Литва
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Литва
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Трябва ли член 34 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че той не допуска национални норми, съгласно които, за да се продават на пазара на държава — членка на Европейския съюз, златни изделия, внесени от друга държава членка (на износ), в която са били разрешени за търговия, тези изделия трябва да са маркирани със знак на упълномощено от държава членка независимо ведомство, който удостоверява, че носещото го изделие е проверено от това ведомство и съдържа разбираема за потребителите в държавата членка на вноса информация за пробата на изделието, когато такава информация фигурира в отделен допълнителен знак, поставен върху същото златно изделие?
Има ли значение за отговора на първия въпрос това, че както в настоящия случай, допълнителният знак с пробата върху златните изделия, който е разбираем за потребителите в държавата членка на вноса (например маркировка с три арабски цифри „585“), не е бил поставен от упълномощено от държава — членка на Европейския съюз, независимо ведомство по пробите и изпитванията, но съдържащата се в него информация съответства по смисъл на тази в знака, поставен върху същото изделие от упълномощено от държавата членка на износa независимо ведомство по пробите и изпитванията (например знак на държавата на износ, съдържащ арабската цифра „3“, обозначаваща съгласно законодателството на тази държава проба 585)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
„(1) Следва ли точка 14 от приложение I към [Директивата] да се тълкува в смисъл, че създаването, използването или рекламирането на пирамидална промоционална схема се счита за търговска практика, която във всички случаи е заблуждаваща, единствено когато потребителят е длъжен да заплати сума, за да получи насрещна престация главно за привличането на други потребители в схемата, а не за продажбата или употребата на продукти?
(2) В случай че е необходимо потребителят да [заплати сума] за правото да получи обратна престация, размерът на [сумата, заплатена] от потребителя за възможността да получи насрещна престация главно за привличането на други потребители в схемата, а не за продажбата или употребата на продукти, има ли значение за квалифицирането на пирамидалната промоционална схема като заблуждаваща търговска практика по смисъла на точка 14 от приложение I към Директивата
Заплащането на суми с чисто символичен размер от потребители с цел да се позволи идентифицирането им може ли да се счита за плащане за възможността да се получи насрещна престация по смисъла на точка 14 от приложение I към Директивата?
(3) Следва ли точка 14 от приложение I към Директивата да се тълкува в смисъл, че за да може дадена пирамидална промоционална схема да се счита за заблуждаваща търговска практика, единствено важно е насрещната престация да е платена на вече регистриралия се в схемата потребител главно за привличането на други потребители в схемата, а не за продажбата или употребата на продукти, или има значение и в каква степен насрещната престация, платена на участниците в схемата за привличането на нови потребители, се финансира от вноските на новите членове
В случая [по главното производство] трябва ли насрещната престация, платена на по-рано регистриралите се в пирамидалната промоционална схема, да се финансира изцяло или в по-голямата си част от вноските на новопостъпващите в тази схема членове?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Нарушено ли е задължението за мотивиране при отхвърлянето на офертата на жалбоподателя в процедурата за възлагане на обществена поръчка?
Спазен ли е принципът на прозрачност при оценяването на техническите оферти, като се има предвид твърдението за използване на субективни и абстрактни критерии от страна на възлагащия орган?
Извършена ли е неправилна оценка на офертата на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
Неизпълнение на задълженията по член 2a от Директива 70/311/ЕИО и член 4, параграф 3 от Директива 2007/46/ЕО по отношение на новите леки автомобили, чрез въвеждане на национални разпоредби, които обвързват регистрацията на автомобили с дясна кормилна уредба с преместването ѝ отляво.
Неизпълнение на задълженията по член 34 ДФЕС и член 36 ДФЕС по отношение на вече регистрирани в друга държава членка леки автомобили с дясна кормилна уредба, чрез въвеждане на национални разпоредби, които обвързват регистрацията с преместването на кормилната уредба отдясно наляво.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Нарушено ли е изискването за доказване на нарушение по член 81 ЕО от страна на Комисията при установяване на съгласувана практика между националните сдружения за колективно управление?
Спазена ли е презумпцията за невиновност в административното производство по конкуренция, когато Комисията установява нарушение без да налага глоба?
Допустимо ли е Комисията да се позовава на съвкупност от улики и паралелизъм в поведението като доказателство за съгласувана практика между националните сдружения за управление на авторски права?
Може ли член 81 ЕО да се прилага по отношение на картели, чиито последици продължават след формалното им прекратяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
1) Трябва ли да се приеме, че освобождаването от вносни мита, предвидено в член 112, параграф 1, буква а) от Регламент № 918/83 и член 107, параграф 1, буква а) от Регламент № 1186/2009, се прилага за моторни превозни средства, които са локомотиви?
2) Трябва ли да се приеме, че освобождаването от данък върху добавената стойност, предвидено в член 82, параграф 1, буква а) от Директива 83/181 и член 84, параграф 1, буква а) от Директива 2009/132, се прилага за моторни превозни средства, които са локомотиви?
3) Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, дали правни норми като установените в член 82, параграф 1, буква а) от Директива 83/181 и член 84, параграф 1, буква а) от Директива 2009/132, трябва да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка да ограничи случаите на освобождаване от ДДС при внос на гориво, като предвиди, че такова освобождаване е приложимо само за гориво, което е внесено на територията на Европейския съюз в стандартните резервоари на автомобилни превозни средства и е необходимо за движението на тези превозни средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
1) Предвид Решение на Съда [от 22 февруари 1979 г.] по дело Gourdain [133/78, Recueil, стp. 733] и Решение на Съда [от 12 февруари 2009 г. по дело Seagon, C-339/07, Сборник, стp. I-767] следва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 и член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001 да се тълкуват в смисъл, че:
a) сезираната с производство по несъстоятелност юрисдикция има изключителна компетентност да се произнася по Павловия иск, който произтича пряко от производството по несъстоятелност или е тясно свързан с него и тази компетентност може да бъде дерогирана единствено на основание на разпоредбите на Регламент № 1346/2000;
б) Павлов иск, предявен от единствения кредитор на предприятие, по отношение на което е инициирано производство по несъстоятелност в държава членка, който
— е предявен в друга държава членка,
— основава се на право срещу третото лице ответник, което право е било прехвърлено на ищеца от синдика с възмезден договор, като поради това обемът на правата на синдика в първата държава членка е ограничен, и
— не представлява никаква опасност за другите евентуални кредитори,
попада ли в обхвата на понятието за граждански и търговски дела по член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001?
2) Следва ли правото на ищеца на съдебна защита, което Съдът признава като общ принцип на правото на Съюза и което е гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на [Европейския] съюз, да се разбира и тълкува по такъв начин, че:
a) националните юрисдикции, които са компетентни да се произнасят по Павлов иск (в зависимост от неговата връзка с производството по несъстоятелност) съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 или съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, не могат да се откажат да разгледат делото;
б) когато юрисдикцията на държава членка обяви за недопустим Павловия иск поради липса на компетентност, юрисдикцията на другата държава членка може служебно да обяви, че е компетентна, за да се гарантира правото на ищеца на съдебна защита, независимо от факта че съгласно правилата за международна компетентност от правото на Съюза тя не може да взема решение в този смисъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е Комисията да наложи на новите държави членки задължение за внасяне на суми в бюджета на Общността като мярка за отстраняване на излишъците от селскостопански продукти, различни от захар, съгласно точка 4, параграф 2 от приложение IV към Акта за присъединяване?
Съвместим ли е предвиденият в обжалваното решение механизъм за „отстраняване“ на излишъците с целта и съдържанието на точка 4, параграф 2 от приложение IV към Акта за присъединяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
Какви са кумулативните условия за допускане на временни мерки като спиране на изпълнението в обезпечителното производство?
Кои са критериите за значителна и непоправима вреда и кой носи тежестта на доказване?
Подлежи ли на обжалване решението на Европейския парламент за снемане на имунитета на депутат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1) В светлината на разпоредбите на Директива 2000/43 […] трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от посочената директива да се тълкува в смисъл, че забранява на държавите членки да упражняват непряка дискриминация срещу лицата на основание на етническата им принадлежност, когато национална правна уредба предвижда, че личните и фамилните имена могат да се изписват в актовете за гражданско състояние само като се използват буквите на националния език?
2) В светлината на разпоредбите на Директива 2000/43 […] трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от посочената директива да се тълкува в смисъл, че забранява на държавите членки да упражняват непряка дискриминация срещу лицата на основание етническата им принадлежност, когато национална правна уредба предвижда, че личните и фамилните имена на лицата с друг национален произход или гражданство се изписват в актовете за гражданско състояние с букви от латинската азбука, без да се използват диакритични знаци, лигатури или други промени в изписването на буквите от латинската азбука, които се използват на други езици?
3) В светлината на член 18, параграф 1 ЕО, който предвижда, че всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки, и в светлината на член 12, първа алинея ЕО, който забранява всякаква дискриминация на основание гражданство, следва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държавите членки да предвиждат в законодателството си, че личните и фамилните имена могат да се изписват в актовете за гражданско състояние само като се използват буквите на националния език?
4) В светлината на член 18, параграф 1 ЕО, който предвижда, че всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки, и в светлината на член 12, първа алинея ЕО, който забранява всякаква дискриминация на основание гражданство, следва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държавите членки да предвиждат в законодателството си, че личните и фамилни имена на лицата с друг национален произход или гражданство се изписват в актовете за гражданско състояние с букви от латинската азбука без диакритични знаци, лигатури или други промени в изписването на буквите от латинската азбука, които се използват на други езици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.