Заключения
Заключения
Дело C-767/23: Remling, Заключение от 26 юни 2025 г.
Трябва ли член 267, трета алинея [ДФЕС] във връзка с член 47, втора алинея от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в член 91, параграф 2 от [Vw 2000], съгласно която Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State (Отдел по административни спорове към Държавния съвет, Нидерландия), като национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване, може по поставен въпрос за тълкуване на правото на Съюза, евентуално във връзка с изрично направено искане за отправяне на преюдициално запитване, да постанови решение със съкратено изложение на мотивите, без да посочва кое от трите изключения от задължението за отправяне на преюдициално запитване се прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-313/24: Opera Laboratori Fiorentini, Заключение от 26 юни 2025 г.
Трябва ли въведената с Регламент (ЕС) 2022/576 разпоредба на член 5к, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 833/2014 в областта на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, в частта, в която установява забрана за възлагането на поръчки и концесии и за продължаването на договори с „физическо или юридическо лице, образувание или орган, действащ(о) от името или по указание на образувание, посочено в буква а) или б) от настоящия параграф, включително, когато те представляват повече от 10 % от стойността на поръчката, на или с подизпълнители, доставчици или образувания, чийто капацитет се използва по смисъла на директивите за обществените поръчки“, да се тълкува в смисъл, че тази забрана се прилага по отношение на учредено съгласно италианското право дружество със седалище на територията на страната, което се притежава от италианско дружество със съдружници физически лица, които не са руски граждани, но в което двама от тримата членове на управителния съвет са руски граждани, а единият от тях, председател и главен изпълнителен член на същия управителен съвет, е и едноличен управител на притежаващото 90-процентен дял дружество майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-413/24: Vlaams Gewest, Заключение от 26 юни 2025 г.
1. Ограничава ли се свободното предоставяне на услуги по смисъла на Регламент [№ 4055/86], разглеждано във връзка с член 56 ДФЕС, от правна уредба относно предоставянето на VTS услуги и свързаната с това фиксирана по размер такса, която се прилага по отношение на трафика на плавателни съдове и се определя в зависимост от дължината на кораба, който захожда към фламандско пристанище и пристига от пристанище, намиращо се в друга държава членка, но не се прилага за трафика на плавателни съдове между фламандски пристанища, тъй като последният е освободен от тази такса?
2. Следва ли да се приеме, с оглед на прилагането на определяна единствено в зависимост от дължината на кораба единна VTS такса за влизането в пристанища, които се различават съществено, че тази VTS такса е несъвместима със свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 ДФЕС и Регламент [№ 4055/86], поради това че не се вземат предвид други важни фактори, които са присъщи на маршрута на влизане в дадено пристанище, като например отсечката от този маршрут, който даден кораб изминава в района на VTS, отдалечеността на пристанището от открито море, както и комплексността и характеристиките на пристанището?
3. Следва ли член 191 от [СТС] да се тълкува в смисъл, че установените в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия доставчици на услуги могат да се позовават на правото на Съюза и след оттеглянето [от Съюза], така че на първия и на втория въпрос следва да бъде даден еднакъв отговор както за времето преди, така и за периода след оттеглянето [от Съюза] на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-320/24: Soledil, Заключение от 19 юни 2025 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“] да се тълкуват:
a) в смисъл, че не допускат прилагането на принципите на националното съдебно производство, съгласно които предварителните въпроси, включително относно нищожността на договора, които не са били поставени или повдигнати в производството пред [Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд)], и които са логически несъвместими с естеството на отменителното решение, не могат да бъдат разглеждани нито в производството за ново разглеждане, нито по време на контрола за законосъобразност, на който страните подлагат решението на въззивния съд;
б) в светлината и на съображението относно пълната пасивност от страна на потребителите, когато са оспорили нищожността/недействителността на неравноправните клаузи едва с касационната жалба пред [Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд)] след приключването на производството за ново разглеждане на делото;
в) по-специално по отношение на установяването на неравноправния характер на клауза за явно прекомерна неустойка, която в хода на производството пред [Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд)] е разпоредено да бъде намалена според подходящи критерии (quantum), включително поради това че потребителите са изтъкнали неравноправния характер на клаузата (an) едва след решението, постановено в производството за ново разглеждане на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-738/22: Google и Alphabet/Комисия, Заключение от 19 юни 2025 г.
Неправилна преценка на причинно-следствената връзка между условията за предварително инсталиране в договорите за дистрибуция на мобилни приложения (ДДМП) и техния отстраняващ ефект
Неправилна преценка относно годността на ДДМП да отстранят също толкова ефективни конкуренти
Неправилна квалификация и преценка на задълженията за избягване на фрагментирането (СИФ) и последиците от тях
Неправилно отхвърляне на обективната обосновка на задълженията за съвместимост в СИФ
Неправилно потвърждаване на единното продължено нарушение след отмяната на констатацията за злоупотреба чрез споразуменията за подялба на приходи (СПП) в съответствие с портфейла
Неправилно упражняване на правомощието за пълен съдебен контрол при определяне на размера на глобата
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/24: Sidi Bouzid, Заключение от 19 юни 2025 г.
Допускат ли член 20 от Директива [2013/33/ЕС] и принципите, прогласени от Съда в решения [Haqbin] и [Ministero dell’Interno (Отнемане на материалните условия на приемане)] — доколкото изключват възможността администрацията на държавата членка да разпореди оттегляне на мерките за приемане като санкция, когато това решение би създало опасност от накърняване на основните жизнени потребности на чужденеца, подал молба за международна закрила, и на неговото семейство — национална правна уредба, която, след мотивирана индивидуална преценка, включително на необходимостта и пропорционалността на мярката, позволява мерките за приемане да се оттеглят на основание, което е свързано не със санкции, а с настъпилото неизпълнение на условията за допускане на ползването от това приемане, и по-специално поради отказа на чужденеца, по причини, несвързани със задоволяването на основните жизнени потребности и със защитата на човешкото достойнство, да се съгласи да бъде преместен в друг център за настаняване, който е определен от администрацията поради обективни организационни нужди и гарантира, на отговорност на самата администрация, запазването на материални условия на приемане, равностойни на тези в първоначалния център, когато отказът за преместване и последващото решение за оттегляне поставят чужденеца в положение, при което той не е в състояние да задоволява основните си лични и семейни нужди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-45/24: Verein für Konsumenteninformation (Commission prélevée par un intermédiaire), Заключение от 19 юни 2025 г.
1) Трябва ли [Регламент № 261/2004], и по-специално член 8, параграф 1, буква а) от него, да се тълкува в смисъл, че цената на билета, която следва да се вземе предвид, за да се определи подлежащата на възстановяване сума, дължима от въздушния превозвач на пътник при отмяна на полет, включва и разликата между платената от пътника и получената от въздушния превозвач сума, която съответства на комисиона на предприятие, действащо като посредник между тези две лица, когато въздушният превозвач знае, че това предприятие обичайно начислява комисиона (такса за посредничество), но не му е известен размерът ѝ в конкретния случай?
2) Носи ли пътникът, който иска връщането на сумата, тежестта да докаже необходимото знание на въздушния превозвач или въздушният превозвач е длъжен да докаже, че не е знаел за комисиона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-323/24: Deity Shoes, Заключение от 19 юни 2025 г.
1) Необходимо ли е наличието на същинска дизайнерска дейност, така че дизайнът да е резултат от интелектуално усилие на своя създател, за да може даден дизайн да се ползва от режима на закрила съгласно [Регламент № 6/2002]
В това отношение може ли за същинска дизайнерска дейност да се счита съчетанието на съставни части на базата на [съществуващи] дизайни, чиито особености на видимия външен вид са предопределени в по-голямата си част от [доставчици], така че измененията на определени елементи следва да се считат за единични и второстепенни?
2) Във връзка с гореизложеното може ли всички или част от особеностите на видимия външен вид на продукт, който е резултат от индивидуализиране на модели, предлагани от китайски [доставчици] в техните каталози, да се считат за оригинални по смисъла на член 6 [от] [Регламент № 6/2002], когато дейността на притежателя на дизайна се състои единствено в предлагането в [Европейския съюз] на тези модели без изменения или с единични изменения на съставни части (като подметка, капси, връзки, катарами и др.) и особеностите на видимия външен вид са предопределени в по-голямата си част от [доставчиците]
За тази цел има ли значение обстоятелството, че съставните части […] [сами по себе си] се предлагат от [доставчиците] в [техните каталози]?
3) Трябва ли член 14 [от] [Регламент № 6/2002] да се тълкува в смисъл, че за автор на дизайн може да се счита лице, което само е индивидуализирало по-ранен модел, предлаган от [доставчици] в каталог, чрез изменение на съставни части, които […] се предлагат от [доставчика] и не са били предмет на дизайнерска дейност от страна на [него]
В това отношение изисква ли се да се докаже определена степен на оригиналност, за да се установи, че окончателната форма се различава значително от [предходния] дизайн, за да може да се претендира авторството?
4) Без да се засяга гореизложеното, трябва ли в случай като настоящия — предвид особеностите на обувките, чийто дизайн е разработен въз основа на каталози на [доставчици] и, доколкото „разработването на дизайна“ се състои само в избор на по-ранни модели от каталог и евентуално в изменение на някои от съставните им части […], следвайки модните тенденции — да се счита, че тези модни тенденции: а) ограничават свободата на автора, така че малките разлики между регистрирания (или нерегистрирания) дизайн и [предходния] дизайн могат да са достатъчни, за да създадат различно общо впечатление, или, напротив, б) [намаляват] оригиналността на регистрирания (или нерегистрирания) дизайн, така че тези елементи или съставни части[, които са резултат от познати модни тенденции,] имат второстепенно значение за общото впечатление, което създават у информирания потребител, […] при сравнението му с друг [предходен] дизайн?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/24: Sanofi Pasteur, Заключение от 19 юни 2025 г.
1) Трябва ли член 13 от Директива [85/374], с оглед на тълкуването му в решение от 25 април 2002 г. [González Sánchez, C‑183/00, EU:C:2002:255 (наричано по-нататък „решение González Sánchez“)], съгласно което увреденото лице може да се позове на други режими на договорна или извъндоговорна отговорност, в които основанията за отговорност са различни от въведения с Директивата, да се тълкува в смисъл, че увреденото от дефект на стока лице може да претендира обезщетение от производителя за вредите си въз основа на общия режим на виновна отговорност, като се позове по-специално на това, че стоката е оставена в обращение, че не е изпълнено задължението за бдителност с оглед на свързаните със стоката рискове, или по-общо, че тази стока не е безопасна?
2) Член 11 от Директива [85/374] — съгласно който правата, предоставени на увреденото лице вследствие прилагането на Директивата, се погасяват с изтичането на десетгодишен срок, считано от датата, на която причинилата вредата стока е била пусната в обращение — противоречи ли на разпоредбите на член 47 от [Хартата], тъй като би лишил от правото му на достъп до съд увреденото лице, страдащо от прогресиращо увреждане, предизвикано от дефект на стока?
3) Може ли член 10 от [Директива 85/374], който определя като начален момент на тригодишния давностен срок „датата, на която ищецът е узнал или е следвало да узнае за вредата“, да се тълкува в смисъл, че този срок може да тече едва от деня, в който е известна цялата вреда — по-специално като се установи дата на консолидиране, определена като момента, от който състоянието на лицето с телесна повреда вече не прогресира, така че при прогресиращо патологично състояние давността не започва да тече — а не от деня, в който вредата се е проявила по сигурен начин във връзка с дефекта на стока, без последващото ѝ развитие да има значение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/23: Pelham (Notion de “pastiche”), Заключение от 17 юни 2025 г.
1. Следва ли да се смята, че ограничителната разпоредба относно използването за целите на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от [Директива 2001/29] е субсидиарна разпоредба, която се прилага при всички обстоятелства, и най-малкото по отношение на творческа интерпретация на съществуващо произведение или друг обект, включително по отношение на „семплирането“
По отношение на понятието за имитация прилагат ли се ограничителни критерии като изискването за хумор, имитация на стил или отдаване на почит?
2. Изисква ли използването „за целите“ на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от [Директива 2001/29] да се установи намерение на ползвателя да използва закрилян от авторско право обект за целите на имитацията или е достатъчно характерът на имитация да е видим за лицето, което познава съответния закрилян обект и притежава необходимото за възприемането на имитацията интелектуално разбиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.