3.04.02 - Компетентност на Съда

Противоречи ли на правото на Съюза, и по-специално на член 220, параграф 2, буква б) и член 239 от Митническия кодекс, Решение REM 03/07, с което се установява, че следва да се извърши последващо вземане под отчет на вносни мита и не следва същите да бъдат опростени в един особен случай?
Трябва ли, когато след направено искане за опрощаване на митни сборове Комисията приеме решение, че фактическата и правната обстановка по случая са сходни с предишен случай, по който тя вече се е произнесла, или решение, че вече е сезирана със сходен случай, по който предстои постановяване на решение, което и да е от посочените решения да бъде разглеждано като акт с правно съдържание, който е задължителен за органите на държавата членка, в която е подадено искането за опрощаване, и следователно подлежи на обжалване от лицето, поискало опрощаване (член 239 от Митническия кодекс) или невземане под отчет на митнически задължения (член 220, параграф 2, буква б) от този кодекс)?
В случай че решението на Комисията не може да се приеме за акт със задължително правно съдържание, компетентни ли са националните органи да преценят дали в случая е налице сходство във фактическата и правната обстановка?
В случай на утвърдителен отговор, ако такъв анализ е направен и се е стигнало до извода, че не е налице такова сходство, трябва ли да се приложи член 905, параграф 1 от Регламента за прилагане и трябва ли следователно Комисията да постанови решение със задължително правно съдържание за тези национални органи?