Белгия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Белгия
Дело C-110/17: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 12 април 2018 г.
Съвместимо ли е с член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за ЕИП белгийското законодателство, което предвижда различни методи за определяне на облагаемата основа за доходи от недвижими имоти в зависимост от това дали имотът се намира в Белгия или в друга държава — членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство, като за имоти в Белгия се използва кадастрална стойност, а за чуждестранни имоти — реална наемна стойност или действителен наем?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-246/17: Diallo, Заключение от 7 март 2018 г.
1) Следва ли член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че той изисква решението, с което се констатира правото на пребиваване, да бъде взето и уведомлението за него да бъде изпратено в шестмесечния срок, или в смисъл, че той допуска решението да бъде взето в този срок, но уведомлението за него да бъде изпратено впоследствие
Ако уведомлението за посоченото по-горе решение може да бъде изпратено впоследствие, в какъв срок следва да се извърши това?
2) Следва ли член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 във връзка с член 5, параграф 4 от Директива 2003/86/ЕО от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството и с членове 7, 20, 21 и 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз да бъде тълкуван и прилаган в смисъл, че единствено решението, прието на това основание, трябва да бъде взето в предвидения в него шестмесечен срок, без да съществува никакъв срок за изпращане на уведомлението за това решение или каквато и да било последица за правото на пребиваване в случая, в който уведомлението бъде извършено след този срок?
3) За да се гарантира ефективността на правото на пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, допуска ли принципът на ефективност националният орган да разполага след отмяната на решение относно посоченото по-горе право с пълния шестмесечен срок, с който е разполагал на основание член 10, параграф 1 от Директива 2004/38
При утвърдителен отговор, с какъв срок разполага още националният орган след отмяната на неговото решение, с което се отказва да се признае разглежданото право?
4) Съвместими ли са членове 5, 10 и 31 от Директива 2004/38 във връзка с членове 8 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, членове 7, 24, 41 и 47 от Хартата на основните права и член 21 ДФЕС със съдебна практика и национални разпоредби като член 39/2, параграф 2, както и членове 40, 40а, 42 и 43 от Закона от 15 декември 1980 г., и с член 52, параграф 4 от Кралски указ от 8 октомври 1981 г., от които следва, че съдебно решение за отмяна на отказ на право на пребиваване на основание тези разпоредби, постановен от Conseil du contentieux des étrangers, има прекъсващо, а не суспензивно действие за императивния шестмесечен срок, предвиден в член 10 от Директива 2004/38/ЕО, в член 42 от Закона от 15 декември 1980 г. и в член 52 от Кралския указ от 8 октомври 1981 г.?
5) Изисква ли Директива 2004/38/ЕО превишаването на шестмесечния срок, предвиден в член 10, параграф 1 от нея, да поражда последици, и ако отговорът е утвърдителен, каква последица трябва да се породи от това
Изисква ли същата Директива 2004/38/ЕО или допуска ли тя последицата от превишаването на този срок да бъде автоматичното предоставяне на карта за пребиваване, без да бъде установено, че заявителят отговаря действително на необходимите условия, за да се ползва със заявеното от него право на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-632/16: Dyson, Заключение от 22 февруари 2018 г.
1) Може ли точното спазване на [Регламент № 665/2013] без определения в приложение II към него [енергиен етикет] да бъде допълван с информация относно условията на изпитванията, довели до класифицирането в определен клас на енергийна ефективност съгласно приложение I [към този регламент] да се разглежда като заблуждаващо бездействие по смисъла на член 7 от [Директива 2005/29]?
2) Допуска ли [Регламент № 665/2013] към [енергийния етикет] да се добавят и други символи, съобщаващи същата информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/16: Gnandi, Заключение от 22 февруари 2018 г.
Следва ли член 5 от Директива [2008/115], който задължава държавите членки при прилагането на тази директива да спазват принципа на забрана за връщането, както и правото на ефективни средства за защита, предвидено в член 13, параграф 1 от същата директива и в член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането на решение за връщане като предвиденото в член 6 от [Директива 2008/115] и в член 52/3, параграф 1 от Закона от 15 декември 1980 г. […] и член 75, параграф 2 от Кралския указ от 8 октомври 1981 г. […] още с отхвърлянето на молбата за убежище от [CGRA] и следователно преди да могат да бъдат изчерпани средствата за съдебна защита срещу това решение и преди да може окончателно да бъде приключена процедурата за предоставяне на убежище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/16: Белгия/Комисия, Съдебно решение от 20 февруари 2018 г.
Допустимо ли е да се обжалва препоръка на Европейската комисия по реда на член 263 ДФЕС, когато се твърди, че с нея се нарушават основни принципи на правото на Съюза, като принципа на предоставената компетентност, лоялното сътрудничество и институционалното равновесие?
Нарушава ли се принципът на процесуално равенство, когато държава членка не може да поиска съдебен контрол върху препоръка на Комисията, докато самата Комисия може да иска такъв контрол спрямо актове на държавите членки?
Може ли използването на императивни формулировки в текста на препоръката на някои официални езици на Съюза да доведе до това, че препоръката поражда задължителни правни последици поне за държавите, за които тези езици са официални?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-173/14: EMA/European Dynamics Belgium и др., Определение от 8 февруари 2018 г.
Компетентен ли е съдът на Европейския съюз да определи размера на възнагражденията на адвокатите, които подлежат на възстановяване от осъдената страна?
Какви критерии следва да се прилагат при определяне на размера на възстановимите съдебни разноски при липса на тарифни разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-671/16: Inter-Environnement Bruxelles и др., Заключение от 25 януари 2018 г.
Трябва ли член 2, буква a) от [Директивата за СЕО] да се тълкува в смисъл, че понятието „планове и програми“ включва приет от регионален орган градоустройствен правилник:
– който съдържа карта, определяща територията, за която е приложим, ограничена само до един квартал, и обособяваща в нея различни части, по отношение на които се прилагат различни правила за разполагане и височина на сградите, и
– който предвижда също и конкретни разпоредби за устройство на площите около сградите, както и конкретни указания за пространственото прилагане на някои правила, определени с оглед на улиците, перпендикулярните на тези улици прави линии и разстоянията спрямо уличната регулационна линия, и
– който има за цел преустройство на съответния квартал, и
– който определя правилата за това какво трябва да съдържа преписката по искане за разрешение за строеж, подлежащо на оценка на последиците върху околната среда в квартала?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-160/17: Thybaut и др., Заключение от 25 януари 2018 г.
Следва ли член 2, буква a) от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че понятието за план или програма включва периметър, предвиден от законодателна разпоредба и приет от регионален орган:
– който е с предмет единствено да определи очертанието на географска зона, в която може да се изпълни градоустройствен проект, като се има предвид, че посоченият проект, който трябва да преследва определена цел — в случая предефинирането и развитието на градски функции, и който изисква създаването, изменението, разширяването, премахването или повдигането на наземна улична мрежа и обществени пространства — представлява основа за приемането на периметъра, което следователно означава принципното приемане на проекта, но за споменатия проект впоследствие трябва да се издадат разрешения, за които е необходима оценка на последиците, и
– чиято последица, от процесуална гледна точка, се състои в това, че заявленията за разрешения за дейности и строителство, намиращи се в този периметър, се ползват от процедура, представляваща дерогация, като се има предвид, че градоустройствените разпоредби, приложими за съответните площи преди приемането на периметъра, продължават да се прилагат, но ползването на тази процедура може да улесни получаването на дерогация от тези разпоредби,
– и който се ползва от презумпция за обществена полза на отчуждаванията, които да се извършат в рамките на приложения план за отчуждаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-367/16: Piotrowski, Съдебно решение от 23 януари 2018 г.
Трябва ли член 3, точка 3 от Рамково решение [2002/584] да се тълкува в смисъл, че предаването на лица е допустимо само ако те се считат за пълнолетни съгласно правото на изпълняващата държава членка, или горепосочената разпоредба разрешава на изпълняващата държава членка да предава и ненавършили пълнолетие лица, които съгласно националните разпоредби стават наказателно отговорни от навършването на определена възраст (и евентуално при изпълнението на други условия)?
В случай че предаването на ненавършили пълнолетие лица не е забранено от член 3, точка 3 от Рамково решение [2002/584], трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че:
а) съществуването на (теоретична) възможност по националното право ненавършилите пълнолетие лица да бъдат наказвани от навършването на определена възраст е достатъчен критерий за допускане на предаването (с други думи, като се извършва проверка in abstracto въз основа на критерия възраст, с чието навършване лицето се счита за наказателно отговорно, без да се държи сметка за евентуални допълнителни условия), или
б) както принципът на взаимно признаване по член 1, параграф 2 от Рамково решение [2002/584], така и текстът на член 3, точка 3 от това рамково решение допускат извършването на проверка in concreto във всеки отделен случай от страна на изпълняващата държава членка, при която по отношение на лицето, чието предаване се иска, може да се изисква да са изпълнени същите условия за носенето на наказателна отговорност, каквито действат по отношение на гражданите на изпълняващата държава членка, с оглед на тяхната възраст към момента на извършване на деянието, вида на престъплението, в което са обвинени, и дори евентуално с оглед на възпитателна мярка, която преди това е наложена по съдебен ред в издаващата държава членка, дори и тези условия да не съществуват в издаващата държава членка?
В случай че изпълняващата държава членка има право да извърши проверка in concreto, следва ли да не се прави разлика между предаване с цел наказателно преследване и предаване с цел изпълнение на наказание, за да се избегне възможността съответното лице да остане ненаказано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.