Австрия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Австрия
Дело C-267/08: SPÖ Landesorganisation Kärnten, Съдебно решение от 6 октомври 2009 г.
Следва ли член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че дейностите по външна реклама, осъществявани от секцията на политическа партия в държава членка, трябва да се считат за икономическа дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-103/08: Gottwald, Съдебно решение от 1 октомври 2009 г.
Трябва ли член 12 EО да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална разпоредба, която предвижда безплатно предоставяне на годишна винетка за пътно превозно средство с цел ползването му по националните пътища, за които се изисква заплащане, само на хората, страдащи от определени увреждания, с местожителство или с обичайно местопребиваване във въпросната държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-552/08: Agrar-Invest-Tatschl/Комисия, Определение от 1 октомври 2009 г.
Тълкуване и приложимост на член 220, параграф 2, буква б), пета алинея от Митническия кодекс в случай на публикувано от Комисията становище за съмнения относно прилагането на преференциален режим.
Дали последващи действия или потвърждения от митническите власти на трета държава могат да възстановят добросъвестността на вносителя след публикуване на подобно становище.
Ограниченията на касационното обжалване спрямо факти и оплаквания, които не са били предмет на разглеждане пред първата инстанция.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/08: Vorarlberger Gebietskrankenkasse, Съдебно решение от 17 септември 2009 г.
Следва ли препращането към член 9, параграф 1, буква б) от [Регламент № 44/2001], съдържащо се в член 11, параграф 2 от същия регламент, да се тълкува в смисъл, че социалноосигурителна институция, която по закон (§ 332 от ASVG) е встъпила в правата на пряко увреденото лице, може да предяви пряк иск срещу застраховател пред юрисдикция в държавата членка по установяването си, стига този иск да е допустим, а застрахователят да е със седалище на територията на някоя държава членка?
Налице ли е тази компетентност и ако към момента на предявяването на иска пред съда пряко увреденото лице няма местоживеене или обичайно пребиваване в държавата членка, където е установена социалноосигурителната институция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-199/08: Eschig, Съдебно решение от 10 септември 2009 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 87/344 […] да се тълкува в смисъл, че не допуска клауза, която се съдържа в общите застрахователни условия на даден застраховател на правни разноски, по силата на която същият има право да избира юридически представител при настъпване на едно и също застрахователно събитие, от което са увредени голям брой притежатели на полици (например неплатежоспособност на предприятие, предоставящо услуги по посредничество и търговия с ценни книжа) и която клауза поради това ограничава правото на отделния притежател на полица на свободен избор на адвокат (т.нар. „клауза за колективни вреди“)?
При отрицателен отговор на първия въпрос: при какви условия са налице „колективни вреди“, които по смисъла (или в допълнение) на посочената директива дават право застрахователят да избере юридически представител вместо притежателя на полицата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-478/07: Budĕjovický Budvar, Съдебно решение от 8 септември 2009 г.
1) В [Решение по дело Budějovický Budvar, посочено по-горе] Съдът е поставил изисквания за съвместимост с член 28 ЕО на закрилата като географско указание на означение, което в държавата по произход не е нито името на място, нито това на район, според които такова означение трябва
— съгласно фактическото положение и
— преобладаващите схващания в държавата по произход да обозначава район или място на територията на тази държава
— и неговата закрила трябва да бъде обоснована с оглед на критериите на член 30 ЕО.
Тези изисквания означават ли,
— че означението като такова изпълнява конкретна функция да насочва към определено място или район, или е достатъчно означението, свързано с обозначения от него продукт, да е в състояние да укаже на потребителите, че този продукт произхожда от определено място или район на територията на държавата по произход?
— че трите условия представляват кумулативни условия, които трябва да бъдат разгледани поотделно?
— че трябва да се направи проучване сред потребителите, за да се определят преобладаващите в страната по произход схващания, и при утвърдителен отговор — че за закрилата е необходима ниска, средна или висока степен на известност и причисляване?
— че означението действително се използва като географско указание в страната по произход от няколко предприятия, а не само от едно, и че използването като марка от едно-единствено предприятие е в противоречие със закрилата?
2) Обстоятелството, че за дадено означение не е направено уведомление или не е подадена заявка нито в предвидения в Регламент № 918/2004 шестмесечен срок, нито другояче в рамките на Регламент № 510/2006, води ли до отпадане на съществуваща национална закрила или във всеки случай на закрила, разпростираща се по силата на двустранно споразумение в друга държава членка, когато според националното право на държавата по произход означението се определя като квалифицирано географско указание?
3) Обстоятелството, че в рамките на Акта за присъединяване [дадена] държава членка […] претендира въз основа на Регламент (EО) № 510/2006 закрила за няколко квалифицирани географски указания за дадена храна, води ли до невъзможност да се запази съществуваща национална закрила, предоставена на друго означение за същия продукт — или във всеки случай закрила, разпростираща се по силата на двустранно споразумение в друга държава членка — и в този смисъл до [изчерпателно] действие на Регламент (EО) № 510/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/08: SPÖ Landesorganisation Kärnten, Заключение от 9 юли 2009 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (наричана по-нататък „Шеста директива“) да се тълкува в смисъл, че „външната реклама“ от правносамостоятелната организация на политическа партия с устройство в рамките на провинцията под формата на дейности за връзки с обществеността, осведомяване, организиране на прояви, доставяне на рекламни материали на местните секции, както и за организирането и провеждането на годишен бал („SPÖ-Ball“), следва да се разглежда като икономическа дейност, ако приходите във връзка с нея са получени от (частичното) фактуриране на разходите за „външна реклама“ на също правносамостоятелните партийни секции (областни организации и т.н.), както и от входните билети за посочения бал?
2) При преценката дали е налице „икономическа дейност“ по смисъла на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, налице ли е вреда, ако посочените в първия въпрос дейности „имат отражение“ върху областната организация и следователно са от полза за нея
В реда на нещата е в рамките на тези дейности неотменно да се популяризират партията, нейните възгледи и цели, дори това да не е на преден план, а по-скоро неизбежна последица.
3) Може ли още да се говори за „икономическа дейност“ в посочения по-горе смисъл, когато разходите за „външна реклама“ дълго време явно превишават приходите, получени от тези дейности чрез фактурирането на посочените разходи и организирането на бала?
4) Налице ли е „икономическа“ по естеството си дейност и когато фактурирането на разходите не се прави според ясно установими икономически критерии (напр. възлагане на разходите на отговорното лице или на потребителя) и по същество местните организации са свободни да преценяват дали и в каква степен да участват в разходите на областната организация?
5) Налице ли е „икономическа“ по естеството си дейност и когато рекламни услуги се фактурират на местните организации чрез удръжка, чийто размер се определя, от една страна, от броя записани по места членове и от друга страна, от броя на излъчените от тази организация членове?
6) При преценката дали е налице дейност с икономически характер, трябва ли държавните субсидии (като схемата за финансиране на партиите съгласно Parteienförderungsgesetz (Закон за финансирането на политическите партии) в провинция Каринтия), които не подлежат на облагане с данък върху оборота, да се разглеждат като икономически изгоди?
7) Ако сама по себе си „външната реклама“ трябва да се окачестви като „икономическа дейност“ по смисъла на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива [ДДС]: обстоятелството, че дейностите за връзки с обществеността и предизборна агитация са централен елемент от дейността на политическите партии и представляват условие sine qua non за осъществяването на политическите цели и възгледи, пречка ли е тези дейности да се окачествят като „икономическа дейност“?
8) Извършваните от жалбоподателя дейности, окачествени като „външна реклама“, сходни ли са с дейностите на рекламните агенции по смисъла на приложение Г [точка] 10 от Шеста директива [ДДС] и/или могат ли поради съдържанието си да отговарят на тях
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, може ли обхватът на тези дейности да се окачестви като „значителен“ предвид наличната през релевантния за жалбата период структура на приходите и разходите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/08: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 25 юни 2009 г.
Съвместима ли е националната правна уредба, която задължава лекарите, установени в провинция Горна Австрия, да открият банкова сметка в определена банка, с принципите на свободното предоставяне на услуги, свободата на установяване и свободното движение на капитали съгласно членове 43 ЕО, 49 ЕО и 56 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-205/08: Umweltanwalt von Kärnten, Заключение от 25 юни 2009 г.
Трябва ли Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда […] да бъде тълкувана в смисъл, че дадена държава членка е длъжна да предвиди задължителен контрол върху видовете проекти, изброени в приложение I към Директивата, а именно в точка 20 (строителство на надземни електропроводи с напрежение 220 kV и по-високо и с дължина над 15 km), също и що се отнася до инсталация, планирана върху територията на две или повече държави членки, ако обуславящият задължителен контрол праг (в конкретния случай дължината над 15 km) несъмнено не е достигнат от частта от инсталацията, която се намира на нейна територия, но в замяна на това този праг е достигнат, дори надвишен, ако се вземе предвид частта от планираната инсталация, разположена върху територията на съседната държава членка или съседните държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.