Унгария
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Унгария
Дело C-512/24: BÁV, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Трябва ли точка 23, параграфи 8 и 10 от приложение XVII към Регламент REACH да се тълкува в смисъл, че сребърна гривна, чийто припой съдържа кадмий, може да попадне в обхвата на параграф 8 от тази точка или трябва да се счита, че може да попадне в обхвата на параграф 10 от посочената точка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/24: MET Magyarország и Global NRG ROM, Съдебно решение от 23 юли 2025 г.
Трябва ли предвид принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания член 35, параграф 1 от Регламент 2017/460 да се тълкува в смисъл, че от обхвата на посочения регламент са изключени и дългосрочните договори за резервиране на капацитет, сключени преди 2017 г., в чиито клаузи за ценообразуване не се предвижда, че капацитетно и/или стоково базираната тарифа за пренос, определена към момента на сключване на договора, може да се променя единствено по формула, която е предварително установена и е основана на индекса на потребителските цени, определен от Националната статистическа служба, а се предвижда — поради наличието на императивна разпоредба от националното право — че се прилага регулираната тарифа за ползване на мрежата вместо изчислената тарифа, ако първата е по-ниска, като регулираната тарифа е тази, която страните ще индексират през следващия период, като освен това се има предвид, че при определяне на регулираната тарифа компетентният орган, освен индексацията, взема предвид новите краткосрочни договори за резервиране на капацитет, сключени за съответния газопровод за междусистемно свързване, и приходите от тези договори, както и вътрешната норма на възвръщаемост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-117/24: JYSK, Заключение от 22 май 2025 г.
Трябва ли член 4, параграфи 2 и 3 във връзка с член 6, параграф 1 от Регламент [№ 995/2010] да се тълкува в смисъл, че е в съответствие с тези разпоредби операторът да има достъп до посочените в член 6, параграф 1 от този регламент елементи на [СНП], която се поддържа и за която се извършва оценка от неговото дружество майка или се използва от това дружество и е установена от организация за мониторинг по смисъла на член 8 [от този регламент]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-501/24: Klinka-Geo Trans, Определение от 2 май 2025 г.
Какви са изискванията за възникване на правото на приспадане на ДДС по отношение на материалните и формалните условия, предвидени в Директива 2006/112/ЕО, и какво е значението на фиктивния характер на доставката за това право?
Може ли данъчната администрация да откаже приспадане на ДДС, без да установява знанието или възможността за знание на получателя за участие във фискална измама, когато е доказано, че съответната операция не е осъществена?
Задължена ли е националната юрисдикция да следва указанията на решението за връщане, ако ги счита за противоречащи на правото на Съюза, с оглед на принципа на върховенство на правото на Съюза и съдебната практика на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-630/23: AxFina Hungary (Subsistance du contrat), Съдебно решение от 30 април 2025 г.
Правилно ли е изразът „[договорът] може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“, съдържащ се в член 6, параграф 1 от Директива 93/13, да се тълкува в смисъл, че потребителски договор в чуждестранна валута може да се изпълнява и без договорна клауза, която се отнася до основната престация по договора и поставя валутния риск без ограничение в тежест на потребителя, като се има предвид, че правото на държавата членка урежда с императивни законови разпоредби механизма за конвертиране на валута?
Съвместима ли е с член 1, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 съдебна практика на държава членка (основана на тълкуване на правото на държавата членка в светлината на тази директива и съобразно тълкувателните принципи, установени от Съда на Европейския съюз), съгласно която с оглед на принципа на недопускане на неоснователно обогатяване
a) се разпорежда възстановяване на потребителя (или приключване на сметките в негова полза) на сумите, които кредиторът е събрал на основание на обявената за неравноправна клауза, но това разпореждане не е в рамките на restitutio in integrum, тъй като специална разпоредба от националното право изключва тази евентуална правна последица от недействителността, нито се прилагат самостоятелно правилата за неоснователното обогатяване, тъй като по отношение на недействителността на договора националното право не предвижда тази правна последица, а потребителят се освобождава от особено неблагоприятните за него последици и в същото време се възстановява равнопоставеността между страните по договора чрез прилагането на основната правна последица, която правото на държавата членка предвижда по отношение на недействителността, а именно обявяването на договора за действителен по такъв начин, че неравноправните клаузи да не налагат никакво задължение на посочения потребител, а останалите елементи (които не са неравноправни) (в т.ч. договорните лихви и други разходи) да продължат да обвързват страните при същите условия;
б) в случай че не е възможно договорът да бъде обявен за действителен, като правни последици от недействителността се определят обявяването — за целите на приключването на сметките — на договора за произвеждащ правно действие до постановяване на съдебното решение и приключването на сметките между страните чрез прилагане на принципа на недопускане на неоснователно обогатяване?
Може ли при определянето на правните последици от недействителен поради изложената причина договор да се остави без приложение нормативна разпоредба на държавата членка, която е влязла в сила впоследствие и въвежда за в бъдеще задължително конвертиране в унгарски форинти, тъй като вследствие на фиксирането на обменния курс посочената разпоредба поставя определена част от валутния риск в тежест на потребителя, който поради неравноправната договорна клауза би трябвало да бъде освободен изцяло от този риск?
В случай че съгласно правото на Съюза не е възможно да се определят правните последици от недействителността нито чрез обявяването на договора за действителен, нито чрез обявяването му за произвеждащ временно правно действие, какви са правните последици и съответната съдебна практика, на която се основават, които следователно следва да се определят contra legem, независимо от правната уредба на държавата членка относно правните последици и чрез позоваване единствено на правото на Съюза, като се има предвид, че Директива 93/13 не урежда правните последици от недействителността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-525/23: Oti, Заключение от 3 април 2025 г.
1) Предвид целите, определени в съображения 2 и 41, член 1, буква а) и член 4, параграф 1 от [Директива 2016/801], съвместима ли е със свободата на преценка на държавите членки, предоставена с член 7, параграф 1, буква д) от тази директива, практика на държава членка, съгласно която, за да се приеме, че заявителят, гражданин на трета държава, който възнамерява да участва в доброволческа дейност, разполага със средства за издръжка — след като е доказал, че негов роднина, който не се счита за член на семейството, може да предостави и предоставя от своя законно придобит доход чрез редовни преводи необходимите средства за издръжка, които са достатъчни за издръжката на заявителя и за неговото връщане — се изисква като допълнително условие този заявител да уточни дали получената сума представлява доход или имущество и освен това да докаже с документи правното основание за получаването на този доход или имущество и това че може окончателно и неограничено да се разпорежда със средствата или с имуществото като със свои?
2) С оглед на принципа на предимство на правото на Съюза, на принципа на справедливо третиране по член 79 ДФЕС, на принципа на свободно пребиваване, прогласен в член 45 от Хартата [на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“], на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, както и с оглед на съображения 54 и 61 от [Директива 2016/801], и по-специално на принципа на правна сигурност, от значение ли е за отговора на първия преюдициален въпрос обстоятелството, че като цяло националната правна уредба, която урежда разрешенията за пребиваване, не предвижда посочените в първия преюдициален въпрос условия, съответно такива условия са въведени не от законодателя, а при прилагането на правото от върховния съдебен орган на държавата членка, което следва да служи като задължителна съдебна практика?
3) Предвид обстоятелството, че при прилагането на националното право с цел да се констатира наличието на достатъчно средства за издръжка са необходими също и декларацията и документите във връзка с посочените по-горе изискуеми условия, трябва ли в разглеждания случай член 7, параграф 1, буква д) от [Директива 2016/801] — с оглед на установеното в член 79 ДФЕС задължение за справедливо третиране, на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, на изискването за правна сигурност, споменато в съображение 2 от Директива 2016/801, и на посоченото в съображения 41 и 42 от тази директива по отношение на процесуалните гаранции — да се тълкува в смисъл, че съвместима с правната уредба е само практика на държава членка, съгласно която от заявителя се изисква, след като бъде предупреден за съответните правни последици, да декларира и докаже по непротиворечив и последователен начин изпълнението на счетените за необходими допълнителни условия, а заявлението за разрешение за пребиваване може да бъде отхвърлено поради недоказване на изпълнението на въведените със съдебната практика условия, единствено ако съответно са спазени правата на заинтересованото лице и процесуалните гаранции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-351/24: C/C (Preuve de l’origine d’une marchandise), Съдебно решение от 27 март 2025 г.
Трябва ли член 119, параграф 3 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, в съответствие с която се приема, че доказателство за произход е с невярно съдържание, без да се проведе процедурата, предвидена в член 32 от допълнение I към [Регионалната конвенция]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-587/23: Унгария/Комисия (Double financement pour les surfaces boisées), Съдебно решение от 20 март 2025 г.
Обхваща ли общата забрана за двойно финансиране по член 30 от Регламент № 1306/2013 и кумулирането на помощ за залесяване и помощ за екологизиране за една и съща залесена площ, независимо от липсата на специфични разпоредби относно изключването на такова кумулиране?
Съставлява ли кумулирането на помощ за залесяване и помощ за екологизиране за една и съща площ забранено двойно финансиране по смисъла на член 30 от Регламент № 1306/2013 и член 28, параграф 1, буква б) от Регламент за изпълнение № 809/2014?
Допустимо ли е възражението относно прекомерния период, обхванат от финансовата корекция, наложена от Комисията, или представлява ново основание, повдигнато за първи път в хода на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-247/23: Deldits, Съдебно решение от 13 март 2025 г.
Трябва ли член 16 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че задължава национален орган, на който е възложено поддържането на публичен регистър, да коригира личните данни за половата идентичност на физическо лице, когато тези данни не са точни по смисъла на член 5, параграф 1, буква г) от този регламент?
Трябва ли член 16 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че държава членка може чрез административна практика да поставя упражняването на правото на коригиране на личните данни за половата идентичност на физическо лице, съдържащи се в публичен регистър, в зависимост от представянето на доказателства по-специално за хирургична операция за промяна на пола?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-155/23: Комисия/Унгария (Directive lanceurs d’alerte), Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Изпълнила ли е Унгария задълженията си по член 26, параграфи 1 и 3 от Директива (ЕС) 2019/1937, като е приела и съобщила необходимите мерки за транспониране в определения срок?
Допустимо ли е автоматичното прилагане на коефициент за тежест при определяне на размера на еднократно платимата сума по член 260, параграф 3 ДФЕС, без да се отчитат конкретните обстоятелства на нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.