3 - Съдебни спорове
Съдебни спорове
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.
Явяват ли се мерките, наложени на държава членка с цел корекция на прекомерен бюджетен дефицит, актове, които пряко засягат правното положение на организации или физически лица, различни от адресата?
Достатъчно ли е за допустимостта на жалбата срещу такъв акт, че последният води до икономически или фактически последици за жалбоподателите, или е необходимо да се докаже и пряко правно засягане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.
Компетентността на съда на Съюза за издаване на задължителни указания към институциите в рамките на жалба за отмяна по отношение на достъпа до документи.
Приложимостта на изключенията от правото на публичен достъп до документи и задълженията за мотивиране и индивидуална проверка съгласно Регламент № 1049/2001.
Процедурните последици от неспазване на срока за отговор по заявление за достъп до документи и последващото възникване на мълчалив отказ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Валидно ли е Решение 2011/199/ЕС на Европейския съвет от 25 март 2011 година за изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото, като се вземе предвид прилагането на опростената процедура за преразглеждане съгласно член 48, параграф 6 ДЕС, и по-специално предполага ли предлаганото изменение на член 136 ДФЕС разширяване на областите на компетентност, предоставени на Съюза с Договорите, както и като се вземе предвид съдържанието на предлаганото изменение, и по-специално дали то води до нарушение на Договорите или на общите принципи на правото на Съюза?
Член 4, параграф 3 ДЕС, член 13 ДЕС, член 2, параграф 3 ДФЕС, член 3, параграф 1, буква в) и параграф 2 ДФЕС и членове 119—123 ДФЕС и 125—127 ДФЕС, както и общият принцип на ефективна съдебна защита, допускат ли държавите членки, чиято парична единица е еврото, да сключат и ратифицират международно споразумение като Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност?
Ако се приеме, че Решение 2011/199 е валидно, зависи ли правото на държава членка да сключва и ратифицира международно споразумение като Договора за ЕМС от влизането в сила на посоченото решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е оттеглянето на приемането на гаранция поради всяко неизпълнение на нейните условия, без да се отчита принципът на пропорционалност?
Изопачил ли е Общият съд фактите, като е приел, че жалбоподателят е признал нарушение на гаранцията по смисъла на член 8 от основния регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Какво следва да се разбира под Интернет, съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, за да се класира една стока с код 8528 71 13?
Какво следва да се разбира под модем съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, за да се класира една стока с код 8528 71 13?
Какво следва да се разбира под модулация и демодулация, съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, за да се класира една стока с код 8528 71 13?
Как следва да се тълкуват понятията „модем“ и „достъп до интернет“ по смисъла на позиция 8528 71 13 от Комбинираната номенклатура и Обяснителните бележки към нея?
Коя е водещата (основната) функция на устройството сет-топ модул, съобразно която следва да се извърши тарифното ѝ класиране — приема на телевизионни сигнали или използването на модем, позволяващ интерактивен обмен на информация за целите на достъпа до Интернет?
Ако водещата (основната) функция на устройството сет-топ модул е използването на модем, позволяващ интерактивен обмен на информация за целите на достъпа до Интернет, то има ли значение типът модулация и демодулация, която извършва модемът, за определяне тарифното ѝ класиране, респ. вида модем, който използва, или е достатъчно чрез него да се осъществява достъп до Интернет?
В кои подпозиция и код следва да бъде класирано устройство, отговарящо на описанието на устройство set-top модул?
Ако set-top модул бъде класиран в подпозиция 8521 90 00 от Комбинираната номенклатура, прилагането на положителна митническа ставка ще бъде ли законосъобразно приложение на правото на Съюза, доколкото такова класиране би представлявало нарушение на задълженията на Европейската общност съгласно Споразумението за информационните технологии, или класирането в позиция 8521 води до заключението, че set-top модул попада извън приложното поле на съответната част от това споразумение?
Допустимо ли е митническите органи да променят тарифното класиране на дадена стока, без да извършват физическа проверка на стоката, предмет на вноса, а експертното заключение да е дадено единствено въз основа на писмени доказателства — инструкция за употреба, техническа характеристика и проверка на устройството със същия производител и номер от друг внос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.
Изисква ли се националният съд да посочи фактическия и правен контекст на спора, както и мотивите за необходимостта от тълкуване на правото на Съюза при отправяне на преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Нарушава ли германското законодателство относно недопускането на приспадане на разходи, пряко свързани с получаването на дивиденти и лихви от нерезидентни пенсионни фондове, задълженията по член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за ЕИП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Трябва ли член 4, параграф 1 и параграф 2, буква й) от [Регламента] да се разбира в смисъл, че използваното в тази разпоредба понятие „прекратяване/приключване на производството по несъстоятелност“ следва да се тълкува самостоятелно, независимо от действащите уредби в правните системи на отделните държави членки, или въпросът в кой момент приключва производството по несъстоятелност се урежда от правото на държавата, в която е открито това производство?
Трябва ли член 27 от [Регламента] да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран с молба за образуване на вторично производство по несъстоятелност, в никакъв случай не може да преценява неплатежоспособността на длъжника, срещу когото в друга държава членка е образувано главно производство по несъстоятелност, или трябва да се тълкува в смисъл, че в определени случаи националният съд може да прецени дали длъжникът наистина е неплатежоспособен, преди всичко когато главното производство е предпазно и в хода му съответният съд е установил, че длъжникът не е неплатежоспособен (като френското производство „procédure de sauvegarde“)?
Допуска ли член 27 от [Регламента] да се образува вторично производство по несъстоятелност като определеното в член 3, параграф 3, второ изречение от [този] регламент в държавата членка, на територията на която се намира цялото имущество на съответния длъжник, при положение че подлежащото на автоматично признаване главно производство е с предпазен характер (френското производство „procédure de sauvegarde“), в рамките на това производство е утвърден разплащателен план, длъжникът изпълнява този план, а съдът е постановил забрана за отчуждаване на имуществото на длъжника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Нарушено ли е правилното разпределение на доказателствената тежест и принципът на презумпцията за невиновност при установяване на нарушение за увреждане на печат?
Спазено ли е задължението за мотивиране при прилагане на принципите относно доказателствената тежест?
Изопачени ли са доказателствата и нарушени ли са принципите на правовата държава и правото на добра администрация при преценката на редовността на поставянето на спорния печат?
Съдържат ли мотивите на Общия съд нелогичност при преценката на довода за превишаване на максималния срок за съхранение на спорния печат?
Нарушени ли са правилата за събиране на доказателства, принципът in dubio pro reo и има ли противоречия при преценката на състоянието на спорния печат?
Нарушен ли е принципът на пропорционалност при преценката на тежестта на нарушението и размера на наложената глоба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.