Германия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия
Дело C-65/21: SGL Carbon/Комисия, Заключение от 3 февруари 2022 г.
Неправилно отхвърляне от Общия съд на довода, основан на неизпълнение на задължението за полагане на дължима грижа, като недопустим.
Неправилна преценка от Общия съд относно тежестта на неизпълнението на задължението за полагане на дължима грижа при класифицирането на веществото, разглеждано като критерий за сериозността на нарушението на правна норма.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-20/21: LOT Polish Airlines, Съдебно решение от 3 февруари 2022 г.
Трябва ли член 7, точка 1, буква б) от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че при полет, който e закупен с единна резервация, потвърдена за целия маршрут, и е разделен на два или повече етапа, мястото на изпълнение по смисъла на тази разпоредба може да бъде и мястото на пристигане на първия етап от полета, когато транспортът в тези етапи от полета е осъществен от два различни въздушни превозвача и в основата на иска за обезщетение, предявен на основание Регламент [№ 1215/2012], е закъснението на първия етап от полета и този иск е насочен срещу опериращия въздушен превозвач на първия етап от полета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-534/20: Leistritz, Заключение от 27 януари 2022 г.
1) Следва ли член 38, параграф 3, второ изречение от Регламент [2016/679] да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, като член 38, параграф 1 и параграф 2 във връзка с член 6, параграф 4, второ изречение от [BDSG], която не позволява трудовото правоотношение на длъжностното лице по защита на данните да бъде едностранно прекратено с предизвестие от администратора, който е негов работодател, независимо дали е мотивирано с изпълнението на задълженията на длъжностното лице?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Пречка ли е член 38, параграф 3, второ изречение от [Регламент 2016/679] за такава разпоредба от националното право и тогава когато определянето на длъжностното лице по защита на данните е задължително не съгласно член 37, параграф 1 от [Регламент 2016/679], а съгласно правото на държавата членка?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Налице ли е достатъчно правно основание за член 38, параграф 3, второ изречение от [Регламент 2016/679], по-специално с оглед на обстоятелството, че в приложното му поле се включват длъжностни лица по защита на данните, които се намират в трудово правоотношение с администратора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-269/20: Finanzamt T (Prestations internes d’un groupement TVA), Заключение от 27 януари 2022 г.
1. Трябва ли предвиденото в член 4, параграф 4, втора алинея от [Шеста директива] право на държавите членки да разглеждат като едно данъчнозадължено лице всички лица, установени на територията им, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки, да се упражнява така, че а) едно от тези лица да се разглежда като едно данъчнозадължено лице, което е данъчнозадължено лице за всички сделки на тези лица, или така, че б) разглеждането като едно данъчнозадължено лице непременно — а оттам и като възникват значителни данъчни загуби — трябва да води до формирането на отделна от тясно обвързаните едно с друго лица ДДС група, която представлява специално създаден за целите на ДДС фиктивен субект
2. Ако правилният отговор на първия въпрос е отговор а): следва ли от практиката на Съда на Европейския съюз относно целите, различни от икономическата дейност на лицето, по смисъла на член 6, параграф 2 от [Шеста директива] (решение на Съда от 12 февруари 2009 г., VNLTO, C‑515/07, EU:C:2009:88), че в случай на данъчнозадължено лице, което: а) от една страна, упражнява икономическа дейност и извършва възмездни доставки по смисъла на член 2, точка 1 от [Шеста Директива], и б) от друга страна, същевременно извършва дейност, с която се ангажира като държавен орган (свързана с упражняването на властнически правомощия дейност), по отношение на която съгласно член 4, параграф 5 от [Шеста Директива] не се разглежда като данъчнозадължено лице, безвъзмездната доставка на услуги от областта на икономическата му дейност за свързаната с упражняването на властнически правомощия област на дейност не подлежи на облагане съгласно член 6, параграф 2, буква б), [първо изречение от Шеста Директива]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-572/20: ACC Silicones, Заключение от 20 януари 2022 г.
1) Допуска ли член 63 ДФЕС (предишен член 56 ДЕО) национална данъчна разпоредба като разглежданата в главното производство, която за целите на възстановяването на данъка върху доходите от капитал изисква от установено в чужбина дружество, което получава дивиденти от капиталови участия и което не достига минималния праг на участие в капитала на съответното дружество съгласно член 3, параграф 1, буква а) от [Директива 90/435], да докаже с удостоверение от чуждестранната данъчна администрация, от една страна, че то или лица, притежаващи пряко или непряко участие в неговия капитал, нямат възможност да приспадат данъка върху доходите от капитал или да го приспадат като оперативни разходи или като разходи, свързани с дейността, както и, от друга страна, че такова приспадане, признаване или пренасяне към последващ период не е осъществено в действителност, при положение че за целите на възстановяването на данъка върху доходите от капитал подобно доказателство не се изисква от местно дружество?
(2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Допускат ли принципите на пропорционалност и ефективност изискването за представяне на посоченото в първия въпрос удостоверение, при положение че установеният в чужбина получател на дивиденти от т.нар. „малцинствени участия в дружества с разпръсната структура на капитала“ в действителност не може да представи такова удостоверение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/20: T.N. и N.N. (Déclaration concernant la renonciation à la succession), Заключение от 20 януари 2022 г.
1. Счита ли се, че изявление относно отказ от наследство, което наследник е направил пред съд на държавата членка по обичайното си местопребиваване в съответствие с приложимите там изисквания относно формата, замества изявлението относно отказа от наследството, което трябва да бъде направено пред компетентния да се произнесе по наследяването съд на друга държава членка, и че следователно е действително от датата, на която е направено (субституция)?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли наследник, който е направил изявление относно отказ от наследство до съда по обичайното си местопребиваване в съответствие с приложимите там изисквания относно формата, да е уведомил освен това и компетентния да се произнесе по наследяването съд за това свое изявление, за да може то да се счита за действително?
3. При отрицателен отговор на първия и утвърдителен отговор на втория въпрос:
a) Трябва ли изявлението относно отказа от наследство да е направено на езика на компетентния да се произнесе по наследяването съд, за да може да се счита за действително с оглед по-специално на спазването на предвидените за отказ от наследство пред този съд срокове?
б) Трябва ли документите относно отказа от наследството, издадени от съда по обичайното местопребиваване на отказващия се от наследството, да бъдат представени в оригинал и в превод пред компетентния да се произнесе по наследяването съд, за да може изявлението относно отказа от наследството да се счита за действително с оглед по-специално на спазването на предвидените за отказ от наследство пред този съд срокове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-165/20: Air Berlin, Съдебно решение от 20 януари 2022 г.
Трябва ли, като се има предвид съображение 20 от Директива 2008/101, Директива 2003/87 и Директива 2008/101 да се тълкуват в смисъл, че не допускат оттегляне на безплатно разпределяне на квоти за авиационни емисии на оператор на въздухоплавателно средство за периода 2018—2020 г., ако разпределянето за периода 2013—2020 г. е извършено и през 2017 г. операторът на въздухоплавателно средство е прекратил дейността си поради несъстоятелност?
Трябва ли член 3е, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО да се тълкува в смисъл, че отмяната на решението за разпределяне след прекратяване на авиационната дейност поради несъстоятелност зависи от продължаването на тази дейност от други оператори на въздухоплавателни средства
Трябва ли член 3е, параграф 1 от Директива 2003/87 да се тълкува в смисъл, че е налице продължаване на авиационната дейност, ако една част (свързана с полетите на къси и средни разстояния на обявения в несъстоятелност въздушен превозвач) от правата за кацане на т.нар. координирани летища (слотове) са продадени на трима други оператори на въздухоплавателни средства?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Съвместими ли са с Директива 2003/87 и Директива 2008/101 разпоредбите на член 10, параграф 5, член 29, член 55, параграф 1, буква а) и параграф 3, както и на член 56 от Регламент № 389/2013 и валидни ли са те, след като не допускат издаването на разпределени, но все още неиздадени безплатни квоти за авиационни емисии, ако съответният оператор на въздухоплавателни средства е прекратил дейността си поради несъстоятелност?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли директиви 2003/87/ЕО и 2008/101/ЕО да се тълкуват в смисъл, че отмяната на решението за […] безплатно разпределяне на квоти за авиационни емисии е наложително от гледна точка на правото на Съюза […]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на третия въпрос:
Трябва ли член 3в, параграф 3а, член 28а, параграфи 1 и 2 и член 28б, параграф 2 от Директива 2003/87 […] да се тълкуват в смисъл, че за операторите на въздухоплавателни средства третият период на търгуване изтича не в края на 2020 г., а едва през 2023 г.?
При отрицателен отговор на четвъртия въпрос:
Могат ли правата за безплатно разпределяне на повече квоти за [авиационни] емисии за оператор на въздухоплавателни средства за третия период на търгуване на квоти за емисии след края на третия период на търгуване да бъдат удовлетворени с права от четвъртия период на търгуване, ако съществуването на такива права за разпределяне подлежи на установяване по съдебен ред едва след края на третия период на търгуване, или правата за разпределяне, по които не е постановено решение, се погасяват в края на третия период на търгуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-594/19: Deutsche Lufthansa/Комисия, Съдебно решение от 20 януари 2022 г.
Нарушени ли са процесуалните права на жалбоподателя и изискванията на член 263, четвърта алинея ДФЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото Общият съд не е разгледал дали жалбоподателят е лично засегнат с оглед на защитата на процесуалните права на заинтересована страна в административното производство пред Комисията?
Допуснал ли е Общият съд явна грешка в преценката и нарушение на член 263, четвърта алинея ДФЕС и на задължението за мотивиране, като не е квалифицирал спорното решение като „подзаконов акт“ по смисъла на тази разпоредба?
Правилно ли е приложил Общият съд материалноправните условия за установяване на лично засягане по „втората алтернатива“ от съдебната практика, свързана със съществено засягане на пазарното положение на жалбоподателя?
Приложил ли е Общият съд твърде строги критерии относно доказването на съществено засягане на положението на жалбоподателя на съответния пазар, в нарушение на принципите на ефективна съдебна защита и на равни процесуални възможности?
Дали Общият съд е допуснал явна грешка в преценката, като е приел, че посочените в спорното решение мерки не са засегнали съществено положението на жалбоподателя на съответния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-261/20: Thelen Technopark Berlin, Съдебно решение от 18 януари 2022 г.
Следва ли от правото на Съюза, и в частност от член 4, параграф 3 ДЕС, член 288, трета алинея ДФЕС и член 260, параграф 1 ДФЕС, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти разпоредбите на член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123 […] пораждат директен ефект по такъв начин, че вече не трябва да се прилагат противоречащите на Директивата национални разпоредби на член 7 от HOAI, според които с някои изключения [минималните ставки, определени в предвидената в този член таблица,] за проектантските и надзорните услуги на архитекти и инженери са задължителни, а уговорките в договори с архитекти и инженери за плащане на хонорар под минималните ставки са недействителни?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Приетата от Федерална република Германия уредба по член 7 от HOAI, която предвижда задължителни минимални ставки за проектантските и надзорните услуги на архитекти и инженери, води ли до нарушение на свободата на установяване по член 49 ДФЕС или на други общи принципи на правото на Съюза?
б) При утвърдителен отговор на буква а) от втория въпрос: наличието на такова нарушение означава ли, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти вече не следва да се прилагат националните разпоредби относно задължителните минимални ставки (в случая — член 7 от HOAI)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/19: Allemagne – Ville de Paris и др./Комисия, Съдебно решение от 13 януари 2022 г.
Достатъчно мотивирано ли е решението на Общия съд относно това, че градовете — жалбоподатели, са пряко засегнати от спорния регламент?
Могат ли градовете — жалбоподатели, да се считат за пряко засегнати от спорния регламент по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, с оглед на ограниченията, произтичащи от член 4, параграф 3, втора алинея от Директива 2007/46?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.