Дело C-378/10: VALE Építési, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.

Трябва ли приемащата държава членка да се съобразява с членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС, когато учредено в друга държава членка (държавата по произход) дружество премества седалището си в приемащата държава членка, като за тази цел същевременно се заличи вписването му в търговския регистър в държавата членка по произход, съдружниците одобрят нов акт за учредяване на дружеството в съответствие с правото на приемащата държава и дружеството подаде молба за вписване в търговския регистър в приемащата държава членка в съответствие с нейното право?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба или практика в (приемащата) държава членка, която не признава на дружество, надлежно учредено съгласно правото на друга държава членка (по произход), правото да премести седалището си в приемащата държава и да продължи дейността си там съгласно нейното право?

От значение ли е за отговора на втория въпрос причината, поради която приемащата държава членка отказва да впише дружеството молител в регистъра, и по-специално — обстоятелството, че в своя акт за учредяване, одобрен в приемащата държава, дружеството молител посочва като праводател дружеството, учредено в държавата членка по произход и заличено от нейния търговски регистър и иска този праводател да бъде посочен като негов собствен праводател в търговския регистър в приемащата държава членка, както и — в случай на международно вътреобщностно преобразуване, трябва ли с оглед на произнасянето по молбата на дружество за вписване в търговския регистър приемащата държава да се съобрази с акта на държавата членка по произход, с който преместването на седалището е отразено в нейния търговски регистър, и ако това е така — в каква степен?

Има ли право приемащата държава членка да разглежда молбата за вписване в нейния търговски регистър, подадена от дружество, осъществяващо международно вътреобщностно преобразуване, като държавата приложи нормите на своето национално право, уреждащи преобразуванията на дружества на национално равнище, т.е. като наложи на посоченото дружество всички изисквания на нейното национално право във връзка с вътрешните преобразувания (например изготвяне на счетоводен баланс и опис на активите), или напротив, членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС я задължават да прави разлика между международното вътреобщностно преобразуване и преобразуването на национално равнище, и ако това е така — в каква степен?