Унгария
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Унгария
Дело C-519/24: Nitrogénművek, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Следва ли член 1 и член 10а от Директива 2003/87/ЕО във връзка със съображения 5, 7 и 20 от тази директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която облага конкретен икономически оператор, на когото са разпределени значителни количества безплатни квоти за емисии на парникови газове в рамките на СТЕ на ЕС с данък върху квотите за емисии на CO2 на инсталацията му с продуктов показател и/или процеси, когато тази правна уредба има за последица неутрализирането на компенсаторния ефект на разпределението на тези квоти и противоречи на целта за запазване на конкурентоспособността и избягване на изместването на въглеродни емисии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-271/23: Комисия/Унгария (Reclassification du cannabis), Съдебно решение от 27 януари 2026 г.
Допустимо ли е искане за установяване на неизпълнение на задължения срещу държава членка, когато твърдяното нарушение е еднократно действие, което вече не може да бъде поправено?
Разполагал ли е Европейският съюз с изключителна външна компетентност по член 3, параграф 2 ДФЕС относно определянето на позицията за гласуване по препоръките за изменение на списъците на канабиса и свързаните с него вещества в рамките на Комисията за упойващите вещества?
Може ли държава членка да се позове на незаконосъобразност на решение на Съвета, прието на основание член 218, параграф 9 ДФЕС, като основание за защита срещу иск за установяване на неизпълнение на задължения?
Допустимо ли е държава членка да не следва задължителната позиция на Съюза, определена с решение на Съвета, при гласуване в международна организация, когато не е съгласна с тази позиция?
Нарушава ли се принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС, когато държава членка не следва определената позиция на Съюза и публично изразява несъгласие с нея в международен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/24: Комисия/Унгария (Redevance minière supplémentaire), Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Нарушава ли задължението за плащане на допълнителна такса за минни дейности, въведено с Постановление № 404/2021, свободата на установяване по член 49 ДФЕС?
Ограничават ли задължението за минимален добив, въведено с Постановление № 405/2021, и аналогичните разпоредби на членове 27/A—27/C от Закона за минното дело свободата на установяване по член 49 ДФЕС?
Изпълнила ли е Унгария задължението си за предварително уведомяване по член 5, параграф 1 от Директива 2015/1535 относно приемането на Постановление № 404/2021 и членове 27/A—27/C от Закона за минното дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-565/23: Cofidis Magyarországi Fióktelepe, Определение от 16 декември 2025 г.
Допустимо ли е националното законодателство да ограничава правото на потребителя да иска възстановяване на положението, в което би се намирал при липса на договора, когато договорът е станал невалиден поради отпадането на неравноправна клауза?
Изисква ли Директива 93/13 възстановяване на всички платени вноски, разноски и законна лихва при обявяване на договор за невалиден след отпадане на неравноправна клауза?
Възпрепятства ли националната процедура възпиращия ефект на Директива 93/13, ако не позволява пълното възстановяване на положението на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-220/25: Miskolci Törvényszék, Определение от 9 декември 2025 г.
Какви са изискванията към националната юрисдикция при формулиране на преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Попада ли разглежданата ситуация в обхвата на правото на Съюза, така че да бъде оправдано прилагането на член 47 от Хартата на основните права?
Достатъчно ли е описана националната правна уредба относно отговорността на съдилищата при превишаване на разумния срок на производство и обоснована ли е необходимостта от тълкуване на член 2 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата за решаването на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-525/23: Oti, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.
Следва ли член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2016/801, с оглед на целите, определени в съображения 2 и 41, член 1, буква а) и член 4, параграф 1 от тази директива, да се тълкува в смисъл, че е съвместимо със свободата на преценка на държавите членки, предоставена с тази разпоредба, национална практика, съгласно която, за да се приеме, че заявителят, гражданин на трета държава, който възнамерява да участва в доброволческа дейност, разполага със средства за издръжка — след като е доказал, че негов роднина, който не се счита за член на семейството, може да предостави и предоставя от своя законно придобит доход чрез редовни преводи необходимите средства за издръжка, които са достатъчни за издръжката на заявителя и за неговото връщане — се изисква като допълнително условие този заявител да уточни дали получената сума представлява доход или имущество и освен това да докаже с документи правното основание за получаването на този доход или имущество и това че може окончателно и неограничено да се разпорежда със средствата или с имуществото като със свои?
С оглед на принципа на предимство на правото на Съюза, на принципа на справедливо третиране по член 79 ДФЕС, на принципа на свободно пребиваване, прогласен в член 45 от Хартата, на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, както и с оглед на съображения 54 и 61 от Директива 2016/801, и по-специално на принципа на правна сигурност, от значение ли е за отговора на първия преюдициален въпрос обстоятелството, че като цяло националната правна уредба, която урежда разрешенията за пребиваване, не предвижда посочените в първия преюдициален въпрос условия, съответно такива условия са въведени не от законодателя, а при прилагането на правото от върховния съдебен орган на държавата членка, което следва да служи като задължителна съдебна практика?
Предвид обстоятелството, че при прилагането на националното право с цел да се констатира наличието на достатъчно средства за издръжка са необходими също и декларацията и документите във връзка с посочените по-горе изискуеми условия, трябва ли в разглеждания случай член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2016/801 — с оглед на установеното в член 79 ДФЕС задължение за справедливо третиране, на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, на изискването за правна сигурност, споменато в съображение 2 от Директива 2016/801, и на посоченото в съображения 41 и 42 от тази директива по отношение на процесуалните гаранции — да се тълкува в смисъл, че съвместима с правната уредба е само практика на държава членка, съгласно която от заявителя се изисква, след като бъде предупреден за съответните правни последици, да декларира и докаже по непротиворечив и последователен начин изпълнението на счетените за необходими допълнителни условия, а заявлението за разрешение за пребиваване може да бъде отхвърлено поради недоказване на изпълнението на въведените със съдебната практика условия, единствено ако съответно са спазени правата на заинтересованото лице и процесуалните гаранции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-499/23: Комисия/Унгария (Matériaux de construction pour infrastructures critiques), Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 13 ноември 2025 година ( *1 ) „Неизпълнение на задължения от държава членка — Свободно движение на стоки — Член 35 ДФЕС — Количествени ограничения на износа — Мерки с равностоен ефект — Строителни материали — Уведомително задължение при износ — Право на държавата на предпочтително изкупуване — Член 36 ДФЕС — Обосноваване — Обществена сигурност — Осигуряване на строителни материали за критичните инфраструктури — Контрол на износа към трети страни — Изключителна компетентност на Съюза — Обща търговска политика — Регламент (ЕС) 2015/479 — Общи правила за износ — Директива (EС) 2015/1535 — Процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правилата относно услугите на информационното общество“ По дело C‑499/23 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 4 август 2023 г., Европейска комисия, представлявана от G. Gattinara и K. Talabér-Ritz, ищец, срещу Унгария, представлявана от M. Z. Fehér и K. Szíjjártó, ответник, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: K. Jürimäe, председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия във втори състав, F. Schalin, M. Gavalec (докладчик) и Z. Csehi, съдии, генерален адвокат: M. Szpunar, секретар: C. Di Bella, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 ноември 2024 г., след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 февруари 2025 г., постанови настоящото Решение 1. С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че като ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-117/24: JYSK, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.
Трябва ли член 4, параграфи 2 и 3 във връзка с член 6, параграф 1 от Регламент [№ 995/2010] да се тълкува в смисъл, че е в съответствие с тези разпоредби операторът да има достъп до посочените в член 6, параграф 1 от този регламент елементи на [система за надлежна проверка], която се поддържа и за която се извършва оценка от неговото дружество майка или се използва от това дружество и е установена от организация за мониторинг по смисъла на член 8 [от посочения регламент]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/24: LEGO (Notion d’utilisateur averti d’un dessin ou modèle), Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
1) В случай като този по главното производство, в който притежателят [ищецът] се позовава на промишлен дизайн [на Общността], ползващ се със закрила на основание член 8, параграф 3 от [Регламент № 6/2002], по отношение на едно или няколко конструкторни блокчета от конструктор на ответника, изпълняващи същата функция по сглобяване като блокчетата от промишления дизайн на ищеца, в съответствие ли е с правото на Съюза съдебна практика, съгласно която при определянето на обхвата на закрила, по смисъла на член 10 от [Регламент № 6/2002], на промишления дизайн на ищеца съдилищата:
– използват за отправна точка информирания потребител, който притежава технически познания за функцията на промишления дизайн и на продукта, каквито могат да се очакват от експерт в сектора,
– считат за информиран потребител този, който сравнява промишления дизайн на ищеца и продукта на ответника чрез подробен, технически и методически анализ, и
– приемат, че този информиран потребител изгражда цялостното си впечатление за промишления дизайн и продукта преди всичко като техническо становище?
2) В случай че по дело с посочените характеристики следва да се приеме, че обхватът на закрилата, предоставяна от промишления дизайн на ищеца, се разпростира върху една или няколко части от конструктора на ответника, които обаче представляват малък на брой конструкторни блокчета спрямо общия им брой, съвместимо ли е с правото на Съюза да се признае право на преценка на съда да отхвърли искането за забрана за продължаването на вноса на конструктора в съответната страна, отчитайки частичния характер на нарушението, ниската степен на тежест и на съотношение на нарушението спрямо стоката в нейната цялост, както и интересите, свързани с търговията без ограничения с даден конструктор, срещу преобладаващата част от който не са направени възражения, които причини се считат за „основателни причини“ за целите на член 89, параграф 1 от Регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/23: Határ Diszkont, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
1) В съответствие с член 1, параграф 2, член 2, параграф 1, буква в), член 78 и член 146, параграф 1, буква д) от [Директивата за ДДС] ли е практиката на държава членка, съгласно която обработката на възстановяването на ДДС на чуждестранни пътници - което включва извършването на административните действия от издаването на стандартния формуляр на заявлението за възстановяване на ДДС до възстановяването на този данък - се счита за доставка на услуги, която е самостоятелна и различна от освободената доставка на стоки и за която ДДС следва да се начислява и плаща по общите правила, когато разходите за обработка в размер на процент от подлежащия на възстановяване ДДС се начисляват и фактурират не при доставката и фактурирането на стоките, а едновременно с възстановяването на ДДС и след плащането от купувача на насрещната престация за стоките и изнасянето им в трета държава?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, в съответствие с член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС ли е практиката на държава членка, съгласно която разходите, събирани за обработка на възстановяването на ДДС по доставка на стоки на чуждестранни пътници, не се счита за освободена от данък като „сделк[а], засягащ[а] плащания [или] дългове“?
3) Ако отговорът на първия и втория въпрос е утвърдителен, в съответствие с принципа на защита на оправданите правни очаквания, като един от основните принципи на общата система на ДДС, ли е практиката на държава членка, съгласно която издателят на фактурата трябва да плати ретроактивно ДДС върху разходите за обработка, въпреки че през годините преди спорната ревизия данъчният орган го е проверявал многократно и в хода на тези проверки е проверил, но не е възразил срещу практиката му да счита разходите за обработка за освободени от ДДС и не го е уведомил, че е изменена действащата до 31 декември 2007 г. правна уредба на държавата членка, в която сред освободените от данък услуги изрично е било посочено „възстановяването на данъка на чуждестранни пътници, извършено от търговеца по силата на специална правна уредба“?
4) Ако отговорът на първите три въпроса е утвърдителен, в съответствие с членове 73 и 78 от Директивата за ДДС ли е практиката на данъчната администрация на държава членка да счита насрещната престация, без данъци, посочена в издадените фактури за разходите за обработка, за данъчна основа за ДДС, върху която съгласно решение на данъчния орган издателят на фактурите следва да плати ДДС по общите правила, въпреки че платената от чуждестранните пътници насрещна престация не включва такава сума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.