всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Може ли съдържащото се в законодателството на Съюза (например в член 3 от Директива 2009/103) понятие „използване на превозни средства“ или „произшествие при използването на превозно средство“ като риск по застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да бъде определено от националното законодателство на държава членка по различен начин в сравнение със законодателството на Съюза?
2) При утвърдителен отговор, може ли въпросното понятие да не обхваща (освен посочените в член 5 от упоменатата директива определени лица, регистрационни номера или типове превозни средства) някои хипотези на използване на превозни средства според мястото на използването им, като например пътища или терени, които са „непригодни“ за целта?
3) Възможно ли е също така да се приеме, че не е налице „произшествие при използването на превозно средство“ в определени хипотези, свързани с неговото предназначение (например използване за спортни, промишлени или селскостопански цели) или с намерението на водача (например извършването на умишлено престъпление с превозното средство)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2013/11/ЕС в частта, в която предвижда, че същата „не засяга Директива 2008/52/ЕО“, да се тълкува в смисъл, че не засяга възможността отделните държави членки да предвидят задължителна медиация единствено по отношение на хипотезите, които не попадат в приложното поле на Директива 2013/11/ЕС, тоест хипотезите по член 2, параграф 2 от Директива 2013/11/ЕС, договорните спорове, произтичащи от договори, различни от договорите за продажба или за услуги, както и тези, които не се отнасят до потребителите?
Трябва ли член 1 от Директива 2013/11/ЕС в частта, в която гарантира на потребителите възможността да подават жалби срещу търговци до съответните структури за алтернативно решаване на спорове, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска национална правна уредба, която предвижда провеждане на медиация в някой от споровете, предвидени в член 2, параграф 1 от Директива 2013/11/ЕС, като условие за допустимост на съдебния иск или жалба на страната, която може да се квалифицира като потребител, и при всички случаи национална правна уредба, която предвижда задължителното съдействие на адвокат и свързаните с това разходи за потребителя, който участва в медиацията във връзка с някой от посочените спорове, както и възможността за неучастие в медиацията единствено при наличието на основателна причина?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Представляват ли получаването и предаването на поръчка, която по своето съдържание е управление на портфейл (член 4, параграф 1, точка 9 от Директива 2004/39), инвестиционна услуга по смисъла на член 4, параграф 1, точка 2, първо изречение във връзка с раздел А, точка 1 от приложение I към Директива 2004/39?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.

Обхваща ли изключението по член 1, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 спорове между бивши съпрузи относно делба на движими вещи, придобити по време на брака, когато местоживеенето на страните е на територията на друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Може ли Меморандумът за разбирателство между Европейската общност и Румъния, подписан в Букурещ и в Брюксел на 23 юни 2009 г., да бъде считан за акт на институция на Европейския съюз по смисъла на член 267 ДФЕС, който подлежи на тълкуване от Съда на Европейския съюз?
Трябва ли Меморандумът за разбирателство между Европейската общност и Румъния, подписан в Букурещ и в Брюксел на 23 юни 2009 г., да се тълкува в смисъл, че той налага приемането на национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда забрана за кумулиране на нетния размер на пенсията в публичния сектор с доходите от дейности, упражнявани в публични институции, когато размерът на пенсията надхвърля размера на средната брутна заплата за страната, която е послужила като основа за съставяне на бюджета на държавното социално осигуряване?
Допускат ли член 6 ДЕС и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда забрана за кумулиране на нетния размер на пенсията в публичния сектор с доходите от дейности, упражнявани в публични институции, когато размерът на пенсията надхвърля определен праг?
Трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не намира приложение при тълкуването на национално законодателство като разглежданото в главното производство, съгласно което предвидената в него забрана за кумулиране на нетния размер на пенсията с доходите от дейности, упражнявани в публични институции, когато размерът на тази пенсия надхвърля размера на средната брутна заплата за страната, която е послужила като основа за съставяне на бюджета на държавното социално осигуряване, се прилага по отношение на магистратите от кариерата, но не и по отношение на лицата, които заемат мандатни длъжности, предвидени в Конституцията на страната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Следва ли член 355, точка 3 ДФЕС във връзка с член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че предоставянето на услуги от установени в Гибралтар оператори на установени в Обединеното кралство лица представлява, от гледна точка на правото на Съюза, положение, което във всичките си аспекти е свързано само с една държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Засяга ли правната защита по член 27 от [Регламент „Дъблин III“] също така тълкуването на условията за критерия по член 13, параграф 1, когато става въпрос за решение, че една държава членка няма да разглежда молбата за международна закрила, че друга държава членка вече е приела компетентност за разглеждането на молбата на кандидата на същата основа, и когато кандидатът го оспорва?
2) Трябва ли условието за незаконно пресичане по член 13, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува по независим и самостоятелен начин или в съчетание с член 3, точка 2 от [Директивата за връщането] и член 5 от Кодекса на шенгенските граници, които определят незаконното пресичане на границата, и трябва ли това тълкуване да се прилага спрямо член 13, параграф 1 от [същия регламент]?
3) С оглед на отговора на въпрос 2 трябва ли понятието за незаконно пресичане по член 13, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“] при обстоятелствата по настоящото дело да се тълкува в смисъл, че не е налице незаконно пресичане на границата, когато публичните органи на една държава членка организират пресичането на границата с цел транзитно преминаване към друга държава — членка на ЕС?
4) В случай че отговорът на въпрос 3 е положителен, трябва ли като последствие от това член 13, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че забранява обратното прехвърляне на гражданин на трета държава към държавата, където той първоначално е влязъл на територията на ЕС?
5) Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че сроковете по член 13, параграф 1 и по член 29, параграф 2 не текат, когато кандидатът упражнява правото на съдебна защита, a fortiori когато това предполага и преюдициален въпрос или когато националната юрисдикция очаква отговора на [Съда] на такъв въпрос, който е бил поставен по друго дело
При условията на евентуалност, текат ли сроковете в такъв случай, тъй като компетентната държава членка все пак няма право да откаже приемането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Може ли член 267, трета алинея от Договора за функционирането на ЕС да се тълкува в смисъл, че не съществува безусловно задължение за юрисдикция, която се произнася като последна съдебна инстанция, да отправи преюдициално запитване по въпрос относно тълкуването на европейското право, ако в хода на същото съдебно производство Corte costituzionale [Конституционният съд] е преценил конституционосъобразността на националната правна уредба, като по същество е използвал същите нормативни параметри като тези, чието тълкуване се иска от Съда, макар те да са формално различни, тъй като се съдържат в разпоредби на Конституцията, а не на европейските Договори?
2) При условията на евентуалност по отношение на първия въпрос, ако Съдът отговори на въпроса относно тълкуването на член 267, трета алинея в смисъл, че е задължително отправянето на преюдициално запитване: допускат ли разпоредбите и принципите, посочени в член 26 (Вътрешен пазар), член 49 (Право на установяване), член 56 (Свобода на предоставяне на услуги), член 63 (Свобода на движение на капитали) от Договора за функционирането на ЕС и в член 16 (Свобода на стопанска инициатива) от Хартата […], както и общият принцип на защита на оправданите правни очаквания (който „е един от основните принципи на Съюза“, както е постановил Съдът в решение от 14 март 2013 г., Agrargenossenschaft Neuzelle (C‑545/11), приемането и прилагането на национална правна уредба (член 1, параграф 78, буква b), точки 4, 8, 9, 17, 23, 25 от Закон № 220/2010), която предвижда и за лица, които вече са концесионери […], нови изисквания и задължения чрез допълнително споразумение към вече съществуващия договор (и без какъвто и да е срок за постепенно привеждане в съответствие)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) При спор между работник и работодател по въпроса дали работникът има право на платен годишен отпуск съгласно член 7 от Директива 2003/88 съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с принципа на ефективни правни средства за защита, положение, при което работникът трябва да ползва отпуск, преди да може да установи дали има право на заплащане?
2) Ако работникът не ползва целия или част от годишния отпуск, на който има право през референтната година, в която правото трябва да се упражни, може ли в случаите, когато той е щял да ползва отпуска си, ако работодателят не беше отказал да му заплаща ползваните периоди отпуск, работникът да претендира, че е възпрепятстван да упражни правото си на платен отпуск, така че правото да се прехвърля до момента, в който той има възможност да го упражни?
3) Ако правото се прехвърля, може ли прехвърлянето да се извършва за неопределено време или има ограничен срок, в рамките на който да се упражни прехвърленото право, по аналогия с ограниченията, налагани в случаите, когато работникът не може да упражни правото си на отпуск през референтната година поради болест?
4) При липсата на законова или договорна разпоредба, която да уточнява периода на прехвърляне, длъжна ли е националната юрисдикция да наложи ограничение на периода на прехвърляне, за да се гарантира, че прилагането на Правилника не нарушава целта по член 7?
5) При утвърдителен отговор, съвместим ли е с правото по член 7 срокът от 18 месеца, считано от края на референтната година, за която се отнася отпускът?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

Налице ли е „директна“ продажба на крайни потребители по смисъла на член 28, параграф 2 от Регламент № 834/2007, когато операторът или негови служители по продажбите продават продуктите на крайния потребител без междинното участие на трето лице, или, за да е налице „директна“ продажба, освен това е необходимо продажбата да се извършва на мястото на съхраняване на продуктите, като едновременно присъстват операторът или негови служители по продажбите и крайният потребител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form