Швеция
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Швеция
Дело C-316/05: Nokia, Заключение от 13 юли 2006 г.
Следва ли условието, свързано със специални причини в първото изречение на член 98 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността да се тълкува в смисъл, че съд, който установи, че ответникът е нарушил марка на Общността, може, независимо от другите обстоятелства, да се въздържи от издаване на конкретна забрана за по-нататъшно нарушение, ако съдът счита, че рискът от по-нататъшно нарушение не е очевиден или по друг начин е само ограничен?
Следва ли условието, свързано със специални причини в първото изречение на член 98 от Регламента относно марката на Общността да се тълкува в смисъл, че съд, който установи, че ответникът е нарушил марка на Общността, може, дори и да няма такова основание за въздържане от издаване на забрана за по-нататъшно нарушение, както е предвидено в първи въпрос, да се въздържи от издаване на такава забрана на основание, че е ясно, че по-нататъшно нарушение е обхванато от законова обща забрана за нарушение по националното право и че на ответника може да бъде наложено наказание, ако извърши по-нататъшно нарушение умишлено или при груба небрежност?
Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, трябва ли да се вземат конкретни мерки, чрез които например забраната се съчетава с наказание, за да се гарантира спазването на забраната, дори когато е ясно, че по-нататъшно нарушение е обхванато от законова обща забрана за нарушение по националното право и че на ответника може да бъде наложено наказание, ако извърши по-нататъшно нарушение умишлено или при груба небрежност?
Ако отговорът на третия въпрос е положителен, прилага ли се това дори когато условията за приемане на такава конкретна мярка в случай на съответно нарушение на национална марка не биха се считали за изпълнени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/05: Jia, Заключение от 27 април 2006 г.
1a. С оглед на решението на Съда по дело С‑109/01 [Решение от 23 септември 2003 г. по дело Akrich, Recueil, стр. I‑9607], следва ли член 10 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета страна, член на семейството на работник по смисъла на посочения член, както в настоящия случай, трябва да пребивава законно в Общността, за да получи право на постоянно пребиваване в нея заедно с работника
Следва ли също така член 1 от Директива 73/148/ЕИО да се тълкува в смисъл, че правото на постоянно пребиваване на гражданин на трета страна, който е член на семейството на гражданин на Съюза, зависи от законното му пребиваване в Общността?
1б. Ако Директива 73/148/ЕИО следва да се тълкува в смисъл, че за да може гражданинът на трета страна, който е член на семейството на гражданин на Съюза, да се позове на право на постоянно пребиваване по смисъла на директивата, условието е същият да се намира в Общността на законно основание, това предполага ли, че лицето трябва да притежава валидна карта за пребиваване, която му разрешава или може да му разреши да пребивава постоянно в една от държавите-членки
При липса на разрешение за постоянно пребиваване, достатъчно ли е наличието на право на пребиваване на друго основание за по-дълъг или по-кратък период от време, или — както в случая по висящото пред Utlänningsnämnden дело — е достатъчно лицето, подало заявление за карта за пребиваване, да има валидна виза?
1в. Ако член на семейството на гражданин на Съюза, който е гражданин на трета страна, не може да се позове на право на постоянно пребиваване съгласно Директива 73/148/ЕИО, тъй като не пребивава законно в Общността, отказът да му се издаде карта за пребиваване съставлява ли ограничение на правото на установяване на гражданина на Съюза, предвидено в член 43 ЕО?
1г. Ако член на семейството на гражданин на Съюза, който е гражданин на трета страна, не може да се позове на право на постоянно пребиваване съгласно Директива 73/148/ЕИО, тъй като не пребивава законно в Общността, експулсирането му, поради това че заявлението за издаване на национална карта за пребиваване не може да бъде уважено след влизането в Швеция, съставлява ли ограничение на правото на установяване на гражданина на Съюза, предвидено в член 43 ЕО?
2a. Следва ли член 1, буква г) от Директива 73/148/ЕИО да се тълкува в смисъл, че „на [негова] издръжка“ означава, че член на семейството на гражданин на Съюза е материално зависим от последния, за да постигне само приличен жизнен стандарт в държавата си на произход или в държавата, в която пребивава обичайно?
2б. Следва ли член 6, буква б) от Директива 73/148/ЕИО да се тълкува в смисъл, че държавите-членки могат да изискват от член на семейството на гражданин на Съюза, който твърди, че е на издръжка на последния или на неговия съпруг, да представи, освен поемането на задължение за издръжка от страна на гражданина на Съюза, и документи, които доказват действителното наличие на положение на зависимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-170/04: Rosengren и др., Заключение от 30 март 2006 г.
1. Забраната на посочения по-горе личен внос може ли да се разглежда като част от начина на функциониране на монопол върху продажбата на дребно и по тази причина да не е забранена от член 28 ЕО и да може да се преценява само с оглед на член 31 ЕО?
2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, съвместима ли е посочената забрана на личния внос с условията, предвидени в член 31 ЕО относно държавните монополи с търговски характер?
3. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли член 28 ЕО да се тълкува в смисъл, че по принцип не допуска забрана на личния внос, въпреки задължението на Systembolaget при заявка да придобие алкохолните напитки, които не държи на склад?
4. Ако отговорът на третия въпрос е утвърдителен, такава забрана на личния внос може ли да се приеме за обоснована и съразмерна с оглед на закрилата на живота и здравето на хората?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-137/04: Rockler, Съдебно решение от 16 февруари 2006 г.
Следва ли разпоредбите на член 48 от Договора да се тълкуват в смисъл, че — когато се прилага национална разпоредба, изискваща работникът да е бил осигурен за определен квалификационен период, за да получи плащане в размер на дневното обезщетение за болест по време на родителски отпуск — при сумирането трябва да се включи и периодът, през който работникът е бил обхванат от Общата схема за здравно осигуряване на Европейските общности съгласно правилата на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-265/04: Bouanich, Съдебно решение от 19 януари 2006 г.
Трябва ли членове 56 ЕО и 58 ЕО да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да облага с данък плащане във връзка с обратно изкупуване на акции, изплатено от акционерно дружество в държавата членка, по същия начин като дивидент, без да се допуска право на приспадане на разходите за придобиване на обратно изкупените акции, ако плащането е извършено на акционер, който не е местно лице или постоянно пребиваващ в държавата членка, докато плащане във връзка с обратно изкупуване на акции, извършено от такова акционерно дружество на акционер, който е местно лице или постоянно пребиваващ в държавата членка, се облага с данък като капиталова печалба, с право на приспадане на разходите за придобиване на обратно изкупените акции?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: Когато спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между държавата членка, в която е установено акционерното дружество, и държавата членка, в която е установен акционерът, предвижда по-ниска ставка на данъчно облагане от тази, която се прилага към плащане във връзка с обратно изкупуване на акции, извършено на акционер в първата държава членка, и на акционер във втората държава членка, с позоваване на коментарите към Моделната данъчна конвенция на ОИСР, също се допуска приспадане, съответстващо на номиналната стойност на обратно изкупените акции, допускат ли посочените по-горе членове при тези обстоятелства държава членка да прилага такава разпоредба?
Допускат ли членове 43 ЕО и 48 ЕО държава членка да прилага такава разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/03: Комисия/Швеция, Съдебно решение от 20 октомври 2005 г.
Съвместимо ли е изискването за задължително предварително уведомяване за внос на определени хранителни продукти от животински произход от други държави членки с член 5 от Директива 89/662/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-265/04: Bouanich, Заключение от 14 юли 2005 г.
1) Допускат ли членове 56 ЕО и 58 ЕО държава-членка да облага с данък плащане по обратно изкупуване на акции, изплатено от дружество с ограничена отговорност, установено в тази държава-членка, по същия начин като дивидент, без да се предоставя право на приспадане на разходите за придобиване на обратно изкупената акция, ако плащането е извършено на акционер, който не е с местожителство или обичайно пребиваване в държавата-членка, докато плащане по обратно изкупуване на акции, извършено от такова дружество на акционер с местожителство или обичайно пребиваване в държавата-членка, се облага с данък като капиталова печалба, с право на приспадане на разходите за придобиване на обратно изкупената акция?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: Когато спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между държавата-членка, в която е установено дружеството с ограничена отговорност, и държавата-членка, в която е установен акционерът, предвижда по-ниска ставка на данъка от тази, която се прилага за плащане по обратно изкупуване на акции, изплатено на акционер в първата държава-членка, и акционерът във втората държава-членка, с оглед на коментарите към Модела на данъчната конвенция на ОИСР, също има право на приспадане, съответстващо на номиналната стойност на обратно изкупените акции, допускат ли посочените в предходния въпрос членове държава-членка да прилага такава уредба?
3) Допускат ли членове 43 ЕО и 48 ЕО държава-членка да прилага такава уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-438/02: Hanner, Съдебно решение от 31 май 2005 г.
Препятства ли член 31, параграф 1 ЕО режим на продажба, който предоставя изключително право на дребно и е организиран по същия начин като режима на продажба, предмет на главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.