4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-549/11: Orfey Balgaria, Съдебно решение от 19 декември 2012 г.
Трябва ли член 63 от Директивата [за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не допуска изключение, при което данъчното събитие за доставката на строителна услуга за изграждането на определени самостоятелни обекти в сграда да възникне преди момента на фактическото извършване на строителната услуга и то (данъчното събитие) да се свързва с момента на осъществяване на данъчното събитие на насрещната сделка, изразяваща се в учредяване на право на строеж за други обекти в тази сграда, което е и насрещната престация за строителната услуга?
Съвместима ли е с член 73 и член 80 от Директивата [за ДДС] национална разпоредба, която предвижда, че във всички случаи, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната цена на предоставяната стока или услуга?
Трябва ли член 65 от Директивата [за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не допуска да възникне изискуемост на данъка върху добавената стойност върху стойността на авансовото плащане тогава, когато плащането не е извършено в пари, или разпоредбата следва да се тълкува разширително и да се приеме, че и в тези случаи настъпва изискуемостта на ДДС и данъкът следва да се начисли върху паричната равностойност на насрещната доставка?
В случай че отговорът на третия въпрос е втората формулирана хипотеза, може ли с оглед на конкретните обстоятелства учреденото право на строеж в конкретния случай да се възприеме като авансово плащане по смисъла на член 65 от Директивата [за ДДС]?
Разпоредбите на членове 63, 65 и 73 от Директивата [за ДДС] имат ли директен ефект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/11: Комисия/Италия, Съдебно решение от 19 декември 2012 г.
Нарушила ли е Италианската република задължението си да гарантира, че концентрациите на ПЧ10 в околния въздух не превишават пределно допустимите стойности, определени в член 5, параграф 1 от Директива 1999/30/ЕО, в 55 зони и агломерации през 2006 и 2007 година?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-364/11: Abed El Karem El Kott и др., Съдебно решение от 19 декември 2012 г.
Възможността за прилагане на Директива 2004/83/ЕО предполага ли признаване на статута на бежанец или на която и да е от двете форми на закрила, включени в приложното поле на Директивата (статут на бежанец и предоставяне на субсидиарна закрила) по избор на държавата членка, или евентуално не предполага автоматично признаване на никоя от тези форми на закрила, а [предполага] единствено включване в приложното поле на Директивата спрямо лицата?
Прекратяването на закрилата или на помощта на организацията предполага ли пребиваване извън зоната на действие на организацията, прекратяване на дейностите на организацията, отпадане на възможността за ползване от закрила или помощ от тази организация или евентуално независеща от волята на лицето, което има право на закрила или помощ, пречка в резултат на легитимна и обективна причина, поради която то не може да получи закрилата или помощта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-445/11: Bavaria/Комисия, Съдебно решение от 19 декември 2012 г.
Допустимо ли е началната дата на нарушението да бъде определена въз основа на съвкупност от косвени доказателства, дори когато няма конкретни доказателства за съдържанието на първата среща?
Спазен ли е принципът на равно третиране и задължението за мотивиране, когато съдът приема, че положението на жалбоподателя не може да се сравнява с това на предприятия, санкционирани по-рано за подобни нарушения?
Съвместимо ли е с принципите на равно третиране, забрана за обратно действие на санкциите, законност и пропорционалност прилагането на по-строга санкционна политика, въведена след началото на административното производство, поради прекомерната му продължителност?
Съвместимо ли е с принципите на пропорционалност и равно третиране включването на акцизите в оборота при изчисляване на базовия размер на глобата?
Нарушени ли са правата на защита и правото на добра администрация, когато на жалбоподателя е отказан достъп до отговорите на други страни по изложението на възраженията, по-специално до отговора на InBev?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-654/11: Transcatab/Commision, Определение от 13 декември 2012 г.
Може ли поведението на дъщерно дружество да бъде вменено на неговото майчино дружество при наличие на 100% собственост и как може да бъде опровергана презумпцията за решаващо влияние?
Допустимо ли е нарушението да бъде квалифицирано като „много тежко“ единствено въз основа на неговото естество, независимо от конкретното му въздействие върху пазара?
Подлежат ли на контрол в производството по обжалване възраженията относно мотивировката и оценката на доказателствата, когато не се твърди изопачаване на доказателствата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-226/11: Expedia, Съдебно решение от 13 декември 2012 г.
Трябва ли член 101, параграф 1 ДФЕС и член 3, параграф 2 от Регламент № 1/2003 да се тълкуват в смисъл, че те не допускат разследване и санкциониране от националните органи за защита на конкуренцията — на основание както на член 101, параграф 1 от ДФЕС, така и на националното законодателство в областта на конкуренцията — на практика, изразяваща се в сключването на споразумения, в решения на сдружения на предприятия или в съгласуване, която би могла да засегне търговията между държавите членки, но която не достига праговете, определени от Европейската комисия в приетото от нея известие [de minimis]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-465/11: Forposta и ABC Direct Contact, Съдебно решение от 13 декември 2012 г.
Следва ли член 45, параграф 2, първа алинея, буква г) от Директива 2004/18 — който гласи, че всеки икономически оператор може да бъде изключен от участие в процедура за възлагане на поръчка, когато този икономически оператор е виновен за сериозно професионално нарушение, доказано с всяко средство, с което могат да си послужат възлагащите органи, във връзка с член 53, параграф 3 и член 54, параграф 4 от Директива 2004/17 — да се тълкува в смисъл, че като такова сериозно професионално нарушение може да се квалифицира случай, в който съответният възлагащ орган е прекратил или е развалил сключен с определен икономически оператор предходен договор за обществена поръчка или се е отказал от изпълнението на договора поради причини, за които отговаря икономическият оператор, при положение че прекратяването, развалянето, или отказът от договора са извършени в рамките на 3 години преди откриването на текущата процедура за възлагане на обществената поръчка и че стойността на неизпълнената част от обществената поръчка възлиза на най-малко 5 % от общата стойност на поръчката?
При отрицателен отговор на първия въпрос, в случай че на дадена държава членка е разрешено да въведе други, различни от посочените в член 45 от Директива 2004/18 основания за изключване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка — които тази държава членка счита за оправдани с оглед на защитата на обществения интерес, на законните интереси на възлагащите органи, както и за запазване на лоялната конкуренция между икономическите оператори, — съвместимо ли е с тази директива и с Договора за функциониране на Европейския съюз възлагащият орган да изключи от процедурата за възлагане на обществената поръчка икономически оператор, спрямо когото е прекратил или развалил сключен с него предходен договор за обществена поръчка или се е отказал от изпълнението на договора поради обстоятелства, за които същият икономически оператор отговаря, ако прекратяването, развалянето или отказът от договора са извършени в рамките на 3 години преди откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка и стойността на неизпълнената част от поръчката възлиза на най-малко 5 % от общата стойност на поръчката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-593/11: Alliance One International/Комисия, Определение от 13 декември 2012 г.
Налице ли е нарушение на задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС при предоставяне на достатъчно ясни и недвусмислени мотиви от съда?
Как следва да се прилага презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние от дружество-майка върху дъщерно дружество при 100% дялово участие и каква е доказателствената тежест за опровергаването ѝ?
Правилно ли е разпределена доказателствената тежест и спазени ли са правата на защита на дружествата-майки в производства за вменяване на отговорност за действията на техните дъщерни дружества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/11: Szyrocka, Съдебно решение от 13 декември 2012 г.
Следва ли член 7 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че:
а) той урежда изчерпателно всички изисквания, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане; или
б) трябва да се приеме, че той урежда само минималните изисквания, на които трябва да отговаря тази молба, като по отношение на неуредените въпроси за формата следва да се прилагат нормите на националното законодателство?
В случай че отговорът на [първия] въпрос [буква б)] е утвърдителен, ако молбата не отговаря на предвидените в правото на съответната държава членка изисквания за форма (например не е приложен препис от молбата за насрещната страна или не е посочена стойността на вземането), следва ли от молителя да се изисква да допълни подадената молба на основание член 26 от Регламент № 1896/2006, или допълването на молбата следва да се изисква на основание член 9 от същия регламент?
Следва ли член 4 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че изброените в тази разпоредба характеристики на паричното вземане, а именно то да бъде „с определен размер“ и да е изискуемо при подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, се отнасят само до главницата, или посочената разпоредба следва да се разбира в смисъл, че тези характеристики се отнасят и до вземането за лихви за забава?
Следва ли „правилното тълкуване на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1896/2006 да се разбира в смисъл, че ако в правото на държавата членка по произход не се предвижда автоматично начисляване на лихвите, в рамките на производството по издаване на европейска заповед за плащане, освен главницата, могат да се претендират и:
а) всички лихви, включително т.нар. „отворени“ лихви (изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до деня на плащането, определен без посочване на конкретна дата, например „от 20 март 2011 г. до датата на плащането“);
б) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане;
в) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква а)], предвид изискванията на Регламент № 1896/2006, по какъв начин следва да бъде формулиран съдебният акт в частта си относно лихвите при попълване на формуляра за европейска заповед за плащане?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква б)], от кого следва да се определи размерът на дължимите лихви — от засегнатата страна или служебно от съответната юрисдикция?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква в)], задължена ли е засегнатата страна да посочи в молбата изчисления от нея размер на дължимите лихви?
В случай че до подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане молителят не изчисли размера на претендираните лихви, следва ли националната юрисдикция да изчислява служебно размера на тези лихви, или следва тя да изиска от засегнатата страна да допълни молбата с липсващите данни в съответствие с член 9 от Регламент № 1896/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.