4.11 - Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-215/14: Société des Produits Nestlé, Съдебно решение от 16 септември 2015 г.
За да се установи, че марката е придобила отличителен характер след използването ѝ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 2008/95, достатъчно ли е заявителят на марката да докаже, че към съответната дата съществена част от заинтересования кръг потребители разпознава марката и я свързва със стоките на заявителя в смисъл, че ако трябва да преценят кой предлага на пазара стоките, обозначени с тази марка, те биха посочили заявителя; или заявителят трябва да докаже, че съществена част от заинтересования кръг потребители се основава на марката (за разлика от други евентуално съществуващи марки) като обозначаваща произхода на стоките?
Когато формата включва три основни характеристики, една от които произтича от естеството на самите стоки, а другите две са нужни за постигане на технически резултат, член 3, параграф 1, буква д), подточка i) и/или подточка ii) от Директива 2008/95 представлява ли пречка за регистрацията на тази форма като марка?
Следва ли член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че представлява пречка за регистрацията на форми, които са нужни за постигане на технически резултат във връзка с начина, по който се произвеждат стоките, а не с начина, по който функционират стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-106/14: FCD и FMB, Съдебно решение от 10 септември 2015 г.
Прилагат ли се задълженията, произтичащи от член 7, параграф 2 и член 33 от Регламент [REACH], когато дадено „изделие“ по смисъла на Регламента е съставено от няколко компонента, които сами по себе си отговарят на определението на понятието „изделие“, дадено от Регламента, единствено по отношение на съставното изделие или по отношение на всеки един от компонентите, които отговарят на определението на понятието „изделие“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-62/15: DTL Corporación/СХВП, Определение от 8 септември 2015 г.
Компетентен ли е Апелативният състав да извърши ново и пълно изследване на съществуването на риск от объркване по отношение на всички стоки и услуги, предмет на опозицията, дори когато определени аргументи не са били разгледани от отдела по опозиции?
Изисква ли член 75 от Регламент № 207/2009 Апелативният състав изрично да предостави възможност на страните да се произнесат по конкретни мотиви, които се разглеждат за първи път на апелативно ниво, когато са били валидно въведени чрез опозицията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/13: Inuit Tapiriit Kanatami и др./Комисия, Съдебно решение от 3 септември 2015 г.
Допустимо ли е използването на член 95 ЕО като правно основание за приемането на основния регламент относно търговията с тюленови продукти, като се има предвид моментът на възникване на различията между националните законодателства и тяхното отражение върху вътрешния пазар?
Може ли законодателят на Съюза да приеме мярка на основание член 95 ЕО, когато търговският обмен на съответните продукти между държавите членки не е значителен?
Следва ли при преценката за съответствие на основния регламент с основните права да се прилагат разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека, ако те предоставят по-широка защита от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Нарушава ли забраната за търговия с тюленови продукти правото на собственост по смисъла на член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Задължени ли са институциите на Съюза да получат предварителното съгласие на засегнатите инуитски общности съгласно член 19 от Декларацията на ООН за правата на коренното население преди приемането на регламент, засягащ техните интереси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/14: Iron & Smith, Съдебно решение от 3 септември 2015 г.
1) Може ли да бъде достатъчно за доказването на репутацията на марка на Общността съгласно член 4, параграф 3 от Директива 2008/95, посочената марка да има репутация в една държава членка, включително в случай че заявката за регистрация на национална марка, срещу която е направено възражение въз основа на тази репутация, е подадена в държава, различна от посочената държава членка?
2) Може ли в рамките на териториалните критерии, използвани при разглеждането на репутацията на марка на Общността, да се прилагат изведените в практиката на Съда принципи относно реалното използване на марката на Общността?
3) Ако притежателят на по-ранна марка на Общността докаже репутацията ѝ в държави, обхващащи съществена част от територията на Съюза, които са различни от държавата членка, в която е подадена заявката за регистрация на национална марка, може ли въпреки това от него да се изисква да представи и достатъчно доказателства по отношение на посочената държава членка?
4) При отрицателен отговор на предишния въпрос, може ли предвид особеностите на вътрешния пазар да се стигне до положение, при което интензивно използвана в съществена част от Европейския съюз марка да е непозната на съответните местни потребители и поради това спрямо тях да не е изпълнено другото необходимо условие за отказ на регистрация съгласно предвиденото в член 4, параграф 3 от Директивата, а именно да не е налице опасност от увреждане на репутацията или на отличителния характер или от несправедливо облагодетелстване от тях
Ако това е така, кои обстоятелства трябва да докаже притежателят на марката на Общността, за да бъде изпълнено посоченото условие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/14: Colena, Съдебно решение от 3 септември 2015 г.
Следва ли Регламент № 1223/2009 да се тълкува в смисъл, че продукт, който не попада в обхвата на този регламент, трябва все пак да отговаря на изискванията на Регламента само защото върху вторичната му опаковка е посочено, че представлява „козметична принадлежност за очи съобразно Директивата за козметичните продукти“?
Следва ли Регламент № 1223/2009 да се тълкува в смисъл, че „декоративните контактни лещи без диоптрична сила“ попадат в приложното поле на този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-386/14: Groupe Steria, Съдебно решение от 2 септември 2015 г.
Трябва ли член 43 ЕО, понастоящем член 49 ДФЕС, който се отнася до свободата на установяване, да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателството относно френския режим на данъчна консолидация да предоставя на консолидиращото дружество майка неутрализиране на повторното включване на пропорционалната част разходи и разноски, определена във фиксиран размер от 5 % от нетната сума на получаваните от него дивиденти единствено от местните дружества, включени в състава на данъчно консолидираната група, при положение че такова право му се отказва по силата на това законодателство по отношение на дивидентите, които му се разпределят от установени в друга държава членка негови дъщерни дружества, които, ако бяха местни, обективно щяха да могат да се включат по техен избор в данъчно консолидираната група?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/14: TOP Logistics и др., Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Следва ли да се приеме, че когато подобни стоки впоследствие, при обстоятелствата по настоящото дело, са поставени в режим на отложено плащане на акциз, е извършен внос по смисъла на член 5, параграф 3, буква в) от Директива 89/104, доколкото става въпрос за „използване (на знака) в търговската дейност“, което притежателят на марката може да забрани съгласно член 5, параграф 1 от посочената директива?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че при обстоятелствата по настоящото дело самото присъствие на такива стоки в държава членка (които в тази държава членка са поставени в режим на отложено плащане на акциз) не засяга или не може да засегне функциите на марката, поради което нейният притежател, позоваващ се на правата си върху тази национална марка в посочената държава членка, не може да се противопостави на присъствието на тези стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-580/13: Coty Germany, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Следва ли член 8, параграф 3, буква д) от Директива 2004/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която в случай като настоящия предоставя на банкова институция право да откаже информация по член 8, параграф 1, буква в) от тази директива относно името и адреса на титуляря на банкова сметка, като се позове на банковата тайна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-400/14: Basic/СХВП, Определение от 16 юли 2015 г.
Тълкуването и разграничаването на понятието „дистрибуционни услуги“ спрямо услугите по търговия на едро и дребно в контекста на тяхната прилика при регистрация на марки.
Правното значение и приложимост на Класификацията от Ница и тълкувателните бележки към нея при определяне обхвата на услугите в спорове за марки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.