Следва ли разпоредбата на член 2, параграф 1 от Директива [80/987], разглеждана в съответствие със съображение 5 от Директива [2002/74], да се тълкува в смисъл, че налага задължение на държавите членки да предвидят гаранции за вземанията на работниците и служителите в производството по несъстоятелност във всеки етап от това производство до обявяването на несъстоятелността, а не само при откриването на производството?
Противопоставя ли се на член 2, параграф 1 от Директива [80/987] национална правна норма, която предвижда възможност за погасяване от гарантиращия орган на вземания на работници и служители, представляващи плащания по дължими вземания, произтичащи от трудови правоотношения, които са възникнали само до датата на вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, когато с това решение не се прекратява дейността на дружеството работодател и не се обявява неговата несъстоятелност?
При положителни отговори на предходните въпроси, в случаи като процесния разпоредбата на член 2, параграф 1 от Директива [80/987] има ли директен ефект и може ли да бъде пряко приложена от националния съд?
При положителни отговори на предходните въпроси, допустимо ли е при липса на конкретна национална правна уредба относно срока, в който може да бъде поискано заплащане от гарантиращия орган на вземания на работници и служители, възникнали до датата на вписване на решението за обявяване на работодателя в несъстоятелност (и прекратяване на дейността му), в съответствие с принципа на ефективност да се приложи определеният в националното право 30-дневен срок за упражняване на това право при други хипотези, като за начална дата се приеме датата на вписване на решението за обявяване на несъстоятелност в търговския регистър?