всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

1.04 - Основни права

Основни права

Дело C-220/18: Generalstaatsanwaltschaft (Условия на лишаване от свобода в Унгария), Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да изключи наличието на реална опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата единствено въз основа на съществуването на правно средство за защита в издаващата държава членка, позволяващо оспорване на условията на лишаване от свобода?
Задължен ли е изпълняващият съдебен орган да провери условията на лишаване от свобода във всички пенитенциарни заведения, в които лицето би могло да бъде настанено, или само в тези, в които има вероятност лицето да бъде основно настанено?
Може ли изпълняващият съдебен орган да вземе предвид гаранции или информация, предоставени от органи на издаващата държава членка, различни от издаващия съдебен орган, относно отсъствието на нечовешко или унизително отношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-89/17: Banger, Съдебно решение от 12 юли 2018 г.

Задължава ли член 21, параграф 1 ДФЕС държавата членка, чийто гражданин е даден гражданин на Съюза, да предостави или да улесни предоставянето на разрешение за пребиваване на гражданин на трета държава, който е нерегистриран партньор на споменатия гражданин на Съюза и има с него надлежно удостоверена трайна връзка, когато същият гражданин на Съюза, след като е упражнил правото си на свободно движение, за да работи във втора държава членка, в съответствие с условията, предвидени в Директива 2004/38, се връща да живее с партньора си в държавата членка, чийто гражданин е?
Трябва ли решение, постановяващо отказ да се предостави разрешение за пребиваване на гражданин на трета държава, нерегистриран партньор на гражданин на Съюза, който, след като е упражнил правото си на свободно движение, за да работи във втора държава членка, в съответствие с условията, предвидени в Директива 2004/38, се връща да живее с партньора си в държавата членка, чийто гражданин е, да бъде основано на подробен преглед на отнасящите се до заявителя лични обстоятелства и да бъде аргументирано?
Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че посочените в тази разпоредба граждани на трети държави трябва да разполагат със способ за защита, позволяващ на съдията да извърши контрол както от правна, така и от фактическа страна на оспорено от тях решение за отказ да им се предостави разрешение за пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-540/16: Spika и др., Съдебно решение от 12 юли 2018 г.

Трябва ли член 17 и член 2, параграф 5, буква в) от Регламент [№ 1380/2013] във връзка с членове 16 и 20 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че когато държава членка упражнява правото на преценка по член 16, параграф 6 от посочения регламент, тя не може да избере метод за разпределяне на разпределените ѝ възможности за риболов, който създава неравни условия за [оператори], които са в конкуренция с цел получаване на по-големи възможности за риболов, дори този метод да се основава на прозрачен и обективен критерий?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-25/17: Jehovan todistajat, Съдебно решение от 10 юли 2018 г.

Трябва ли изключенията от приложното поле на Директива [95/46], посочени в член 3, параграф 2, първо и второ тире, да се тълкуват в смисъл, че събирането и другите видове обработка на лични данни, които членовете на дадена религиозна общност извършват във връзка с осъществяваната проповедническа дейност „от врата на врата“, не попадат в приложното поле на Директивата
Какво значение при преценката на приложимостта на Директива [95/46] имат, от една страна, обстоятелството, че проповедническата дейност, във връзка с която се събират данните, се организира от религиозната общност и от нейните сборове, и от друга страна, обстоятелството, че едновременно с това става дума и за изповядване на религия лично от членовете на религиозната общност?
Като се отчитат съображения 26 и 27 от Директива [95/46], трябва ли определението на понятието „файл“ в член 2, буква в) от Директивата да се тълкува в смисъл, че съвкупността от лични данни, които се събират с неавтоматични средства във връзка с описаната по-горе проповедническа дейност „от врата на врата“ (име и адрес, както и други възможни данни и характеристики, отнасящи се до лицето),
a) не представлява такъв файл, тъй като не става въпрос за специфични картотеки или списъци или други подобни класификационни системи по смисъла на определението в [Закон № 523/1999];
б) представлява такъв файл, тъй като от данните предвид тяхното предназначение на практика е възможно лесно и без неоправдани разходи да бъде извлечена необходимата за по-нататъшно ползване информация, както е предвидено в [Закон № 523/1999]?
Трябва ли изразът в член 2, буква г) от Директива [95/46] „който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни“ да се тълкува в смисъл, че религиозна общност, организираща дейност, при която се събират лични данни (в това число чрез определянето на радиуса на действие на проповедниците, чрез проследяването на проповедническата дейност и поддържането на регистри на лицата, които не желаят да бъдат посещавани от проповедници), може да бъде разглеждана като администратор на лични данни по отношение на тази дейност на нейните членове, въпреки твърдението на религиозната общност, че само отделните проповедници имат достъп до записаната информация?
Трябва ли член 2, буква г) от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че религиозната общност може да се класифицира като администратор само когато предприема други специфични мерки, като нареждания или писмени указания, с които управлява събирането на данни, или е достатъчно религиозната общност фактически да играе роля при управлението на дейността на членовете си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-635/16: Spliethoff’s Bevrachtingskantoor/Комисия, Съдебно решение от 28 юни 2018 г.

Допустимо ли е жалбата за отмяна да бъде обявена за недопустима на основание, че е насочена срещу Комисията, когато електронното писмо, с което се уведомява жалбоподателят за отхвърляне на предложението му, е изпратено от Изпълнителната агенция за иновации и мрежи (INEA), но решението за отхвърляне е прието от Комисията?
Следва ли да се приеме, че жалбата за отмяна е насочена срещу окончателното решение на Комисията за отхвърляне на предложението, когато жалбоподателят поради липса на информация е посочил в жалбата си електронното писмо от INEA, а не самото решение на Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-181/16: Gnandi, Съдебно решение от 19 юни 2018 г.

Следва ли член 5 от Директива [2008/115], който задължава държавите членки при прилагането на тази директива да спазват принципа на забрана за връщането, както и правото на ефективни средства за защита, предвидено в член 13, параграф 1 от същата директива и в член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането на решение за връщане като предвиденото в член 6 от Директива [2008/115] и в член 52/3, [параграф 1] от [Закона от 15 декември 1980 г.] и член 75, [параграф 2] от Кралския указ от 8 октомври 1981 г. за влизането, пребиваването, установяването и извеждането на чужденци, още с отхвърлянето на молбата за убежище от [CGRA] и следователно преди да могат да бъдат изчерпани средствата за съдебна защита срещу това решение, както и преди да може окончателно да бъде приключена процедурата по предоставяне на убежище?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-353/16: MP (Субсидиарна закрила на лице, което в миналото е било жертва на изтезания), Съдебно решение от 24 април 2018 г.

Попада ли под действието на член 2, буква д) във връзка с член 15, буква б) от Директива 2004/83 реалната опасност от тежки посегателства върху физическото и психичното здраве на молителя при евентуалното му изпращане обратно в страната на произход, произтичаща от предходни изтезания или нечовешко или унизително отнасяне, за които е била отговорна страната на произход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-414/16: Egenberger, Съдебно решение от 17 април 2018 г.

Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че работодател като ответника по настоящото дело — съответно църквата от негово име — може самостоятелно да определя окончателно дали поради характера на дейностите или контекста, в който те се упражняват, религията на кандидат за работа съставлява основно, законосъобразно и оправдано професионално изискване, като се отчита характерът на църковна организация на работодателя?
Какви изисквания следва да се поставят към характера на дейностите или контекста, в който те се упражняват, така че да съставляват основно, законосъобразно и оправдано професионално изискване, отчитайки характера на организацията, съгласно член 4, параграф 2 от Директива 2000/78?
В правен спор като настоящия трябва ли да се остави без приложение разпоредба на националното право, както в случая член 9, параграф 1, първо предложение от AGG, съгласно която разлика в третирането, основаваща се на религия при наемане на работа от религиозни общности и подчинените им организации, е допустима, когато изповядването на дадена религия съставлява оправдано професионално изискване в съответствие със собствената концепция за идентичност на религиозната общност с оглед на правото ѝ на самоопределяне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-576/17: Wall Street Systems UK/ЕЦБ, Определение от 22 март 2018 г.

Изисква ли се при искане за обезпечителни мерки в областта на обществените поръчки доказване на сериозна и/или непоправима вреда, когато заявителят е представил силна prima facie аргументация?
Може ли съдът да отхвърли искане за обезпечителни мерки само поради липса на спешност, без да разглежда другите условия?
Следва ли съдът да вземе предвид интересите на възложителя при анализа на условието за спешност при обезпечителни мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-524/15: Menci, Съдебно решение от 20 март 2018 г.

Допуска ли разпоредбата на член 50 [от Хартата], тълкувана в светлината на член 4 към Протокол № 7 към [ЕКПЧ] и на релевантната практика на Европейския съд по правата на човека, възможността да се проведе наказателно производство, което има за предмет деяние (неплащане на ДДС), за което на подсъдимия е наложено административно наказание, което е влязло в сила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1535455565787 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form