Германия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Нарушени ли са материалноправните изисквания по член 4, параграф 1, буква а) и член 16, параграф 1, буква а) от Регламент № 1829/2003, във връзка с член 5 от Регламент № 503/2013 и съответните разпоредби от приложение II към него, поради това че Комисията е потвърдила разрешението за пускане на пазара на генетично модифицирана царевица, без да гарантира, че са предоставени подходящи данни и е извършена адекватна оценка на риска относно въздействието на стресови фактори (засушаване, приложение на хербициди и тяхната комбинация) върху експресията на гени и безопасността на продукта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 63, параграф 1 и членове 64 и 65 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба на държава членка в областта на облагането с данъка върху наследството, която за целите на изчисляването на данъка върху наследството предвижда, че застроен недвижим имот, принадлежащ към личното имущество, който се намира в трета държава (в случая Канада) и се отдава под наем за жилищни нужди, се облага въз основа на цялата си стойност, докато за недвижим имот, принадлежащ към личното имущество, който се намира в Германия, в държава — членка на Европейския съюз, или в държава от Европейското икономическо пространство и се отдава под наем за жилищни нужди, се вземат предвид само 90 % от стойността му за целите на изчисляването на данъка върху наследството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Произтича ли задължението за обозначаване на класа и спектъра от класове на енергийна ефективност във визуалните реклами и техническите промоционални материали пряко от Регламент 2017/1369, независимо от наличието или съдържанието на делегиран акт?
Възможно ли е доставчиците и търговците да имат свобода при избора на начина на обозначаване на класа и спектъра от класове, когато делегиран акт не предвижда конкретни изисквания, и какви са границите на тази свобода?
Какви са изискванията към представянето на информацията за енергийната ефективност, така че тя да бъде достатъчно четлива, видима и информираща за средностатистическия потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли член 61, параграфи 1 и 4 във връзка с точка 2.9 от приложение X към Регламент 2018/858, като се вземат предвид и предвидените в приложение II, част I, позиция 63 от същия регламент изисквания към производителя на превозни средства да гарантира общата безопасност на превозното средство, разгледани
– във връзка с Регламент № 661/2009, по-специално с член 5, параграф 1 от този регламент, по отношение на превозни средства, чийто тип е одобрен преди 6 юли 2022 г., и
– във връзка с приложимия след 6 юли 2022 г. Регламент 2019/2144, по-специално с член 4, параграфи 4 и 5 от този регламент,
да се тълкува в смисъл, че производителят на превозни средства трябва да гарантира винаги, дори и когато се прилагат съответни мерки за сигурност във връзка с тези изисквания, възможността за независимите ремонтни предприятия да извършват справка с информацията от системата за бордова диагностика на превозните средства, както и диагностика, ремонт и техническо обслужване на превозните средства, включително всички необходими за тази цел операции по записване, с помощта на универсален уред за диагностика с широко приложение, без да е необходимо този уред да е свързан чрез интернет с посочен от производителя сървър и/или ползвателят предварително да се регистрира лично при същия производител да се изпълняват изисквания, тъй като тези условия не са изрично предвидени в Регламент 2018/858?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 2 от [Директива 2008/118] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка относно налагането на данък върху тютюна за нагреваем тютюн, която, що се отнася до изчисляването на данъчното задължение, предвижда, че освен данъчната ставка за тютюн за лула, се налага допълнителен данък в размер на 80 процента от сумата на данъка за цигари, след приспадане на сумата на данъка за тютюн за лула?
2) Ако допълнителният данък върху нагреваем тютюн не е наложен по отношение на акцизните стоки допълнителен косвен данък със специално предназначение по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 […], трябва ли член 14, параграф 3 от [Директива 2011/64] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба […] относно налагането на данък върху тютюна за нагреваем тютюн, която, що се отнася до изчисляването на данъчното задължение, предвижда, че освен данъчната ставка за тютюн за лула, се налага допълнителен данък в размер на 80 процента от сумата на данъка за цигари, след приспадане на сумата на данъка за тютюн за лула?
3) Ако допълнителният данък върху нагреваем тютюн не е наложен по отношение на акцизните стоки допълнителен косвен данък със специално предназначение по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 […]: трябва ли член 14, параграф 1, първа алинея, буква б) и параграф 2, първа алинея, буква в) от [Директива 2011/64] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба […] относно налагането на данък върху тютюна за нагреваем тютюн, която, що се отнася до изчисляването на данъчното задължение, предвижда, че то се определя съгласно ad valorem ставка на данъка и специфична ставка на данъка според теглото и броя единици цилиндрични тела от тютюн?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли член 2, точка 14 от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че понятието „търговска гаранция“ включва като „други изисквания, несвързани със съответствието, посочени в заявлението за предоставяне на гаранция или в съответната реклама, направена в момента на сключване на договора или преди неговото сключване“, задължение, поето от гарант спрямо съответния потребител и свързано с обстоятелства, отнасящи се до личността на последния, като например удовлетвореността му от закупената стока, оставена на неговата собствена преценка, и ако това е така, по какъв начин тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, за да се приложи посочената търговска гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли изразът „справедливо и обективно обезщетение […] за евентуални разходи, които са пряко свързани с предсрочното погасяване“, използван в член 25, параграф 3 от Директива 2014/17/ЕС, да се тълкува в смисъл, че обезщетението включва и пропуснатите ползи на кредитора, по-специално нереализираните заради предсрочното погасяване бъдещи лихви?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Съдържа ли правото на Съюза — и по-конкретно член 25, параграф 3 от Директива 2014/17/ЕС — насоки относно изчислението на приходите на кредитора от реинвестирането на предсрочно погасен кредит за недвижим имот за потребители, които приходи следва да се вземат предвид при пропуснатите ползи, и евентуално какви са тези насоки?
По-специално:
a) Трябва ли за целите на изчислението националната правна уредба да отчита начина, по който кредиторът действително използва предсрочно погасената сума?
б) Може ли национална правна уредба да позволи на кредитора да изчисли обезщетението за предсрочното погасяване въз основа на фиктивно реинвестиране в сигурни ценни книжа на капиталовия пазар с падеж, съответстващ на срока на кредита (т.нар. метод на активите и пасивите)?
3) Попада ли в обхвата на член 25 от Директива 2014/17/ЕС и случай, при който потребителят първо прекратява договора за кредит за недвижим имот на основание предвидено от националния законодател право на прекратяване, след което предсрочно погасява кредита пред кредитора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Изисква ли се доказателство за сериозна и непоправима вреда, за да бъде уважено искане за обезпечителни мерки?
Възможно ли е финансовите вреди, произтичащи от действия на трети лица, да обосноват наличие на непоправима вреда в производството по обезпечителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34/ЕС да се тълкува в смисъл, че схема за таксуване може да е годен предмет на обжалване дори когато вече е изтекъл периодът на валидност на проверяваната такса (жалба срещу т.нар. „стара такса“)?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34/ЕС да се тълкува в смисъл, че при контрол ex post върху стари такси регулаторният орган може да ги обяви за недействителни с действие ex tunc?
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: допуска ли тълкуването на член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34/ЕС национална правна уредба, която изключва възможността за контрол ex post върху стари такси с действие ex tunc?
4) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: трябва ли член 56, параграф 9 от Директива 2012/34/ЕС да се тълкува в смисъл, че по отношение на правните последици предвидените в него мерки на компетентния регулаторен орган за поправяне на положението по принцип е възможно да включват и разпореждане до управителя на инфраструктурата да върне незаконосъобразно събраните такси, въпреки че исканията за връщане на такси между железопътните предприятия и управителя на инфраструктурата могат да се предявяват по гражданскоправен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли първичното правило да се тълкува в смисъл, че понятието „кух профил“ по смисъла на това правило обхваща горещо формована, права и с еднаква дебелина на стената „заготовка за тръба“, която не отговаря на изискванията на технически стандарт за получени чрез гореща обработка безшевни тръби от неръждаема стомана и от която чрез студена преработка се произвеждат тръби с различно напречно сечение и дебелина на стената от подпозиция 730441 от ХС?
Явява ли се първичното правило невалидно, доколкото изключва възможността промяната в тарифната позиция в резултат на преработката от тръби от подпозиция 730449 от ХС в студеновалцувани или студеноизтеглени безшевни тръби и кухи профили от желязо или стомана от подпозиция 730441 от ХС да придава на последните характер на продукти с произход от държавата, в която е настъпила тази промяна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.