Унгария
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Унгария
Дело C-409/11: Csonka и др., Заключение от 24 октомври 2012 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ Г-Н P. MENGOZZI представено на 24 октомври 2012 година ( 1 ) Дело C-409/11 Gábor Csonka Tibor Isztli Dávid Juhász János Kiss Csaba Szontág срещу Magyar Állam (Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Bíróság (Унгария) „Директива 72/166/ЕИО — Застраховка „Гражданска отговорност“ за моторни превозни средства — Неплатежоспособност на застрахователя — Неизплащане на обезщетение от органа, отговорен за обезщетяване на вредите, причинени от превозно средство, за което застрахователното задължение не е било удовлетворено — Член 1, параграф 4, първа алинея от Директива 84/5/ЕИО — Непосредствено действие — Условия за ангажиране от страна на частноправните субекти на отговорността на държавата, вследствие на неправилното транспониране на директива“ 1. Правната уредба на Съюза в областта на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ във връзка с използването на превозни средства вече е била предмет на многобройни правни спорове. Настоящото преюдициално запитване, отправено от Унгария, позволява понастоящем на Съда да разгледа един досега неанализиран аспект от тази правна уредба, повдигайки въпроса дали по силата на директивите, предхождащи приетата през 2009 г. Директива за кодификация ( 2 ), държавите членки са били задължени да предвидят финансовото участие на орган, отговорен за обезщетяване на лицата, претърпели вреди, причинени от превозно средство, по отношение на което е била сключена застраховка при неплатежоспособен застраховател, който не е могъл да изпълни задължението си за плащане. I – Правна уредба А – Правото на Съюза 2. Член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/11: Édukövízig и Hochtief Construction, Съдебно решение от 18 октомври 2012 г.
Може ли условието минималните изисквания по член 44, параграф 2 от Директива 2004/18 да бъдат изпълнени съгласно член 47, параграф 1, буква б) от същата директива, да се тълкува в смисъл, че възлагащите органи имат право да преценяват изпълнението на тези минимални изисквания въз основа на един-единствен показател от счетоводния документ (финансов отчет), избран от тях за проверка на икономическото и финансовото състояние?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: изпълнено ли е предвиденото в член 44, параграф 2 от посочената директива изискване за съответствие, когато избраният за проверка на изпълнението на минималните изисквания показател (финансовият резултат) е определен по различен начин в счетоводните законодателства на отделните държави членки?
За да се преодолеят различията, които без съмнение съществуват между държавите членки, достатъчно ли е възлагащият орган, освен изискваните документи за проверка на икономическото и финансовото състояние, да осигури възможност за използване на външни ресурси (член 47, параграф 2 от Директива 2004/18), или с оглед изискването за съответствие, предвидено по отношение на поисканите от възлагащия орган документи, същият трябва да даде възможност въпросното състояние да се докаже по друг начин (член 47, параграф 5 от тази директива)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-364/11: Abed El Karem El Kott и др., Заключение от 13 септември 2012 г.
1) Възможността за възползване от режима на Директивата предполага ли признаване на статута на бежанец или на която и да е от двете форми на защита, включени в приложното поле на Директивата (статут на бежанец и признаване на субсидиарна закрила) в зависимост от избора на държавата членка, или евентуално не предполага автоматично признаване на никоя от тези форми, а означава единствено принадлежност към приложното поле на Директивата спрямо лицата?
2) Прекратяването на закрилата или на помощта на организацията предполага ли наличие на някое от следните обстоятелства: пребиваване извън зоната на действие на организацията, прекратяване на дейностите на организацията, невъзможност съответното лице вече да се ползва от закрилата или помощта на организацията или евентуално независеща от волята на това лице пречка вследствие от легитимна и обективна причина, поради която то не може да получи закрилата или помощта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/11: Tóth, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.
1) Противоречи ли на принципа на данъчен неутралитет (член 9 от Директива (2006/112) правно тълкуване, според което получателят на фактура не може да упражни правото си на приспадане, ако лицензът на индивидуалния предприемач, издал тази фактура, е бил отнет от общинските власти преди изпълнението на договора или преди издаването на фактурата?
2) С оглед на принципа на данъчен неутралитет възможно ли е обстоятелството, че издалият фактурата индивидуален предприемач не е декларирал наетите от него работници (които следователно работят „на черно“) и на това основание данъчната администрация е установила, че въпросният предприемач няма декларирани работници, да доведе до това, че получателят на фактурата вече няма право да приспада данъка?
3) Може ли да се счита, че получателят на фактурата е проявил небрежност, като не е проверил дали съществува правоотношение между работниците, наети за извършването на строителни работи, и издателя на фактурата, нито дали последният е изпълнил своето данъчно задължение за деклариране или всяко друго задължение по отношение на тези работници
Може ли да се приеме, че това поведение представлява обективен факт, който може да установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС?
4) С оглед на принципа на данъчен неутралитет може ли в рамките на своята оценка националната юрисдикция да вземе предвид предходните обстоятелства, когато цялостната преценка на всички обстоятелства по случая я навежда на извода, че сделката не е била извършена между посочените във фактурата страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-273/11: Mecsek-Gabona, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.
Следва ли член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че е освободена от ДДС доставката на стоки, когато стоките са продадени на приобретател, който в момента на сключването на договора за продажба е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, и в договора за продажба е уговорено, че правото на разпореждане и правото на собственост се прехвърлят на приобретателя в момента на натоварването на стоките в транспортното средство и приобретателят поема задължението да превози стоките до друга държава членка?
За осъществяването на освободена от ДДС доставка достатъчно ли е продавачът да се увери, че отчуждаваната стока се транспортира чрез регистрирани в чужбина превозни средства и че той разполага с изпратени от приобретателя товарителници CMR, или следва да се увери, че отчуждаваната стока е преминала националната граница и че превозът е станал в рамките на общностната територия?
Може ли това, че доставката на стоки е освободена от ДДС, да се поставя под съмнение единствено поради обстоятелството че данъчните власти на друга държава членка заличават общностния данъчен идентификационен номер на приобретателя с обратно действие, считано от момент, предхождащ доставката на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-378/10: VALE Építési, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Трябва ли приемащата държава членка да се съобразява с членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС, когато учредено в друга държава членка (държавата по произход) дружество премества седалището си в приемащата държава членка, като за тази цел същевременно се заличи вписването му в търговския регистър в държавата членка по произход, съдружниците одобрят нов акт за учредяване на дружеството в съответствие с правото на приемащата държава и дружеството подаде молба за вписване в търговския регистър в приемащата държава членка в съответствие с нейното право?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба или практика в (приемащата) държава членка, която не признава на дружество, надлежно учредено съгласно правото на друга държава членка (по произход), правото да премести седалището си в приемащата държава и да продължи дейността си там съгласно нейното право?
От значение ли е за отговора на втория въпрос причината, поради която приемащата държава членка отказва да впише дружеството молител в регистъра, и по-специално — обстоятелството, че в своя акт за учредяване, одобрен в приемащата държава, дружеството молител посочва като праводател дружеството, учредено в държавата членка по произход и заличено от нейния търговски регистър и иска този праводател да бъде посочен като негов собствен праводател в търговския регистър в приемащата държава членка, както и — в случай на международно вътреобщностно преобразуване, трябва ли с оглед на произнасянето по молбата на дружество за вписване в търговския регистър приемащата държава да се съобрази с акта на държавата членка по произход, с който преместването на седалището е отразено в нейния търговски регистър, и ако това е така — в каква степен?
Има ли право приемащата държава членка да разглежда молбата за вписване в нейния търговски регистър, подадена от дружество, осъществяващо международно вътреобщностно преобразуване, като държавата приложи нормите на своето национално право, уреждащи преобразуванията на дружества на национално равнище, т.е. като наложи на посоченото дружество всички изисквания на нейното национално право във връзка с вътрешните преобразувания (например изготвяне на счетоводен баланс и опис на активите), или напротив, членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС я задължават да прави разлика между международното вътреобщностно преобразуване и преобразуването на национално равнище, и ако това е така — в каква степен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/12: Hermes Hitel és Faktor, Определение от 6 юли 2012 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе по преюдициални въпроси относно тълкуването на общи принципи на правото на Съюза във връзка с национална правна уредба, която не попада в обхвата на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-527/10: ERSTE Bank Hungary, Съдебно решение от 5 юли 2012 г.
Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че е приложим към гражданско съдебно производство за установяване на съществуването на вещно право (в случая обезпечение), ако страната, в която се е намирало имуществото, което е служело като обезпечение, т.е. ценните книжа, а след това и паричната сума, която ги е заместила, все още не е била държава — членка на Европейския съюз, към момента на образуване на производството по несъстоятелност в друга държава членка, но е била такава към момента на предявяване на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.