Предстои добавяне/Няма информация
Няма информация за държавата на произход на преюдициалното запитване
Дело C-247/25: ADS L. Kowalik, B. Włodarczyk/EUIPO, Определение от 11 септември 2025 г.
Възможно ли е географски наименования, които обозначават известни географски места и могат да бъдат използвани като указания за географски произход, да бъдат регистрирани като марки, или те трябва да останат свободни за ползване от всички икономически оператори?
Следва ли описателният характер на марка, съдържаща географско наименование, да бъде определян въз основа на познаването на географското място от съответните потребители и на връзката между мястото и стоките или услугите, дори ако настоящият износ или производство от това място не е значителен?
Фигуративните елементи на марка, съдържаща географско наименование, могат ли да променят описателния характер на словния елемент, или служат само за неговото подчертаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-311/24: Bundeswettbewerbsbehörde, Заключение от 11 септември 2025 г.
1.a. Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от [Директива 2019/633] да се тълкува в смисъл, че когато в противоречие с член 3, параграф 1, буква г) от посочената директива въз основа на формирана единна воля купувач иска плащане в един и същи ден поотделно от различни доставчици, които съгласно член 1 от посочената директива се ползват от закрилата ѝ, тази разпоредба не допуска национална правна уредба, съгласно която посочените искания за плащане в тяхната съвкупност се считат за едно единно нарушение (идеална съвкупност) с възможност само за еднократно налагане на санкция?
1.b. Има ли значение за отговора на въпрос 1.а. обстоятелството, че съгласно националната австрийска санкционна норма (член 6, параграф 2 от FBWG) за такова нарушение може да се наложи глоба с максимален размер (само) до 500000 евро, като се има предвид разпоредбата на член 6, параграф 1, последно изречение от Директива (ЕС) 2019/633, съгласно която санкциите трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи предвид естеството, продължителността, повторяемостта и тежестта на нарушението?
2. В случай, че на въпрос 1.а. се отговори утвърдително:
Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от Директива 2019/633 да се тълкува в смисъл, че всяко искане за плащане, насочено към всеки един от доставчиците — доколкото нарушава забраната на член 3, параграф 1, буква г) от Директива (ЕС) 2019/633 — следва да се счита за подлежаща на самостоятелно санкциониране търговска практика, за която съгласно принципа на кумулиране на наказанията трябва да се наложи отделна санкция (глоба) и следователно трябва да се наложат множество глоби, като се има предвид, че националната австрийска санкционна норма (член 6, параграф 2 от FBWG) предвижда налагане на глоба с максимален размер до 500000 евро?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-460/25: Makran, Определение от 8 септември 2025 г.
Големият брой засегнати лица или правни ситуации представлява ли изключително обстоятелство, което да обоснове прилагането на ускорена процедура при преюдициално запитване?
Необходима ли е ускорена процедура при липса на особени неясноти относно основни въпроси на националното конституционно право и правото на ЕС?
Налага ли характерът на преюдициалното запитване разглеждането му в кратък срок по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-480/24: Čiekuri-Shishki, Заключение от 4 септември 2025 г.
1) Какви обстоятелства сочат, че дадено лице е свързано лице по смисъла на член 2 от [Регламент № 269/2014]
Трябва ли юридическо лице, 50 % от дяловете на което се притежават от юридическо лице, чийто действителен собственик е физическо лице, включено в списъка от приложението към Регламент за изпълнение [2022/336], да се счита за свързано юридическо лице […]?
2) При утвърдителен отговор на втората част от първия преюдициален въпрос трябва ли юридическо лице, което притежава 50 % от дяловете на юридическото лице, описано във втората част на първия преюдициален въпрос, също да се счита за свързано юридическо лице по смисъла на член 2 от Регламент № 269/2014?
3) Включват ли лицата, образуванията или органите, посочени в член 11, параграф 1, буква б) от Регламент № 269/2014, и свързаните юридически лица по смисъла на член 2 от същия регламент?
4) Длъжни ли са съдилищата при разглеждане на всички искове да извършват служебна проверка дали някоя от страните по делото е лице от посочените в член 2 или член 11, параграф 1, буква а) или буква б) от Регламент № 269/2014?
5) Какви правни последици произтичат от разпоредбата на член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014, която предвижда, че исковете, предявени от лицата, посочени в букви а) и б) на същата разпоредба, „не се удовлетворяват“
Или възможно ли е да се приеме, че съдът може да се произнесе по същество по тези искове, когато в диспозитива на решението си постанови, че същото не може да бъде изпълнено, докато тези лица са включени в съответния списък?
6) Член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014 има ли правно действие, когато не ищецът, а ответникът е лице от посочените в буква а) или буква б) на този параграф?
7) Трябва ли в мотивите на решението на съда да се оповестяват данните (име и фамилия) за физическото лице, на което са наложени санкции
Трябва ли при публикуване на решението на съда тези лични данни да бъдат псевдонимизирани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-19/25: ClaimCompass II, Определение от 4 септември 2025 г.
Необходимо ли е преюдициалното запитване да съдържа подробни сведения относно причините за необходимостта от отговор от Съда и връзката между разпоредбите на правото на Съюза и националното законодателство, за да бъде допустимо съгласно член 267 ДФЕС?
Какви са последиците при липса на обяснение за връзката между цитираните разпоредби на правото на Съюза и приложимото национално законодателство в главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-776/22: Studio Legale Ughi e Nunziante/EUIPO, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 4 септември 2025 година ( *1 ) „Жалба — Жалба за отмяна — Член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз — Представителство на непривилегировани страни в преки производства пред съдилищата на Европейския съюз — Представителство на адвокатска кантора от адвокат, съдружник в кантората — Адвокат, който има качеството на трето лице спрямо на жалбоподателя — Презумпция за независимост — Оборване на презумпцията — Условия“ По дело C‑776/22 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 20 декември 2022 г., Studio Legale Ughi e Nunziante, установено в Рим (Италия), представлявано от L. Cascone, A. Clemente, F. De Filippis и A. Marega, avvocati, жалбоподател, като другите страни в производството са: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от D. Hanf, R. Raponi и Д. Стоянова-Вълчанова, ответник в първоинстанционното производство, подпомагана от Европейска комисия, представлявана от F. Erlbacher, P. Stancanelli и C. Urraca Caviedes, встъпила страна в производството по обжалване, СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: K. Lenaerts, председател, T. von Danwitz, заместник-председател, F. Biltgen, K. Jürimäe, C. Lycourgos, S. Rodin, A. Kumin и N. Jääskinen (докладчик), председатели на състави, Aл. Арабаджиев, E. Regan, N. Piçarra, F. Schalin, S. Gervasoni, N. Fenger и R. Frendo, съдии, генерален адвокат: J. Richard de la Tour, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 27 февруари 2025 г., постанови настоящото Решение 1. С ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-155/24: Nederlandse Voedsel- en Warenautoriteit и др., Заключение от 4 септември 2025 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 1 от [Директива 2014/40] да се тълкува в смисъл, че всички непубликувани в Официален вестник на Европейския съюз стандарти ISO без изключение са непротивопоставими на частноправните субекти, в това число и на фондацията, независимо че съответният частноправен субект е имал възможност да се запознае с тези стандарти и да ги получи (срещу възнаграждение)?
2) Трябва ли непротивопоставимостта на частноправните субекти на член 4, параграф 1 от [Директива 2014/40] поради обстоятелството, че тази разпоредба препраща към стандарти ISO, които не са публикувани в [Официален вестник], да се разбира в смисъл, че забранява лишаване от правото да се изисква осигуряване на съответствието с определените в член 3, параграф 1 от [Директива 2014/40] максимални равнища на емисии от катран, никотин и въглероден оксид?
3) Трябва ли изразът „употреба по предназначение“, който се съдържа в определението на „емисии“ в [член 2, точка 21] от [Директива 2014/40], да се тълкува в смисъл, че при измерването се изисква максимално доближаване до поведението на човек при пушене и отчитане поне частично на покриването на малките дупчици за вентилация в цигарения филтър и/или обема на дима и честотата на вдишването му, или в смисъл на употреба на цигара само чрез процес на горене?
4а) Ако с оглед на отговора на третия въпрос стандартите ISO, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 2014/40/ЕС, не са подходящи за измерване на равнищата на емисиите: [а)] преследваната с [Директива 2014/40] цел за високо равнище на защита на общественото здраве, особено на младите хора, означава ли, че принципите на правна сигурност и на законоустановеност не изключват възможността на производителите на тютюневи изделия да се противопостави алтернативен метод за измерване?
4б) могат ли държавите членки сами да определят или евентуално временно да прилагат алтернативен метод за измерване и (освен това) да го противопоставят на производителите на тютюневи изделия, и
4в) как използването на алтернативен метод за измерване се отнася към преследваната с [Директива 2014/40] цел за (максимална) хармонизация и улесняване на безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/24: Shipova, Заключение от 4 септември 2025 г.
1) Допускат ли установените в чл. 9 [ДЕС], чл. 8 и чл. 21 [ДФЕС], принципи на равенство на европейските граждани и на свободно движение, утвърдени с разпоредбите на чл. 7 от [Хартата] и чл. 8 от [ЕКПЧ], национална правна уредба на държава членка, която изключва всякаква възможност за извършване на промяна във вече вписаните данни относно пола, името и ЕГН в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е [трансполово лице]?
2) Допускат ли, установените в чл. 9 [ДЕС], чл. 8 и чл. 21 [ДФЕС], принципи на равенство на европейските граждани и на свободно движение, както и установената в чл. 10 ДФЕС забрана на всякаква форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, утвърдени с разпоредбите на чл. 7 от [Хартата] и чл. 8 от [ЕКПЧ], както и принципът на ефективно правно средство за защита, установяване на национална съдебна практика (в случая с Тълкувателно решение […]), съгласно която се приема, че обективното материално право, действащо на територията на една държава членка на ЕС, не предвижда възможност за промяна на пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е [трансполово лице], след като по този начин го поставя в различно положение, в сравнение с това, което би имал в друга държава членка, чиято национална съдебна практика приема обратното?
Допустима ли е и национална практика, която поради религиозни ценности и морални норми не допуска промяна на половата идентичност освен в случаи на наложителност по медицински причини само за определени лица — интерсексуалните?
Допустима ли е и национална практика, която приема, че е възможна промяна на пола само в определени случаи поради религиозни ценности и морални норми и по медицински причини само за определени лица (интерсексуалните), но не и в останалите случаи на промяна на половата идентичност поради други, различни медицински причини?
3) Установеното с практиката на СЕС във връзка с приложението на Директива [2004/38] и чл. 21, §1 ДФЕС [съобразно приетото в решения от 5 юни 2018 г., Coman и др. (C‑673/16, EU:C:2018:385) и [Панчарево]] задължение на държава — членка на ЕС, да признае гражданското състояние на лицата, установено в друга държава членка, съгласно правото на последната, важи ли и по отношение на пола като един от основните елементи на гражданска регистрация и налага ли при установена настъпила промяна на пола в друга държава членка на лице, което е и български гражданин, извършване на вписване на това обстоятелство в съответните регистри в Република България?
4) Допустимо ли е — с оглед правата, произтичащи от [Хартата] и [ЕКПЧ] за справедлив съдебен процес, възприемане на задължително тълкуване на Конституцията, дадено с решение на Конституционен съд, съгласно което понятието пол се възприема само в неговия биологичен смисъл[?] [С]ъобразено ли е то с изискванията на правото на Съюза и може ли да съставлява юридическа пречка за отразяване на смяната на пола [в гражданското състояние]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-572/23: Puigdemont i Casamajó и др./Парламент (Levée de l’immunité parlementaire), Заключение от 4 септември 2025 г.
Липса на безпристрастност и справедливост на процедурата за снемане на имунитета пред Европейския парламент
Липса на яснота на спорните решения
Грешки при тълкуването и прилагането на правилата относно решението за снемане на парламентарния имунитет, по-специално що се отнася до преценката на Парламента за fumus persecutionis
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-150/24: Aroja, Заключение от 4 септември 2025 г.
1. а) Следва ли член 15, параграфи 5 и 6 от [Директива 2008/115] да се тълкува в смисъл, че при изчисляване на посочените в този член максимални срокове на задържане трябва да се вземат предвид всички предходни периоди на задържане
Ако такова задължение не е налице във всички случаи, кои аспекти следва да бъдат взети предвид, за да се определи дали при изчисляването на максималните срокове трябва да се отчете продължителността на предходния период на задържане
б) Как по-конкретно следва да се прецени ситуацията при обстоятелства като тези в главното производство, при които, от една страна, главното правно основание за задържане, а именно да се гарантира извеждането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, по същество остава същото, но от друга страна, в подкрепа на новото задържане са изтъкнати отчасти нови фактически и правни основания, между периодите на задържане заинтересованото лице е отишло в друга държава членка, откъдето е върнато във Финландия, и освен това между края на предходния период на задържане и новото задържане са изминали няколко месеца
2. а) Допуска ли член 15, параграф 3, второ изречение от [Директива 2008/115] национална правна уредба, съгласно която съдебният контрол относно превишаването на максималния срок от шест месеца започва само ако задържаното лице го поиска
б) Трябва ли съдебният контрол, посочен в член 15, параграф 3, второ изречение от [Директива 2008/115], на който подлежи решението на административен орган да превиши първоначалния максимален срок на задържане от шест месеца, да бъде осъществен преди достигане на този максимален срок, а при отрицателен отговор, трябва ли този контрол във всички случаи да бъде осъществен незабавно след решението на административния орган
3. Поражда ли липсата на съдебен контрол по член 15, параграф 3, второ изречение от [Директива 2008/115] в контекста на превишаване на посочения в член 15, параграф 5 максимален срок на задържане от шест месеца задължение за освобождаване на задържаното лице, дори ако към момента на осъществяване на този закъснял съдебен контрол се установи, че са налице всички материалноправни условия за задържането и че при тези обстоятелства делото е надлежно разгледано от процесуална гледна точка
В случай че в такава ситуация не е налице задължение за автоматично освобождаване, кои аспекти следва да се вземат предвид от гледна точка на правото на Съюза, за да се определят последиците от закъснял съдебен контрол, в частност при обстоятелства като тези в главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.