всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

3.04.01 - Сезиране на Съда

Сезиране на Съда

Дело C-132/20: Getin Noble Bank, Съдебно решение от 29 март 2022 г.

Трябва ли член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, първа и втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че независим и безпристрастен съд, притежаващ съответната квалификация по смисъла на правото на Европейския съюз, е орган, в който заседава лице, назначено за първи или последващ път (в съд от по-горна инстанция) на съдийска длъжност от политически орган на изпълнителната власт на държава с тоталитарна, недемократична, комунистическа система на управление („Държавeн съвет на Полската народна република“) по предложение на министъра на правосъдието на тази държава, по-специално с оглед на липсата на прозрачност на критериите за назначаване, възможността за освобождаване на съдията по всяко време, липсата на участие в процедурата по назначаване нито на орган на самоуправление на съдиите, нито на съответни органи на публичната власт, сформирани след демократични избори, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че назначаването като съдия на последващи съдийски длъжности (в съдилища от по-горна инстанция) е можело да стане поради признаване на определен период на работа (трудов стаж) и въз основа на оценка на работата на длъжността, на която това лице е било назначено поне първоначално от политическите органи, посочени в първия въпрос, и по описаната в този въпрос процедура, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че назначаването като съдия на последващи съдийски длъжности (в съдилища от по-горна инстанция, с изключение на Sąd Najwyższy (Върховен съд), не е зависело от полагане на клетва от страна на съдията за съблюдаване на ценностите на демократичното общество, а лицето, назначавано за първи път, е давало обещание да бъде пазител на политическия строй на комунистическата държава и така наречената „народна правова държава“, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
Трябва ли член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, първа и втора алинея от Хартата, член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че независим и безпристрастен съд, притежаващ съответната квалификация по смисъла на правото на Европейския съюз, е орган, в който заседава лице, назначено за първи или последващ път (в съд от по-горна инстанция) на съдийска длъжност при грубо нарушаване на конституционните разпоредби на държава — членка на Европейския съюз, предвид несъответстващото на Конституцията на държавата членка сформиране на органа, излъчил това лице като кандидат, който впоследствие е назначен на съдийска длъжност [а именно Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет)], което несъответствие е било потвърдено от Конституционния съд на посочената държава членка, и което съответно може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
Трябва ли член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, първа и втора алинея от Хартата, член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че независим и безпристрастен съд, притежаващ съответната квалификация по смисъла на правото на Европейския съюз, е орган, в който заседава лице, което е назначено на съдийска длъжност за първи или последващ път (в съд от по-горна инстанция) и е излъчено като кандидат, предложен за назначаване на тази длъжност в процедурата пред органа, оценяващ кандидатите [Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет)], ако процедурата не отговаря на критериите за публичност и прозрачност на правилата за подбор на кандидатите, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-609/21: IP и др. (Établissement de la matérialité des faits au principal), Определение от 25 март 2022 г.

Допустимо ли е национална норма да задължава наказателните съдилища да се самоотведат при произнасяне по фактите в рамките на преюдициално запитване и трябва ли такава норма да бъде оставена без приложение?
Позволява ли правото на ЕС национална уредба, която задължава националната юрисдикция да изпрати копие от преюдициалното запитване на звеното, осъществяващо процесуалното представителство на държавата членка пред Съда?
Какви са условията за допустимост на преюдициалното запитване, включително изискванията за фактически и правен контекст, и последиците от тяхното неспазване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-55/20: Minister Sprawiedliwości, Съдебно решение от 13 януари 2022 г.

Трябва ли член 10, параграф 6 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че прави член 47 от Хартата приложим към производство, образувано по жалба на орган на публичната власт пред дисциплинарния съд към адвокатска колегия за отмяна на решение, с което дисциплинарният обвинител е прекратил воденото срещу адвокат разследване, след като е заключил, че няма дисциплинарно нарушение, за което последният да е отговорен, и в случай че това решение бъде отменено, за връщане на преписката на дисциплинарния обвинител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-387/20: OKR (Renvoi préjudiciel d’un clerc de notaire), Определение от 10 януари 2022 г.

Кои са критериите за определяне на даден орган като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС и как се прилагат те спрямо помощник-нотариус?
Може ли помощник-нотариусът, упражняващ контрол върху собствения си отказ да извърши нотариално действие, да бъде квалифициран като „юрисдикция“ по член 267 ДФЕС?
Допустимо ли е понятието „съд“ по смисъла на Регламент (ЕС) № 650/2012 да се прилага по аналогия за целите на член 267 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-564/19: IS (Illégalité de l’ordonnance de renvoi), Съдебно решение от 23 ноември 2021 г.

Трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС и член 5, параграф 2 от Директива 2010/64 да се тълкуват в смисъл, че за да гарантира правото на справедлив съдебен процес на подсъдимите, които не владеят езика на производството, държавата членка трябва да състави регистър на независими устни и писмени преводачи с необходимата квалификация, или, при липса на такъв, да гарантира по друг начин възможността за упражняване на контрол върху адекватното качество на устния превод в съдебното производство?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос и ако в конкретния случай поради липса на адекватно качество на устния превод не може да се установи дали подсъдимият е информиран за предмета на разследването или на обвинението срещу него, трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС, член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Директива 2012/13 да се тълкуват в смисъл, че при тези обстоятелства производството не може да бъде продължено като задочно?
Трябва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ѝ противоречи решение от националната съдебна практика, по силата на което в производство за уеднаквяване на съдебната практика на държавата членка Върховният съд на последната квалифицира като незаконосъобразно определението на нисшестоящия съд, с което започва преюдициалното производство, без да се засягат правните последици от разглежданото определение?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, буква а), трябва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че запитващата юрисдикция не трябва да взема предвид решенията на висшестоящия съд в противен смисъл и принципните позиции, приети в интерес на единството на правото?
При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, буква а), може ли в такъв случай спряното наказателно производство да бъде възобновено, при положение че преюдициалното производство е в ход?
Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от Хартата, както и в практиката на Съда, да се тълкува в смисъл, че с оглед на член 267 ДФЕС този принцип е нарушен, когато срещу съдия е образувано дисциплинарно производство, с довода че е започнал преюдициално производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-80/20: Wilo Salmson France, Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.

Що се отнася до тълкуването на член 167 във връзка с член 178 от Директива[та за ДДС], съществува ли разлика между момента на възникването и момента на упражняването на правото на приспадане с оглед на начина на функциониране на системата на ДДС?
За тази цел е необходимо да се установи дали правото на приспадане на ДДС може да се упражни при липсата на (валидна) данъчна фактура, издадена за направените покупки на стоки.
Що се отнася до тълкуването на същите разпоредби във връзка с разпоредбата на член 14, параграф 1, буква а), първ[а хипотеза] от Директива 2008/9/ЕО: коя е процесуалната разпоредба, от гледна точка на която трябва да се преценява редовността на упражняването на правото на възстановяване на ДДС?
За тази цел е необходимо да се установи дали е възможно да бъде подадено искане за възстановяване на ДДС, станал изискуем преди „референтния период“, но фактуриран през референтния период.
Що се отнася до тълкуването на същите разпоредби на член 14, параграф 1, буква а), първ[а хипотеза] от Директива 2008/9 във връзка с членове 167 и 178 от Директива[та за ДДС]: какви са последиците от отмяната и издаването на нови фактури за покупките на стоки преди „референтния период“ върху упражняването на правото на възстановяване на ДДС във връзка с тези покупки?
За тази цел е необходимо да се установи дали при отмяна от доставчика на първоначалните фактури, издадени за покупки на стоки, и издаването на нови фактури в по-късен момент, упражняването на правото на бенефициера на възстановяване на ДДС във връзка с покупките трябва да бъде отнесено към датата на новите фактури, при положение че отмяната на първоначалните фактури и издаването на нови фактури не е в контрола на бенефициера, а изключително в дискреционната власт на доставчика.
Може ли националното законодателство да обвърже възстановяването на ДДС, предоставено съгласно Директива 2008/9, с условие за изискуемост, при положение че правилната фактура е издадена в периода на искането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-561/19: Consorzio Italian Management e Catania Multiservizi и Catania Multiservizi, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.

По принцип длъжен ли е националният съд, чиито решения не подлежат на обжалване, в съответствие с член 267 ДФЕС да отправи преюдициален въпрос относно тълкуването на правото на Съюза и в случаите, когато някоя от страните в процеса представи такъв въпрос след първия подаден от нея акт, въз основа на който се образува производството, или за конституиране в производството, след като делото е било обявено за решаване за първи път, или дори и след като веднъж вече е отправяно преюдициално запитване до Съда?
Съответстват ли членове 115, 206 и 217 от Законодателен декрет 163/2006 — както са разтълкувани в административната съдебна практика, в смисъл че изключват преразглеждането на цените по договорите, свързани със […] специалните сектори, и по-специално договорите с различен предмет от тези, посочени в Директива 2004/17, но функционално свързани с последните —на правото на Съюза, и по-специално на член 4, параграф 2 ДФЕС, член 9 ДФЕС и член 101, параграф 1, буква д) ДФЕС и членове 106 ДФЕС и 151 ДФЕС — както и на цитираните в последния член Европейска социална харта и Харта на социалните права — на членове 152 ДФЕС, 153 ДФЕС и 156 ДФЕС, членове 2 ДЕС и 3 ДЕС и на член 28 от Хартата?
Съответстват ли членове 115, 206 и 217 от Законодателен декрет 163/2006 — както са разтълкувани в административната съдебна практика, в смисъл че изключват преразглеждането на цените по договорите, свързани със специалните сектори, и по-специално договорите с различен предмет от тези, посочени в Директива 2004/17, но функционално свързани с последните — на правото на Съюза (и по-специално на член 28 от Хартата, на залегналия в членове 26 ДФЕС и 34 ДФЕС принцип на равно третиране и на принципа на свобода на стопанската инициатива, признат и от член 16 от Хартата)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-387/20: OKR (Renvoi préjudiciel d’un clerc de notaire), Определение от 1 септември 2021 г.

Кои са критериите, които органът трябва да изпълнява, за да бъде квалифициран като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Може ли помощник-нотариусът, упражняващ контрол върху собственото си решение, да се счита за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Има ли значение възможността за последващо съдебно обжалване на решенията на нотариуса за допустимостта на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-571/20: Ministero dell’Istruzione, dell’Università e della Ricerca и др., Определение от 6 май 2021 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнася с преюдициално решение относно валидността на разпоредби от първичното право, включително член 45, параграф 4 ДФЕС?
Обхваща ли изключението за заетост в публичната администрация по член 45, параграф 4 ДФЕС длъжности като преподаватели или университетски професори в публичния сектор?
Необходимо ли е да съществува трансграничен елемент или връзка с правото на Съюза, за да се приложат правилата за свободно движение на работници по ДФЕС към конкретен спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-344/19: Radiotelevizija Slovenija (Période d’astreinte dans un lieu reculé), Съдебно решение от 9 март 2021 г.

Трябва ли член 2 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело времето, през което работникът в радиотелевизионна предавателна станция, когато е свободен от работа (когато физическото му присъствие на работното място не е необходимо), дава дежурство в условията на постоянно разположение на повикване и с него трябва да може да бъде осъществен контакт по телефон и, ако е необходимо, да се яви на работното място в рамките на един час, да се счита за работно време?
При обстоятелства като тези по настоящото дело отразява ли се на определянето на естеството на периода на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване фактът, че работникът е настанен в жилище, намиращо се в мястото, където осъществява трудовата си дейност (радиотелевизионна предавателна станция), доколкото географските особености на мястото правят невъзможно (или по-трудно) ежедневното завръщане у дома („там в долината“)?
Трябва ли отговорът на предходните въпроси да бъде различен, когато става въпрос за място, където възможностите за развлекателни дейности през свободното време са ограничени поради географските особености на мястото, или в което работникът се сблъсква с големи ограничения при организацията на свободното си време и при задоволяване на собствените си интереси (не както ако си беше у дома)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13456720 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form