Дело C-126/14: Sveda, Заключение от 22 април 2015 г.

Текст

... vos vyriausiasis administracinis teismas (Литва)

„Данъчно законодателство — Данък върху добавената стойност — Член 168 от Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка във връзка с придобиването или производството на дълготрайни активи за стопански цели — Първично използване на необлагаеми доставки — Вторично използване на облагаеми доставки“

I – Въведение

1. Настоящото преюдициално запитване е свързано с балтийска митологична развлекателно-познавателна пътека в контекста на облагането с данък върху добавената стойност. Литовско предприятие предоставя на посетителите безплатно развлекателната пътека за ползване. По тази причина данъчната администрация е отказала на предприятието приспадане на данъка по разходите за изграждането на пътеката. Предприятието счита, че отказът е неправомерен, тъй като в крайна сметка посетителите са заплащали суми, макар и не за ползването на самата пътека, но за консумация в заведения, покупка на сувенири и за други предлагани от предприятието услуги.

2. Изходът на главното производство зависи от начина, по който трябва да се определи пряка и непосредствена връзка между получена и извършена доставка на стоки и услуги, като съгласно практиката на Съда тази връзка е определящо обстоятелство за приспадането на данъка. Действително абстрактните условия за тази връзка са вече изяснени. Понякога обаче тяхното конкретно прилагане все още се нуждае от изясняване, както е и в настоящия случай.

II – Правна уредба

3. Спорът по главното производство се отнася за период, когато данъкът върху добавената стойност в Съюза се урежда от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност ( 2 ) (наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

...