Швеция
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Швеция
Дело C-40/05: Lyyski, Съдебно решение от 11 януари 2007 г.
Допуска ли общностното право, и по-конкретно член 12 ЕО, при проверка на квалификацията на кандидат за обучение за преподавател, чиято цел е в кратък срок да задоволи потребността от квалифицирани преподаватели в Швеция, да се изисква заинтересованото лице да бъде наето в учебно заведение в Швеция
Подобно изискване може ли да се приеме за оправдано и пропорционално?
За да се отговори на първия въпрос, има ли значение дали кандидатът за обучение, нает в учебно заведение в държава-членка, различна от Кралство Швеция, е гражданин [на последното] или на друга държава-членка?
За да се отговори на първия въпрос, има ли значение обстоятелството, че става въпрос за ограничена във времето, а не за по-дългосрочна програма на обучение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/05: Jia, Съдебно решение от 9 януари 2007 г.
1) С оглед на решението на Съда по дело С‑109/01 [Решение от 23 септември 2003 г. по дело Akrich, Recueil, стр. I‑9607], следва ли член 10 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 [на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11)] да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета страна, член на семейството на работник по смисъла на посочения член, както в настоящия случай, трябва да пребивава законно в Общността, за да получи право на постоянно пребиваване в нея заедно с работника
Следва ли също така член 1 от Директива 73/148 да се тълкува в смисъл, че правото на постоянно пребиваване на гражданин на трета страна, който е член на семейството на гражданин на Съюза, зависи от законното му пребиваване в Общността?
б) Ако Директива 73/148 следва да се тълкува в смисъл, че за да може гражданинът на трета страна, който е член на семейството на гражданин на Съюза, да се позове на право на постоянно пребиваване по смисъла на директивата, условието е същият да се намира в Общността на законно основание, това предполага ли, че лицето трябва да притежава валидна карта за пребиваване, която му разрешава или може да му разреши да пребивава постоянно в една от държавите-членки
При липса на разрешение за постоянно пребиваване, достатъчно ли е наличието на право на пребиваване на друго основание за по-дълъг или по-кратък период от време, или — както в случая по висящото пред Utlänningsnämnden дело — е достатъчно лицето, подало заявление за карта за пребиваване, да има валидна виза?
в) Ако член на семейството на гражданин на Съюза, който е гражданин на трета страна, не може да се позове на право на постоянно пребиваване съгласно Директива 73/148, тъй като не пребивава законно в Общността, отказът да му се издаде карта за пребиваване съставлява ли ограничение на правото на установяване на гражданина на Съюза, предвидено в член 43 ЕО?
г) Ако член на семейството на гражданин на Съюза, който е гражданин на трета страна, не може да се позове на право на постоянно пребиваване съгласно Директива 73/148, тъй като не пребивава законно в Общността, експулсирането му поради това, че заявлението за издаване на национална карта за пребиваване не може да бъде уважено след влизането в Швеция, съставлява ли ограничение на правото на установяване на гражданина на Съюза, предвидено в член 43 ЕО?
2) a) Следва ли член 1, параграф 1, буква г) от Директива 73/148 да се тълкува в смисъл, че „на [негова] издръжка“ означава, че член на семейството на гражданин на Съюза е материално зависим от последния, за да постигне само приличен жизнен стандарт в държавата си на произход или в държавата, в която пребивава обичайно?
б) Следва ли член 6, буква б) от Директива 73/148 да се тълкува в смисъл, че държавите-членки могат да изискват от член на семейството на гражданин на Съюза, който твърди, че е на издръжка на последния, или на неговия съпруг, да представи, освен поемането на задължение за издръжка от страна на гражданина на Съюза, и документи, които доказват действителното наличие на положение на зависимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-142/05: Mickelsson и Roos, Заключение от 14 декември 2006 г.
1) а) Допускат ли членове 28—30 ЕО разпоредби на националното право, забраняващи използването на плавателни съдове за индивидуално ползване на други места, освен по публичните плавателни пътища или в районите, където това е позволено от местните власти, както е предвидено в шведската наредба относно използването на плавателните съдове за индивидуално ползване
б) Допускат ли членове 28—30 ЕО държава членка да прилага такива разпоредби по начин, който забранява използването на плавателни съдове за индивидуално ползване и в райони, за които местните власти все още не са решили дали следва или не да се разреши такова използване
2) Допуска ли Директива 2003/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 2003 година, с която се изменя Директива 94/25/ЕО за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно плавателните съдове [за отдих], разпоредби на националното право като гореспоменатите, които забраняват използването на плавателни съдове за индивидуално ползване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-316/05: Nokia, Съдебно решение от 14 декември 2006 г.
Трябва ли условието за „особени причини“ по първото изречение на член 98, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 40/94 да се тълкува в смисъл, че съд, който установи, че ответникът е нарушил общностна марка, може, независимо от другите обстоятелства, да се въздържи от издаване на конкретна забрана за по-нататъшно нарушение, ако счита, че рискът от по-нататъшно нарушение не е очевиден или по друг начин е само ограничен?
Трябва ли условието за особени причини по първото изречение на член 98, параграф 1 от Регламента относно общностната марка да се тълкува в смисъл, че съд, който установи, че ответникът е нарушил общностна марка, може, дори ако не съществува такова основание за въздържане от издаване на забрана за по-нататъшно нарушение, каквото е предвидено в първия въпрос, да се въздържи от издаване на такава забрана на основание, че е ясно, че по-нататъшното нарушение е обхванато от законова обща забрана за нарушение по националното право и че на ответника може да бъде наложено наказание, ако извърши по-нататъшно нарушение умишлено или поради груба небрежност?
Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, трябва ли в такъв случай да се вземат конкретни мерки, чрез които забраната например се съчетава с наказание, за да се гарантира, че забраната се спазва, дори когато е ясно, че по-нататъшното нарушение е обхванато от законова обща забрана за нарушение по националното право и че на ответника може да бъде наложено наказание, ако извърши по-нататъшно нарушение умишлено или поради груба небрежност?
Ако отговорът на третия въпрос е положителен, прилага ли се това дори когато условията за приемане на такава конкретна мярка в случай на съответно нарушение на национална марка не биха се считали за изпълнени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-170/04: Rosengren и др., Заключение от 30 ноември 2006 г.
1. Забраната на посочения по-горе личен внос може ли да се разглежда като част от начина на функциониране на монопол върху продажбата на дребно и по тази причина да не е забранена от член 28 ЕО и да може да се преценява само с оглед на член 31 ЕО
2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, съвместима ли е посочената забрана на личния внос с условията, предвидени в член 31 ЕО относно държавните монополи с търговски характер
3. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли член 28 ЕО да се тълкува в смисъл, че по принцип не допуска забрана на личния внос, въпреки задължението на Systembolaget при заявка да придобие алкохолните напитки, които не държи на склад
4. Ако отговорът на третия въпрос е утвърдителен, такава забрана на личния внос може ли да се приеме за обоснована и съразмерна с оглед на закрилата на живота и здравето на хората?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-432/05: Unibet, Заключение от 30 ноември 2006 г.
Дали изискването на общностното право, според което националните процесуални правила трябва да предоставят на частноправен субект ефективна защита на правата, предоставени му от общностното право, трябва да се тълкува в смисъл, че правно средство за защита с предмет установяване на противоречието на някои национални материалноправни разпоредби с член 49 ЕО е допустим, в случай че съответствието на тези разпоредби с посочения член може да се разгледа само инцидентно, например в рамките на иск за обезщетение, на иск, свързан с нарушение на национална материалноправна разпоредба, или при съдебен контрол?
Дали в това изведено от общностното право изискване за ефективна съдебна защита се включва изискването националният правов ред да предоставя временна защита, с която прилагането на национални норми, които препятстват упражняването на право, за което частноправен субект твърди, че има по общностното право, трябва да може да бъде отклонено по отношение на този частноправен субект, така че последният да може да упражни това право до окончателното произнасяне на националния съд по въпроса за съществуването на това право?
При положителен отговор на втория въпрос:
Дали в случаите, когато съществува съмнение относно съответствието на национални разпоредби с общностното право, при разглеждане на искането за временна защита на правата, изведени от общностното право, националният съд трябва да прилага националните разпоредби относно условията за такава защита или трябва да прилага общностните критерии?
В случай че на третия въпрос се отговори в смисъл, че следва да се прилагат изведените от общностното право критерии, какви са тези критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/06: Комисия/Швеция, Съдебно решение от 23 ноември 2006 г.
Нарушено ли е задължението на Кралство Швеция да транспонира в националното си законодателство Директива 2002/87/ЕО в предвидения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-206/05: Комисия/Швеция, Съдебно решение от 26 октомври 2006 г.
Съвместимо ли е изискването за провеждане на оценка на генетичната стойност на разплодни жребци в Швеция като условие за използването им за покриване извън стопанството с член 3 от Директива 90/427/ЕИО?
В случай че това изискване не противоречи на Директивата, представлява ли то недопустимо ограничение на свободното движение на стоки по член 28 ЕО, което не може да бъде оправдано по член 30 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/05: Aktiebolaget NN, Заключение от 14 септември 2006 г.
1) Трябва ли облагаема дейност, отнасяща се до доставката и полагането на кабел, прокаран на територията на две държави-членки, както и извън територията на Общността, в която самият кабел представлява определено по-голямата част от общата стойност, да бъде анализирана като доставка на стока с оглед на прилагането на разпоредбите на Шеста директива [...] относно мястото на облагаемите дейности?
2) Ако такава дейност, напротив, следва да бъде анализирана за предоставяне на услуги, трябва ли да се счита, че между услугата и недвижим имот е налице връзка, обуславяща прилагането на член 9, параграф 2, буква а) от Шеста директива за определяне на мястото на предоставяне?
3) При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос, следва ли член 8, параграф 1, буква a) от [Шеста] директива или евентуално член 9, параграф 2, буква a) от същата да бъде тълкуван в смисъл, че дейността трябва да бъде разделена на части в зависимост от географското местоположение на кабела?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, трябва ли член 8, параграф 1, буква a) от [Шеста] директива или евентуално член 9, параграф 2, буква a) във връзка с член 2, точка 1 и член 3, параграф 1 от същата да бъде схващан в смисъл, че не се дължи ДДС за частта от доставката или предоставянето на услуги, отнасящи се до зона, която не е част от територията на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-40/05: Lyyski, Заключение от 14 септември 2006 г.
1) Допуска ли общностното право, и по-конкретно член 12 ЕО, при проверка на квалификацията на кандидат за обучение за преподавател, чиято цел е в кратък срок да задоволи потребността от квалифицирани преподаватели в Швеция, да се изисква заинтересованото лице да бъде наето в учебно заведение в Швеция
Подобно изискване може ли да се приеме за оправдано и пропорционално?
2) За да се отговори на първия въпрос, има ли значение дали кандидатът за обучение, нает в учебно заведение в държава-членка, различна от Кралство Швеция, е гражданин [на последното] или на друга държава-членка?
3) За да се отговори на първия въпрос, има ли значение обстоятелството, че става въпрос за ограничена във времето, а не за по-дългосрочна програма на обучение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.