставя същите услуги по Интернет и в посочената по-горе първа държава членка?
2) Може ли тълкуването на член 49 EО, и по-специално на принципа на равнопоставеност и на произтичащото от него задължение за прозрачност, което Съдът дава по няколко свързани с концесии дела, да се приложи и по отношение на процедурата за предоставяне на разрешение за предлагане на услуги в областта на хазартни игри в условията на законово установена система за разрешение за един-единствен оператор?
3) а) В условията на законово установена система за разрешение за един-единствен оператор удължаването на срока на разрешението на настоящия му притежател, без да се даде възможност на евентуални конкуренти да се съревновават с него, може ли да бъде подходящо и пропорционално средство за съобразяване с императивните съображения от общ интерес, които Съдът приема като основание за ограничаване на свободното движение в областта на предлагането на услуги, свързани с хазартни игри
В случай на утвърдителен отговор, при какви условия?
б) Има ли значение за отговора на трети въпрос, буква а) дали на втория въпрос се дава утвърдителен или отрицателен отговор?
1) Ограничителна национална политика в областта на хазартните игри — която е насочена към направляване на желанието за игра и която действително допринася за постигането на преследваните със съответната национална правна уредба цели, а именно овладяване на пристрастеността към залагания и провеждане на борба с измамите, като благодарение на регламентираното предлагане на хазартни игри залаганията запазват (много) по-ограничени размери, което не би било така без наличието на национална система за регулиране — отговаря ли на изведеното от практиката на Съда на Европейските общности, и по-специално от Решение от 6 ноември 2003 г. по дело Gambelli [и др.] (C‑243/01, Recueil, стр. I‑13031) условие, че тази политика следва да ограничава свързаните със залагания дейности по последователен и систематичен начин, дори и ако на притежателя или на притежателите на разрешение е позволено да правят предлаганите от тях хазартни игри привлекателни, като въвеждат нови хазартни игри, прибягват до реклама, за да привличат вниманието на широк кръг потребители върху предлаганите от тях хазартни игри, което да им позволява да отклоняват (потенциални) участници от незаконното предлагане на хазартни игри (вж. Решение от 6 март 2007 г. по дело Placanica [и др.], C‑338/04, C‑359/04 и C‑360/04, Сборник, стр. I‑1891, точка 55, in fine)?
2) а) Ако се приеме, че дадена национална правна уредба на политиката относно хазартните игри е съвместима с член 49 EО, трябва ли, за да я приложи в даден конкретен случай, националният съд винаги да разглежда въпроса дали мярката, която следва да бъде приета — като например разпореждането посредством наличен за тази цел софтуер да се отнеме достъпът до интернет сайт на лица, пребиваващи в съответната държава членка, за участие в хазартни игри, които се предлагат на този сайт — сама по себе си отговаря, при обстоятелствата на конкретния случай, на условието действително да съответства на целите, посочени с оглед обосноваване на националната правна уредба, както и да разглежда въпроса дали произтичащото от тази правна уредба и от нейното прилагане ограничение на свободното предоставяне на услуги не е непропорционално спрямо тези цели?
б) Налага ли се да се даде различен отговор на втория въпрос, буква а), когато мярката, която трябва да се приеме, не е поискана и наложена от националните органи с оглед гарантиране на спазването на националната правна уредба, а е поискана в рамките на гражданско производство, по което притежаващият необходимото разрешение организатор на хазартни игри иска тя да бъде приета, позовавайки се на извършен срещу него незаконосъобразен от гледна точка на гражданското право акт, състоящ се в неспазване от насрещната страна на съответната национална правна уредба и в придобиването по този начин от нея на нелоялно предимство спрямо страната, която притежава необходимото разрешение?
3) Трябва ли член 49 EО да се тълкува в смисъл, че вследствие на прилагането му компетентният орган на държава членка на основание на действащата на територията ѝ затворена система за издаване на разрешения за предлагане на услуги в областта на хазартните игри не може да забрани на лицето — което предлага тези услуги и на което в друга държава членка вече е издадено разрешение за предоставянето им по Интернет — да ги предоставя по Интернет и в посочената по-горе първа държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-258/08: Ladbrokes Betting & Gaming и Ladbrokes International, Заключение от 17 декември 2009 г.

Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, което предоставя изключително право за организиране и експлоатация на хазартни игри на едно-единствено публичноправно образувание, като по този начин изключва достъпа на оператори, установени в други държави членки, до този пазар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-120/09: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 17 декември 2009 г.

Изисква ли се от държавата членка да транспонира в националното си право понятието „подземно съхранение“ по смисъла на член 2, буква f) от Директива 1999/31/ЕО, дори ако на нейна територия не се използват такива съоръжения?
Явява ли се достатъчна транспозицията на понятието „газ от депо“ по смисъла на член 2, буква j) от Директива 1999/31/ЕО чрез въвеждането само на понятието „биогаз“, което обхваща единствено газовете от биоразградими отпадъци?
Задължени ли са държавите членки да транспонират в националното си право понятието „елюат“ по смисъла на член 2, буква k) от Директива 1999/31/ЕО, въпреки че това понятие се използва и в други актове на правото на Съюза?
Длъжна ли е държавата членка да транспонира изискването за определяне на прагови стойности за въздействие върху подземните води, предвидено в приложение III, точка 4, буква C от Директива 1999/31/ЕО, независимо от геоложките особености на територията й?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-403/09: Detiček, Становище на генералния адвокат

Тълкуването на член 20, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 допуска ли съд на държава членка, различна от тази, чийто съд е компетентен по същество и вече е постановил привременна мярка относно упражняването на родителските права, да постанови нова привременна мярка със същия предмет?
Възможно ли е изменяне или отмяна на окончателна и подлежаща на изпълнение привременна мярка, приета от компетентен съд на друга държава членка, чрез позоваване на националното право и член 20 от Регламент № 2201/2003?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-189/09: Комисия/Австрия, Определение от 9 декември 2009 г.

Допустимо ли е допускането на встъпила страна при подаване на заявлението след изтичане на определения процесуален срок, съгласно приложимите норми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-433/08: Yaesu Europe, Съдебно решение от 3 декември 2009 г.

Представлява ли понятието „подпис“, съдържащо се в образеца в приложение A към Осма директива […] и използвано за подаването на заявление за възстановяване на [ДДС] по смисъла на член 3, буква а) от същата директива, общностноправно понятие, което трябва да се тълкува еднакво?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли понятието „подпис“ да се разбира в смисъл, че заявлението за възстановяване трябва задължително да бъде подписано лично от данъчно задълженото лице, или ако става въпрос за юридическо лице — от неговия законен представител, или е достатъчен подписът на пълномощник (например данъчен представител или служител на данъчнозадълженото лице)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-89/08: Комисия/Ирландия и др., Съдебно решение от 2 декември 2009 г.

Допустимо ли е Общият съд да разгледа служебно основание, изведено от липса на мотиви в обжалваното решение на Комисията?
Нарушен ли е принципът на състезателност и правото на защита, когато Общият съд отменя решение на Комисията въз основа на служебно разгледано основание, без да даде възможност на страните да се изкажат по него?
Изисква ли член 253 ЕО Комисията да изложи специални мотиви относно неприложимостта на член 1, буква б), подточка v) от Регламент № 659/1999 в конкретния случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело : Становище на Съда

Компетентността за сключване на споразуменията, изменящи списъците със специфични задължения по GATS, изключителна ли е за Общността или споделена с държавите членки?
Кои са подходящите правни основания от Договора за акта на Общността относно сключването на споразумения, които засягат търговията с услуги, включително чувствителни сектори и транспорт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-202/09: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 26 ноември 2009 г.

Изпълнила ли е Ирландия задължението си да транспонира в националното си право разпоредбите на Директива 2006/24/ЕО в предвидения срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-202/09: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 26 ноември 2009 г.

Нарушени ли са задълженията на Ирландия по Директива 2006/24/ЕО, като не са приети в установения срок необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за транспонирането ѝ в националното право или не са съобщени на Европейската комисия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form