всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Литва

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Литва

Дело C-361/16: Franmax/EUIPO, Определение от 8 ноември 2016 г.

Обосновано ли е решението на Общия съд относно степента на сходство между стоките и наличието на вероятност от объркване между марките?
Допуска ли се обжалване пред Съда на Европейския съюз на фактически преценки на Общия съд, свързани с оценката на отличителните и описателните елементи на марките, при липса на изопачаване на фактите?
Нарушени ли са процесуалните изисквания за мотивиране на съдебния акт по отношение на глобалната оценка на вероятността от объркване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-429/14: Air Baltic Corporation, Съдебно решение от 17 февруари 2016 г.

Следва ли членове 19, 22 и 29 от Конвенцията от Монреал да се разбират и тълкуват в смисъл, че въздушният превозвач носи отговорност спрямо трети лица, включително работодателя на пътниците (юридическо лице, с което е сключен договор за международен превоз на пътници), за вредите, причинени от закъснението на полет, заради което ищецът (работодател) е направил допълнителни разноски, свързани с това закъснение (например тъй като следвало да изплати дневни пари при командировка)?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли член 29 от Конвенцията от Монреал да се разбира и тълкува в смисъл, че посочените трети лица имат право да предявят иск срещу въздушния превозвач на други основания, например съгласно националното законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-74/14: Eturas и др., Съдебно решение от 21 януари 2016 г.

Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че когато администраторът на информационна система, предназначена да даде възможност на туристически агенции да продават пътувания на уебсайтовете си, като се използва еднакъв начин на представяне на резервацията, изпрати на тези икономически оператори съобщение в индивидуална електронна комуникационна мрежа, с което ги предупреждава, че отстъпките за продаваните чрез тази система продукти вече ще бъдат ограничени, и когато след разпространяването на това съобщение в разглежданата система са направени необходимите технически изменения за прилагането на тази мярка, може да се презумира, че посочените оператори са знаели или е трябвало да знаят за това съобщение и че тъй като не са възразили срещу подобна практика, те са участвали в съгласувана практика по смисъла на тази разпоредба?
Ако отговорът е отрицателен: какви фактори следва да се вземат предвид, за да се определи дали при обстоятелства като разглежданите в главното производство икономическите оператори, участващи в обща информационна система, са участвали в съгласувана практика по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-359/14: ERGO Insurance, Съдебно решение от 21 януари 2016 г.

Установява ли член 14, буква б) oт Директива 2009/103 стълкновително правило, което се прилага ratione personae не само спрямо пострадалите при пътнотранспортни произшествия лица, но също и с оглед на определянето на приложимото право спрямо отношенията между застрахователите на превозните средства, причинили вредата и представлява ли тази разпоредба специално правило по отношение на правилата относно приложимото право, установени в регламенти „Рим I“ и „Рим II“?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва да се установи дали правоотношението между застрахователите по настоящото дело попада в обхвата на понятието „договорно задължение“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент „Рим I“. Ако правоотношението между застрахователите попада в обхвата на понятието „договорно задължение“, въпросът, който е от значение, е дали това правоотношение е от категорията на договорите за застраховка и приложимото към тях право трябва да се определи в съответствие с член 7 oт Регламент „Рим I“.
Ако отговорите на първите два въпроса са отрицателни, важно е да се установи дали в случай на регресен иск правоотношението между застрахователите на съставно превозно средство попада в обхвата понятието „извъндоговорно задължение“ по смисъла на Регламент „Рим II“ и дали това отношение следва да се счита за правоотношение, произтичащо от пътнотранспортно произшествие (непозволено увреждане) при определянето на приложимото право в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент „Рим II“. В случай като този по настоящото дело, трябва ли застрахователите на съставното превозно средство да се считат за множество длъжници по едно и също задължение по смисъла на член 20 oт Регламент „Рим II“ и трябва ли приложимото право спрямо отношенията между тях да се определи в съответствие с това правило?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-103/14: Jakutis и Kretingalės kooperatinė ŽŪB, Съдебно решение от 12 ноември 2015 г.

1) По отношение на преценката на равнището на директните плащания в новите държави членки и в държавите членки, различни от новите, съгласно член 10, параграф 1 от Регламент № 73/2009 във връзка с членове 7 и 121 от него:
а) Трябва ли член 7, параграф 1 от Регламент № 73/2009 във връзка с член 10, параграф 1 и член 121 да се тълкува в смисъл, че през 2012 г. равнището на надвишаващите 5000 EUR директни плащания в държавите членки, различни от новите, е 90 %?
б) При утвърдителен отговор на първи въпрос, буква а), това означава ли, че през 2012 г. равнището на директните плащания в новите държави членки и в държавите членки, различни от новите, не е било изравнено съгласно текста и целите на член 10, параграф 1 и член 121 от Регламент № 73/2009?
в) Последната част на член 10, параграф 1 от Регламент № 73/2009 („[…] като се вземат предвид намаленията, прилагани съгласно член 7, параграф 1“) и Работен документ DS/2011/14/REV2, в които за целите на сравнението се установява различна основа за директните плащания — в новите държави членки равнището на директните плащания се определя, без да е извършена модулация (90 % съгласно член 121 от посочения регламент), докато в държавите членки, различни от новите, е извършена модулация (100 %, намалени с 10 % съгласно член 7, параграф 1, буква г) от същия регламент) — в противоречие ли са с Акта за присъединяване от 2003 г. и с принципите на правото на Европейския съюз, и по-специално принципите на защита на оправданите правни очаквания, на добра администрация, на лоялна конкуренция и на недопускане на дискриминация, както и с целите на ОСП, посочени в член 39 ДФЕС?
2) Във връзка с несъвместимостта на член 10, параграф 1, на член 132, параграф 2, края на последната алинея от Регламент № 73/2009 и на приетите въз основа на тях мерки от правото на Европейския съюз с Акта за присъединяване от 2003 г. и принципи на Европейския съюз:
а) Последната част на член 10, параграф 1 от Регламент № 73/2009 („[…] като се вземат предвид намаленията, прилагани съгласно член 7, параграф 1“) и член 132, параграф 2, краят на последната алинея („[…] като от 2012 г. се отчита прилагането на член 7, параграф 1 във връзка с член 10“), както и приетите въз основа на тях Работен документ DS/2011/14/REV2 и Решение за изпълнение C(2012) 4391 окончателен в противоречие ли са с Акта за присъединяване от 2003 г., който не предвижда модулацията на директните плащания и намалението на [ДНДП] в новите държави членки и/или годината, в която се предполага, че са изравнени директните плащания в новите държави членки и в държавите членки, различни от новите?
б) Член 10, параграф 1 и член 132, параграф 2, последна алинея от Регламент № 73/2009, както и Работен документ DS/2011/14/REV2 и Решение за изпълнение C(2012) 4391 окончателен, доколкото съгласно текста и целите им през 2012 г. се извършва модулация на директните плащания и се намаляват [ДНДП] в новите държави членки, които са подпомагани в значително по-малка степен от държавите членки, различни от новите, в противоречие ли са с принципите на правото на Европейския съюз, и по-специално принципите на защита на оправданите правни очаквания, на лоялна конкуренция и на недопускане на дискриминация, както и с целите на ОСП, посочени в член 39 ДФЕС, в частност тази за увеличаване на селскостопанската производителност?
в) Изменението на член 132, параграф 2, последна алинея от Регламент № 73/2009 („[…] като от 2012 г. се отчита прилагането на член 7, параграф 1 във връзка с член 10“), въведено с поправка (изменението не е от техническо естество и текстът е основно изменен, доколкото съгласно разпоредбата се е предполагало, че директните плащания в новите държави членки и в държавите членки, различни от новите, са изравнени през 2012 г.), в противоречие ли е с принципи на правото на Европейския съюз, и по-специално принципите на защита на оправданите правни очаквания, на правна сигурност, на добра администрация и на недопускане на дискриминация?
г) Понятието „dydis“ [„ниво“], употребено в член 1в [от Регламент № 1259/1999], същото значение ли има като понятието „lygis“ [„равнище“] в член 132, параграф 2, последна алинея от Регламент № 73/2009?
3) Решение за изпълнение C(2012) 4391 окончателен и Работен документ DS/2011/14/REV2, които не са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и не са надлежно мотивирани (те са приети само въз основа на презумпцията, че през 2012 г. е изравнено равнището на директните плащания в новите държави членки и в държавите членки, различни от новите), в противоречие ли са с Акта за присъединяване от 2003 г. и с принципите на правото на Европейския съюз, и по-специално принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на добра администрация
При утвърдителен отговор, трябва ли член 1, параграф 4 от Решение за изпълнение C(2012) 4391 окончателен да бъде отменен като противоречащ на Регламент № 73/2009 и Акта за присъединяване от 2003 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-126/14: Sveda, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.

Може ли член 168 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че предоставя на данъчнозадълженото лице право да приспадне платения ДДС по получени доставки във връзка с производството (придобиването) на дълготрайни активи за стопански цели, които като разглежданите в настоящия случай са пряко предназначени да бъдат безплатно използвани от гражданите, но може да се признаят за средство за привличане на посетители към мястото, на което данъчнозадълженото лице планира да доставя стоки и/или услуги като част от икономическата си дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-526/13: Fast Bunkering Klaipėda, Съдебно решение от 3 септември 2015 г.

Следва ли член 148, буква а) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване от ДДС се прилага не само към доставки до оператора на плавателен съд, предназначен за плаване в открито море, който използва тези стоки за зареждане на съда с провизии, но и към доставки, различни от тези до оператора на плавателния съд, т.е. до посредници, които действат от свое име, при условие че към момента на доставката крайното предназначение на стоките е известно предварително и е надлежно доказано, както и че доказателства в потвърждение на това са предоставени на данъчния орган в съответствие с изискванията на законодателството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-74/14: Eturas и др., Заключение от 16 юли 2015 г.

1) Трябва ли член 101, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато икономическите оператори ползват обща компютризирана информационна система като разглежданата в случая и Съветът по конкуренцията е доказал, че в системата е поместено системно съобщение за ограничаване на отстъпките и е въведено техническо ограничение за процента на отстъпките, може да се презумира, че тези икономически оператори са знаели или е трябвало да знаят за системното съобщение, поместено в компютризираната информационна система, и че — след като не са възразили срещу прилагането на подобно ограничение за отстъпките — са изразили мълчаливо одобрение за ограничаването на ценовите отстъпки, поради което носят отговорност за участие в съгласувани практики по член 101, параграф 1 ДФЕС?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: какви фактори трябва да се вземат предвид, за да се определи дали при обстоятелства като разглежданите в главното производство икономическите оператори, ползващи обща компютризирана информационна система, са участвали в съгласувани практики по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-103/14: Jakutis и Kretingalės kooperatinė ŽŪB, Заключение от 4 юни 2015 г.

1) По отношение на преценката на равнището на директните плащания в старите и новите държави — членки на ЕС, съгласно член 10, параграф 1 от Регламент № 73/2009 във връзка с членове 7 и 121:
a) Трябва ли член 7, параграф 1 от Регламент № 73/2009 във връзка с член 10, параграф 1 и член 121 да се тълкува в смисъл, че през 2012 г. равнището на надвишаващите 5000 EUR директни плащания в старите държави — членки на ЕС, е 90 %?
б) При утвърдителен отговор на първия въпрос, това означава ли, че през 2012 г. равнището на директните плащания в новите и старите държави — членки на ЕС, не е било изравнено съгласно текста и целите на член 10, параграф 1 и член 121 от Регламент № 73/2009?
в) Последната част на член 10, параграф 1 от Регламент № 73/2009 („[…] като се вземат предвид намаленията, прилагани съгласно член 7, параграф 1“) и Работен документ DS/2011/14/REV 2 на Комисията, в които за целите на сравнението се установява различна основа за директните плащания — в новите държави членки равнището на директните плащания се определя, без да е извършена модулация (90 % съгласно член 121), докато в старите държави членки е извършена модулация (100 %, намалени с 10 % съгласно член 7, параграф 1[, буква г)]) — в противоречие ли са с Акта за присъединяване [от 2003 г.] и с принципите на правото на Европейския съюз, и по-специално принципите на защита на оправданите правни очаквания, на добра администрация, на лоялна конкуренция и на недопускане на дискриминация, както и с целите на [ОСП], посочени в член 39 ДФЕС?
2) Във връзка с несъвместимостта на член 10, параграф 1, на член 132, параграф 2, края на последната алинея от Регламент № 73/2009 и на приетите въз основа на тях мерки от правото на Европейския съюз с Акта за присъединяване [от 2003 г.] и принципи на Европейския съюз:
a) Последната част на член 10, параграф 1 от Регламент № 73/2009 („[…] като се вземат предвид намаленията, прилагани съгласно член 7, параграф 1“) и член 132, параграф 2, краят на последната алинея („[…] като от 2012 г. се отчита прилагането на член 7, параграф 1 във връзка с член 10“), както и приетите въз основа на тях Работен документ DS/2011/14/REV 2 на Комисията и Решение за изпълнение [C(2012) 4391] в противоречие ли са с Акта за присъединяване [от 2003 г.], който не предвижда модулацията на директните плащания и намалението на допълнителните национални директни плащания в новите държави — членки на ЕС, и/или годината, в която се предполага, че са изравнени директните плащания в новите и старите държави — членки на ЕС?
б) Член 10, параграф 1 и член 132, параграф 2, последна алинея от Регламент № 73/2009, както и Работен документ DS/2011/14/REV 2 на Комисията и Решение за изпълнение [C(2012) 4391], доколкото съгласно текста и целите им през 2012 г. се извършва модулация на директните плащания и се намаляват допълнителните национални директни плащания в новите държави — членки на ЕС, които са подпомагани в значително по-малка степен от старите държави членки, в противоречие ли са с принципите на правото на Европейския съюз, и по-специално принципите на защита на оправданите правни очаквания, на лоялна конкуренция и на недопускане на дискриминация, както и с целите на [ОСП], посочени в член 39 ДФЕС, в частност тази за увеличаване на селскостопанската производителност?
в) Изменението на член 132, параграф 2, последна алинея от Регламент № 73/2009 („[…] като от 2012 г. се отчита прилагането на член 7, параграф 1 във връзка с член 10“), въведено с поправка (ОВ L 43, 2010 г., стр. 7) (изменението не е от техническо естество и текстът е основно изменен, доколкото съгласно разпоредбата се е предполагало, че директните плащания в новите и старите държави — членки на ЕС, са изравнени през 2012 г.), в противоречие ли е с принципите на правото на Европейския съюз, и по-специално принципите на защита на оправданите правни очаквания, на правна сигурност, на добра администрация и на недопускане на дискриминация?
г) Понятието „dydis“ [„ниво“], употребено в член 1в, въведен с глава 6.А („Селско стопанство“), точка 27, буква б) от приложение II към Акта за присъединяване [от 2003 г.], същото значение ли има като понятието „lygis“ [„равнище“] в член 132, параграф 2, последна алинея от Регламент № 73/2009?
3. Решение[…] за изпълнение [C(2012) 4391] и Работен документ DS/2011/14/REV 2 на Комисията, които не са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и не са надлежно мотивирани (те са приети само въз основа на презумпцията, че през 2012 г. е изравнено равнището на директните плащания в новите и старите държави — членки на ЕС), в противоречие ли са с Акта за присъединяване [от 2003 г.] и с принципите на правото на Европейския съюз, и по-специално принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на добра администрация
При утвърдителен отговор, трябва ли член 1, параграф 4 от [посоченото р]ешение[…] на Комисията за изпълнение да бъде отменен като противоречащ на Регламент № 73/2009 и Акта за присъединяване [от 2003 г.]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-126/14: Sveda, Заключение от 22 април 2015 г.

Може ли член 168 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че предоставя на данъчнозадълженото лице право да приспадне платения ДДС по получени доставки във връзка с производството или придобиването на дълготрайни активи за стопански цели като разглежданите в настоящия случай, които са пряко предназначени да бъдат безплатно използвани от гражданите, но може да се признаят за средство за привличане на посетители към мястото, на което данъчнозадълженото лице планира да доставя стоки и/или услуги като част от икономическата си дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form