Bot
Генерален адвокат – Bot
Дело C-211/09: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 26 ноември 2009 г.
Изпълнила ли е Република Гърция задължението си да транспонира Директива 2006/24/ЕО в националното си законодателство в определения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/09: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 26 ноември 2009 г.
Нарушила ли е Гръцката република задълженията си по Директива 2006/24/ЕО, като не е приела необходимите законодателни, нормативни и административни разпоредби за транспонирането ѝ в националното право в рамките на определения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-13/09: Комисия/Италия, Съдебно решение от 26 ноември 2009 г.
Изпълнила ли е Италианската република задължението си да транспонира в националното си право разпоредбите на Директива 2006/86/ЕО в определения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-13/09: Комисия/Италия, Съдебно решение от 26 ноември 2009 г.
Нарушени ли са задълженията на Италианската република по член 11, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/86/ЕО, като не са приети в срок необходимите законодателни, подзаконови и административни мерки за транспониране на тази директива или не са съобщени на Европейската комисия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-41/09: Комисия/Нидерландия, Определение от 20 ноември 2009 г.
Подлежи ли на допускане молба за встъпване, подадена след изтичане на срока по член 93, параграф 1 от Процедурния правилник, на основание параграф 7 на същия член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-192/09: Комисия/Нидерландия, Определение от 11 ноември 2009 г.
Приложими ли са условията за възлагане на съдебните разноски върху ответника, когато оттеглянето на жалбата е предизвикано от поведението на ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-174/08: NCC Construction Danmark, Съдебно решение от 29 октомври 2009 г.
Следва ли изразът „съпътстващи сделки с недвижими имоти“ във второто изречение на член 19, параграф 2 от Шеста директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че включва дейностите на строително предприятие, което е данъчнозадължено лице по ДДС, във връзка с последващата продажба на недвижими имоти, построени от предприятието — като изцяло облагаема с ДДС дейност — за негова собствена сметка с оглед последваща продажба?
За отговора на първия въпрос има ли значение степента, в която за дейностите по продажба, разглеждани отделно, се използват стоки и услуги, за които се дължи ДДС?
Спазен ли е принципът на неутралитета на ДДС, когато строително предприятие, което съгласно законодателството на въпросната държава членка, основаващо се на член 5, параграф 7 и член 6, параграф 3 от Шеста директива, подлежи на облагане с ДДС за вътрешните си доставки във връзка със строежа на сгради за своя сметка с оглед последваща продажба, има право само на частично приспадане на ДДС за общите разходи за строителната дейност, по съображение че съгласно ДДС законодателството на държавата членка последващата продажба на недвижимия имот е освободена от ДДС на основание член 28, параграф 3, буква б) от Шеста директива за ДДС във връзка с точка 16 от приложение Е към същата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-386/08: Brita, Заключение от 29 октомври 2009 г.
1) Трябва ли на вносителя на стока с произход от Западния бряг на река Йордан да се предостави преференциално третиране при всички случаи, дори ако е представен само формален сертификат за произход от Израел, като се има предвид фактът, че съгласно две релевантни споразумения — а именно [Споразумението за асоцииране ЕО—Израел] и [Споразумението за асоцииране ЕО—ООП] — е предвидено преференциално третиране за стоките с произход от територията на Държавата Израел и съответно от Западния бряг на река Йордан?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
2) Обвързани ли са митническите органи на държава членка по силата на [Споразумението ЕО—Израел] по отношение на вносител, който иска да ползва преференциално третиране за внесена в Общността стока, от издаден от израелските власти сертификат за произход — и процедурата по проверка на доказателството за произход по член 32 от Протокол № 4 от [Споразумението ЕО—Израел] не е започнала — при условие че митническите органи нямат друго съмнение относно произхода на стоката освен съмнението, че стоката произхожда от територия, която само се намира под израелски контрол, по-конкретно съгласно [Израелско-палестинското споразумение], и доколкото не е проведена някоя от процедурите по член 33 от Протокол № 4 към [Споразумението ЕО—Израел]?
При отрицателен отговор на втория въпрос:
3) Оправомощени ли са митническите органи на държавата вносител — когато въз основа на искането за проверка на доказателството за произход по член 32, параграф 2 от Протокол № 4 към [Споразумението ЕО—Израел] израелските власти потвърждават (единствено), че съответните продукти са произведени на територия, намираща се под израелска митническа юрисдикция, и следователно са с произход от Израел, и когато последвалата потвърждението покана от митническите органи в държавата вносител за предоставяне на по-подробни разяснения остава без отговор от израелските власти — да откажат преференциално третиране само и изключително на това основание, по-конкретно без допълнително да вземат предвид какъв е действителният произход на стоките?
При отрицателен отговор на третия въпрос:
4) Оправомощени ли са митническите органи да откажат преференциално третиране по силата на [Споразумението ЕО—Израел] на основание, че — както междувременно е установено — стоките са с произход от Западния бряг на река Йордан, или преференциалното третиране трябва да се предостави и за стоки с такъв произход, най-малкото докато не е проведена процедура за уреждане на спорове по член 33 от Протокол № 4 към [Споразумението ЕО—Израел] във връзка с тълкуването на използваното в споразумението понятие „територия на Държавата Израел“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/08: Wall, Заключение от 27 октомври 2009 г.
1) Трябва ли принципът на равно третиране и общностният принцип на недопускане на дискриминация на основание гражданство, прогласени в членове 12 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО, да се тълкуват в смисъл, че произтичащите от тях задължения за прозрачност от страна на публичноправните органи, които се състоят в отварянето за конкуренция с подходящо равнище на публичност при предоставянето на концесии за услуги, както и осигуряването на контрола за безпристрастност на процедурите по предоставяне, изискват националното право да признае правото в полза на участника, чиято оферта не е приета, да се издаде разпореждане, за да се предотврати предстоящо неизпълнение на тези задължения и/или да се преустанови такова неизпълнение?
2) При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос: посочените по-горе задължения за прозрачност част ли са от обичайното право на Европейските общности, в смисъл че вече се прилагат трайно и непрекъснато, по еднакъв и общ начин и са признати от съответните правни субекти като обвързващи правила за поведение?
3) Посочените в първия преюдициален въпрос задължения за прозрачност изискват ли също при намерение да се измени концесионен договор за услуги — включително промяна на конкретен, посочен в хода на процедурата подизпълнител — ново отваряне за конкуренция на преговорите по този въпрос, като се осигури подходящо равнище на публичност, и евентуално в съответствие с какви правила трябва да се осъществи подобно отваряне?
4) Посочените в първия преюдициален въпрос принципи и задължения за прозрачност трябва ли да се тълкуват в смисъл, че в случай на неизпълнение на задължения във връзка с концесия за услуги сключеният вследствие на това неизпълнение договор, който има за цел да породи или измени правоотношение по договор с продължително изпълнение, трябва да се прекрати?
5) Посочените в първия преюдициален въпрос принципи и задължения за прозрачност и член 86, параграф 1 ЕО евентуално във връзка с член 2, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директива 80/723 […] и член 1, параграф 9 от Директива 2004/18 […] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че предприятие, в качеството на публично предприятие или на възлагащ орган, е длъжно да изпълнява тези задължения за прозрачност, когато:
– е създадено от регионален или местен орган с оглед на обезвреждане на отпадъци и почистване на улици, но извършва дейност и на свободния пазар,
– 51 % от капитала му са собственост на административно-териториалната единица, но управленските решения могат да се вземат само с мнозинство от три четвърти от гласовете,
– посоченият регионален или местен орган назначава само една четвърт от членовете на надзорния съвет на въпросното предприятие, включително председателя на надзорния съвет, и
– повече от половината от оборота му е от двустранни договори за обезвреждане на отпадъци и почистване на улици на територията на административно-териториалната единица, като последната ги рефинансира от местните данъци и такси, платени от нейните граждани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.