Белгия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Белгия
Дело C-469/18: Belgische Staat, Заключение от 11 юли 2019 г.
Трябва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че по дела с предмет данък върху добавената стойност (ДДС) не допуска при никакви обстоятелства да се използват доказателства, които са събрани в нарушение на гарантираното от член 7 от Хартата право на зачитане на личния живот, или трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна норма, изискваща от съда, на който се налага да реши дали да използва такова доказателство за установяване на задължение за ДДС, да направи преценка като посочената в точка 4 от акта за преюдициално запитване (вж. по-горе т. 7)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-543/17: Комисия/Белгия (член 260, параграф 3 ДФЕС — Високоскоростни мрежи), Съдебно решение от 8 юли 2019 г.
Нарушени ли са задълженията на Кралство Белгия по член 13 от Директива 2014/61/ЕС, като не са приети и/или не са съобщени в срок всички необходими мерки за транспониране на директивата?
Допустимо ли е налагането на периодична имуществена санкция по член 260, параграф 3 ДФЕС в случай на частично, а не пълно отсъствие на съобщаване на мерки за транспониране на директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/17: Kirschstein, Съдебно решение от 4 юли 2019 г.
Трябва ли Директива 2005/29 да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредбата на член II.75, параграф 6 от Кодекса за висшето образование, която предвижда обща забрана неакредитирани учебни заведения да използват термина „магистър“ в издаваните от тях дипломи, като се има предвид, че тази разпоредба е въведена по съображение от общ интерес, а именно поради необходимостта да се осигури високо образователно равнище, което налага да може да се упражнява контрол за действителното изпълнение на поставените изисквания за качество?
Трябва ли Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредбата на член II.75, параграф 6 от Кодекса за висшето образование, която предвижда обща забрана неакредитирани учебни заведения да използват термина „магистър“ в издаваните от тях дипломи, като се има предвид, че тази разпоредба е въведена по съображение от общ интерес, а именно за защита на получателите на услуги?
Отговаря ли наказателната разпоредба, приложима спрямо неакредитираните от фламандските власти учебни заведения, които издават „магистърски“ дипломи, на критериите за пропорционалност по член 9, параграф 1, буква в) и член 10, параграф 2, буква в) от Директива 2006/123?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-597/17: Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и др., Съдебно решение от 27 юни 2019 г.
Трябва ли член 132, параграф 1, буква в) от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба запазва посоченото в нея освобождаване от ДДС както по отношение на традиционните практики, така и по отношение на нетрадиционните практики, прилагани от лица, упражняващи регламентирана от националното законодателство относно здравните професии медицинска или парамедицинска професия, които отговарят определените в това национално законодателство изисквания, като изключва от посоченото освобождаване от ДДС лицата, които не отговарят на тези изисквания, но членуват в професионално сдружение на специалисти по хиропрактика и остеопатия и отговарят на установените от това сдружение изисквания?
Трябва ли член 132, параграф 1, букви б), в) и д), член 134 и член 98 от Директива [2006/112] във връзка с точки 3 и 4 от приложение III към тази директива, и по-специално от гледна точка на данъчният неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че:
а) не допускат национална разпоредба, която предвижда намалена ставка на ДДС, приложима за лекарствените продукти и медицинските изделия, предоставяни при интервенция или приложение от терапевтичен характер, докато лекарствените продукти и медицинските изделия, предоставяни при интервенция или приложение от чисто естетичен характер и следователно тясно свързани с тях, се облагат със стандартната ставка на ДДС;
б) или в смисъл, че тези разпоредби разрешават, съответно изискват двата посочени по-горе случая да бъдат третирани еднакво?
Ако от отговора на първия или на втория […] въпрос следва, че подлежащите на отмяна разпоредби [заради вече констатираната им несъвместимост с Директива 2006/112], както и онези разпоредби, които в зависимост от конкретния случай следва да бъдат отменени изцяло или частично, противоречат на правото на Европейския съюз, следва ли Конституционният съд да запази временно правните последиците от […], тези разпоредби, за да предостави по този начин възможност на [националния законодател] да ги приведе в съответствие с правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-723/17: Craeynest и др., Съдебно решение от 26 юни 2019 г.
Следва ли член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 288, трета алинея ДФЕС и членове 6 и 7 от Директива 2008/50 да се тълкуват в смисъл, че когато се твърди, че държава членка не е установила пунктовете за вземане на проби в дадена зона в съответствие с посочените в раздел Б, точка 1, буква a) от приложение III към Директивата критерии, националните съдилища са компетентни по искане на частноправни субекти, пряко засегнати от превишаването на посочените в член 13, параграф 1 от Директивата пределно допустими стойности, да проверят дали пунктовете за вземане на проби са установени в съответствие с тези критерии, и ако това не е така, да предприемат спрямо националния орган всички необходими мерки, като например разпоредят установяването на пунктовете за вземане на проби в съответствие с тези критерии?
Превишена ли е по смисъла на член 13, параграф 1 и член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 пределно допустима стойност тогава, когато превишаването на пределно допустима стойност бъде установено, както е предвидено в приложение XI към тази директива, в период на осредняване от една година въз основа на резултатите от измерването само в един пункт за вземане на проби по смисъла на член 7 от Директивата, или такова превишаване е налице само когато е получено въз основа на осредняване на измерените стойности във всички пунктове за вземане на проби в определена зона по смисъла на същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-159/18: Moens, Съдебно решение от 26 юни 2019 г.
Следва ли член 5, параграф 3 във връзка със съображения 14 и 15 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че наличието на гориво върху писта на летище, станало причина за затварянето ѝ, и като следствие от това — за голямото закъснение на полет от или към това летище, спада към понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба, когато това гориво не е от въздухоплавателно средство на превозвача, осъществил този полет?
Следва ли член 5, параграф 3 във връзка със съображения 14 и 15 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че наличието на гориво на писта на летище, станало причина за затварянето ѝ, за което е установено, че има характер на „извънредно обстоятелство“, трябва да се счита за обстоятелство, което не би могло да бъде избегнато, дори да са били взети всички необходими мерки по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/18: CFE, Съдебно решение от 12 юни 2019 г.
Трябва ли член 3, параграфи 2 и 4 от Директива 2001/42/ЕО да се тълкува в смисъл, че наредба като разглежданата в главното производство, с която държава членка определя специална защитена зона (СЗЗ) и установява цели за опазване, както и някои превантивни мерки, попада сред „плановете и програмите“, за които е задължителна оценка на последиците върху околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-816/18: OY/Комисия, Определение от 12 юни 2019 г.
Какви са изискванията към оценката на доказателствата според принципа на свободна преценка в правото на Европейския съюз и как следва да се отчита произходът на доказателствения документ?
Допуснато ли е нарушение на принципите на недискриминация и равно третиране при даване на ограничена доказателствена стойност на свидетелски показания, изготвени от съпруг на жалбоподателката?
Налице ли е нарушение на задължението за мотивиране на съдебния акт при мотивирана преценка на доказателствената сила на свидетелски показания между съпрузи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-349/18: Kanyeba, Заключение от 11 юни 2019 г.
1) Следва ли член 9, параграф 4 от [Регламент (EО) № 1371/2007] от 23 октомври 2007 година относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, във връзка с член 2, буква а) и член 3 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че между предприятието превозвач и пътника винаги възниква договорно правоотношение, дори и когато пътникът ползва предоставяната от превозвача услуга, без да е закупил билет?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос, разпростира ли се доктрината за защита срещу неравноправните клаузи и по отношение на пътник, който ползва обществено превозно средство без билет и поради това съгласно общите условия на превозвача, считани за общо задължителни, тъй като са с нормативен характер или тъй като са обнародвани чрез официалното им публикуване от държавата, той е длъжен да заплати надбавка към билета за превоз?
3) Изключва ли член 6 от Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори — съгласно който: „[д]ържавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“ — във всички случаи възможността съдът да изменя по своя преценка квалифицираната като неравноправна клауза или да прилага вместо нея общата правна уредба?
4) При отрицателен отговор на предходния въпрос, при какви обстоятелства националният съд може да пристъпи към изменяне на квалифицирана като неравноправна клауза или към прилагане на общата правна уредба?
5) Ако не е възможно да се даде абстрактен отговор на предходните въпроси, се поставя въпросът дали в случай че националният железопътен превозвач констатира, че даден пътник е нередовен и му наложи гражданскоправна санкция — чрез начисляването на добавка, платима в зависимост от конкретния случай като допълнение към редовния билет — но сезираният съд стигне до заключението, че изискването за добавка е неравноправно по смисъла на член 2, буква а) във връзка с член 3 от Директива 93/13, изключва ли член 6 от Директива 93/13 възможността съдът да обяви тази клауза за нищожна и да приложи общата правна уредба относно гражданската отговорност, за да бъдат поправени претърпените от националния железопътен превозвач вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.