Заключения
Заключения
Дело C-554/24: Полша/Комисия (Annulation rétroactive de mesures provisoires), Заключение от 10 юли 2025 г.
Неправилно прилагане на член 279 ДФЕС по отношение на последиците от доброволното уреждане на спора и акцесорния характер на временните мерки
Липса на достатъчна мотивировка в обжалваното съдебно решение
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/24: Vilniaus tarptautinė mokykla, Заключение от 10 юли 2025 г.
1) Трябва ли член 49 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че приложното му поле включва предвиденото в националната правна уредба изискване за владеене на официалния език, което се прилага за административния персонал и учителите на учебно заведение, създадено от частно физическо лице, което прилага международна програма за средно образование, както и учебните програми на International Baccalaureate за начално и прогимназиално образование?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 49 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която изискването за владеене на официалния език се прилага без изключение, първо, по отношение на всички учители, работещи в учебно заведение, създадено от частно физическо лице, което предлага международна програма за средно образование, както и учебните програми на International Baccalaureate за начално и прогимназиално образование, и второ, по отношение на административния персонал в това учебно заведение, независимо от обстоятелствата, характерни за дейността на това учебно заведение?
3) Трябва ли член 53 от [Директивата относно признаването] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която изискването за владеене на официалния език се прилага без изключение по отношение на всички учители, работещи в учебно заведение, което е създадено от частно физическо лице и предлага международна програма за средно образование, както и учебните програми на International Baccalaureate за начално и прогимназиално образование, независимо от обстоятелствата, характерни за дейността на това учебно заведение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-199/24: Legal Newsdesk Sweden, Заключение от 10 юли 2025 г.
1) Позволява ли член 85, параграф 1 от ОРЗД на държавите членки да приемат законодателни мерки в допълнение към мерките, които трябва да приемат по член 85, параграф 2 от този регламент, по отношение на обработването на лични данни за цели, различни от журналистически цели или целите на академичното, художественото или литературното изразяване?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос: позволява ли член 85, параграф 1 от ОРЗД да се съгласува правото на защита на личните данни в съответствие с този регламент с правото на свобода на изразяване и информация, което означава, че единственото средство за правна защита, с което разполага лице, чиито лични данни се обработват чрез предоставяне на публичен достъп в интернет срещу заплащане до постановени срещу това лице присъди, е образуването на наказателно производство за клевета или претендирането на обезщетение за вреди вследствие на клевета?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос или отрицателен отговор на втория въпрос: може ли дейност, която се състои в предоставянето на публичен достъп в интернет срещу заплащане до публични документи под формата на присъди, без да се извършва обработване или редактиране, да представлява обработване на лични данни за посочените в член 85, параграф 2 от ОРЗД цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-722/23: Rugu, Заключение от 10 юли 2025 г.
Когато съдилищата на изпълняващата [ЕЗА] държава членка констатират, че при предаване на издирваното лице на издаващата държава членка съществува риск от нарушаване на основните права на това лице във връзка с изпълнението на чуждестранното наказание, поради което следва да се откаже изпълнението на [ЕЗА], член 4, точка 6 от Рамково решение [2002/584] допуска ли съдилищата на изпълняващата държава членка, които констатират, че издирваното лице пребивава в последната държава, да решат впоследствие, че в съответствие с разпоредбата, която транспонира член 4, точка 6 от [това] рамково решение в националния правен ред, наказанието лишаване от свобода, което е наложено в държавата членка, издала [ЕЗА], и е посочено в тази заповед за арест, следва да бъде изпълнено в изпълняващата държава членка?
Трябва ли член 4[, точка] 6 от Рамково решение [2002/584] да се тълкува в смисъл, че когато съдилищата на държавата членка, изпълняваща [ЕЗА], са установили, че в случай на предаване на издирваното лице на издаващата държава членка съществува опасност от засягане на основните права на това лице вследствие на изпълнението на наложеното в чужбина наказание, поради което следва да се откаже изпълнението на европейската заповед за арест, той задължава съдилищата на изпълняващата държава да проверят, за да се избегне да остане ненаказано издирваното лице, което е гражданин на тази държава или пребивава в нея, дали е целесъобразно да се разпореди в съответствие с разпоредбата, която транспонира в националния правен ред посочения член 4[, точка] 6, изпълнението в изпълняващата държава членка на наказанието лишаване от свобода, наложено на съответното лице в държавата членка, издала [ЕЗА], което наказание е посочено в този акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-629/24: Costa Crociere и др., Заключение от 10 юли 2025 г.
1) Трябва ли член 2, член 3, параграф 1 и член 7, първа алинея от Регламент [№ 392/2009] и приложение I към него да се тълкуват в смисъл, че уреждат отговорността на морски превозвач, оператор на круиз, който има характеристиките на туристически пакет по смисъла на Директива [90/314]?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, уреждат ли тези разпоредби от [Регламент № 392/2009] отговорността на този оператор само когато телесните повреди са свързани с превоза по море?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-769/23: Mara, Заключение от 10 юли 2025 г.
Допускат ли принципите на свобода на установяване и на свободно предоставяне на услуги, закрепени в членове 49 и 56 от [ДФЕС], както и принципът [на Европейския съюз] на пропорционалност и член 67, параграф 2 от Директива 2014/24, прилагането на национална правна уредба в областта на обществените поръчки като италианската, съдържаща се в член 95, алинея 3, буква а) и алинея 4, буква б) от [CCP], както и в член 50, алинея 1 от същия [кодекс], която произтича и от правния принцип, прогласен от Пленума на Consiglio di Stato (Държавен съвет) в решение № 8 от 21 май 2019 г., според която в случай на поръчки за услуги, които имат стандартизирани характеристики и в същото време са трудоемки, на възлагащия орган е забранено да предвижда като критерий за възлагане най-ниската цена, дори когато в документацията за обществената поръчка е предвидено намаление само по отношение на възнаграждението или потенциалната печалба на предприятието, без да се засягат разходите за труд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-797/23: Meta Platforms Ireland (Compensation équitable), Заключение от 10 юли 2025 г.
1) Може ли член 15 от [Директива 790/2019] да се тълкува в смисъл, че не допуска въвеждането на национални разпоредби като предвидените в член 43-bis от Закон [№ 633/1941] и в Решение 3/23/CONS на [AGCOM] в частта, в която:
а) налагат на [доставчиците на услуги на информационното общество (ДУИО)] задължения за възнаграждение (справедливо обезщетение) в допълнение към изключителните права, посочени в член 15 от Директива 2019/790, в полза на издателите;
б) налагат на посочените [ДУИО]:
– задължение да започнат преговори с издателите,
– задължение да предоставят на издателите и на [AGCOM] необходимата информация за целите на определянето на справедливото обезщетение,
– както и задължение да не ограничават видимостта на съдържанието на издателите в резултатите от търсенията до приключване на преговорите,
в) предоставят на [AGCOM]:
– правомощия за надзор и за налагане на санкции,
– правомощия за установяване на референтните критерии за определяне на справедливо обезщетение,
– правомощия за определяне на точния размер на справедливото обезщетение при липса на споразумение между страните?
2) Допуска ли член 15 от Директива 2019/790 национални разпоредби като посочените в точка 1 по-горе, които налагат на [ДУИО] задължение за разкриване на данни, което подлежи на контрол от страна на [AGCOM] и чието неспазване води до налагане на административни санкции?
3) Допускат ли […] принципи[те] на свобода на стопанската инициатива, закрепен в членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на свободна конкуренция, съгласно член 109 ДФЕС, и на пропорционалност, закрепен в член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национални разпоредби като посочените по-горе, които:
а) въвеждат в допълнение към изключителните права по член 15 от Директива 2019/790 EUCD права на възнаграждение, чието прилагане е съпроводено от посоченото по-горе, задължение за доставчиците на услуги на информационното общество [ДУИО] да започнат преговори с издателите, да предоставят на издателите и/или на [AGCOM] информацията, необходима за определяне на справедливо обезщетение, както и да не ограничават видимостта на съдържанието на издателите в резултатите от търсенията в очакване на такива преговори;
б) предоставят на [AGCOM]:
– правомощия за надзор и за налагане на санкции,
– правомощия за установяване на референтните критерии за определяне на справедливо обезщетение,
– правомощия за определяне на точния размер на справедливото обезщетение при липса на споразумение между страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/24: Agrupació de Neteja Sanitaria, Заключение от 10 юли 2025 г.
1) Противоречи ли на смисъла и целта на освобождаването по член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО национална разпоредба, която предвижда условие съответните услуги да се използват пряко и изключително за освободената от ДДС дейност, ако това условие се тълкува в смисъл, че услуга (почистване в здравния сектор [C‑379/24], съответно в образователния [C‑380/24]) не се използва изключително за освободената от ДДС дейност, въпреки че с оглед на нейната организация и структура тя е особена, техническа и сложна (описана в дело C‑380/24 като непрекъснато почистване и дезинфектиране на помещения, в които има присъствие и се полагат грижи за деца в продължение на часове), както и абсолютно необходима?
2) Противоречи ли на смисъла и целта на освобождаването по член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО тълкуване на националното право, съгласно което неизвършването на доставка на услуги изключително за дейността се свързва с нарушаване на конкуренцията, което съгласно условията от правото на Съюза е основание освобождаването да бъде отказано, като по този начин към условията от правото на Съюза се добавят национални условия като основание за отказа му
Трябва ли условието за „ненарушаване на конкуренцията“ да се тълкува в смисъл, че, доколкото се приема за безспорно от страните, освобождаването следва да бъде отказано, независимо от степента на действително нарушаване на конкуренцията (дело C-[8/01], т. 48), тъй като всяко освобождаване е изключение от признатия от Съда на Европейския съюз общ принцип на облагане с ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.