4.11 - Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-508/14: T-Mobile Czech Republic и Vodafone Czech Republic, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Трябва ли членове 12 и 13 от Директива 2002/22 да се тълкуват в смисъл, че утвърденият в тях механизъм на „нетната себестойност“ за предоставяне на тази услуга не допуска в определената в него нетна себестойност да се включва и „разумната печалба“ на доставчика на тази услуга?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, имат ли тези разпоредби от Директива 2002/22 (членове 12 и 13) директен ефект?
Ако членове 12 и 13 от Директива 2002/22 имат директен ефект, възможно ли е позоваване на този ефект срещу търговско дружество, в което държава членка държи (контролира) 51 % от акциите — в случая O2 Czech Republic, a.s. („държавно образувание“ ли е), или не?
При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос, може ли Директива 2002/22 да се прилага също и спрямо отношения, които са възникнали в периода преди присъединяването на Чешката република към Европейския съюз (между 1 януари и 30 април 2004 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-346/13: Base Company, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Следва ли член 13 от Директива 2002/20/ЕО да се тълкува в смисъл, че той не допуска налагането на такса като разглежданата в главното производство на собственика на самостоятелни обекти като стълбове или мачти, предназначени за монтиране на антените, необходими за функционирането на мрежата на мобилната телефония, които не могат да бъдат разположени върху вече съществуващ обект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-471/14: Seattle Genetics, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Съгласно правото на Съюза ли се определя датата на издаване на първото разрешение за пускане на пазара в Общността по член 13, параграф 1 от Регламент № 469/2009 или тази разпоредба препраща към момента, в който разрешението поражда действие съгласно законодателството на съответната държава членка?
В случай че Съдът приеме, че датата по първия въпрос се определя съгласно правото на Съюза, коя дата следва да се вземе предвид — тази на разрешението или тази на известието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-517/14: Schutzgemeinschaft Milch und Milcherzeugnisse/Комисия, Определение от 6 октомври 2015 г.
Признава ли се правен интерес за жалбоподател, когато регламентът относно регистрацията на защитено географско указание изрично допуска продължаване на използването на родово наименование?
Компетентен ли е Общият съд да отхвърли жалба като недопустима въз основа на липса на правен интерес във връзка с възможността за подаване на възражения по реда на член 7, параграф 2 от Регламент № 510/2006?
Подлежи ли на касационен контрол преценката на фактите и доказателствата от Общия съд при липса на изопачаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/14: Consorci Sanitari del Maresme, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Следва ли в съответствие с Директива 2004/18 административните органи да се считат за публичноправни образувания?
При утвърдителен отговор, следва ли в съответствие с Директива 2004/18 административните органи да се считат за икономически оператори и могат ли в това си качество да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки?
При утвърдителен отговор, могат ли и трябва ли съгласно Директива 2004/18 административните органи да бъдат вписани в официалните списъци на одобрените изпълнители на строителство, доставки или услуги, или да бъдат сертифицирани от публичноправни или частноправни организации, познато в испанското право като система за класиране на предприятията?
Неправилно ли е транспонирана в испанското право с Кралски законодателен декрет 3/2011 Директива 2004/18, и ако е така, ограничил ли е испанският законодател с членове 62 и 65 от посочения Кралски законодателен декрет включването на административните органи в списъка на класираните предприятия?
В случай че административните органи могат да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки, но не могат да бъдат включени в списъка на класираните предприятия, по какъв начин съгласно Директива 2004/18 те следва да доказват годността си във връзка с възлагането на поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-201/14: Bara и др., Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.
Трябва ли членове 10, 11 и 13 от Директива 95/46 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални мерки като разглежданите в главното производство, които позволяват на структура на публичната администрация на държава членка да предаде лични данни на друга структура на публичната администрация и последващото им обработване, без съответните физически лица да са били уведомени за това предаване на данни и за това обработване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/14: Weltimmo, Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.
Следва ли член 28, параграф 1 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на националното право са приложими на територията на една държава членка спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава членка, управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви, публикува и обяви за недвижими имоти, находящи се на територията на първата държава членка, чиито собственици изпращат личните си данни към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
Следва ли член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува с оглед на съображения 18—20, член 1, параграф 2 и член 28, параграф 1 от тази директива в смисъл, че унгарският надзорен орган не може да прилага унгарския закон за защита на данните като национално право спрямо лице, което управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви и е установено изключително в друга държава членка, дори когато то публикува обяви за недвижими имоти, находящи се на унгарска територия, чиито собственици вероятно изпращат от територията на Унгария данните за своите имоти към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
От значение ли е за тълкуването въпросът дали услугата, предоставена от администратор, който управлява уебсайт, е насочена към територията на друга държава членка?
От значение ли е за тълкуването въпросът дали данните относно недвижимите имоти, находящи се на територията на тази друга държава членка, и личните данни на собствениците действително са прехвърлени от територията на тази държава членка?
От значение ли е за тълкуването въпросът дали личните данни относно посочените имоти са лични данни на граждани на друга държава членка?
От значение ли е за тълкуването обстоятелството, че собствениците на установеното в Словакия предприятие пребивават в Унгария?
Ако от отговора на предходните въпроси следва, че унгарският надзорен орган може да предприеме действия, но че трябва да прилага не само националното право, а правото на държавата членка по място на установяване, трябва ли член 28, параграф 6 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че съгласно правото на държавата членка по мястото на установяване унгарският орган за защита на данните може да упражни само правомощията, предвидени в член 28, параграф 3 от Директива 95/46, и че поради това не може да наложи глоба?
Може ли да се приеме, че понятието „adatfeldolgozás“ (технически операции по обработване на данни), използвано в текста [на унгарски език] на член 4, параграф 1, буква а), а също и на член 28, параграф 6 от Директива 95/46, е идентично съгласно терминологията на тази директива на понятието „adatkezelés“ (обработване на данни)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/14: Doc Generici, Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.
Трябва ли член 3, параграф 2, буква a) от Регламент № 297/95 да се тълкува в смисъл, че по отношение на промените на разрешения за търговия от тип I — и по-специално, що се отнася до главното производство, от тип IA — когато са налице идентични промени, отнасящи се до няколко разрешения за търговия на един и същ притежател, се дължи една-единствена такса в посочения в тази разпоредба размер, или толкова такси, колкото са разрешенията, в които е направена промяна?
При условията на настоящото производство налице ли е задължение, както приема запитващата юрисдикция, или възможност за отправяне на запитване до Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-85/14: KPN, Съдебно решение от 17 септември 2015 г.
Допуска ли член 28 от Директивата за универсалната услуга регулирането на тарифи, без анализ на пазара да е показал, че дадено предприятие разполага със значителна пазарна сила по отношение на регулираната услуга, при положение че трансграничното набиране на негеографски телефонни номера е технически напълно възможно и единствената пречка за достъпа до тези номера се състои в прилагането на тарифи, при които повикването към негеографски номер е по-скъпо от повикването към географски номер?
При утвърдителен отговор на първия въпрос […] възникват следните два въпроса:
Важи ли правомощието за регулиране на тарифите и когато по-високите тарифи се отразяват само в ограничена степен на обема на повикванията към негеографски номера?
В каква степен националният съд има право на преценка дали дадена мярка относно тарифите, която е необходима съгласно член 28 от Директивата за универсалната услуга, не е непропорционално тежка за оператора на транзитен трафик предвид преследваните с нея цели?
Оставя ли член 28, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга открита възможността посочените в тази разпоредба мерки да се предприемат от друг орган, който е различен от упражняващия правомощието по член 13, параграф 1 от Директивата за достъпа [НРО], а на последния да е възложено само да ги прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-548/14: Arnoldo Mondadori Editore/СХВП, Определение от 17 септември 2015 г.
Правилно ли е тълкувана и приложена нормата на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 относно необходимостта стоките или услугите, предмет на двете марки, да са идентични или сходни, за да се установи вероятност за объркване?
Правилно ли са приложени кумулативните условия по член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 относно реномето на по-ранната марка, установяването на връзка между марките в съзнанието на обществеността и последващата оценка на неправомерна облага или вреда?
Подлежат ли на съдебен контрол във фазата на касационно обжалване фактическите преценки на Общия съд относно сходството на стоките и услугите, реномето и отличителния характер на по-ранната марка, и съществуването на връзка между марките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.