Литва
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Литва
Дело C-639/11: Комисия/Полша, Заключение от 7 ноември 2013 г.
Неизпълнение на задълженията по член 2a от Директива 70/311/ЕИО и член 4, параграф 3 от Директива 2007/46/ЕО по отношение на новите леки автомобили, чрез въвеждане на национални разпоредби, които обвързват регистрацията на автомобили с дясна кормилна уредба с преместването ѝ отляво.
Неизпълнение на задълженията по член 34 ДФЕС и член 36 ДФЕС по отношение на вече регистрирани в друга държава членка леки автомобили с дясна кормилна уредба, чрез въвеждане на национални разпоредби, които обвързват регистрацията с преместването на кормилната уредба отдясно наляво.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-250/11: Lietuvos geležinkeliai, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.
1) Трябва ли да се приеме, че освобождаването от вносни мита, предвидено в член 112, параграф 1, буква а) от Регламент № 918/83 и член 107, параграф 1, буква а) от Регламент № 1186/2009, се прилага за моторни превозни средства, които са локомотиви?
2) Трябва ли да се приеме, че освобождаването от данък върху добавената стойност, предвидено в член 82, параграф 1, буква а) от Директива 83/181 и член 84, параграф 1, буква а) от Директива 2009/132, се прилага за моторни превозни средства, които са локомотиви?
3) Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, дали правни норми като установените в член 82, параграф 1, буква а) от Директива 83/181 и член 84, параграф 1, буква а) от Директива 2009/132, трябва да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка да ограничи случаите на освобождаване от ДДС при внос на гориво, като предвиди, че такова освобождаване е приложимо само за гориво, което е внесено на територията на Европейския съюз в стандартните резервоари на автомобилни превозни средства и е необходимо за движението на тези превозни средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/10: F-Tex, Съдебно решение от 19 април 2012 г.
1) Предвид Решение на Съда [от 22 февруари 1979 г.] по дело Gourdain [133/78, Recueil, стp. 733] и Решение на Съда [от 12 февруари 2009 г. по дело Seagon, C-339/07, Сборник, стp. I-767] следва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 и член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001 да се тълкуват в смисъл, че:
a) сезираната с производство по несъстоятелност юрисдикция има изключителна компетентност да се произнася по Павловия иск, който произтича пряко от производството по несъстоятелност или е тясно свързан с него и тази компетентност може да бъде дерогирана единствено на основание на разпоредбите на Регламент № 1346/2000;
б) Павлов иск, предявен от единствения кредитор на предприятие, по отношение на което е инициирано производство по несъстоятелност в държава членка, който
— е предявен в друга държава членка,
— основава се на право срещу третото лице ответник, което право е било прехвърлено на ищеца от синдика с възмезден договор, като поради това обемът на правата на синдика в първата държава членка е ограничен, и
— не представлява никаква опасност за другите евентуални кредитори,
попада ли в обхвата на понятието за граждански и търговски дела по член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001?
2) Следва ли правото на ищеца на съдебна защита, което Съдът признава като общ принцип на правото на Съюза и което е гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на [Европейския] съюз, да се разбира и тълкува по такъв начин, че:
a) националните юрисдикции, които са компетентни да се произнасят по Павлов иск (в зависимост от неговата връзка с производството по несъстоятелност) съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 или съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, не могат да се откажат да разгледат делото;
б) когато юрисдикцията на държава членка обяви за недопустим Павловия иск поради липса на компетентност, юрисдикцията на другата държава членка може служебно да обяви, че е компетентна, за да се гарантира правото на ищеца на съдебна защита, независимо от факта че съгласно правилата за международна компетентност от правото на Съюза тя не може да взема решение в този смисъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/09: Runevič-Vardyn и Wardyn, Заключение от 16 декември 2010 г.
1) В светлината на разпоредбите на Директива 2000/43 […] трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от посочената директива да се тълкува в смисъл, че забранява на държавите членки да упражняват непряка дискриминация срещу лицата на основание на етническата им принадлежност, когато национална правна уредба предвижда, че личните и фамилните имена могат да се изписват в актовете за гражданско състояние само като се използват буквите на националния език?
2) В светлината на разпоредбите на Директива 2000/43 […] трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от посочената директива да се тълкува в смисъл, че забранява на държавите членки да упражняват непряка дискриминация срещу лицата на основание етническата им принадлежност, когато национална правна уредба предвижда, че личните и фамилните имена на лицата с друг национален произход или гражданство се изписват в актовете за гражданско състояние с букви от латинската азбука, без да се използват диакритични знаци, лигатури или други промени в изписването на буквите от латинската азбука, които се използват на други езици?
3) В светлината на член 18, параграф 1 ЕО, който предвижда, че всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки, и в светлината на член 12, първа алинея ЕО, който забранява всякаква дискриминация на основание гражданство, следва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държавите членки да предвиждат в законодателството си, че личните и фамилните имена могат да се изписват в актовете за гражданско състояние само като се използват буквите на националния език?
4) В светлината на член 18, параграф 1 ЕО, който предвижда, че всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки, и в светлината на член 12, първа алинея ЕО, който забранява всякаква дискриминация на основание гражданство, следва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държавите членки да предвиждат в законодателството си, че личните и фамилни имена на лицата с друг национален произход или гражданство се изписват в актовете за гражданско състояние с букви от латинската азбука без диакритични знаци, лигатури или други промени в изписването на буквите от латинската азбука, които се използват на други езици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/08: Комисия/Литва, Съдебно решение от 28 октомври 2010 г.
Следва ли държава членка, присъединила се към Европейския съюз, да гарантира, че националните разрешения за търговия на лекарствени продукти, издадени преди присъединяването, отговарят на изискванията на действащото към момента на присъединяването право на Съюза, освен ако не е предвидена изрична дерогация?
Може ли държава членка да запази национално разрешение за търговия на биотехнологичен лекарствен продукт след присъединяването си към Съюза, без да е спазена централизирана процедура за разрешаване, предвидена в приложимите регламенти на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-385/09: Nidera Handelscompagnie, Съдебно решение от 21 октомври 2010 г.
Следва ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, уреждащи правото на приспадане на ДДС, да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, по силата на която право да приспаднат ДДС имат само данъчнозадължените лица, идентифицирани за целите на ДДС, т.е. само данъчнозадължените лица, които са се регистрирали като задължени по ДДС в съответната държава членка (в конкретния случай Литва) съгласно установените процедури?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, съответства ли на общите принципи за приспадане на ДДС, закрепени в Директива 2006/112/ЕО, правна уредба, по силата на която данъчнозадълженото лице, идентифицирано за целите на ДДС, може да приспадне платения по получени доставки и (или) при внос ДДС, с който се облагат стоките и (или) услугите, придобити преди идентификацията му за целите на ДДС, само при положение че тези стоки ще се използват за целите на неговата облагаема по ДДС дейност, т.е. че няма право да приспадне платения по получени доставки ДДС (при вноса), с който се облагат стоките и услугите, придобити преди идентификацията му за целите на ДДС, ако тези стоки вече са били използвани за целите на тази дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/09: Kirin Amgen, Съдебно решение от 2 септември 2010 г.
Следва ли член 7 и член 19а, буква д) от Регламент (ЕИО) № 1768/92 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на притежателя на действителен основен патент за даден продукт да поиска от литовските компетентни органи в шестмесечен срок след датата на присъединяване на Република Литва към Европейския съюз издаването на сертификат за допълнителна закрила, когато по-рано от шест месеца преди присъединяването е получено общностно разрешение за пускане на пазара за този продукт като лекарствен продукт, но този продукт не е получил разрешение за пускане на пазара в Литва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/08: Комисия/Литва, Заключение от 22 април 2010 г.
Неизпълнение на задълженията по член 6, параграф 1 и раздел 4 от част II от приложение I към Директива 2001/83/ЕО, изменена с Директива 2003/63/ЕО, както и по член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2309/93 и по член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 726/2004, поради оставянето в сила след 1 май 2004 г. на националното разрешение за пускане на пазара на лекарствения продукт „Grasalva“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/09: Kirin Amgen, Заключение от 25 февруари 2010 г.
1) Следва ли да се разбира, че „датата на влизане в сила на настоящия регламент“, посочена в член 19, параграф 2 от Регламента […] по отношение на Република Литва, е датата на нейното присъединяване към Европейския съюз?
2) При положителен отговор на първия въпрос от какво естество е връзката между членове 19 и 7 от Регламента […] за целите на изчисляването на шестмесечния срок и кой от тези членове следва да се приложи в конкретния случай?
3) Влязло ли е безусловно в сила в Република Литва разрешението за пускане на пазара в Общността в деня на нейното присъединяване към Европейския съюз?
4) При положителен отговор на третия въпрос следва ли влизането в сила на разрешението за пускане на пазара да се приравни на неговото получаване по смисъла на член 3, буква б) от Регламента […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/08: Mechel Nemunas, Определение от 5 февруари 2009 г.
Тълкуване на член 33, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно възможността държава членка да събира национален данък, изчисляван според оборота, който не притежава характеристиките на данък върху оборота по смисъла на директивата.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.