4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-602/10: SC Volksbank România, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Доколко член 30, параграф 1 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да предвиждат прилагане на националния закон за транспониране на Директивата и по отношение на договорите, сключени преди влизането в сила на националната правна уредба?
Доколко разпоредбите, съдържащи се в член 85, алинея 2 от [ИПМС 50/2010], транспонират правилно член 24, параграф 1 от Директива 2008/48, с която се установява задължението на държавите членки да осигурят адекватни и ефективни процедури за извънсъдебно разрешаване на споровете във връзка с потребителски кредити?
Доколко член 22, параграф 1 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че се въвежда пълна хармонизация в областта на потребителските кредити, която не допуска държавите членки:
a) да разширяват приложното поле на нормите, съдържащи се в Директива 2008/48, и по отношение на договори, изрично изключени от нейното приложно поле (като например договорите за ипотечен кредит или договорите, които се отнасят до правото на собственост върху недвижим имот), или
б) да налагат допълнителни задължения на кредитните институции във връзка с видовете комисиони, които могат да бъдат събирани от тях, или във връзка с категориите референтни индекси, с които да бъде съобразявана променливата лихва в договорите за потребителски кредити, попадащи в приложното поле на националната разпоредба за транспониране?
В случай че отговорът на третия въпрос е отрицателен, доколко принципите на свободното движение на услуги и на свободното движение на капитали като цяло, и по-конкретно членове 56 [ДФЕС] и 58 [ДФЕС] и член 63, първа алинея [ДФЕС], трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да налага на кредитните институции мерки, с които във връзка с договорите за потребителски кредит се забранява събирането на банкови комисиони, които не фигурират в списъка на разрешените комисиони, без последните да са определени в законодателството на съответната държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-269/09: Комисия/Испания, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Съвместимо ли е испанското законодателство, което изисква всички недекларирани доходи да бъдат включени в данъчната основа за последната данъчна година при преместване на данъчнозадължено лице в чужбина, със свободата на движение на работници, свободата на установяване и правото на гражданите на Съюза да се придвижват и пребивават свободно, гарантирани от членове 18 ЕО, 39 ЕО и 43 ЕО?
Съвместимо ли е испанското законодателство, което изисква всички недекларирани доходи да бъдат включени в данъчната основа за последната данъчна година при преместване на данъчнозадължено лице в чужбина, със свободата на движение на работници и свободата на установяване, гарантирани от членове 28 и 31 от Споразумението за ЕИП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-59/11: Association Kokopelli, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Действителни ли са Директиви 98/95/ЕО, 2002/53/ЕО и 2002/55/ЕО на Съвета и Директива 2009/145 на Комисията с оглед на следните основни права и принципи на Европейския съюз, а именно за свободно упражняване на стопанска дейност, пропорционалност, равенство или недопускане на дискриминация, свободно движение на стоките, и с оглед на задълженията, поети съгласно [МДРГРПЗ], по-специално поради това че налагат ограничения за производството и търговията със стари семена и посадъчен материал?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-79/11: Giovanardi и др., Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Съвместимо ли е италианското законодателство във връзка с уредената в Законодателен декрет № 231/2001 и последващите му изменения административна отговорност на образуванията/юридическите лица — доколкото не предвижда „изрично“ възможността тези образувания/юридически лица да бъдат подведени под отговорност, за да отговарят в наказателното производство за причинените на пострадалите от престъплението вреди — с разпоредбите на общностното законодателство относно защитата в наказателното производство на пострадалите от престъпления?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-384/11: Tate & Lyle Investments, Определение от 12 юли 2012 г.
Съвместима ли е с член 63 ДФЕС национална правна уредба, която облага дивидентите, разпределяни на чуждестранни дружества, с по-неблагоприятен режим спрямо този за местни дружества и предвижда механизъм за ограничаване на верижното облагане само за местните дружества?
Следва ли националната юрисдикция да вземе предвид спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и може ли тя да неутрализира последиците от ограничението на свободното движение на капитали?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-378/10: VALE Építési, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Трябва ли приемащата държава членка да се съобразява с членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС, когато учредено в друга държава членка (държавата по произход) дружество премества седалището си в приемащата държава членка, като за тази цел същевременно се заличи вписването му в търговския регистър в държавата членка по произход, съдружниците одобрят нов акт за учредяване на дружеството в съответствие с правото на приемащата държава и дружеството подаде молба за вписване в търговския регистър в приемащата държава членка в съответствие с нейното право?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба или практика в (приемащата) държава членка, която не признава на дружество, надлежно учредено съгласно правото на друга държава членка (по произход), правото да премести седалището си в приемащата държава и да продължи дейността си там съгласно нейното право?
От значение ли е за отговора на втория въпрос причината, поради която приемащата държава членка отказва да впише дружеството молител в регистъра, и по-специално — обстоятелството, че в своя акт за учредяване, одобрен в приемащата държава, дружеството молител посочва като праводател дружеството, учредено в държавата членка по произход и заличено от нейния търговски регистър и иска този праводател да бъде посочен като негов собствен праводател в търговския регистър в приемащата държава членка, както и — в случай на международно вътреобщностно преобразуване, трябва ли с оглед на произнасянето по молбата на дружество за вписване в търговския регистър приемащата държава да се съобрази с акта на държавата членка по произход, с който преместването на седалището е отразено в нейния търговски регистър, и ако това е така — в каква степен?
Има ли право приемащата държава членка да разглежда молбата за вписване в нейния търговски регистър, подадена от дружество, осъществяващо международно вътреобщностно преобразуване, като държавата приложи нормите на своето национално право, уреждащи преобразуванията на дружества на национално равнище, т.е. като наложи на посоченото дружество всички изисквания на нейното национално право във връзка с вътрешните преобразувания (например изготвяне на счетоводен баланс и опис на активите), или напротив, членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС я задължават да прави разлика между международното вътреобщностно преобразуване и преобразуването на национално равнище, и ако това е така — в каква степен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-176/11: HIT и HIT LARIX, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Съвместима ли е със свободата на предоставяне на услуги правната уредба на държава членка, която разрешава на територията на тази държава да се рекламират разположени в чужбина казина само ако действащите там законови разпоредби за защита на участниците в игрите съответстват на националните разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/11: Cetarsa/Комисия, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Нарушено ли е изискването за равно третиране при определяне на размера на глобата?
Дали Общият съд е допуснал явна грешка в преценката на фактите или е изопачил доказателствата при потвърждаване на решението на Комисията?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при постановяване на решението на Общия съд?
Правилно ли е приложен максималният размер на глобата от 10 % от оборота съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-616/10: Solvay, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Следва ли член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че в случай, при който от две или повече установени в различни държави членки дружества се търси поотделно отговорност в рамките на висящо производство пред съд на една от тези държави членки за нарушение на една и съща национална част на даден европейски патент, който е в сила в друга държава членка — поради това че тези дружества са извършвали действия по отношение на един и същ продукт, за който са налице запазени права, — може да се стигне до противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства по смисъла на тази разпоредба?
Следва ли член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство той допуска прилагането на член 31 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-608/10: Südzucker и др., Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Може ли да се приеме, че титулярът на лицензия за износ има право на възстановяване при износ само когато е посочен като износител в клетка 2 на подадената до компетентното митническо учреждение декларация за износ (член 5, параграф 7 от Регламент № 800/1999)?
Допуска ли член 78, параграфи 1 и 3 от Митническия кодекс да се извърши последваща поправка на декларацията за износ, за да се промени името на износителя в клетка 2 от тази декларация, и в случай като разглеждания в главното производство, длъжни ли са митническите органи да отстранят нередностите и да предоставят на износителя възстановяване при износ?
Могат ли митническите органи направо да отстранят нередностите по смисъла на член 78, параграф 3 от Митническия кодекс, с други думи, да предоставят на износителя възстановяване при износ без предварителна поправка на декларацията за износ?
Обвързано ли е главното митническо учреждение, компетентно да изплати възстановяването, от направената от митническото учреждение на износа последваща поправка на данните, които фигурират в клетка 2 от декларацията за износ, съответно на контролен екземпляр T 5?
В случай като разглеждания в главното производство има ли право компетентната за възстановяването служба да вземе предвид дословно данните в клетка 2 от декларацията за износ и да отхвърли заявлението за възстановяване при износ, с мотива че заявителят не е износител на продуктите, посочени в това заявление, или компетентната за възстановяването служба е длъжна — когато е налице противоречие между данните за износителя в клетка 2 на декларацията за износ и отбелязания в клетка 40 предшестващ документ и/или титуляра на посочената в клетка 44 лицензия за износ — да отправи запитване по този въпрос до заявителя за възстановяване и евентуално служебно да поправи данните в клетка 2 от декларацията за износ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.