Заключения
Заключения
Дело C-799/23: Комисия/Словакия (Discrimination ethnique dans l’éducation), Заключение от 1 август 2025 г.
Непропорционално голям брой ромски деца са настанявани в специални училища или специални класове за деца с умствени или други увреждания, в сравнение с други деца.
Ромските деца са обект на сегрегация от другите деца в началното образование в обикновените училища, като са били настанявани в училища само за роми, в отделни класове, на отделни етажи или като са били отделяни в училищните столове.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-313/25: Adrar, Заключение от 1 август 2025 г.
Неспазване на принципа на забрана за връщане при контрол на законосъобразността на задържането с оглед на извеждането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна
Неспазване на задължението за отчитане на семейния живот и висшия интерес на детето при контрол на законосъобразността на задържането с оглед на извеждането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/24: Storstockholms Lokaltrafik, Заключение от 1 август 2025 г.
Кой от членове 13 и 14 от ОРЗД се прилага, когато личните данни са събрани чрез камера, носена на тялото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-748/23: Gekus, Заключение от 1 август 2025 г.
1) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че още самите обстоятелства около назначаването на съдийска длъжност могат да показват, че съдия не отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност, ако водят до конституирането на съд, който нарушава правото на правния субект на достъп до съд, или пък, че решаващо за неизпълнението на тези изискванията е пасивното приемане (изразяващо се в извършването на правораздавателна дейност) от съдията на нередовностите в процедурата по неговото назначаване на съдийска длъжност, водещи до конституирането на съд, който нарушава правото на правния субект на достъп до съд?
2) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че при провеждането на т. нар. тест за безпристрастност на съдия от Sąd Najwyższy [Върховен съд, Полша] не могат да се произнасят съдии, с чието участие се нарушава правото на правния субект на достъп до съд, тъй като са назначени на съдийска длъжност в този съд по предложение на Krajowa Rada Sądownictwa [Национален съдебен съвет, Полша], който е сформиран по реда, определен в разпоредбите от Ustawa z dnia 8 grudnia 2017 r. o zmianie ustawy o Krajowej Radzie Sądownictwa oraz niektórych innych ustaw [Закон от 8 декември 2017 г. за изменение на Закона за Националния съдебен съвет и някои други закони] (Dz. U., 2018 г., позиция 3)?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че в производствата за провеждане на т. нар. тест за безпристрастност Sąd Najwyższy [Върховен съд] е длъжен да формира съдебен състав, в който не участват такива съдии, и в крайна сметка да остави без приложение националната разпоредба, в която за разглеждането на такива случаи се предвижда петчленен състав, и да разгледа искането, без участието на такива съдии, в състав, различен от предвидения в националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-481/24: E. (Compensation de créances), Заключение от 1 август 2025 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 1 от [Директива 2014/40] да се тълкува в смисъл, че всички непубликувани в Официален вестник на Европейския съюз стандарти ISO без изключение са непротивопоставими на частноправните субекти, в това число и на фондацията, независимо че съответният частноправен субект е имал възможност да се запознае с тези стандарти и да ги получи (срещу възнаграждение)?
2) Трябва ли непротивопоставимостта на частноправните субекти на член 4, параграф 1 от [Директива 2014/40] поради обстоятелството, че тази разпоредба препраща към стандарти ISO, които не са публикувани в [Официален вестник], да се разбира в смисъл, че забранява лишаване от правото да се изисква осигуряване на съответствието с определените в член 3, параграф 1 от [Директива 2014/40] максимални равнища на емисии от катран, никотин и въглероден оксид?
3) Трябва ли изразът „употреба по предназначение“, който се съдържа в определението на „емисии“ в [член 2, точка 21] от [Директива 2014/40], да се тълкува в смисъл, че при измерването се изисква максимално доближаване до поведението на човек при пушене и отчитане поне частично на покриването на малките дупчици за вентилация в цигарения филтър и/или обема на дима и честотата на вдишването му, или в смисъл на употреба на цигара само чрез процес на горене?
4а) Ако с оглед на отговора на третия въпрос стандартите ISO, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 2014/40/ЕС, не са подходящи за измерване на равнищата на емисиите: [а)] преследваната с [Директива 2014/40] цел за високо равнище на защита на общественото здраве, особено на младите хора, означава ли, че принципите на правна сигурност и на законоустановеност не изключват възможността на производителите на тютюневи изделия да се противопостави алтернативен метод за измерване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-371/24: Comdribus, Заключение от 1 август 2025 г.
1) Трябва ли член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в), както и във връзка с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 55-1 от френския Наказателно-процесуален кодекс, която предвижда системното снемане на самоличността (дактилоскопиране и фотозаснемане) на лицата, по отношение на които има едно или няколко основания да се подозира, че са извършили или са се опитали да извършат престъпление?
2) Трябва ли член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в), както и във връзка с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 55-1 от френския Наказателно-процесуален кодекс, която не предвижда задължение за компетентния орган да мотивира по подходящ начин във всеки конкретен случай абсолютната необходимост от снемането на самоличността?
3) Трябва ли член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в), както и във връзка с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 55-1 от френския Наказателно-процесуален кодекс, която позволява самостоятелно да бъде наказателно преследвано и осъдено лице, което е отказало да се подчини на действия по снемане на самоличността, дори ако това лице не е наказателно преследвано или осъдено за престъплението, на което се основава мярката за снемане на самоличността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/24: Statul Român – Ministerul Finanţelor Publice и Curtea de Apel Bucureşti, Заключение от 23 юли 2025 г.
1) Представлява ли член 20, параграф 1 от Регламент [№ 1782/2003] норма на Съюза, предоставяща конкретни права на частноправните субекти, чието нарушаване може да ангажира отговорността на държавата вследствие на решение на национална юрисдикция, действаща като последна инстанция?
2) Трябва ли понятието „фактически точна информация“, предвидено в член 68, параграф 1 от Регламент [№ 796/2004], да се тълкува в смисъл, че обхваща както правилното деклариране на площите от земеделския производител, така и правилната идентификация на стопанисвания парцел и на неговите граници?
3) При обстоятелствата в разглеждания случай, съставлява ли неотправянето от националната юрисдикция, действаща като последна инстанция, на запитване до [Съда] за тълкуване на член 68 от Регламент № 796/2004, явно и достатъчно тежко нарушение, което може да ангажира отговорността на държавата за вредите, които се твърди, че са причинени с решението на тази юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-414/24: Datenschutzbehörde (Articulation des recours), Заключение от 15 юли 2025 г.
1) Следва ли членове 77 и 79 от [ОРЗД], с оглед на съображенията на Съда в решенията [Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság] и [SCHUFA Holding], да се тълкуват в смисъл, че предвидената в националното законодателство възможност за отхвърляне на жалба до надзорен орган по член 77 от ОРЗД поради упражнено преди това право на съдебна защита по член 79 от ОРДЗ по същото дело, и поради обстоятелството, че е налице висящо производство пред съд, е допустимо правило за регулиране на взаимовръзката между тези средства за правна защита (по смисъла на посочената практика на Съда)?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли членове 77 и 79 от [ОРЗД], с оглед на съображенията на Съда в решенията [Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság] и [SCHUFA Holding], да се тълкуват в смисъл, че предвидената в националното законодателство възможност за отхвърляне на жалба до надзорен орган по член 77 от ОРЗД поради обстоятелството, че във висящото производство по същото дело относно съдебната защита по член 79 от ОРЗД вече е взето решение по същество (макар то все още да не е влязло в сила), е допустимо правило за регулиране на взаимовръзката между тези средства за правна защита (по смисъла на посочената практика на Съда)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-722/23: Rugu, Заключение от 10 юли 2025 г.
Когато съдилищата на изпълняващата [ЕЗА] държава членка констатират, че при предаване на издирваното лице на издаващата държава членка съществува риск от нарушаване на основните права на това лице във връзка с изпълнението на чуждестранното наказание, поради което следва да се откаже изпълнението на [ЕЗА], член 4, точка 6 от Рамково решение [2002/584] допуска ли съдилищата на изпълняващата държава членка, които констатират, че издирваното лице пребивава в последната държава, да решат впоследствие, че в съответствие с разпоредбата, която транспонира член 4, точка 6 от [това] рамково решение в националния правен ред, наказанието лишаване от свобода, което е наложено в държавата членка, издала [ЕЗА], и е посочено в тази заповед за арест, следва да бъде изпълнено в изпълняващата държава членка?
Трябва ли член 4[, точка] 6 от Рамково решение [2002/584] да се тълкува в смисъл, че когато съдилищата на държавата членка, изпълняваща [ЕЗА], са установили, че в случай на предаване на издирваното лице на издаващата държава членка съществува опасност от засягане на основните права на това лице вследствие на изпълнението на наложеното в чужбина наказание, поради което следва да се откаже изпълнението на европейската заповед за арест, той задължава съдилищата на изпълняващата държава да проверят, за да се избегне да остане ненаказано издирваното лице, което е гражданин на тази държава или пребивава в нея, дали е целесъобразно да се разпореди в съответствие с разпоредбата, която транспонира в националния правен ред посочения член 4[, точка] 6, изпълнението в изпълняващата държава членка на наказанието лишаване от свобода, наложено на съответното лице в държавата членка, издала [ЕЗА], което наказание е посочено в този акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-629/24: Costa Crociere и др., Заключение от 10 юли 2025 г.
1) Трябва ли член 2, член 3, параграф 1 и член 7, първа алинея от Регламент [№ 392/2009] и приложение I към него да се тълкуват в смисъл, че уреждат отговорността на морски превозвач, оператор на круиз, който има характеристиките на туристически пакет по смисъла на Директива [90/314]?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, уреждат ли тези разпоредби от [Регламент № 392/2009] отговорността на този оператор само когато телесните повреди са свързани с превоза по море?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.