3.04.02 - Компетентност на Съда
Компетентност на Съда
Дело C-438/18: Galeria Parque Nascente, Определение от 15 юли 2019 г.
Противоречи ли национално законодателство, което не позволява на абсорбиращото дружество да приспадне разходи, вече приспаднати от абсорбираното дружество преди сливането, на разпоредбите на Директива 90/434/ЕИО?
В какви граници държавите членки могат да определят условията за приспадане на разходи от облагаемия доход на дружествата при трансгранично преструктуриране съгласно правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-262/19: Agrotiki Trapeza Ellados, Определение от 11 юли 2019 г.
Какви са изискванията към съдържанието и обосновката на преюдициалното запитване по член 94 от Процедурния правилник на Съда, особено относно необходимостта от посочване на правни основания и фактически контекст?
В какви граници националните юрисдикции разполагат с компетентност да тълкуват и прилагат понятието „държавна помощ“ по член 107, параграф 1 ДФЕС и докъде се простира изключителната компетентност на Европейската комисия относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-651/18: Jadransko osiguranje, Определение от 11 юли 2019 г.
Какви са изискванията към националната юрисдикция при отправяне на преюдициално запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
В кои случаи Съдът може да отхвърли преюдициално запитване като явно недопустимо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/17: Kirschstein, Съдебно решение от 4 юли 2019 г.
Трябва ли Директива 2005/29 да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредбата на член II.75, параграф 6 от Кодекса за висшето образование, която предвижда обща забрана неакредитирани учебни заведения да използват термина „магистър“ в издаваните от тях дипломи, като се има предвид, че тази разпоредба е въведена по съображение от общ интерес, а именно поради необходимостта да се осигури високо образователно равнище, което налага да може да се упражнява контрол за действителното изпълнение на поставените изисквания за качество?
Трябва ли Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредбата на член II.75, параграф 6 от Кодекса за висшето образование, която предвижда обща забрана неакредитирани учебни заведения да използват термина „магистър“ в издаваните от тях дипломи, като се има предвид, че тази разпоредба е въведена по съображение от общ интерес, а именно за защита на получателите на услуги?
Отговаря ли наказателната разпоредба, приложима спрямо неакредитираните от фламандските власти учебни заведения, които издават „магистърски“ дипломи, на критериите за пропорционалност по член 9, параграф 1, буква в) и член 10, параграф 2, буква в) от Директива 2006/123?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-622/17: Baltic Media Alliance, Съдебно решение от 4 юли 2019 г.
Приложим ли е член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/13 само в случаите, когато приемащата държава членка възнамерява да преустанови излъчването и/или препредаването на телевизионни програми, или е приложим и в случаите, когато приемащата държава членка предприема и други мерки с цел да ограничи по друг начин свободното приемане и препредаване на аудиовизуални медийни услуги?
Трябва ли съображение 8 и член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемащата държава членка — ако установи, че по телевизионен канал, препредаван и/или излъчван в интернет от територията на държава — членка на Европейския съюз, е оповестена, предадена и разгласена информация по член 6 от Директива 2010/13 — да приеме, без да са изпълнени условията по член 3, параграф 2 от посочената директива, решение като предвиденото в член 33, параграф 11 и параграф 12, точка 1 от [Закона за информирането на обществеността], тоест да наложи на излъчващите оператори, осъществяващи дейността си на територията на приемащата държава, и на другите лица, които доставят услуги за излъчване на телевизионни програми в интернет, временно задължение да излъчват и/или да препредават в интернет въпросния канал само в пакети от телевизионни програми, разпространявани срещу допълнително заплащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-242/18: UniCredit Leasing, Съдебно решение от 3 юли 2019 г.
Разпоредбата на чл. 90, § 1 от [Директивата за ДДС] позволява ли при разваляне на договор за финансов лизинг намаляване на данъчната основа и възстановяване на ДДС, начислен с влязъл в сила ревизионен акт, върху данъчна основа, представляваща сумата от месечните лизингови вноски за целия срок на договора?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, в случай на разваляне на договор за лизинг поради частично неплащане на дължимите лизингови вноски, на коя от хипотезите на чл. 90, §1 от [Директивата за ДДС] може да се позове лизингодателят срещу държава членка, за да получи намаление на данъчната основа на данъка върху добавената стойност с размера на дължимите, но неплатени вноски за периода от спиране на плащането до момента на развалянето на договора, след като последното няма ретроактивно действие и това е потвърдено с клауза от самия договор?
Тълкуването на чл. 90, § 2 от Директивата за ДДС позволява ли да се заключи, че в случай като настоящия е налице дерогация от § 1 на същата норма на Съюза?
Тълкуването на чл. 90, §1 от Директивата за ДДС позволява ли да се приеме, че използваното в разпоредбата понятие за разваляне обхваща случая, при който в рамките на договор за финансов лизинг без опция лизингодателят вече не може да иска от лизингополучателя плащане на лизинговите вноски, тъй като е развалил договора за лизинг поради неизпълнението му от страна на лизингополучателя, но съгласно договора има право на обезщетение в размер на всички неизплатени лизингови вноски, които ще станат изискуеми до края на срока на лизинга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-644/17: Eurobolt, Съдебно решение от 3 юли 2019 г.
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че заинтересовано лице може да оспорва законосъобразността на подлежащ на изпълнение от националните органи акт на институция на Съюза на основание съществено процесуално нарушение, нарушение на Договорите или на правни норми за прилагането им или злоупотреба с власт?
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че институциите на Съюза, участвали в приемането на акт, чиято валидност се оспорва пред национален съд, са длъжни по негово искане да му предоставят цялата информация, с която разполагат и която са взели предвид или е трябвало да вземат предвид при приемането на съответния акт?
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че правото на ефективни правни средства за защита изисква съдът да извърши пълна проверка дали са изпълнени условията за прилагане на член 13 от Регламент (ЕО) № 1225/2009
От член 47 от Хартата следва ли по-специално че съдът може в пълна степен да преценява дали фактите са били установени изцяло и дали съответната правна последица може да бъде надлежно обоснована с тях
По-специално от член 47 от Хартата следва ли също, че съдът може в пълна степен да преценява дали е трябвало да бъде взето предвид дадено фактическо обстоятелство, за което се твърди, че не е било отчетено при вземането на решение, но което може да повлияе върху свързаната с установените факти правна последица?
Трябва ли понятието „относима информация“ в член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 да се тълкува в смисъл, че обхваща и становището относно констатациите на Комисията, представено от установен в Съюза независим вносител на стоките, за които се извършва разследването по смисъла на тази разпоредба, като този вносител е бил информиран от Комисията за разследването, предоставил е на Комисията изисканата информация и след като му е била предоставена възможност за това, своевременно е изразил становището си относно констатациите на Комисията?
Може ли при това положение този вносител да се позове на нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, в случай че становището му не бъде предоставено на посочения в тази разпоредба консултативен комитет в срок от най-малко 10 работни дни преди неговото заседание?
Следва ли при това положение от посоченото нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, че този акт е незаконосъобразен и не следва да се прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/16: Bankia, Определение от 3 юли 2019 г.
Допустимо ли е националният съд частично да запази неравноправна клауза за предсрочна изискуемост чрез премахване само на елементите, които я правят неравноправна, по договор за ипотечен кредит?
Може ли националният съд да замени неравноправна клауза, вдъхновена от законова разпоредба, с новата редакция на тази законова разпоредба, ако договорът не може да съществува без нея и анулирането му би било особено неблагоприятно за потребителя?
Какъв е критерият, по който националният съд следва да прецени дали договорът може да съществува без неравноправната клауза и кога е допустимо тя да бъде заменена с приложимата законова разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-167/16: Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, Определение от 3 юли 2019 г.
Необходима ли е конкретна и достатъчно обоснована мотивировка от националния съд относно значението на преюдициалните въпроси за решаването на конкретния спор, за да бъде допустимо преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС?
Какви са критериите, по които националният съд преценява неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, и каква е ролята на принципите за добросъвестност, равновесие и прозрачност по смисъла на Директива 93/13?
Допустимо ли е националният съд да частично запази, допълва или замества неравноправна договорна клауза, и при какви условия може да приложи национално диспозитивно правило вместо нея, така че да се избегне анулиране на целия договор и да се защитят интересите на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-407/18: Addiko Bank, Съдебно решение от 26 юни 2019 г.
Следва ли Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, с оглед на принципа на ефективност на правото на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че в рамките на производство по принудително изпълнение съдът, сезиран с молба за принудително изпълнение, е длъжен служебно да откаже изпълнението поради неравноправна клауза, съдържаща се в подлежащ на пряко изпълнение нотариален акт (изпълнително основание), в случай като разглеждания, при който процесуалноправната уредба на държава членка не предоставя на съда реална възможност да спре или да отложи принудителното изпълнение (по молба на длъжника или служебно) до постановяването на окончателно решение по същество относно неравноправния характер на клаузата в рамките на исково производство, образувано от длъжника в качеството на потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.