Унгария
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Унгария
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 15, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] да се тълкува в смисъл, че освен документите, изисквани за митническото оформяне, косвеният митнически представител трябва да разполага и с всички други документи, свързани с внесените стоки, включително документите, свързани с финализирането на търговската сделка (договор между вносителя и търговеца; извлечение от банкова сметка, удостоверяващо плащането на стоките; документи, сочещи физическите характеристики, репутацията и качеството на стоките), и че трябва да ги предостави на разположение на митническите органи при митническия контрол?
Трябва ли член 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение [2015/2447] да се тълкува в смисъл, че при внос на стоки в насипно състояние, които нямат индивидуални или специфични характеристики, митническите органи могат да имат основателни съмнения, за да отхвърлят договорните стойности, когато косвеният митнически представител не доказва чрез достоверни документи действителното плащане на покупната цена, макар това да е поискано от него?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 74, параграфи 1 и 2 от Митническия кодекс [на Съюза] да се тълкува в смисъл, че митническите органи могат да изключат използването на вторичните методи, посочени в този член, с довода, че косвеният митнически представител не е предоставил данните за основните характеристики на стоката (физически характеристики, качество, репутация)?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, може ли да се изключи прилагането на вторичните методи, предвидени в член 74, параграф 2, букви а)—г) от Митническия кодекс [на Съюза], ако при митническото оформяне митническите органи не са използвали — въпреки че са могли да го направят — правото на вземане на проби [и/или] допълнителните правомощия по член 188 от [този кодекс], които биха им позволили да узнаят характеристиките?
При утвърдителен отговор на третия и четвъртия въпрос, трябва ли член 144, параграф 2 от Регламент за изпълнение [2015/2447] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба позволява на митническите органи да обосноват митническата стойност изключително с данни, извлечени от националната митническа база данни, за да се прегледат стоки с произход от същата страна, класирани под същия код по ТАРИК като проверяваните стоки в насипно състояние, които нямат индивидуални или специфични характеристики, и допуснати за свободно обращение към датата на приемане на митническата декларация, както и 45 дни преди и след нея, и за да се вземе предвид, посредством филтриране на данните, простото средно аритметично от единичните цени за килограм на тези стоки
При утвърдителен отговор, гарантира ли се с този метод спазването на член 144, параграф 2, букви б) и ж) от Регламент за изпълнение [2015/2447]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчна неутралност, на ефективност и на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба — в случая член 92, буква b) от Закона за данъчната администрация — или тълкуване и прилагане на тази правна уредба, където се предвижда, че за приключил с ревизия период корекцията и възстановяването на неправилно фактурирания данък върху добавената стойност са възможни само при наличие на нови факти и обстоятелства, с които преди това данъчнозадълженото лице не е разполагало и не е могло да разполага, действайки добросъвестно, или които преди това то не е знаело и не е могло да знае, действайки добросъвестно, въпреки отсъствието на риск от загуба на данъчни приходи, тъй като неправилно фактурираният данък, чиято корекция се иска, е внесен в държавния бюджет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Допуснал ли е Съветът на Европейския съюз явна грешка в преценката и не е ли изпълнил задължението си за доказване при включването и поддържането на името на жалбоподателя в списъка на лицата, подлежащи на ограничителни мерки?
Нарушен ли е принципът на пропорционалност и основните права на жалбоподателя чрез приемането на оспорените актове?
Спазени ли са правата на защита на жалбоподателя при приемането на оспорените актове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 1 и член 10а от Директива 2003/87/ЕО във връзка със съображения 5, 7 и 20 от тази директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която облага конкретен икономически оператор, на когото са разпределени значителни количества безплатни квоти за емисии на парникови газове в рамките на СТЕ на ЕС с данък върху квотите за емисии на CO2 на инсталацията му с продуктов показател и/или процеси, когато тази правна уредба има за последица неутрализирането на компенсаторния ефект на разпределението на тези квоти и противоречи на целта за запазване на конкурентоспособността и избягване на изместването на въглеродни емисии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Допустимо ли е искане за установяване на неизпълнение на задължения срещу държава членка, когато твърдяното нарушение е еднократно действие, което вече не може да бъде поправено?
Разполагал ли е Европейският съюз с изключителна външна компетентност по член 3, параграф 2 ДФЕС относно определянето на позицията за гласуване по препоръките за изменение на списъците на канабиса и свързаните с него вещества в рамките на Комисията за упойващите вещества?
Може ли държава членка да се позове на незаконосъобразност на решение на Съвета, прието на основание член 218, параграф 9 ДФЕС, като основание за защита срещу иск за установяване на неизпълнение на задължения?
Допустимо ли е държава членка да не следва задължителната позиция на Съюза, определена с решение на Съвета, при гласуване в международна организация, когато не е съгласна с тази позиция?
Нарушава ли се принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС, когато държава членка не следва определената позиция на Съюза и публично изразява несъгласие с нея в международен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Нарушава ли задължението за плащане на допълнителна такса за минни дейности, въведено с Постановление № 404/2021, свободата на установяване по член 49 ДФЕС?
Ограничават ли задължението за минимален добив, въведено с Постановление № 405/2021, и аналогичните разпоредби на членове 27/A—27/C от Закона за минното дело свободата на установяване по член 49 ДФЕС?
Изпълнила ли е Унгария задължението си за предварително уведомяване по член 5, параграф 1 от Директива 2015/1535 относно приемането на Постановление № 404/2021 и членове 27/A—27/C от Закона за минното дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е националното законодателство да ограничава правото на потребителя да иска възстановяване на положението, в което би се намирал при липса на договора, когато договорът е станал невалиден поради отпадането на неравноправна клауза?
Изисква ли Директива 93/13 възстановяване на всички платени вноски, разноски и законна лихва при обявяване на договор за невалиден след отпадане на неравноправна клауза?
Възпрепятства ли националната процедура възпиращия ефект на Директива 93/13, ако не позволява пълното възстановяване на положението на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на оспорваното решение?
Нарушен ли е принципът на добра администрация от страна на Комисията при разглеждането на жалбата, липсата на механизъм за разрешаване на спорове, отговора на искане по член 104 от Регламент 2018/1046 и при установяването на фактите?
Допустимо ли е повторно оспорване на основателността на договорната вземане, установена с окончателна дебитна нота, чрез позоваване на явни грешки в преценката и неправилна оценка на изпълнението и контрола по договора за безвъзмездна финансова помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Какви са изискванията към националната юрисдикция при формулиране на преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Попада ли разглежданата ситуация в обхвата на правото на Съюза, така че да бъде оправдано прилагането на член 47 от Хартата на основните права?
Достатъчно ли е описана националната правна уредба относно отговорността на съдилищата при превишаване на разумния срок на производство и обоснована ли е необходимостта от тълкуване на член 2 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата за решаването на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Следва ли член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2016/801, с оглед на целите, определени в съображения 2 и 41, член 1, буква а) и член 4, параграф 1 от тази директива, да се тълкува в смисъл, че е съвместимо със свободата на преценка на държавите членки, предоставена с тази разпоредба, национална практика, съгласно която, за да се приеме, че заявителят, гражданин на трета държава, който възнамерява да участва в доброволческа дейност, разполага със средства за издръжка — след като е доказал, че негов роднина, който не се счита за член на семейството, може да предостави и предоставя от своя законно придобит доход чрез редовни преводи необходимите средства за издръжка, които са достатъчни за издръжката на заявителя и за неговото връщане — се изисква като допълнително условие този заявител да уточни дали получената сума представлява доход или имущество и освен това да докаже с документи правното основание за получаването на този доход или имущество и това че може окончателно и неограничено да се разпорежда със средствата или с имуществото като със свои?
С оглед на принципа на предимство на правото на Съюза, на принципа на справедливо третиране по член 79 ДФЕС, на принципа на свободно пребиваване, прогласен в член 45 от Хартата, на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, както и с оглед на съображения 54 и 61 от Директива 2016/801, и по-специално на принципа на правна сигурност, от значение ли е за отговора на първия преюдициален въпрос обстоятелството, че като цяло националната правна уредба, която урежда разрешенията за пребиваване, не предвижда посочените в първия преюдициален въпрос условия, съответно такива условия са въведени не от законодателя, а при прилагането на правото от върховния съдебен орган на държавата членка, което следва да служи като задължителна съдебна практика?
Предвид обстоятелството, че при прилагането на националното право с цел да се констатира наличието на достатъчно средства за издръжка са необходими също и декларацията и документите във връзка с посочените по-горе изискуеми условия, трябва ли в разглеждания случай член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2016/801 — с оглед на установеното в член 79 ДФЕС задължение за справедливо третиране, на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, на изискването за правна сигурност, споменато в съображение 2 от Директива 2016/801, и на посоченото в съображения 41 и 42 от тази директива по отношение на процесуалните гаранции — да се тълкува в смисъл, че съвместима с правната уредба е само практика на държава членка, съгласно която от заявителя се изисква, след като бъде предупреден за съответните правни последици, да декларира и докаже по непротиворечив и последователен начин изпълнението на счетените за необходими допълнителни условия, а заявлението за разрешение за пребиваване може да бъде отхвърлено поради недоказване на изпълнението на въведените със съдебната практика условия, единствено ако съответно са спазени правата на заинтересованото лице и процесуалните гаранции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.