4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Трябва ли членове 56, 57 и 52 [ДФЕС], практиката на Съда във връзка с услугите в областта на залаганията и на хазартните игри, установена по-специално в решенията [от 6 ноември 2003 г., Gambelli и др. (C‑243/01, EU:C:2003:597), от 6 март 2007 г., Placanica и др. (C‑338/04, C‑359/04 и C‑360/04, EU:C:2007:133), от 16 февруари 2012 г., Costa и Cifone (C‑72/10 и C‑77/10, EU:C:2012:80), както и от 28 януари 2016 г., Laezza (C‑375/14, EU:C:2016:60)] в областта на данъчната дискриминация, установена по-специално в решения [от 13 ноември 2003 г., Lindman (C‑42/02, EU:C:2003:613), от 6 октомври 2009 г., Комисия/Испания (C‑153/08, EU:C:2009:618) и от 22 октомври 2014 г., Blanco и Fabretti (C‑344/13 и C‑367/13, EU:C:2014:2311)], както и принципите на правото на Съюза на равно третиране и на недопускане на дискриминация, също и с оглед на решението на Corte Costituzionale (Конституционен съд) от 23 януари 2018 г., да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата италианска правна уредба, която предвижда облагане с единен данък […] на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, установени в друга държава — членка на Европейския съюз, по-конкретно с характеристиките на [Stanleybet Malta], и субсидиарно на посочените организатори на игри, солидарно с местните им посредници?
Трябва ли членове 56, 57 и 52 [ДФЕС], практиката на Съда във връзка с услугите в областта на залаганията и на хазартните игри, установена по-специално в решенията [от 6 ноември 2003 г., Gambelli и др. (C‑243/01, EU:C:2003:597), от 6 март 2007 г., Placanica и др. (C‑338/04, C‑359/04 и C‑360/04, EU:C:2007:133), от 16 февруари 2012 г., Costa и Cifone (C‑72/10 и C‑77/10, EU:C:2012:80), както и от 28 януари 2016 г., Laezza (C‑375/14, EU:C:2016:60)] в областта на данъчната дискриминация, установена по-специално в решения [от 13 ноември 2003 г., Lindman (C‑42/02, EU:C:2003:613), от 6 октомври 2009 г., Комисия/Испания (C‑153/08, EU:C:2009:618) и от 22 октомври 2014 г., Blanco и Fabretti (C‑344/13 и C‑367/13, EU:C:2014:2311)], както и принципите на правото на Съюза на равно третиране и на недопускане на дискриминация, също и с оглед на решението на Corte Costituzionale (Конституционен съд) от 23 януари 2018 г., да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата италианска правна уредба, която предвижда облагане с единен данък […] само на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, установени в друга държава — членка на [Съюза], по-конкретно с характеристиките на [Stanleybet Malta], а не и на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, притежаващи държавна концесия, които извършват същата дейност?
Допускат ли членове 52, 56 и сл. [ДФЕС], практиката на Съда във връзка с услугите в областта на залаганията и на хазартните игри и принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, също и с оглед на решението на Corte Costituzionale (Конституционен съд) от 23 януари 2018 г., национална правна уредба като разглежданата италианска правна уредба, установена в член 1, параграф 644, буква g) от Закон № 190/2014, която налага на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, установени в друга държава — членка на Европейския съюз, по-конкретно с характеристиките на [Stanleybet Malta], и субсидиарно на посочените организатори на игри, солидарно с местните им посредници, плащането на единен данък […] върху фиксирана облагаема основа, равняваща се на тройния размер на средната сума на събраните залози в провинцията, където е установена дейността или пунктът за събиране на залози, изведена от данните, регистрирани в националния тотализатор за данъчния период, предхождащ референтния период?