3.04.01 - Сезиране на Съда
Сезиране на Съда
Дело C-185/19: KE, Определение от 24 септември 2019 г.
Отговаря ли арбитражният съд, отправил преюдициалното запитване, на критериите за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Попада ли разглежданият спор между частноправни субекти в обхвата на прилагане на правото на Съюза, включително разпоредбите на Хартата на основните права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/18: Salvoni, Съдебно решение от 4 септември 2019 г.
Трябва ли член 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността съдебният орган по произход, сезиран с искане да издаде удостоверението по член 53 от този Регламент във връзка с окончателно съдебно решение, да упражни служебни правомощия за установяване на нарушение на разпоредбите от глава II, раздел 4 от посочения регламент с цел да информира потребителя за евентуално установеното нарушение и да позволи на същия потребител да прецени съзнателно възможността да използва средствата за защита, предвидени в член 45 от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-644/17: Eurobolt, Съдебно решение от 3 юли 2019 г.
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че заинтересовано лице може да оспорва законосъобразността на подлежащ на изпълнение от националните органи акт на институция на Съюза на основание съществено процесуално нарушение, нарушение на Договорите или на правни норми за прилагането им или злоупотреба с власт?
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че институциите на Съюза, участвали в приемането на акт, чиято валидност се оспорва пред национален съд, са длъжни по негово искане да му предоставят цялата информация, с която разполагат и която са взели предвид или е трябвало да вземат предвид при приемането на съответния акт?
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че правото на ефективни правни средства за защита изисква съдът да извърши пълна проверка дали са изпълнени условията за прилагане на член 13 от Регламент (ЕО) № 1225/2009
От член 47 от Хартата следва ли по-специално че съдът може в пълна степен да преценява дали фактите са били установени изцяло и дали съответната правна последица може да бъде надлежно обоснована с тях
По-специално от член 47 от Хартата следва ли също, че съдът може в пълна степен да преценява дали е трябвало да бъде взето предвид дадено фактическо обстоятелство, за което се твърди, че не е било отчетено при вземането на решение, но което може да повлияе върху свързаната с установените факти правна последица?
Трябва ли понятието „относима информация“ в член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 да се тълкува в смисъл, че обхваща и становището относно констатациите на Комисията, представено от установен в Съюза независим вносител на стоките, за които се извършва разследването по смисъла на тази разпоредба, като този вносител е бил информиран от Комисията за разследването, предоставил е на Комисията изисканата информация и след като му е била предоставена възможност за това, своевременно е изразил становището си относно констатациите на Комисията?
Може ли при това положение този вносител да се позове на нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, в случай че становището му не бъде предоставено на посочения в тази разпоредба консултативен комитет в срок от най-малко 10 работни дни преди неговото заседание?
Следва ли при това положение от посоченото нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, че този акт е незаконосъобразен и не следва да се прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-458/15: K.P., Съдебно решение от 20 юни 2019 г.
Невалидно ли е включването от 11 август 2007 г. до 27 ноември 2009 г. включително на „Тигри за освобождение на Тамил Илам“ (LTTE) в списъка по член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001, по специално въз основа на решения на Съвета от 28 юни 2007 г. (2007/445/ЕО), от 20 декември 2007 г. (2007/868/ЕО, съгласно поправката от същия ден), от 15 юли 2008 г. (2008/583/ЕО), от 26 януари 2009 г. (2009/62/ЕО) и Регламент (ЕО) № 501/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-579/17: Gradbeništvo Korana, Съдебно решение от 28 февруари 2019 г.
Трябва ли член 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че производства по искове за плащане на надбавки, предявени от [BUAK] срещу работодатели в случай на командироване в Австрия на работници, чиято обичайна месторабота не е в тази държава, с цел извършване на трудова дейност или предоставяне на работници на разположение в Австрия, или срещу работодатели със седалище извън Австрия в случай на наемане на работници, чиято обичайна месторабота е в тази държава, са „граждански и търговски дела“, за които се прилага посоченият регламент, когато тези искове на BUAK за надбавки се отнасят до частноправни трудови правоотношения и служат за удовлетворяване на частноправни, произтичащи от трудовите правоотношения с работодателите претенции на работниците да ползват отпуск и да им бъде изплащано възнаграждение за платен отпуск, но:
– както размерът на възнаграждението за платен отпуск, за което работниците могат да претендират пред BUAK, така и размерът на надбавките, които BUAK може да изисква да получи от работодателите, не се определят с индивидуален или колективен трудов договор, а с наредба на федерален министър,
– надбавките, които работодателите дължат на BUAK, служат не само за изплащане на дължимите на работниците възнаграждения за платен отпуск, но и за покриване на административните разходи на BUAK, и
– с оглед на предявяването и удовлетворяването на вземанията си във връзка с тези надбавки BUAK по закон притежава по-големи права от тези, които би имал един частноправен субект, тъй като:
– работодателите са длъжни да съобщават на BUAK данни по повод на конкретно събитие, както и да предоставят ежемесечно текуща информация, като за тази цел използват създадените от BUAK комуникационни канали, да съдействат при извършването на контрол от страна на BUAK и да позволяват предприемането на съответните мерки, да предоставят достъп до ведомости за възнагражденията, търговска и друга документация и да дават на BUAK сведения, като в противен случай ще им бъдат наложени парични санкции, и
– ако работодателят наруши задължението за предоставяне на информация, BUAK има право да изчисли дължимите от работодателя надбавки на базата на собствени проверки, като в такъв случай BUAK има вземане за надбавките в изчисления от него размер, без оглед на действителните условия на командироването или наемането на работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-8/19: RH, Определение от 12 февруари 2019 г.
Предоставя ли член 267 ДФЕС и член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз право на националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване до Съда, преди да се произнесе по законосъобразността на решение за задържане под стража, и допустимо ли е дисциплинарно санкциониране на съдии за упражняването на това право?
Съвместима ли е с изискванията на презумпцията за невиновност национална практика, при която съдът извършва анализ и претегляне на уличаващи и оневиняващи доказателства при произнасяне относно задържане под стража, стига решението да не представя задържаното лице като виновно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/17: Rittinger и др., Съдебно решение от 13 декември 2018 г.
Следва ли член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 да се тълкува в смисъл, че изменение като разглежданото по главното производство на режима на финансиране на общественото радио- и телевизионно разпространение на държава членка, което се изразява в заместването на такса за радио- и телевизионно разпространение, дължима за притежаването на радиотелевизионен приемник, с вноска за радио- и телевизионно разпространение, дължима по-специално за държането на жилище или на офис, представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на тази разпоредба, за което Комисията трябва да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС?
Следва ли членове 107 и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предоставя на обществения радио- и телевизионен оператор правомощия, дерогиращи общия правен режим, които му позволяват сам да пристъпи към принудителното събиране на вземания за неплатени вноски за радио- и телевизионно разпространение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-412/17: Touring Tours und Travel, Съдебно решение от 13 декември 2018 г.
Следва ли член 67, параграф 2 ДФЕС, както и членове 20 и 21 от Регламент № 562/2006 да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка като разглежданото в главните производства, което задължава всяко предприятие, извършващо автобусни превози по редовни линии през вътрешна за Шенгенското пространство граница към територията на тази държава членка, да прави проверки на паспорта и разрешението за пребиваване на пътниците преди преминаването на вътрешна граница, за да предотврати превоза на граждани на трети страни без тези документи за пътуване към територията на държавата, и което с цел да осигури спазването на това задължение за проверка позволява полицейските органи да постановят решение за налагането на забрана на такива превози, съпътствана с предупреждение за имуществена санкция на предприятия за превоз, за които е установено, че са превозили на територията на страната граждани на трети страни без посочените документи за пътуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-370/18: Holunga, Определение от 13 декември 2018 г.
Представлява ли арбитражен съд, чиято компетентност зависи от съгласието на страните, „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-416/17: Комисия/Франция (Удръжка върху доходите от капитали), Съдебно решение от 4 октомври 2018 г.
Съвместимо ли е с членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС ограничаването на правото на възстановяване на удръжката върху доходите от капитали, когато не се взема предвид данъчното облагане на печалбата, реализирана от чуждестранни непреки дъщерни дружества?
Съответстват ли на принципите на равностойност и ефективност изискванията за доказване, наложени от френските органи при възстановяване на неправомерно събрана удръжка върху доходите от капитали?
Допустимо ли е ограничаването на размера на възстановяваната удръжка върху доходите от капитали до една трета от сумата на разпределените дивиденти?
Нарушено ли е задължението на национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване, да отправи преюдициално запитване по член 267, трета алинея ДФЕС, преди да тълкува правото на Съюза по спорен въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.