Нидерландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия
Дело C-459/20: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Mère thaïlandaise d’un enfant mineur néerlandais), Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да откаже право на пребиваване на гражданин на трета държава с ненавършило пълнолетие дете на негова издръжка, което е гражданин на Съюза и е в действителност в отношение на зависимост от този гражданин на трета страна, при положение че ненавършилият пълнолетие гражданин на Съюза се намира не само извън тази държава членка, но и извън Съюза и/или никога не е пребивавал на територията на Съюза, така че на този непълнолетен гражданин на Съюза фактически се отказва достъп до територията на Съюза?
Трябва ли гражданите на Съюза (ненавършили пълнолетие) да твърдят или да докажат, че имат интерес от упражняване на правата, които черпят от гражданството на Съюза?
В това отношение може ли да е от значение обстоятелството, че ненавършилите пълнолетие граждани на Съюза обикновено не могат самостоятелно да упражняват правата си и не могат сами да избират тяхното местопребиваване, а в това отношение зависят от своите родители (своя родител), което може да има за последица обстоятелството, че от името на ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза може да бъде претендирано упражняване на негови права в качеството му на гражданин на Съюза, като това би могло да е несъвместимо с други негови интереси по смисъла например на [решение Chavez-Vilchez и др.]?
Абсолютни ли са тези права, в смисъл че упражняването им не може да бъде препятствано по никакъв начин или в смисъл че за държавата членка, чийто гражданин е (ненавършилият пълнолетие) гражданин на Съюза, е налице дори позитивно задължение да способства упражняването на тези права?
При преценката дали е налице отношение на зависимост по смисъла на първия въпрос, от решаващо значение ли е обстоятелството, че преди подаването на молбата за разрешение за пребиваване или преди приемането на решението, с което на родителя, гражданин на трета държава, се отказва право на пребиваване, или преди датата, на която (националният) съд се произнася с решение в съдебното производство, образувано във връзка с този отказ, същият родител е полагал ежедневните грижи за ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза, както и обстоятелството, че други лица е можело да са полагали такива грижи в миналото и/или са поели (за в бъдеще) отговорността за това?
В този контекст може ли от ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза да се изисква, че за да упражнява ефективно правата си, черпени от правото на Съюза, той следва да се установи на територията на Съюза при другия си родител, който е гражданин на Съюза, като обаче е възможно последният да не разполага повече с родителски права по отношение на ненавършилия пълнолетие?
При утвърдителен отговор, в това отношение налага ли се различен извод, предвид обстоятелството че този родител упражнява или е упражнявал родителските права и/или е поел полагането на грижите за ненавършилия пълнолетие в правно, финансово или емоционално отношение и че е готов да упражнява тези права и/или да се грижи за ненавършилия пълнолетие?
Ако се окаже, че само родителят, гражданин на трета държава, упражнява родителските права по отношение на ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза, това означава ли, че трябва да се придаде по-малка тежест на въпроса за полагането на грижите в правно, финансово и/или емоционално отношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-451/22: RTL Nederland и RTL Nieuws, Заключение от 15 юни 2023 г.
1) Какво трябва да се разбира под сведения за „събития“ и „подходяща степен на поверителност“ по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 376/2014 и в светлината на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, закрепено в член 11 от Хартата [на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)] и в член 10 от ЕКПЧ?
2) Трябва ли член 15, параграф 1 от Регламент № 376/2014 в светлината на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, закрепено в член 11 от Хартата и в член 10 от ЕКПЧ, да се тълкува в смисъл, че е съвместим с национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която никаква информация за докладвани събития не може да бъде разкривана публично?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос: може ли компетентният национален орган да прилага общия национален режим на оповестяване, съгласно който информацията не се оповестява, ако интересът от нейното оповестяване не надхвърля интереси, свързани например с отношенията с други държави и международни организации, проверката, контрола и надзора от страна на държавни органи, зачитането на неприкосновеността на личния живот и избягването на непропорционално облагодетелстване или поставяне в неблагоприятно положение на физически или юридически лица?
4) Когато се прилага общият национален режим на оповестяване, има ли значение дали става въпрос за информация от националната база данни, или за информация от или за доклади, съдържащи се в други документи, като например политически документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Notion d’atteintes graves), Заключение от 8 юни 2023 г.
1) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 във връзка с член 2, буква ж) и член 4 от тази директива, както и с член 4 и член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че по въпроса дали даден молител се нуждае от субсидиарна закрила всички релевантни аспекти, които се отнасят както до индивидуалното положение и личните обстоятелства на молителя, така и до цялостното положение в страната на произход, трябва винаги да бъдат разгледани и преценени като едно цяло и в тяхната взаимовръзка, преди да се изясни каква пораждаща страх проявна форма на тежко посегателство може да бъде доказана въз основа на тези аспекти?
2) Ако Съдът даде отрицателен отговор на първия въпрос, обхватът на преценката на индивидуалното положение и личните обстоятелства на молителя в рамките на преценката по член 15, буква в) от Директива 2011/95, досежно които Съдът вече е изяснил, че трябва да бъдат отчетени, по-широк ли е от обхвата на проверката въз основа на изискването за индивидуализация по смисъла на решението на Европейския съд за правата на човека [от 17 юли 2008 г.] по дело N.A./Обединено кралство [(CE:ECHR:2008:0717JUD002590407)]
Могат ли тези аспекти в рамките на една и съща молба за субсидиарна закрила да бъдат отчетени при преценката както по член 15, буква б) от Директива 2011/95, така и по член 15, буква в) от тази директива?
3) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че при преценката дали е необходима субсидиарна закрила т.нар. подвижна скала, досежно която Съдът вече е изяснил, че трябва да се приложи при преценката на твърдение за страх от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква в) от [тази директива], е нужно да се приложи и при преценката на твърдение за страх от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква б) от [същата]?
4) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 във връзка с член 1, член 4 и член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че при преценката дали даден молител се нуждае от субсидиарна закрила трябва да се отчетат хуманитарни обстоятелства, които са (не)пряка последица от действия и/или бездействия на лице, причинило тежки посегателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-402/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Crime particulièrement grave), Заключение от 17 май 2023 г.
1) a) Кога престъплението е толкова „особено тежко“ по смисъла на член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95], че дадена държава членка може да откаже да предостави статут на бежанец на лице, което се нуждае от международна закрила
б) При преценката дали е налице „особено тежко престъпление“ релевантни ли са критериите, приложими по отношение на „тежкото престъпление“ по смисъла на член 17, параграф 1, буква б) от Директива [2011/95] и изложени в точка 56 от решение [Ahmed]
При утвърдителен отговор, има ли и допълнителни критерии, които водят до квалифициране на дадено престъпление като „особено“ тежко
2) Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че предвижда, че заплахата за обществото е доказана само поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, или трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда, че влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото
3) Ако влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че изисква от държавата членка да докаже, че след осъждането му молителят продължава да представлява заплаха за обществото
Трябва ли държавата членка да докаже, че тази заплаха е действителна и настояща, или е достатъчно заплахата да е потенциална
Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от [тази директива], разглеждан самостоятелно или във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че позволява статутът на бежанец да бъде отнет само ако отнемането е пропорционално и заплахата, която представлява получилото такъв статут лице, е достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането
4) Ако държавата членка не е длъжна да доказва, че след осъждането му молителят продължава да представлява заплаха за обществото и че тази заплаха е действителна, настояща и достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането на статута на бежанец, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че заплахата за обществото по принцип е доказана поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, но че това лице може да докаже, че не представлява или вече не представлява такава заплаха?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-107/22: X и Inspecteur van de Belastingdienst Douane, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Трябва ли Общо правило за класиране 2 а) да се тълкува в смисъл, че се прилага към отделни части от сателитен приемник, които след допускането им за свободно обращение са предназначени да бъдат сглобени в комплектован сателитен приемник, като тези части са превозвани в един-единствен контейнер и са декларирани за допускане за свободно обращение в същия ден от същия декларатор, от негово име и за негова сметка, пред същото митническо бюро с две отделни декларации за допускане за свободно обращение, при положение че при допускането за свободно обращение те са собственост на две свързани предприятия?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли Общо правило за класиране 2 а) да се тълкува в смисъл, че то се прилага и за отделни части от сателитен приемник, които са декларирани за допускане за свободно обращение от същия декларатор от негово име и за негова сметка в същия ден и пред същото митническо бюро, пред което са оформени в режим външен общностен транзит и останалите части от този сателитен приемник, при положение че към момента на подаване на декларациите частите са собственост на две свързани предприятия и всички части, взети заедно, са предназначени, след допускането им за свободно обращение, да бъдат сглобени в комплектован сателитен приемник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-556/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Suspension du délai de transfert en appel), Съдебно решение от 30 март 2023 г.
Трябва ли член 27, параграф 3 и член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че допускат възможност, ако правната система на държавата членка предвижда второинстанционно съдебно производство по дела като настоящото, при разглеждането на делото въззивният съд да постанови по искане на компетентния орган на държавата членка временна мярка, която води до спиране на срока за прехвърляне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-438/21: Комисия/Pharmaceutical Works Polpharma и EMA, Съдебно решение от 16 март 2023 г.
Допустимо ли е възражението за незаконосъобразност срещу решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., след като Polpharma е могла да го обжалва пряко?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „общо разрешение“ по член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2001/83, по-специално относно необходимостта от проверка на терапевтичния принос на отделните активни вещества при комбинация от лекарствени продукти?
Длъжна ли е Комисията да извърши проверка на терапевтичния принос на активното вещество, което се съдържа в първия разрешен лекарствен продукт, но липсва във втория, при преценка за наличието на общо разрешение за търговия по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2001/83?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-745/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Enfant à naître au moment de la demande d’asile), Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
Трябва ли член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 да се тълкува в смисъл, че е приложим, когато съществува отношение на зависимост било между кандидат за международна закрила и нейния съпруг, който пребивава законно в държавата членка, в която е подадена молбата за такава закрила, било между нероденото дете на този кандидат и съпруга, който е и баща на детето?
Трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателството на държава членка да задължава компетентните национални власти само по съображение, изведено от висшия интерес на детето, да разгледат молба за международна закрила, подадена от гражданка на трета държава, когато тя е била бременна към момента на подаване на молбата, независимо че критериите по членове 7—15 от този регламент определят друга държава членка като компетентна да разгледа тази молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-402/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid и др. (Retrait du droit de séjour d’un travailleur turc), Съдебно решение от 9 февруари 2023 г.
Могат ли турските граждани с права по член 6 или член 7 от Решение № 1/80 да се позовават и на член 13 от Решение № 1/80?
Следва ли от член 14 от Решение № 1/80, че турските граждани не могат вече да се позовават на член 13 от Решение № 1/80, ако поради личното си поведение представляват настояща, реална и достатъчно сериозна заплаха за основен интерес на обществото?
Може ли новото ограничение, при което правото на пребиваване на турските граждани може да се прекратява по съображения за обществен ред дори след 20 години [законно пребиваване], да се обоснове с промяната в обществените възгледи, довела до това ограничение
Достатъчно ли е в това отношение, че новото ограничение има съответната цел от обществен ред, или се изисква и то да е подходящо за постигането на тази цел и да не надхвърля необходимото за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-806/21: TF (Précurseurs de drogues), Съдебно решение от 2 февруари 2023 г.
Трябва ли да се считат за „оператори“ по смисъла на член 2, буква г) от Регламент № 273/2004 физическите и юридическите лица, които участват в пускането на пазара на включени в списъка вещества по такъв начин, че това участие представлява наказуемо деяние по член 2, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2004/757?
При утвърдителен отговор:
а) Посочените в първия въпрос действия на оператора представляват ли „обстоятелства“ по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 273/2004?
б) Действия като получаването, транспортирането и съхраняването на включени в списъка вещества представляват ли „обстоятелства“ по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 273/2004, ако не са извършени с намерението тези вещества да се доставят на трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.