3.04.01 - Сезиране на Съда
Сезиране на Съда
Дело C-137/25: Woluc, Определение от 10 ноември 2025 г.
Може ли националният съд да не приложи правна преценка на по-горна инстанция, когато тя противоречи на ясна съдебна практика или решение на Съда на ЕС относно тълкуването на Директива 93/13, дори ако националното процесуално право предвижда обратното?
Изисква ли правото на Съюза националният съд да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, преди да не приложи правна преценка на по-горна инстанция в случай на вече съществуваща ясна практика на Съда?
Допустимо ли е съдът да запази частично клаузи в договори с потребители, признати за неравноправни, чрез премахване само на неравноправните елементи, когато това би довело до промяна на същността на клаузата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-784/23: Voore Mets и Lemeks Põlva, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Може ли член 5, букви а), б) и г) от [Директивата за птиците] да се тълкува в смисъл, че предвидените в него забрани се прилагат само доколкото това е необходимо за поддържане на популациите на съответните видове на ниво, което по смисъла на член 2 от тази директива отговаря на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите и рекреационните изисквания, при положение че целта на действието не е да се убиват или обезпокояват птици, или да се разрушават или увреждат техните гнезда или яйца?
Трябва ли член 5, букви а), б) и г) от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че забранените съгласно тези разпоредби действия през периода на размножаване на птиците са умишлени по-специално когато въз основа на научни данни и наблюдение на отделни птици може да се приеме, че в гора, която трябва да бъде изцяло изсечена (гола сеч), гнездят около десет двойки птици на хектар, без да е установено, че в района на сечта гнездят индивиди от намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
Трябва ли член 5, букви а), б) и г) от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че забранените съгласно тези разпоредби действия през периода на размножаване на птиците са умишлени по-специално когато въз основа на научни данни и наблюдение на отделни птици може да се приеме, че в гора, в която трябва да бъдат изсечени само част от дърветата (постепенна сеч), гнездят около десет двойки птици на хектар, без да има основание да се предполага, че в района на сечта гнездят индивиди от намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
Може ли член 9, параграф 1, буква а), трето тире от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е съвместим с разпоредби от правото на държава членка, които ѝ позволяват да дерогира забраните, предвидени в член 5, букви а), б) и г) от тази директива, за да е възможно през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва гола сеч с цел да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост?
Може ли член 9, параграф 1, буква а), трето тире от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е съвместим с разпоредби от правото на държава членка, които ѝ позволяват да дерогира от забраните, предвидени в член 5, букви а), б) и г) от тази директива, за да е възможно през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва постепенна сеч с цел да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост?
Ако [Директивата за птиците] не разрешава през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва гола сеч, целта на която е да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост, в съответствие ли е тогава такава разпоредба с членове 16 и 17 от [Хартата] и прилага ли се тя дори ако сечта не засяга намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
Ако [Директивата за птиците] не разрешава през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва постепенна сеч, целта на която е да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост, в съответствие ли е тогава такава разпоредба с членове 16 и 17 от [Хартата] и прилага ли се тя дори ако сечта не засяга намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/23: Daka, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска вземани от председателя на национален съд мерки, които се изразяват в разпределяне на съдии, зачислени в една колегия на този съд, да заседават временно в друга негова колегия, като същевременно продължават да заседават в своята първоначална колегия, макар тези съдии да не са дали съгласие за разпределянето, макар да не разполагат с никакво правно средство за защита пред съд, за да го оспорят, макар разпределянето да предполага увеличаване на натовареността в работата на съответните съдии и да изисква отдаването им на тематики извън областта на тяхната специализация, и макар председателят да е бил назначен в същия съд при условия, които са несъвместими с изискванията, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Трябва ли член 3, параграф 3, буква б) във връзка с член 20, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО да се тълкува в смисъл, че покупката от публично предприятие, търгуващо с електрическа енергия, на зелени сертификати по смисъла на член 2, втора алинея, букви к) и л) от Директива 2009/28/ЕО представлява дейност, извършвана за целите на доставката на електрическа енергия до фиксирани мрежи, предназначени да обслужват обществеността във връзка с производството, преноса или разпределението на електрическа енергия?
Трябва ли член 1, параграф 4 във връзка с член 14 и член 17, параграф 2 от Директива 2004/17 да се тълкува в смисъл, че договор, който задължава страните да сключват договори за изпълнение при определени условия за цена и качество, попада в обхвата на понятието „рамково споразумение“ по смисъла на член 1, параграф 4 от посочената директива и трябва да се сключи чрез прилагане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли член 2г, параграф 1, буква а) от Директива 92/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба санкция се отнася за сключването на договор при незачитане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли принципът на забрана на злоупотребата с право да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност възложител да поиска обявяването на недействителността на договор, който е сключил с доставчик, с довода, че договорът бил сключен в нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки, докато истинската причина за това искане е намаляване на рентабилността от изпълнението на посочения договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-610/23: Al Nasiria, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
Трябва ли член 46 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която в случай на неизпълнение от страна на кандидат за международна закрила на процесуално задължение за лично явяване пред съда, компетентен да се произнесе по жалбата му срещу решението за отхвърляне на молбата му, установява презумпция за злоупотреба с правото на обжалване и предвижда жалбата да бъде отхвърлена като очевидно неоснователна, без разглеждане по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-313/23: Inspektorat kam Visshia sadeben savet, Съдебно решение от 30 април 2025 г.
Следва ли чл. 19, пap. 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с чл. 47, пар. 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че продължаването на функциите на орган, който може да налага дисциплинарни наказания на съдии и има правомощия да установява данни за имуществото им, след края на конституционно установения мандат на този орган без ясно определен краен срок, представлява само по себе си или при определени условия нарушение на изискването държавите в Съюза да гарантират ефективни правни средства за независим съдебен контрол
Ако подобно продължаване на срока на правомощията е допустимо, при какви условия?
Следва ли чл. 2, пар. 2, б. „а“ от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че дейност по разкриване на банкова тайна с цел проверка на имуществото на магистрати, което се разкрива в последствие публично, представлява дейност извън приложното поле на правото на Европейския съюз
Променя ли се отговорът, когато тази дейност включва и разкриване на данни за членовете на семейството на магистрати, които нямат това качество?
При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага — следва ли чл. 4, т. 7 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че съдебен орган, който разрешава на друг държавен орган достъп до данни за наличност по банкови сметки на магистрати и членове на техните семейства, определя целите или средствата за обработване на лични данни и поради това представлява „администратор“ на лични данни?
При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага, и отрицателен отговор на третия въпрос — следва ли чл. 51 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че съдебен орган, който разрешава на друг държавен орган достъп до данни за наличност по банкови сметки на магистрати и членове на техните семейства, е отговорен за наблюдението на [ОРЗД] и поради това има качеството на „надзорен орган“ по отношение на тези данни?
При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага, и при положителен отговор на един от въпроси трети или четвърти — следва ли чл. 32, пap. 1, б. „б“ от [ОРЗД], съответно чл. 57, пap. 1, б. „а“ от същия регламент, да се тълкуват в смисъл, че съдебен орган, който разрешава на друг държавен орган достъп до данни за наличност по банкови сметки на магистрати и членове на техните семейства, е длъжен при наличие на данни за предходно нарушение на сигурността на личните данни, допуснато от органа, на който ще бъде разрешен достъп, да поиска информация за предприетите мерки за защита на данните и да прецени при вземане на решението си дали да предостави достъп адекватността на тези мерки?
При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага, и независимо от отговорите на въпроси трети и четвърти — следва ли чл. 79, пap. 1 от [ОРЗД] във връзка с чл. 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право на една от държавите в Съюза предвижда определени категории данни да се разкриват само след съдебно разрешение, съдът, който дава това разрешение, е длъжен служебно да осигури защита на субектите, чиито данни разкрива, като задължи публичния орган, който изисква достъп до данните и за който е известно, че е допуснал нарушение на сигурността на личните данни, да предостави информация за предприетите по чл. 33, пар. 3, б. „г“ от [ОРЗД] мерки и ефективното им прилагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-326/23: Prezes Urzędu Ochrony Konkurencji i Konsumentów, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС], във връзка с член 47 [първа алинея] от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че сезираният съд е длъжен да остави без разглеждане действие (искане) на страна, с което се цели да се оспори — по недопустим съгласно правото на Европейския съюз и конституцията на държава членка начин — назначаването на съдия, което съгласно националното право и правото на Европейския съюз не подлежи на съдебен контрол, като се поставя под съмнение способността на този съдия да правораздава, предвид липсата на каквато и да било връзка между обстоятелствата по процедурата по назначаване на този съдия и обстоятелствата по разглежданото дело, и липсата на реални основания за съмнение в безпристрастността и независимостта на този съдия въз основа на различни от поставената под съмнение от страната редовност на процедурата по назначаване на съдията обстоятелства, включително поведението на този съдия след назначаването му и податливостта му на влияние от законодателната или изпълнителната власт, като подобно действие съгласно националното право е равнозначно на недопустим actio popularis и представлява груба и явна злоупотреба с националното процесуално право?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС], във връзка с член 47, [първа алинея] от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че е налице ефективен и достатъчен механизъм за изпълнение на критериите за съд, създаден в съответствие със закона по смисъла на правото на Съюза, когато в националното право на страните се предостави право да искат проверка относно влиянието на всички обстоятелства, свързани с процедурата по назначаване и поведението на съдията след назначаването, върху неговата безпристрастност и независимост по разглежданото дело в контекста на т.нар. [проверка за независимост и безпристрастност] или искане за отвод на съдията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/23: KUBERA, Съдебно решение от 15 октомври 2024 г.
1) Допуска ли член 267, трета алинея [ДФЕС] разпоредба на [ZPP], въз основа на която в рамките на производството [по разглеждане на молба] за допускане на ревизионно обжалване, Vrhovno sodišče [(Върховен съд)] не разглежда въпроса дали от искането на една от страните за сезиране на Съда на Европейския съюз по реда на преюдициалното производство произтича задължение за него да отправи преюдициално запитване до [Съда]?
2) [При утвърдителен отговор на първия въпрос, т]рябва ли член 47 от Хартата относно задължението за мотивиране на съдебните решения да се тълкува в смисъл, че определението по движението на делото, с което се отхвърля молбата на една от страните за допускане на ревизионно обжалване […] в съответствие с [ZPP] представлява „[съдебно] решение“, в което трябва да се посочат мотивите, поради които искането на една от страните за сезиране на [Съда] по реда на преюдициалното производство не следва да бъде уважено в разглеждания случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/24: Achmea Schadeverzekeringen, Определение от 2 октомври 2024 г.
Отговаря ли College voor de Rechten van de Mens на критериите за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, по-специално на изискването за задължителна юрисдикция?
Могат ли решенията на College voor de Rechten van de Mens да бъдат квалифицирани като съдебни решения, които пораждат задължителни правни последици за страните и съдилищата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-368/23: Fautromb, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.
Трябва ли член 25 от Директива [2006/123], по-специално с оглед на разпоредбите на Директива [2006/43] и на Регламент [№ 537/2014], да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което забранява на задължителните одитори и одиторските дружества да извършват каквато и да е търговска дейност, независимо дали пряко или чрез подставено лице?
При утвърдителен отговор, важи ли същото и когато посочената правна уредба изключва от приложното поле на тази забрана по изключение, от една страна, допълнителните търговски дейности за професията експерт-счетоводител, извършвани в съответствие с правилата за професионална етика и за независимост на одиторите, и при условията, предвидени в член 22, трета алинея от Наредба № 45‑2138 от 19 септември 1945 г. [за създаването на Сдружението на експерт-счетоводителите и за придобиването на правоспособност и упражняването на професията експерт-счетоводител) (JORF от 21 септември 1945 г., стр. 5938)], и от друга страна, допълнителните търговски дейности, извършвани от мултипрофесионално дружество за упражняване на дейност при условията, предвидени в член 31‑5 от loi no 90‑1258[,] du 31 décembre 1990 [, relative à l’exercice sous forme de sociétés des professions libérales soumises à un statut législatif ou réglementaire ou dont le titre est protégé et aux sociétés de participations financières de professions libérales] (Закон № 90‑1258 от 31 декември 1990 г. [относно упражняването под формата на дружества на свободни професии, за които се прилагат законови или подзаконови разпоредби или чието професионално звание е предмет на защита, и относно финансовите холдингови дружества на упражняващите свободни професии (JORF от 5 януари 1991 г., стр. 216)])?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-318/24: Breian, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Задължен ли е изпълняващият съдебен орган на държава членка да откаже изпълнението на европейска заповед за арест, когато изпълняващият орган на друга държава членка вече е отказал изпълнението поради риск за правото на справедлив съдебен процес?
Може ли съдебният орган, изпълняващ европейска заповед за арест, да откаже изпълнението ѝ поради неяснота относно полагането на клетва от съдии в издаващата държава членка?
Може ли наличието на решение на Комисията за контрол над досиетата на Интерпол (CCF), което се отнася до лицето, за което е издадена европейска заповед за арест, само по себе си да обоснове отказ за изпълнение на заповедта?
Длъжен ли е издаващият европейска заповед за арест съдебен орган да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, преди да реши дали да оттегли или запази действието на заповедта след отказ на изпълняващия орган?
Има ли издаващият европейска заповед за арест съдебен орган право да участва като страна в производството пред изпълняващия съдебен орган по изпълнение на тази заповед?
Може ли изпълняващият съдебен орган да откаже изпълнение на европейска заповед за арест въз основа на данни за условията на задържане, които сам е събрал, без да е поискал допълнителна информация от издаващия орган, или като приложи по-висок стандарт от гарантирания в Хартата?
Може ли Европейската комисия да предприеме мерки по искане на издаващия съдебен орган след отказ на изпълняващия орган да изпълни европейска заповед за арест (отхвърлен поради недопустимост)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.