Заключения
Заключения
Дело C-131/24: VIRUS и др., Заключение от 18 септември 2025 г.
1) Трябва ли член 5 от Директивата за птиците да се тълкува в смисъл, че не е налице хипотезата на умишлено обезпокояване по буква г) от него, когато макар да е възможно да се причини обезпокояване на отделни екземпляри от определени видове, с ефективното прилагане на мерки навременно и в подходяща форма се избягват всякакви последици за целите на член 2 от тази директива?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: за ефективността на мерките трябва ли да е изключено всякакво съмнение от научна гледна точка, в смисъл че е достатъчно да е дадена обоснована експертна оценка на назначено от съда вещо лице, или по-скоро трябва да е налице обективна научна документация за успешния практически опит с тези мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-188/24: WebGroup Czech Republic и NKL Associates, Заключение от 18 септември 2025 г.
На първо място, следва ли разпоредби, попадащи в обхвата на наказателното право, по-специално общи и абстрактни разпоредби, които определят определено поведение като престъпление, подлежащо на наказателно преследване, да се считат за попадащи в обхвата на „координираното поле“ по смисъла на Директива 2000/31, когато те са приложими както към поведението на доставчик на услуга на информационното общество, така и към всяко друго физическо или юридическо лице
Или следва да се приеме, че тъй като единствената цел на директивата е да хармонизира определени правни аспекти на такива услуги, без да хармонизира наказателното право като такова, и тъй като тя предвижда само изисквания, приложими към услугите, такива наказателни разпоредби не могат да се считат за изисквания, приложими към започването и осъществяването на дейността на услугите на информационното общество, попадащи в „координираното поле“ на тази директива
По-специално, попадат ли наказателните разпоредби, предназначени да гарантират защитата на непълнолетните, в обхвата на това „координирано поле“?
Следва ли изискването издателите на онлайн комуникационни услуги да въведат мерки за предотвратяване на достъпа на непълнолетни до порнографско съдържание, което те разпространяват, да се счита за попадащо в обхвата на „координираното поле“ на Директива 2000/31, която хармонизира само определени правни аспекти на съответните услуги, доколкото това задължение се отнася до осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, тъй като се отнася до поведението на доставчика на услугата и качеството или съдържанието на услугата, но не засяга обаче установяването на доставчиците на услуги, търговските съобщения, електронните договори, правилата за отговорността на посредниците, кодексите за поведение, извънсъдебното разрешаване на спорове, съдебните действия или сътрудничеството между държавите членки и следователно не се отнася до някой от предметите, уредени от хармонизиращите разпоредби на глава II от тази директива?
Ако отговорът на предходните въпроси е положителен, как следва да се съгласуват изискванията на Директива 2000/31 с тези, произтичащи от защитата на правата на човека и основните свободи в Европейския съюз, по-специално защитата на човешкото достойнство и най-добрия интерес на детето, гарантирани от членове 1 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз и от член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, когато самото приемане на индивидуални мерки, взети по отношение на дадена услуга, не изглежда да осигурява ефективна защита на тези права
Съществува ли общ принцип на правото на ЕС, който позволява на държавите членки да предприемат, по-специално в случай на спешност, мерки – включително когато те са общи и абстрактни по отношение на категория доставчици на услуги – които са необходими за защита на непълнолетните срещу нарушения на тяхното достойнство и интегритет, чрез дерогация, когато е необходимо, по отношение на доставчиците, регулирани от Директива 2000/31, от принципа на регулиране на тези доставчици от държавата им по произход, установен в тази директива?
Следва ли забраната, наложена на операторите на електронна услуга за подпомагане на водачите или услуга за навигация, основана на геолокация, за разпространение на съобщения и индикации, публикувани от потребителите на тази услуга и които могат да позволят на други потребители да избегнат определени пътни проверки, да се счита за попадаща в „координираното поле“ по смисъла на Директива 2000/31, доколкото, въпреки че се отнася до осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, тъй като се отнася до поведението на доставчика на услугата, качеството или съдържанието на услугата, не засяга обаче установяването на доставчика на услуги, търговските съобщения, електронните договори, отговорността на посредниците, кодексите за поведение, извънсъдебното разрешаване на спорове, съдебните действия или сътрудничеството между държавите членки и следователно не се отнася до някой от предметите, уредени от хармонизиращите разпоредби, предвидени в глава II на тази директива?
Следва ли забрана за излъчване, която има за цел по-специално да предотврати лица, издирвани за престъпления или нарушения, или които представляват заплаха за обществения ред или сигурност, да могат да избегнат пътни проверки, да попада в обхвата на изискванията, свързани с осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, които държава членка не може да наложи на доставчик на услуги на информационното общество, установен в друга държава членка, доколкото съображение 26 от Директива 2000/31 гласи, че директивата не може да попречи на държавите членки да прилагат своите национални правила по наказателното право и наказателното производство с оглед предприемане на всички разследващи и други мерки, необходими за откриването и преследването на престъпления?
Следва ли член 15 от Директива 2000/31, който забранява налагането на доставчиците на услуги на общо задължение за наблюдение – с изключение на задълженията, приложими към конкретен случай – да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на разпоредба, която просто постановява, че операторите на електронна услуга за подпомагане на водачите или услуга за навигация, основана на геолокация, не трябва да разпространяват, в конкретни случаи и в рамките на тази услуга, определени категории съобщения и индикации, без операторът да трябва да е наясно със съдържанието им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/24: Höldermann, Заключение от 18 септември 2025 г.
1) Отговаря ли на изискванията на член 9, параграф 1, буква и), подточка i), първо тире от Рамково решение [2008/909], призовката, връчена на представител в страната, който е упълномощен от осъдения да получава подлежащите на връчване документи?
2) Трябва ли член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение [2008/909], да се разбира в смисъл, че към момента на упълномощаването съдебният процес следва вече да е насрочен и заинтересованото лице да знае за насрочената дата, или е достатъчно заинтересованото лице да упълномощи или да потвърди упълномощаването, като със сигурност знае, че ще се проведе съдебен процес?
3) Съвместимо ли е с предимството на правото на Съюза, че в член 84b, параграф 1, точка 2 от [IRG] германският законодател е уредил задочното осъждане като абсолютно основание за недопустимост [на искането за изпълнение], въпреки че в това отношение член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение [2008/909], предвижда само факултативно основание за отказ?
4) Може ли заинтересованото лице да се откаже от защитата, която произтича от член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение [2008/909], и така да даде възможност за изпълнение на задочна присъда дори когато не са изпълнени условията, предвидени в член 9, параграф 1, буква и), подточки i), ii) и iii) от [това рамково] решение
Представлява ли такъв отказ искането за изпълнение в държавата по произход, отправено до компетентния орган на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-514/24: Magyar Telekom, Заключение от 18 септември 2025 г.
1) Може ли решение на Съда да се счита за равностойно на пораждаща пряко задължително действие разпоредба от правото на Съюза по смисъла на член 105, параграф 4 [от ЕКЕС], или трябва да се счита, че става въпрос за тълкуване на правото, което не представлява изменение на предходна правна уредба от гледна точка на член 105, параграф 4 от [ЕКЕС]?
2) Може ли да се приеме, че насоките на [ОЕРЕС], BoR (16) 127, от 30 август 2016 г. (наричани по-нататък „Насоките на ОЕРЕС от 2016 г.“), заменени, що се отнася до настоящия спор, с насоките на ОЕРЕС, BoR (22) 81, от 9 юни 2022 г. (наричани по-нататък „Насоките на ОЕРЕС от 2022 г.“) — с оглед по-конкретно на член 10, параграф 2 от [ЕКЕС] и член 4, параграф 4 от [Регламента относно ОЕРЕС] — са част от правото на Съюза или пораждащи пряко задължително действие разпоредби от него и като такива представляват изменение на правната уредба, което обосновава прилагането на предвиденото в член 105, параграф 4 от [ЕКЕС] изключение, или става въпрос само за тълкуване на правото — по-специално ако с тях се изпълнява решение на Съда — което не представлява изменение на предходна правна уредба от гледна точка на член 105, параграф 4 от [ЕКЕС]?
3) Ако прилагането на предвиденото в член 105, параграф 4 от [ЕКЕС] изключение не е обосновано нито от решение на Съда, нито от Насоките на ОЕРЕС от 2022 г., може ли решение на национален регулаторен орган, с което спрямо доставчик на електронни съобщителни услуги се прилага изменената съдебна практика по член 3, параграф 3 от Регламент [2015/2120], основана на Насоките на ОЕРЕС от 2022 г., изменени в съответствие с решение на Съда, да се счита за пораждаща пряко задължително действие разпоредба от националното право по смисъла на член 105, параграф 4 от [ЕКЕС], като се има предвид, че разпоредбата на Регламент 2015/2120 е запазена и не е била изменяна в периода, до който се отнася спорът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/24: FSMA, Заключение от 11 септември 2025 г.
1) Трябва ли член 3 от Директива 2003/6 във връзка с членове 11 и 52 от Хартата […], с член 10 от ЕКПЧ и с принципа на равенство, доколкото се отнася до забраната лицата да съобщават „вътрешна информация на друго лице, освен ако това не е в рамките на нормалните условия на изпълнение на работата им, на професията ѝ/му или на техните функции“, да се тълкува в смисъл, че забранява съобщаването на вътрешна информация в медиите (радио и уебсайтове на печатни издания) от лице, което има качеството на политик, бивш министър и член на опозиционна партия, посредством изявления в медиите в това си качество, като чрез посоченото разпространяване на информация въпросното лице иска да предизвика публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация, при положение че функциите му обичайно не предполагат подобно разпространяване на вътрешна информация в медиите?
2) Трябва ли член 21 от Регламент № 596/2014 […], разглеждан в светлината на същите принципи като посочените в предходния въпрос, да се тълкува в смисъл, че приложното му поле е ограничено до разкриване или разпространяване на вътрешна информация от журналисти, или се прилага и по отношение на разкриване или разпространяване на вътрешна информация в медиите от лице, например политик, бивш министър и член на опозиционна партия, който чрез посоченото разпространяване на информация иска да предизвика публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-196/24: Aucrinde, Заключение от 11 септември 2025 г.
1) Дава ли член 12 от [Регламент 2020/1783] право на националния съд да откаже да приложи посочения регламент и да изпълни искането на молещата държава с мотива, че формата на искането противоречи на основни принципи на националното право на замолената държава и по-конкретно на член 16‑11 от нейния Code civil (Граждански кодекс)
Ако член 12 от [Регламент 2020/1783] се прилага без оглед на националното право, как следва да се тълкуват член 1 (право на достойнство) и член 7 (право на зачитане на личния живот) от [Хартата] и съотношението между тях, за да се прецени дали такова прилагане на Регламента нарушава [Хартата]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-472/24: Žaidimų valiuta, Заключение от 11 септември 2025 г.
Следва ли при обезпечително производство по членове 278 и 279 ДФЕС, при преценката на неотложността и на значителната и непоправима вреда, да се вземат предвид само интересите на жалбоподателя като частноправен субект или и интересите на трети лица, които могат да засегнат пряко интересите на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/25: Framholm, Заключение от 11 септември 2025 г.
1) Приложими ли са Директиви [2011/95] и [2013/32] по отношение на молби за предоставяне на статут на бежанец по същия начин, както и по отношение на молбите за получаване на статут на субсидиарна закрила, след като е била предоставена временна закрила по силата на Директива [2001/55]?
2) а)
Трябва ли член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива [2001/55] да се тълкуват в смисъл, че възможността да се подаде „молба за убежище“ се отнася до възможността за подаване както на молба за предоставянето на статут на бежанец, така и на молба за получаване на статут на субсидиарна закрила, и за разглеждане на такава молба в светлината на Директиви [2011/95] и [2013/32]?
б) Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива [2001/55] да се тълкува в смисъл, че предвидената с нея временна закрила не допуска признаването на статут на субсидиарна закрила, предвиден в Директива [2011/95] по отношение на лицата, имащи право на или ползващи се с временна закрила по силата на първата директива?
3) Ако член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива [2001/55] се прилагат и по отношение на правото на молба за статут на субсидиарна закрила по Директива [2011/95], достатъчно ясни и точни ли са тези членове, разглеждани във връзка с член 10, параграф 2 от Директива [2013/32], за да имат директен ефект?
4) Съвместимо ли е с правото на Съюза национално законодателство като шведската правна уредба, предвидена в глава 21, член 5 от Закона за чужденците, която между молбата за статут на бежанец и тази за статут на субсидиарна закрила признава правото за подаване само на първата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-311/24: Bundeswettbewerbsbehörde, Заключение от 11 септември 2025 г.
1.a. Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от [Директива 2019/633] да се тълкува в смисъл, че когато в противоречие с член 3, параграф 1, буква г) от посочената директива въз основа на формирана единна воля купувач иска плащане в един и същи ден поотделно от различни доставчици, които съгласно член 1 от посочената директива се ползват от закрилата ѝ, тази разпоредба не допуска национална правна уредба, съгласно която посочените искания за плащане в тяхната съвкупност се считат за едно единно нарушение (идеална съвкупност) с възможност само за еднократно налагане на санкция?
1.b. Има ли значение за отговора на въпрос 1.а. обстоятелството, че съгласно националната австрийска санкционна норма (член 6, параграф 2 от FBWG) за такова нарушение може да се наложи глоба с максимален размер (само) до 500000 евро, като се има предвид разпоредбата на член 6, параграф 1, последно изречение от Директива (ЕС) 2019/633, съгласно която санкциите трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи предвид естеството, продължителността, повторяемостта и тежестта на нарушението?
2. В случай, че на въпрос 1.а. се отговори утвърдително:
Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от Директива 2019/633 да се тълкува в смисъл, че всяко искане за плащане, насочено към всеки един от доставчиците — доколкото нарушава забраната на член 3, параграф 1, буква г) от Директива (ЕС) 2019/633 — следва да се счита за подлежаща на самостоятелно санкциониране търговска практика, за която съгласно принципа на кумулиране на наказанията трябва да се наложи отделна санкция (глоба) и следователно трябва да се наложат множество глоби, като се има предвид, че националната австрийска санкционна норма (член 6, параграф 2 от FBWG) предвижда налагане на глоба с максимален размер до 500000 евро?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-471/24: PKO BP (Indice de référence d’importance critique), Заключение от 11 септември 2025 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 2 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че допуска проверка на договорни клаузи за променлив лихвен процент, основан на референтния индекс WIBOR?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 4, параграф 2 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че допуска проверка на договорни клаузи за променлив лихвен процент, основан на [WIBOR]?
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: трябва ли член 3, параграф 1 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че договорна клауза за променлив лихвен процент, основан на референтния показател WIBOR, може да се счита за противоречаща на изискванията за добросъвестност и водеща в ущърб на потребителя до значителна неравнопоставеност между задълженията и правата на страните по договора, поради недостатъчно информиране на потребителя за излагането му на риск от променливия лихвен процент, включително по-специално поради непосочване на начина на определяне на референтния показател, въз основа на който се определя променливият лихвен процент, поради несигурността, свързана с неговата непрозрачност, както и поради неравномерното разпределение на този риск между страните по договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.