всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Вътрешна политика на Европейския съюз

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Трябва ли член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за Европейското икономическо пространство да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която въвежда данък върху борсовите сделки, сключени или изпълнени по нареждане на местно за тази държава членка лице от чуждестранен професионален посредник, в резултат на което лицето, подало нареждането, дължи този данък и свързаните с него задължения за деклариране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Трябва ли член 53 от Регламент № 1151/2012, член 6 от Делегиран регламент № 664/2014 и член 10 от Регламент за изпълнение № 668/2014, във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че в особения случай, в който Европейската комисия е уважила искането на националните органи на държава членка за изменение в спецификацията на наименование и за регистрация на защитено наименование за произход, докато това искане още е предмет на висяща жалба пред националните юрисдикции на посочената държава, тези юрисдикции могат да решат, че не следва да се произнасят по висящия пред тях спор, или с оглед на последиците, свързани с евентуална отмяна на оспорвания акт, за валидността на направената от Европейската комисия регистрация, те трябва да се произнесат по законосъобразността на този акт на националните органи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Представлява ли решението за откриване на процедура по член 2, параграф 1 от Регламент № 773/2004 обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС?
Може ли прекъсването на давността, произтичащо от такова решение, да бъде самостоятелно основание за съдебен контрол извън жалбата срещу окончателното решение на Комисията?
Приложима ли е съдебната практика относно решения на Комисията за държавни помощи към решенията за откриване на процедура по член 101 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Може ли марка на Европейския съюз или регистрирана в държава членка национална марка да бъде обявена за изцяло или частично недействителна, тъй като някои или всички понятия, използвани в описанието на стоките и услугите, не са достатъчно ясни и точни, за да могат компетентните органи и трети лица само въз основа на тези понятия да определят обхвата на предоставената с марката защита?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се смята, че понятие като „компютърен софтуер“ е твърде общо и обхваща стоки, които са твърде различни, за да бъдат съвместими с функцията на марката да обозначава произход, за да може да се приеме, че това понятие е достатъчно ясно и точно и позволява на компетентните органи и трети лица само въз основа на него да определят обхвата на предоставената с марката защита?
Може ли да е налице недобросъвестност, ако марката е заявена само за регистрация, без намерение тя да бъде използвана за посочените стоки или услуги?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, възможно ли е да се заключи, че заявителят е подал заявката отчасти добросъвестно и отчасти недобросъвестно, ако и доколкото заявителят е имал намерение да използва марката във връзка с някои от посочените стоки или услуги, но е нямал намерение да използва марката за други от посочените стоки или услуги?
Съвместим ли е член 32, параграф 3 от Закона за марките от 1994 г. с Директива 2015/2436 и предшестващите я актове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Какви са задълженията на държавите членки съгласно член 90 от Директива 2006/112/ЕО относно намаляването на данъчната основа по ДДС при окончателно несъбираеми вземания?
В какви случаи държавите членки могат да дерогират правилото за намаляване на данъчната основа по ДДС при неплащане съгласно член 90, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО?
Представлява ли окончателната несъбираемост на вземането (например след приключване на производство по несъстоятелност и заличаване на длъжника) случай на „неплащане“ по смисъла на член 90, параграф 2 от Директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Задължени ли са държавите членки да гарантират действителното спазване от публичните им органи на сроковете за плащане по търговски сделки, установени в член 4, параграфи 3 и 4 от Директива 2011/7/ЕС, или е достатъчно да предвидят такива срокове в националното законодателство и да осигурят възможност за лихви при забава?
Може ли държава членка да бъде държана отговорна за надвишаването на сроковете за плащане от страна на публичните ѝ органи, когато тези органи действат като частноправни субекти, а не в рамките на властнически правомощия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Следва ли член 37 от Директива 2009/72 да се тълкува в смисъл, че лице, което е клиент потребител на системен оператор и е инициирало пред националния регулаторен орган производство по въпрос, засягащ този оператор, следва да се разглежда като „страна, засегната“ от решението на регулаторния орган, по смисъла на параграф 17 от горепосочения член, и съответно да има право да обжалва пред национален съд решение на този орган, отнасящо се до системния оператор?
В случай че посоченото в първия въпрос лице не следва да се счита за „засегната страна“ по смисъла на член 37 от Директива 2009/72, има ли клиент потребител в положение като това на жалбоподателя в главното производството право, изведено от някакво друго правно основание от правото на Съюза, да участва в производството по разглеждане на искането му до регулаторния орган за приемане на мерки, съответно да иска от национален съд да упражни контрол по случая, или този въпрос се урежда от националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Трябва ли член 62, параграф 1 във връзка с член 62, параграф 2 от Регламент (EО) № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че при безработица на работник компетентната институция на държавата членка по пребиваване трябва да основава изчисляването на обезщетенията на размера на „трудовото възнаграждение“, „получавано“ от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение на територията на институцията, дори когато според разпоредбите от националното законодателство в областта на обезщетенията за безработица, прилагано от компетентната институция, това възнаграждение не може да бъде взето предвид поради недостатъчна продължителност на получаването му и като алтернативна възможност е предвидено фиктивно изчисляване на обезщетенията?
Трябва ли член 62, параграф 1 във връзка с член 62, параграф 2 от Регламент (EО) № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че при безработица на работник компетентната институция на държавата членка по пребиваване трябва да основава изчисляването на обезщетенията на размера на „трудовото възнаграждение“, „получавано“ от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение на територията на институцията, дори когато според разпоредбите от националното законодателство, прилагани от компетентната институция, това възнаграждение не може да служи като основа за изчисляване на обезщетенията в референтния период поради несвоевременно начисляване и като алтернативна възможност е предвидено фиктивно изчисляване на обезщетенията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Правилно ли е клауза 4 от Рамковото споразумение […] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на хипотезата, описана в посочената клауза, не попада положение като описаното в настоящото производство, в което временен държавен служител извършва същата работа като постоянен държавен служител (постоянен държавен служител, който не се ползва с правото на обезщетение [за прекратяване на служебното правоотношение], тъй като в приложимия към него правен режим не съществува пораждаща обезщетение хипотеза)?
Като се има предвид, че правото на равно третиране и недопускане[то] на дискриминация (членове 20 и 21 от [Хартата] и член 23 от Всеобщата декларация за правата на човека[, приета от Общото събрание на Обединените нации на 10 декември 1948 г.]) са общ принцип [на правото] на ЕС, конкретно уреден в директива, и се считат за основни социални права по смисъла на членове 151 ДФЕС и 153 ДФЕС, в съответствие ли е с Рамковото споразумение с оглед на постигането на неговите цели да се прави тълкуване в смисъл, че правото на обезщетение [за прекратяване на служебно правоотношение] на временен държавен служител може да се постигне или посредством сравнение с работник по срочен трудов договор — доколкото неговото положение (на държавен служител или на работещ по трудов договор) зависи само от работодателя публичен орган, или посредством допустимото пряко вертикално прилагане на първичното право [на Съюза]?
В случай че е налице злоупотреба при временното назначаване, което има за цел удовлетворяването на постоянни нужди без наличието на обективна причина, като това назначаване не е свързано със спешна и неотложна нужда, която го обосновава, и в националното право не са налице ефективни санкции или ограничения, съвместимо ли е с преследваните от Директива 1999/70/ЕО цели — като средство за предотвратяване на злоупотребата и отстраняване на последиците от нарушението на правото на Съюза, в случай че работодателят не предостави постоянно назначение на работника — обезщетение, което съответства на обезщетението за незаконно уволнение, като подходяща, пропорционална, ефективна и възпираща санкция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form