Белгия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Белгия
Дело C-187/18: Müller и др./QH, Определение от 5 юли 2018 г.
Приложим ли е срокът от шест седмици за подаване на молба за встъпване съгласно член 143, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, когато интересът за встъпване е възникнал след изтичането му?
Допустимо ли е дерогиране от този срок при позоваване на основни права по член 47 от Хартата на основните права или при аналогично прилагане на други процесуални разпоредби?
Могат ли да се прилагат изключения от срока поради форсмажорни обстоятелства или извинителна грешка в разглеждания случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-246/17: Diallo, Съдебно решение от 27 юни 2018 г.
Следва ли член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че изисква решението, с което се констатира правото на пребиваване, да бъде взето и уведомлението за него да бъде изпратено в шестмесечния срок, или в смисъл, че допуска решението да бъде взето в този срок, но уведомлението за него да бъде изпратено впоследствие
Ако уведомлението за посоченото по-горе решение може да бъде изпратено впоследствие, в какъв срок следва да се извърши това?
Следва ли член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 във връзка с член 5 от тази директива, с член 5, параграф 4 от Директива 2003/86 и с членове 7, 20, 21 и 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува и прилага в смисъл, че единствено решението, прието на това основание, трябва да бъде взето в предвидения в него шестмесечен срок, без да съществува никакъв срок за изпращане на уведомлението за това решение или каквато и да било последица за правото на пребиваване в случая, в който уведомлението бъде извършено след този срок?
Изисква ли Директива 2004/38 превишаването на шестмесечния срок, предвиден в член 10, параграф 1 от нея, да поражда последици, и ако отговорът е утвърдителен, каква последица трябва да се породи от това
Изисква ли Директива 2004/38 или допуска ли тя последицата от превишаването на този срок да бъде автоматичното предоставяне на карта за пребиваване, без да бъде установено, че заявителят отговаря действително на необходимите условия, за да се ползва със заявеното от него право на пребиваване?
За да се гарантира ефективността на правото на пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, допуска ли принципът на ефективност националният орган да разполага след отмяната на решение относно посоченото по-горе право с пълния шестмесечен срок, с който е разполагал на основание член 10, параграф 1 от Директива 2004/38
При утвърдителен отговор, с какъв срок разполага още националният орган след отмяната на неговото решение, с което се отказва да се признае разглежданото право?
Съвместими ли са членове 5, 10 и 31 от Директива 2004/38 във връзка с членове 8 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, с членове 7, 24, 41 и 47 от Хартата на основните права и член 21 ДФЕС със съдебна практика и национални разпоредби като член 39/2, параграф 2, членове 40, 40а, 42 и 43 от Закона от 15 декември 1980 г. и член 52, параграф 4 от Кралския указ от 8 октомври 1981 г., от които следва, че съдебно решение за отмяна на отказ на право на пребиваване на основание на тези разпоредби, постановен от Conseil du contentieux des étrangers, има прекъсващо, а не суспензивно действие за императивния шестмесечен срок, предвиден в член 10 от Директива 2004/38, в член 42 от Закона от 15 декември 1980 г. и в член 52 от Кралския указ от 8 октомври 1981 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/16: Gnandi, Съдебно решение от 19 юни 2018 г.
Следва ли член 5 от Директива [2008/115], който задължава държавите членки при прилагането на тази директива да спазват принципа на забрана за връщането, както и правото на ефективни средства за защита, предвидено в член 13, параграф 1 от същата директива и в член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането на решение за връщане като предвиденото в член 6 от Директива [2008/115] и в член 52/3, [параграф 1] от [Закона от 15 декември 1980 г.] и член 75, [параграф 2] от Кралския указ от 8 октомври 1981 г. за влизането, пребиваването, установяването и извеждането на чужденци, още с отхвърлянето на молбата за убежище от [CGRA] и следователно преди да могат да бъдат изчерпани средствата за съдебна защита срещу това решение, както и преди да може окончателно да бъде приключена процедурата по предоставяне на убежище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-671/16: Inter-Environnement Bruxelles и др., Съдебно решение от 7 юни 2018 г.
Трябва ли член 2, буква a) и член 3 от Директива 2001/42/ЕО да се тълкуват в смисъл, че регионален градоустройствен правилник като спорния в главното производство, който съдържа определени изисквания относно изпълнението на строителни проекти, попада в обхвата на понятието „планове и програми“, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда, по смисъла на тази директива, и съответно подлежи на екологична оценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-160/17: Thybaut и др., Съдебно решение от 7 юни 2018 г.
Следва ли член 2, [буква] a) от Директивата [за СЕО] да се тълкува в смисъл, че понятието за план или програма включва периметър, предвиден от законодателна разпоредба и приет от регионален орган:
– който е с предмет единствено да определи очертанието на географска зона, в която може да се изпълни градоустройствен проект, като се има предвид, че посоченият проект, който трябва да преследва определена цел — в случая предефинирането и развитието на градски функции, и който изисква създаването, изменението, разширяването, премахването или повдигането на наземна улична мрежа и обществени пространства — представлява основа за приемането на периметъра, което следователно означава принципното приемане на проекта, но за споменатия проект впоследствие трябва да се издадат разрешения, за които е необходима оценка на последиците, и
– чиято последица, от процесуална гледна точка, се състои в това, че заявленията за разрешения за дейности и строителство, намиращи се в този периметър, се ползват от процедура, представляваща дерогация, като се има предвид че градоустройствените разпоредби, приложими за съответните площи преди приемането на периметъра, продължават да се прилагат, но ползването на тази процедура може да улесни получаването на дерогация от тези разпоредби,
– и който се ползва от презумпция за обществена полза на отчуждаванията, които да се извършат в рамките на приложения план за отчуждаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/16: EUIPO/European Dynamics Luxembourg и др., Съдебно решение от 3 май 2018 г.
Допустимо ли е Общият съд да се произнесе ultra petita, като разгледа част от основание, от което жалбоподателят се е отказал?
Следва ли Общият съд да провери дали явните грешки в преценката при оценката на офертата са оказали конкретно влияние върху крайния резултат от процедурата по възлагане на обществената поръчка?
Изисква ли се по член 100, параграф 2 от Финансовия регламент във връзка с член 296, втора алинея ДФЕС, възлагащият орган да предостави подробно разпределение на точките и съотношението между отрицателните коментари и изважданията на точки при мотивиране на решението за отхвърляне на оферта?
Може ли да бъде присъдено обезщетение за загуба на възможност за възлагане на обществена поръчка без доказване на причинно-следствена връзка между твърдяната незаконосъобразност и вредата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-331/16: K. (Право на пребиваване и твърдения за извършване на военни престъпления), Съдебно решение от 2 май 2018 г.
Следва ли член 27, параграф 2 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че ако гражданин на Съюза или гражданин на трета страна, който е член на семейството на гражданин на Съюза, иска да получи право на пребиваване на територията на дадена държава членка, но спрямо това лице в миналото е било постановено решение за изключване от статута на бежанец, тъй като имало сериозни основания да се смята, че е виновно за извършването на деяния, посочени в член 1, раздел F от Женевската конвенция или в член 12, параграф 2 от Директива 2011/95, компетентните органи на тази държава членка могат да приемат автоматично, че самото присъствие на това лице на тази територия, независимо дали е налице опасност от рецидив, представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за някой от основните интереси на обществото по смисъла на член 27, параграф 2 от Директива 2004/38?
В случай на отрицателен отговор, как следва да се преценява наличието на такава заплаха, и по-специално в каква степен следва да се вземе предвид изтеклото време след предполагаемото извършване на тези деяния
Какво влияние има принципът на пропорционалност за приемането на решението, с което дадено лице е обявявано за нежелано на територията на съответната държава членка, тъй като спрямо това лице е постановено такова решение за изключване от статута на бежанец?
Трябва ли факторите, изброени в член 28, параграф 1 от Директива 2004/38, да бъдат взети предвид с оглед на приемането на решение, с което за нежелано на територията на съответната държава членка се обявява лице, чиято молба за убежище е била отхвърлена в миналото на основание член 1, раздел F от Женевската конвенция, и прилага ли се засилената защита по член 28, параграф 3, буква а) от Директивата към такова лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-129/17: Mitsubishi Shoji Kaisha и Mitsubishi Caterpillar Forklift Europe, Заключение от 26 април 2018 г.
1) Обхващат ли член 5 от Директива 2008/95/ЕО и член 9 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета […] правото на притежателя на марка да се противопоставя на това без негово съгласие трето лице да премахва всички поставени върху стоките идентични с марките знаци (de-branding) [размаркиране], когато става въпрос за стоки, като поставените под режим на митническо складиране, които все още не са пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство, и премахването е извършено от третото лице с цел внос или пускане на пазара на стоките в Европейското икономическо пространство?
б) Зависи ли отговорът на първия въпрос, [буква а)] от това дали стоките се внасят или пускат на пазара в Европейското икономическо пространство под поставен от трето лице собствен отличителен знак (re-branding) [премаркиране]?
2) От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че по външния вид или модела така внесените или пуснати на пазара стоки все още се идентифицират от средния потребител като произхождащи от притежателя на марката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-137/17: Van Gennip и др., Заключение от 19 април 2018 г.
1) Могат ли следните нарушения на белгийското законодателство за пиротехнически изделия да се квалифицират като „тежки нарушения“ по смисъла на член 45 от Директива 2013/29:
a) продажбата на пиротехнически изделия с 2,666 kg [ПТЗ], което е нарушение на член 265, точка 7 и член 257 от Кралския указ за взривните вещества, ко[и]то забраняват продажбата на пиротехнически изделия с повече от един килограм ПТЗ, когато потребителят няма издадено индивидуално административно разрешение за притежаване на по-голямо количество пиротехнически изделия;
б) надхвърляне на определените ограничения за съхранение и неспазване на предвидените във федерално разрешение за фойерверки места за съхранение, въпреки че вече е издадено регионално разрешение с оглед на опазване на околната среда за съхраняване на съответните по-големи количества на съответните места;
в) временно складиране на малки количества пиротехнически изделия на различни места, които не са специално разрешени за складиране, в обект на търговец на пиротехнически изделия на дребно, който има както федерално разрешение за фойерверки, така и регионално разрешение с оглед на опазване на околната среда?
2) Допуска ли принципът на свободно движение на пиротехнически изделия по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2007/23 (понастоящем член 4, параграф 1 от Директива 2013/29), евентуално във връзка с член 10 от Директива[та за услугите], национална правна уредба, която във връзка с търговията на дребно предвижда две изисквания по отношение на местата за съхранение на пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на [Директива 2007/23], от една страна, да има издадено въз основа на разпоредбите за производство, съхранение, притежаване, търговия, превоз и употреба на взривни вещества разрешение, а от друга страна, разрешение, издадено въз основа на разпоредбите за разрешения за структури с вредни въздействия с оглед на опазване на околната среда, въпреки че двата разрешителни режима по същество имат една и съща цел (превантивна преценка на рисковете за безопасността) и един от тези разрешителни режими (в случая този по отношение на взривните вещества) предвижда (много) ниско количествено ограничение за съхраняване на фойерверки (от 50 kg ПТЗ, тоест активно вещество)?
3) Допуска ли принципът на свободно движение на пиротехнически изделия по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2013/29 […] и член 6, параграф [1] от Директива 2007/23 […] (евентуално във връзка с членове 34 ДФЕС, 35 ДФЕС и 36 ДФЕС), съчетан с принципа на пропорционалност, национална правна уредба, която забранява притежаването или употребата от потребители и продажбата на потребители на фойерверки (фойерверки от категории 2 и 3 по смисъла на Директива 2007/23), които съдържат повече от един килограм ПТЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.