Заключения
Заключения
Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Заключение от 3 юли 2025 г.
Изключва ли вторичното право на Съюза (по-специално член 60, параграфи 5 и 6 във връзка с член 58, параграфи 1—3 във връзка с член 59, параграф 1 от [Директива 2015/849]), както и общите правни принципи на Европейския съюз (по-специално принципът на effet utile) разпоредбите на член 35, параграфи 1—3 (относно възможността за налагане на административни наказания на юридически лица) и член 36 (относно удължаването на погасителната давност) от [FM-GwG], които, разгледани във връзка с тълкуването на тези разпоредби от Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия), поставят следните изисквания, за да се наложи административно наказание на юридическото лице: за обвиняемо лице със статут на главна страна по делото да бъде предварително признато физическо лице, което е член на орган на юридическото лице и има правомощие да го представлява, управлява или контролира, или друго физическо лице, което е действало от името и за сметка на юридическото лице (при стриктно спазване на всички права на страните), а освен това — в диспозитива на наказателното постановление срещу юридическото лице задължително да бъде установено, че деянието на поименно посоченото в него физическо лице (или физическо лице, което е член на орган на юридическото лице и има правомощие да го представлява, управлява или контролира) е съставомерно, както и че това физическо лице е действало противоправно и виновно, за да може на последващ етап за това деяние да се търси отговорност от юридическото лице, при положение че погасителната давност за административнонаказателното преследване и за възможността за налагане на административно наказание e съответно три и пет години от извършването на деянието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/24: Svema Trade, Заключение от 3 юли 2025 г.
Трябва ли член 15, параграф 5, трета алинея от Директива 2004/25/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба на директивата презумпция трябва да се разглежда като необорима или като оборима?
Ако посочената презумпция за справедлива престация трябва да се разглежда като оборима, този оборим характер неограничен ли е или евентуално е ограничен до определени обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-796/23: Česká síť (Associés d’une « société »), Заключение от 3 юли 2025 г.
1) Съответства ли на Директива 2006/112, по-специално на член 9, параграф 1 и член 193, възможността въз основа на специални национални разпоредби в областта на данъка върху добавената стойност, приложими за т.нар. „граждански дружества“ (неперсонифицирани обединения на лица), за заплащането на данъка за цялото дружество да се задължава т.нар. „съдружник представител“, въпреки че друг съдружник е работил с крайния клиент при предоставянето на услуги?
2) Зависи ли съответствието на тази възможност с Директива 2006/112 от факта, че този друг съдружник се е отклонил от правилата за водене на работите на дружеството и е работил с крайния клиент от свое име?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/24: Hadenov, Заключение от 3 юли 2025 г.
Задължението за признаване по чл. 6 от Рамково решение 2005/214, възможността за провеждане на консултации по чл. 7, [параграф] 3 от Рамковото решение, както и принципът за избягване на ненаказуемостта, може ли да се тълкуват като предоставящи възможност на изпълняващия орган, след като констатира, че е налице факултативно основание за отказ по чл. 7, [параграф] 2, б. ж) […] от [посоченото рамково] решение:
[а)]
да проведе консултация с решаващия орган по реда на чл. 7, [параграф] 3 от [същото рамково] решение, с цел установяване дали санкционираното лице разполага с актуална възможност да подаде възражение против решението за налагане на финансова санкция;
[б)]
при положителен отговор да връчи на санкционираното лице решението за налагане на финансова санкция и да му разясни правото на възражение;
[в)]
да изчака резултата от евентуалното възражение, като го отчете при постановяване на акта си по същество[?]
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-210/24: AESTE, Заключение от 3 юли 2025 г.
Критерий за възлагане на обществена поръчка като [разглеждания], който: — оценява увеличението на трудовите възнаграждения над определеното в приложимия отраслов колективен трудов договор, което оферентът предлага да прилага за лицата, които изпълняват обществената поръчка, и — задължава избрания за изпълнител оферент, след колективни преговори с представителите на работниците, да посочи конкретно каква форма ще приеме увеличението на трудовото възнаграждение, както и да направи постъпки за сключване на колективен трудов договор, който да се прилага за персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката, представлява ли подходящ критерий за определяне на икономически най-изгодната оферта в съответствие с изискването на член 67, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС
Противоречи ли на принципа на свободното предоставяне на услуги или ограничава ли свободната конкуренция в противоречие с член 56 ДФЕС и Директиви 2014/24/ЕС и 96/71/ЕО, нарушава ли правото на колективни преговори, признато в член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-84/24: EM System, Заключение от 3 юли 2025 г.
1) Трябва ли член 2, параграфи 1 и 2 от [Регламента за санкциите срещу Беларус] да се тълкува в смисъл, че когато се установи, че лице, посочено в приложение I към регламента, притежава точно 50 % от акциите на дадено дружество, се предполага, че финансовите средства на дружеството са собственост на, се държат от или се контролират от лицето, посочено в приложение I към регламента?
2) В производство пред национален съд като разглежданото в главното производство, в което дружество, чиито финансови средства са замразени, тъй като точно 50 % от акциите му се държат от лице, посочено в приложение I към [Регламента за санкциите срещу Беларус], иска от съда да задължи банките като ответници да изпълнят договорите за обслужване на банкова сметка, позволявайки на това дружество да има неограничен достъп до финансовите средства по банковите си сметки, може ли решението на банката да замрази финансовите му средства да бъде оспорено въз основа на довода, че финансовите средства на дружеството не се използват от или не облагодетелстват лице, посочено в приложение I към същия регламент?
3) Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, какви критерии за преценка трябва да се прилагат в такова производство пред национален съд, за да се определи дали финансовите средства не се използват от или не облагодетелстват лице, посочено в приложение I към [Регламента за санкциите срещу Беларус]
Може ли да се приеме, че обстоятелства като: 1) отделянето на активите на дружеството от тези на неговите акционери; 2) фактът, че ръководителят на дружеството (който не е лице, посочено в приложение I към Регламента) действа от името на дружеството; и 3) фактът, че достъп до банковите сметки на дружеството има само ръководителят на дружеството, изключват използването на финансовите средства на дружеството за облагодетелстване на лице, посочено в приложение I към Регламента, което има точно 50 % дялово участие в дружеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-413/24: Vlaams Gewest, Заключение от 26 юни 2025 г.
1. Ограничава ли се свободното предоставяне на услуги по смисъла на Регламент [№ 4055/86], разглеждано във връзка с член 56 ДФЕС, от правна уредба относно предоставянето на VTS услуги и свързаната с това фиксирана по размер такса, която се прилага по отношение на трафика на плавателни съдове и се определя в зависимост от дължината на кораба, който захожда към фламандско пристанище и пристига от пристанище, намиращо се в друга държава членка, но не се прилага за трафика на плавателни съдове между фламандски пристанища, тъй като последният е освободен от тази такса?
2. Следва ли да се приеме, с оглед на прилагането на определяна единствено в зависимост от дължината на кораба единна VTS такса за влизането в пристанища, които се различават съществено, че тази VTS такса е несъвместима със свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 ДФЕС и Регламент [№ 4055/86], поради това че не се вземат предвид други важни фактори, които са присъщи на маршрута на влизане в дадено пристанище, като например отсечката от този маршрут, който даден кораб изминава в района на VTS, отдалечеността на пристанището от открито море, както и комплексността и характеристиките на пристанището?
3. Следва ли член 191 от [СТС] да се тълкува в смисъл, че установените в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия доставчици на услуги могат да се позовават на правото на Съюза и след оттеглянето [от Съюза], така че на първия и на втория въпрос следва да бъде даден еднакъв отговор както за времето преди, така и за периода след оттеглянето [от Съюза] на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-50/24: Danané, Заключение от 26 юни 2025 г.
1) Попада ли в приложното поле на член 43 от [Директивата за процедурите] процедура за разглеждане на молба за международна закрила, подадена на границата или в транзитна зона от кандидат, който в хода на тази процедура е задържан в място, което географски се намира на територията на страната, но което по силата на нормативен текст e приравнено на място, което се намира на границата?
2) Продължава ли да попада в приложното поле на член 43 от [Директивата за процедурите] разглеждането на такава молба за международна закрила на кандидат, който след изтичането на срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от [Директивата за процедурите], съгласно националното право се допуска автоматично на територията на страната, но продължава да бъде задържан на основание на ново решение за задържане в същото място за задържане, което първоначално е считано за място, което се намира на границата, но вече се класифицира от властите като място, което се намира на територията на страната?
– Може ли в рамките на една и съща процедура за международна закрила едно и също място за задържане първоначално да бъде приравнено по силата на нормативен текст на място, което се намира на границата, а след като кандидатът получи разрешение за влизане на територията на страната поради изтичането на срока от четири седмици или вследствие на решение за допълнително разглеждане, да се счита за място, което се намира на територията на страната?
– Каква е последицата от задържането на кандидата на същото място, което географски се намира на територията на страната, но което първоначално е приравнено на място, което се намира на границата, и което впоследствие е класифицирано от белгийските власти като място за задържане на територията на страната поради изтичането на срока от четири седмици, за компетентността във времето и за материалната компетентност на решаващия орган?
3.1) Може ли решаващият орган, който започва разглеждането на молба за международна закрила в рамките на процедура на границата и който не спазва срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от [Директивата за процедурите] за произнасяне по тази молба, или който предварително взема решение за допълнително разглеждане, въпреки че всички действия по разследването, включително личното интервю, са проведени преди изтичането на този срок, да продължи да разглежда тази молба с предимство по смисъла на член 31, параграф 7 от тази директива, когато въз основа на решението на друг орган кандидатът остава задържан в същото място за задържане, което първоначално е било приравнено на място, което се намира на границата, с мотива, че неговото задържане е необходимо „с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако кандидатът не е задържан, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие“?
3.2) Може ли решаващият орган, който започва разглеждането на молба за международна закрила в рамките на процедура на границата и който не спазва срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от [Директивата за процедурите] за произнасяне по тази молба, или който предварително взема решение за допълнително разглеждане, без да проведе лично интервю с кандидата в рамките на този срок, да продължи да разглежда тази молба с предимство по смисъла на член 31, параграф 7 от тази директива, когато въз основа на решението на друг орган кандидатът остава задържан в същото място за задържане, което първоначално е било приравнено на място, което се намира на границата, с мотива, че неговото задържане е необходимо „с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако кандидатът не е задържан, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие“?
4) Съвместимо ли е такова прилагане на националната правна уредба с изключителния характер на задържането на кандидата, който произтича от член 8 от [Директивата за приемането] и от общата цел на [Директивата за процедурите]?
5) Трябва ли член 31, параграфи 7 и 8, член 43 и член 46 от [Директивата за процедурите] във връзка с член 47 от Хартата [на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)], да се тълкуват в смисъл, че когато [запитващата юрисдикция] е сезиран[а] с жалба срещу решение, взето в рамките на процедура, започнала на границата, тя трябва да разгледа служебно въпроса за превишаване на срока от четири седмици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/24: Bissilli, Заключение от 26 юни 2025 г.
1) В светлината на член 24 и на съображения 25 и 26 от [Директива 2014/41], когато по-специално не са изпълнени условията за издаване на ЕЗА и правото на обвиняемото лице да участва в съдебния процес и да бъде разпитано чрез видеоконференция, за да направи изявления с доказателствена стойност, е предвидено във вътрешното законодателство на издаващата държава, позволява ли член 24 във връзка с член 3 от [посочената директива] издаването на ЕЗР за разпит на задържано в изпълняващата държава обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебното заседание, с цел събиране на доказателства чрез неговия разпит и с допълнителна цел да се осигури участието му в съдебния процес?
2) В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли разпоредбата на член 10 от [Директива 2014/41], която позволява на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР, когато процесуално-следственото действие не е разрешено в сходен национален случай, да се тълкува в смисъл, че разрешава на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебния процес, в светлината на член 24 от [Директива 2014/41], който урежда конкретните условия за разпит чрез видеоконференция, без да включва въпросното основание за отказ?
3) Трябва ли член 11, параграф 1, буква е) от [Директива 2014/41] в светлината на член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че изпълнението на ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция в съдебно заседание не може да бъде отказано, когато процесуалните гаранции, приложими към тази видеоконференция съгласно правото на издаващата държава, са достатъчни в конкретния случай, за да гарантират, че обвиняемото лице може ефективно да упражни правото си на защита и основното право на справедлив процес по смисъла на член 47 от Хартата?
4) Може ли понятието „основни принципи на правото на изпълняващата държава“, което може да представлява специално основание за отказ съгласно член 24, параграф 2, буква б) от [Директива 2014/41], да представлява ограничение за изпълнението на искане за разпит на обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебен процес, въз основа на общи национални насоки, задължителни за всички изпълняващи органи, без да се преценяват особеностите на конкретния случай и предписанията на националното право на издаващата държава, гарантиращи правото на защита на обвиняемото лице и приложими в конкретния случай, или напротив, не е ли правилно отказът за изпълнение да представлява изключение, което да се тълкува стриктно във връзка с конкретни процесуални аспекти, предвидени в националното право на издаващата държава, или с конкретни релевантни за случая обстоятелства?
5) Позволява ли член 22, параграф 1 във връзка с член 3 от [Директива 2014/41] издаването на ЕЗР за временно предаване на задържано в чужбина обвиняемо лице, за да бъде разпитано в съдебно заседание, ако този разпит има значение за разследването съгласно националното право на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-364/24: Fidenato, Заключение от 26 юни 2025 г.
1) В съответствие ли са [спорните разпоредби] с член 34 от Регламент № 1829/2003, с член 3 ДЕС, с членове 2, 3, 26, 34, 35 и 36 ДФЕС и с членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
2) В случай на отрицателен отговор на предходния въпрос: може ли [Решение за изпълнение 2016/321], прието въз основа на член 26в от [Директива 2001/18], да не бъде приложено от запитващата юрисдикция или да бъде обявено за невалидно в резултат на констатираното несъответствие на този член с по-висшите норми на ДЕС и ДФЕС?
1) В съответствие ли са [спорните разпоредби] и [Решение за изпълнение 2016/321] с принципа на недопускане на дискриминация между национални и чуждестранни продукти, с принципа на пропорционалност и с член 34, член 36 и член 216, параграф 2 ДФЕС?
2) В съответствие ли са [спорните разпоредби] и [Решение за изпълнение 2016/321] с членове 16 и 52 от [Хартата]?
3) В съответствие ли са [спорните разпоредби] и [Решение за изпълнение 2016/321] с член 18 ДФЕС и с член 21 от Хартата от Ница, при положение че принципът на недопускане на дискриминация е един от стълбовете на Съюза?
4) Трябва ли [Решение за изпълнение 2016/321] да се тълкува в смисъл, че заявленията за ограничаване на правото на отглеждане на семена от ГМО царевица MON810 са допустими и в съответствие с ДЕС и ДФЕС само на основанията, посочени в член 26б, параграф 3, букви а)—ж) от [Директива 2001/18], или по силата на преходните правила, предвидени в член 26в от [тази директива], те са допустими и на други основания, включително икономически, които се различават в отделните държави?
5) С оглед на цялата нормативна уредба, уреждаща ГМО в единния европейски пазар, валидно ли е [Решение за изпълнение 2016/321] и допуска ли национална правна уредба, която санкционира неспазването на съдържащата се в него забрана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.