всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съдебни решения

Съдебни решения

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Налице ли е вероятност от объркване между заявената фигуративна марка „De Giusti ORGOGLIO“ и по-ранната словна марка „ORGOGLIO“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Правилно ли е определен кръгът на съответните потребители и степента на тяхното внимание при преценката на вероятността от объркване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Налице ли е противоречие или недостатъчна мотивировка в решението на Общия съд относно определянето на понятието „предприятие“ и разграничаването между H&R ChemPharm и Tudapetrol?
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението на Общия съд по отношение на фактите и правните основания, въз основа на които е наложена санкция на H&R ChemPharm?
Правилно ли е вменена отговорност на H&R ChemPharm за действията на служител, който е имал функции и в други дружества от групата?
Допустимо ли е за целите на определяне на размера на глобата да се вземе предвид оборотът на трето дружество (Klaus Dahleke), което не е участвало в нарушението и не е част от същото предприятие по смисъла на правото на конкуренцията на ЕС?
Допустимо ли е при определяне на размера на глобата да се вземе предвид оборотът на придобити през периода на нарушението дружества, без да се прави разграничение между периодите преди и след придобиването?
Пропорционален ли е размерът на наложената глоба спрямо тежестта на нарушението и в сравнение с глобите, наложени на други участници в картела?
Допустимо ли е осъждането на H&R ChemPharm да възстанови разноски в размер на 10 000 евро при липса на достатъчна мотивировка относно причината за тези разноски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Компетентен ли е директорът на REA да приеме решението за прекратяване на преговорите и отхвърляне на участието на жалбоподателя в проектите „Inachus“ и „ZONeSEC“?
Извършена ли е злоупотреба с власт при приемането на обжалваното решение?
Спазено ли е задължението за мотивиране на обжалваното решение съгласно член 296 ДФЕС?
Налице ли са предпоставките за извъндоговорна отговорност на Съюза поради изключването на жалбоподателя от участие в проектите и оповестяването на данни за него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Запазва ли се прилагането на ограниченията по отношение на трети страни, закрепено в член 64, параграф 1 ДФЕС, и за прилагането на ограниченията, действащи по силата на национално правило като разглеждания удължен срок за установяване на допълнителни данъчни задължения, което може да се прилага включително в случаи, които изобщо нямат връзка с преките инвестиции, предоставянето на финансови услуги или допускането на ценни книжа на капиталовите пазари?
Понятието „движението на капитали, свързано с предоставянето на финансови услуги“ по смисъла на член 64, параграф 1 ДФЕС, обхваща ли и случаи като настоящия, в който местно лице на държава членка има сметка (за ценни книжа) в банкова институция извън Съюза, и има ли значение в това отношение дали тази банкова институция извършва съответни дейности за притежателя на сметката и ако извършва — в какъв обхват?
Закрепеният в член 64, параграф 1 ДФЕС принцип, че се запазва прилагането на ограниченията върху движението на капитали във връзка с предоставянето на финансови услуги, важи ли и за ограничения, които — като разглеждания удължен срок за установяване на допълнителни данъчни задължения — нито се прилагат по отношение на доставчика на услугите, нито уреждат предпоставките и правилата за предоставянето на услугите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Следва ли член 8 от Регламент № 2201/2003 и член 3 от Регламент № 4/2009 да се тълкуват в смисъл, че съдилищата на държавата членка, постановили решение, което е придобило сила на пресъдено нещо и се отнася до родителската отговорност за ненавършило пълнолетие дете и до задълженията за издръжката му, са компетентни да се произнесат и по искане за изменение на съдържащите се в това решение разпоредби, макар обичайното местопребиваване на детето да се намира на територията на друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Достатъчно ясен и точен ли е текстът на член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива, и по-конкретно думите „някои културни услуги“, така че член 13, A, параграф 1, буква н) да има за директен ефект да освободи доставките на тези културни услуги от публичноправни субекти или другите признати културни организации като доставките, извършвани от BFI по настоящото дело, при липсата на каквото и да било национално законодателство за транспониране?
Позволява ли текстът на член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива, и по-конкретно думите „някои културни услуги“, на държавите членки каквато и да било свобода на преценка при прилагането им посредством законодателство за транспониране и ако да — каква?
Отнасят ли се същите изводи за член 132, параграф 1, буква н) от [Директива 2006/112]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Трябва ли член 33, параграф 1 от Регламент [№ 2038/1999], особено предвид решението от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrick Jülich (C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, [EU:C:2012:591]), да се тълкува в смисъл, че за целите на изчисляване на средната загуба за всички категории изнесена захар сумата на действителните разходи следва да се раздели на сумата на изнесените количества, независимо дали действително са били изплатени възстановявания за тези количества?
Трябва ли член 33, параграф 2 от Регламент [№ 2038/1999], особено предвид решението от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrick Jülich (C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, [EU:C:2012:591]), да се тълкува в смисъл, че пренасянията, които трябва да се вземат предвид (като дебит или кредит) при определянето на общата сума на налозите върху производството, следва да се изчислят, като за всички категории изнесена захар сумата на действителните разходи се раздели на сумата на реално изнесените количества, независимо дали действително са били изплатени възстановявания за тези количества?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, валидни ли са Регламенти № 2267/2000 и № 1993/2001?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

1) Трябва ли разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която живеещият в Испания гражданин на Съюза, около 60 % от трудовите доходи на когото се облагат с данък в Нидерландия и около 40 % — в Швейцария, не може да приспадне своите отрицателни доходи от собственото си и лично ползвано жилище в Испания от обложените си в Нидерландия трудови доходи дори ако получава в държавата по пребиваването си, а именно Испания, толкова нисък доход, че гореспоменатите отрицателни доходи да не могат да доведат до намаляване на дължимия от него данък за съответната година в държавата по пребиваване?
2) а)
При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли всяка държава членка, в която съответният гражданин на Съюза получава част от своите доходи, да отчита в този случай пълния размер на гореспоменатите отрицателни доходи
Или това задължение важи само за една от съответните държави по заетостта, и ако да, за коя от тях
Или пък всяка от държавите по заетостта (различни от държавата по пребиваване) трябва да позволи приспадането на част от тези отрицателни доходи
В последния случай как следва да се определи тази подлежаща на приспадане част?
б) Във връзка с това държавата членка, в която фактически се полага трудът, ли е от определящо значение, или държавата членка, която има правомощието да обложи с данък доходите, получени от посочения труд?
3) Различен ли ще е отговорът на двете части от втория въпрос, ако едната от държавите, в които съответният гражданин на Съюза получава доходите си, е Конфедерация Швейцария, която не е държава — членка на Съюза, и също така не е част от Европейското икономическо пространство?
4) Доколко в това отношение е релевантен въпросът дали правната уредба на държавата по пребиваване на данъчнозадълженото лице (в случая Кралство Испания) предвижда възможност за приспадане на лихвата по ипотечен кредит за собственото жилище на това лице, както и възможност за приспадане на произтичащите от това данъчни загуби през съответната година от евентуалните доходи от тази държава през следващи години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Трябва ли член 131 и член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да откаже освобождаване от ДДС за вътреобщностна доставка на стоки на продавач, установен на територията на тази държава членка, с мотива че купувачът, чието седалище се намира в друга държава членка, не е регистриран в системата VIES и по отношение на него не се прилага режим на облагане на вътреобщностните придобивания на стоки, макар към момента на сделката да разполага с валиден идентификационен номер за целите на ДДС в посочената друга държава членка, като този номер е използван във фактурите по сделките, когато материалноправните изисквания за вътреобщностна доставка са изпълнени кумулативно, т.е. когато правото на разпореждане със стоката като собственик е прехвърлено към приобретателя и доставчикът е доказал, че тази стока е изпратена или превозена към друга държава членка и вследствие на това изпращане или превозване същата стока е напуснала физически територията на държавата членка [на изпращане] и е доставена на приобретател, данъчнозадължено лице или юридическо лице, действащо в това си качество в държава членка, различна от държавата на изпращане на стоките?
Допуска ли принципът на пропорционалност тълкуване на член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС в смисъл, че освобождаване може да бъде отказано, при положение че продавачът със седалище в държава членка знае, че купувачът, чието седалище е в друга държава членка, макар да притежава валиден идентификационен номер за целите на ДДС в посочената друга държава членка, не е регистриран в системата VIES и по отношение на него не се прилага режим на облагане на вътреобщностните придобивания на стоки, но очаква да получи регистрация като вътреобщностен оператор с обратно действие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Може ли наличието на серия или семейство от по-ранни марки, съдържащи елемента „VEGA SICILIA“, да обоснове изключение от абсолютния отказ за регистрация на марка, съдържаща защитено географско указание, съгласно член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009?
Следва ли да се вземе предвид придобитата известност на марката VEGA SICILIA и предходната регистрация на други марки със същия елемент при преценката за отказ на регистрация поради наличие на защитено географско указание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form