всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Заключения

Заключения

Дело C-629/24: Costa Crociere и др., Заключение от 10 юли 2025 г.

1) Трябва ли член 2, член 3, параграф 1 и член 7, първа алинея от Регламент [№ 392/2009] и приложение I към него да се тълкуват в смисъл, че уреждат отговорността на морски превозвач, оператор на круиз, който има характеристиките на туристически пакет по смисъла на Директива [90/314]?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, уреждат ли тези разпоредби от [Регламент № 392/2009] отговорността на този оператор само когато телесните повреди са свързани с превоза по море?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-769/23: Mara, Заключение от 10 юли 2025 г.

Допускат ли принципите на свобода на установяване и на свободно предоставяне на услуги, закрепени в членове 49 и 56 от [ДФЕС], както и принципът [на Европейския съюз] на пропорционалност и член 67, параграф 2 от Директива 2014/24, прилагането на национална правна уредба в областта на обществените поръчки като италианската, съдържаща се в член 95, алинея 3, буква а) и алинея 4, буква б) от [CCP], както и в член 50, алинея 1 от същия [кодекс], която произтича и от правния принцип, прогласен от Пленума на Consiglio di Stato (Държавен съвет) в решение № 8 от 21 май 2019 г., според която в случай на поръчки за услуги, които имат стандартизирани характеристики и в същото време са трудоемки, на възлагащия орган е забранено да предвижда като критерий за възлагане най-ниската цена, дори когато в документацията за обществената поръчка е предвидено намаление само по отношение на възнаграждението или потенциалната печалба на предприятието, без да се засягат разходите за труд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-258/24: Katholische Schwangerschaftsberatung, Заключение от 10 юли 2025 г.

1) Съвместима ли е с правото на Съюза, и по-специално с [Директива 2000/78] в светлината на член 10, параграф 1 и член 21, параграф 1 от [Хартата], национална правна уредба, която предвижда, че частна организация, чийто характер е основан на религия, може да изисква от работещите за нея лица да не напускат определена църква по време на трудовото правоотношение или да обвързва продължаването на трудовото правоотношение с условието работещото за нея лице да се присъедини отново към църквата, която е напуснало по време на трудовото правоотношение, ако поначало организацията не изисква от работещите за нея лица да принадлежат към тази църква и работещото за нея лице няма явно противоцърковно поведение?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: евентуално какви допълнителни изисквания се прилагат съгласно [Директива 2000/78] в светлината на член 10, параграф 1 и член 21, параграф 1 от Хартата, за да е оправдана подобна разлика в третирането, основана на религията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-797/23: Meta Platforms Ireland (Compensation équitable), Заключение от 10 юли 2025 г.

1) Може ли член 15 от [Директива 790/2019] да се тълкува в смисъл, че не допуска въвеждането на национални разпоредби като предвидените в член 43-bis от Закон [№ 633/1941] и в Решение 3/23/CONS на [AGCOM] в частта, в която:
а) налагат на [доставчиците на услуги на информационното общество (ДУИО)] задължения за възнаграждение (справедливо обезщетение) в допълнение към изключителните права, посочени в член 15 от Директива 2019/790, в полза на издателите;
б) налагат на посочените [ДУИО]:
– задължение да започнат преговори с издателите,
– задължение да предоставят на издателите и на [AGCOM] необходимата информация за целите на определянето на справедливото обезщетение,
– както и задължение да не ограничават видимостта на съдържанието на издателите в резултатите от търсенията до приключване на преговорите,
в) предоставят на [AGCOM]:
– правомощия за надзор и за налагане на санкции,
– правомощия за установяване на референтните критерии за определяне на справедливо обезщетение,
– правомощия за определяне на точния размер на справедливото обезщетение при липса на споразумение между страните?
2) Допуска ли член 15 от Директива 2019/790 национални разпоредби като посочените в точка 1 по-горе, които налагат на [ДУИО] задължение за разкриване на данни, което подлежи на контрол от страна на [AGCOM] и чието неспазване води до налагане на административни санкции?
3) Допускат ли […] принципи[те] на свобода на стопанската инициатива, закрепен в членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на свободна конкуренция, съгласно член 109 ДФЕС, и на пропорционалност, закрепен в член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национални разпоредби като посочените по-горе, които:
а) въвеждат в допълнение към изключителните права по член 15 от Директива 2019/790 EUCD права на възнаграждение, чието прилагане е съпроводено от посоченото по-горе, задължение за доставчиците на услуги на информационното общество [ДУИО] да започнат преговори с издателите, да предоставят на издателите и/или на [AGCOM] информацията, необходима за определяне на справедливо обезщетение, както и да не ограничават видимостта на съдържанието на издателите в резултатите от търсенията в очакване на такива преговори;
б) предоставят на [AGCOM]:
– правомощия за надзор и за налагане на санкции,
– правомощия за установяване на референтните критерии за определяне на справедливо обезщетение,
– правомощия за определяне на точния размер на справедливото обезщетение при липса на споразумение между страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-496/24: Stichting de Thuiskopie, Заключение от 9 юли 2025 г.

1. Може ли възпроизвеждане с описаните в [точка 7 от настоящото заключение] характеристики (offline streaming copy — офлайн копие на стрийминг съдържание), включително като се вземе предвид проверката на три етапа (член 5, параграф 5 от [Директива 2001/29]), да се счита за възпроизвеждане, „извършвано от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от тази директива?
2. Допускат ли целите на Директива [2001/29], включително целите за високо равнище на закрила на авторите, за справедлив баланс между интересите на носителя на правата и интересите на ползвателя, както и за съгласувано и технически неутрално прилагане на изключенията и ограниченията от държавите членки, национална правна уредба, съгласно която изключението за копиране за лично ползване не обхваща и създаването на офлайн копия на стрийминг съдържание?
3. От значение ли е за отговора на единия от двата или и на двата предходни въпроса дали носителите на права получават възнаграждение за всяко създадено офлайн копие на стрийминг съдържание, или получават възнаграждение, което се основава на това колко пъти ползвателят на стрийминг услугата възпроизвежда офлайн копието на стрийминг съдържание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-516/24: Winderwill, Заключение от 9 юли 2025 г.

Представлява ли молба за правна помощ с приложен към нея просто проект на молба, която се отнася за изменение на решение по дело за издръжка и която следва да бъде надлежно подадена само ако исканата помощ бъде предоставена, „равностоен документ“ по смисъла на член 9, буква а) от [Регламент № 4/2009], с който съответният национален съд се смята за сезиран и компетентността му за установена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-446/24: Freie Hansestadt Bremen, Заключение от 9 юли 2025 г.

Трябва ли член 3, точка 6 и член 11, параграф 2 от Директива [2008/115], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която по принцип предвижда налагане на забрана за влизане с неограничена продължителност на лице, чието право на пребиваване е прекратено и по отношение на което е издадено решение за връщане, тъй като лицето представлява терористична заплаха?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-728/23: Испания/Съвет и др., Заключение от 7 юли 2025 г.

Неправилно прилагане на правото от Общия съд, като е приел, че първото искане е допустимо по отношение на Специалния представител на Европейския съюз в Босна и Херцеговина и е недопустимо по отношение на Съвета на Европейския съюз.
Недопустимост на жалбата на Кралство Испания поради приложимостта на изключението за „спор между Съюза и неговите служители“ по член 56, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-485/24: Locatrans, Заключение от 3 юли 2025 г.

Трябва ли членове 3 и 6 от [Римската конвенция] да се тълкуват в смисъл, че в хипотеза, в която наетото лице упражнява една и съща дейност в полза на своя работодател в повече от една договаряща държава, при определяне на правото, което би било приложимо при липсата на избор от страните, следва да се вземе предвид цялата продължителност на трудовото правоотношение, с цел да се установи мястото, където заинтересованото лице обичайно е осъществявало своята работа, или следва да се вземе предвид последният период на работа, когато работникът или служителят, след като е полагал труд през определен период на определено място, впоследствие трайно упражнява дейността си на друго място, което съгласно ясната воля на страните е предназначено да бъде новото обичайно място на работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Заключение от 3 юли 2025 г.

Изключва ли вторичното право на Съюза (по-специално член 60, параграфи 5 и 6 във връзка с член 58, параграфи 1—3 във връзка с член 59, параграф 1 от [Директива 2015/849]), както и общите правни принципи на Европейския съюз (по-специално принципът на effet utile) разпоредбите на член 35, параграфи 1—3 (относно възможността за налагане на административни наказания на юридически лица) и член 36 (относно удължаването на погасителната давност) от [FM-GwG], които, разгледани във връзка с тълкуването на тези разпоредби от Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия), поставят следните изисквания, за да се наложи административно наказание на юридическото лице: за обвиняемо лице със статут на главна страна по делото да бъде предварително признато физическо лице, което е член на орган на юридическото лице и има правомощие да го представлява, управлява или контролира, или друго физическо лице, което е действало от името и за сметка на юридическото лице (при стриктно спазване на всички права на страните), а освен това — в диспозитива на наказателното постановление срещу юридическото лице задължително да бъде установено, че деянието на поименно посоченото в него физическо лице (или физическо лице, което е член на орган на юридическото лице и има правомощие да го представлява, управлява или контролира) е съставомерно, както и че това физическо лице е действало противоправно и виновно, за да може на последващ етап за това деяние да се търси отговорност от юридическото лице, при положение че погасителната давност за административнонаказателното преследване и за възможността за налагане на административно наказание e съответно три и пет години от извършването на деянието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form